1 4 Р Е Ш Е Н И Е № 54 С. , 24.03.2016 г. Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари, две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова С. Димитрова При секретаря Райна Стоименова като изслуша докладваното от съдията Богданова гр. дело № 3804/2015 г., за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] [населено място], подадена чрез адвокат Х. М. срещу въззивно решение № 598 от 22.12.2014 г. по гр.д. № 811/2014 г. на Пернишкия окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 337 от 26.05.2014 г. по гр.д. № 8307/2013 г. на Пернишкия районен съд, в частта му с която дружеството е осъдено да заплати на И. П. Й. на основание чл.200, ал.1 КТ обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата 9 200 лв. Поддържа се, че решението е постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Претендират се разноски за производството. Ответникът по касационната жалба И. П. Й. в писмен отговор, подаден чрез адвокат Т. Ш. изразява становище, че решението е правилно и следва да се остави в сила. Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима. С определение № 1004/3.11.2015 г. по настоящето дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по материалноправния въпрос съставлява ли груба небрежност на пострадал при трудова злополука работник поведението, изразяващо в липса на елементарно внимание и старание и пренебрегване на основни технологични правила и правила на безопасност, неполагане на грижа, каквато и най- небрежният би положил в подобна обстановка. По поставеният въпрос има вече установена от ВКС по реда на чл.290 ГПК съдебна практика, според която грубата небрежност представлява неполагане на тази дължима грижа, каквато и най-небрежният би положил в подобна обстановка /решение № 291 от 11.07.2012 г. по гр.д. № 951/2011 г. на ІV г.о.; решение № 548 от 24.07.2012 г. по гр.д. № 1490/2010 г. на ІV г.о.; решение № 18 от 8.02.2012 г. по гр.д. № 434/2011 г. и др./. Прието е, че не всяко съпричиняване на вредите от работника, а само това, извършено при груба небрежност може да доведе до намаляване на дължимото обезщетение от работодателя. Такова е поведението на работника, при което той не полага елементарно старание и внимание и пренебрегва основни правила за безопасност. При така установената съдебна практика, която се възприема от настоящия състав на поставения въпрос следва да се отговори положително. Неспазването на правилата за здравословни и безопасни условия на труд- Инструкция за безопасност и здраве при работа с ръчни механични инструменти С. 42-10, за което работника е бил инструктиран е проява на груба небрежност. Работникът не е носил осигурените от работодателя лични предпазни средства- предпазни очила. Касае се за поведение, което и най-небрежният би положил поради което, поведението му следва да бъде определено като осъществено при груба небрежност. С оглед така приетото по въпроса, по който касационното обжалване е допуснато, касационната жалба се явява основателна. В. съд е приел, че поведението на Й., който не е поставил предпазни очила при извършване на подмяна на износен нож на ножица с нов и причукване на ножа с чук, при което се отчупило парченце с размер около 2 мм, което проникнало в дясното му око, не съставлява проява на груба небрежност. Изводът е направен в нарушение на материалния закон - касационно основание по чл.281, т.3 ГПК, което обуславя отмяна на обжалвания акт. Не се налага извършване на допълнителни съдопроизводствени действия, поради което спорът следва да бъде разрешен по същество от настоящата инстанция. От фактическа страна по делото е установено, че ищецът е работил в [фирма] по правоотношение, възникнало от трудов договор като „механошлосер”. На 5.06.2012 г. при смяна на нож на ножица № 4, при причукване на ножа с чук се отчупило парченце метал, което проникнало в дясното му око. От събраните по делото доказателства се установява, че ищецът е бил инструктиран за правилата за безопасност, като в деня на злополуката предпазните му очила били близо до него в шкафа. Установено е също така, че е извършвал работата без предпазни очила, което довело до настъпване на трудовата злополука- проникване на метално парче в дясното око. Настъпилата злополука е призната за трудова с разпореждане на Национален осигурителен институт – Районно управление „Социално осигуряване”, [населено място] № 35 от 6.07.2012 г. Възражението на дружеството, че работника е проявил груба небрежност при изпълнение на трудовите си задължения, като не е носил предпазни очила при извършване подмяна на ножа е основателно. Това му поведение следва да се окачестви като проява на груба небрежност, предвид изложеното по въпроса, обусловил допускане на касационното обжалване, поради което са налице основанията по чл.201, ал.2 КТ за намаляване на отговорността на работодателя. С оглед основателността на възражението за съпричиняване на увреждането от пострадалия при условията на груба небрежност присъденото обезщетение от 10 000 лв. следва да се намали до размер на 6667 лв. От тази сума следва да се приспадне съгласно чл.200, ал.4 КТ полученото от ищеца обезщетение във връзка с трудовата злополука, в размер 800 лв. След това приспадане, за обезщетяване на неимуществените вреди от ищеца дружеството дължи сумата 5867 лв. По изложените съображения решението на въззивния съд следва да се отмени за разликата над 5867 лв. до присъдените 9200 лв. и за тази разлика искът се отхвърли, с оглед изводите на касационната инстанция. В тежест на ищеца следва да бъдат възложени направените от ответника разноски за касационното производство в размер на 214 лв.- заплатени държавни такса за касационната инстанция. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение № 598 от 22.12.2014 г. по гр.д. № 811/2014 г. на Пернишкия окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 337 от 26.05.2014 г. по гр.д. № 8307/2013 г. на Пернишкия районен съд, в частта му с която [фирма], [населено място] е осъдено да заплати на И. П. Й. на основание чл.200, ал.1 КТ обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 5867 лв. до 9200 лв. и вместо него в тази част ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявеният от И. П. Й. от [населено място], [улица], [жилищен адрес] срещу „Стомана И.”, АД, [населено място], [улица] иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от настъпила трудова злополука в размер на сумата 3333/три хиляди триста тридесет и три лева/, представляваща разликата над 5867 лв. до 9200 лв. ОСЪЖДА И. П. Й. да заплати на [фирма], [населено място] направените разноски за касационното производство в размер на 214 лв. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :