Р Е Ш Е Н И Е № 277 гр. София, 10.10.2014 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на шестнадесети юни две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮРИЙ КРЪСТЕВ ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА при секретаря Кр. Павлова в присъствието на прокурора М. Михайлова изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА наказателно дело № 787 по описа за 2014 г. и за да се произнесе взе пред вид следното: Производство пред ВКС е по реда на чл. 420 ал. 2, вр. чл. 422 ал. 1, т. 5 от НПК и е образувано по искане на защитника на осъдения З. Д. П. за възобновяване на ВНОХД № 1/2014 г. на Сливенския окръжен съд и отмяна на постановеното по него въззивно решение № 36/08.04.2014 г., с което е била потвърдена присъда № 507/21.11.2013 г. по НОХД № 322/2013 г. на районен съд – Нова Загора. С тази присъда подсъдимият З. Д. П. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 167 ал. 4 от НК за това, че на 08.05.2013 г., в с.С., община Н. з., предоставил на посочени шест лица имотна облага – парична сума в размер на 2610 лв., за да бъде дадена на другиго – 87 лица от с.С., с цел да бъдат склонени да упражнят избирателното си право в полза на политическа партия ПП „....”, гласувайки с бюлетина № ...., поради което и му е било наложено наказание 1 година лишаване от свобода, чието изтърпяване на основание чл. 66 ал. 1 от НК е било отложено за срок от 3 години, както и кумулативно глоба в размер на 12 000 лв. В искането, поддържано в с. з. пред ВКС лично от осъдения и упълномощения му защитник, се изтъкват доводи, съотносими към основанията за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348 ал. 1, т. 1 и 2 от НПК. Претендира се отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане или оправдаване на осъдения. Прокурорът от ВКП намира искането за възобновяване за неоснователно. В последната си дума осъденият моли да бъде оправдан. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, намери следното: Искането за възобновяване е допустимо, тъй като се вмества в изискуемия по чл. 421 ал. 3 от НПК 6-месечен срок, считано от влизане в сила на въззивното решение, което не е подлежало на проверка по касационен ред. Разгледано по същество същото е НЕОСНОВАТЕЛНО, предвид следните съображения: По своето съдържание искането за възобновяване почти напълно възпроизвежда допълнението на въззивната жалба пред Сливенския окръжен съд. В изпълнение на своите правомощия въззивният съд подробно е обсъдил наведените пред него твърдения за допуснати процесуални нарушения, относими към съдържанието на обвинителния акт (непосочване на точното време на изпълнение на деянието и необосноваване на съставомерните признаци на същото), както и по повод обема и проверката на събраните на досъдебната фаза доказателства (липса на проведено разпознаване на подсъдимия П. и несъбиране на доказателства за твърдяно алиби и очни ставки със свидетели), като е намерил същите за неоснователни, излагайки по този повод мотивирани съображения. ВКС споделя същите и не намира за ненужно да ги преповтаря в детайли. Следва да се подчертае, че съдебната фаза заема централно място в наказателния процес и всички доказателства подлежат на внимателно обсъждане, проверка и преценка от решаващия съд, респ. от въззивния, както е сторено в настоящия случай. Отказът на органите на досъдебното производство да удовлетворят определени искания на защитата не може да се отчита за процесуално нарушение, ограничаващо правото на защита, след като е проведено съдебно производство на две инстанции, в рамките на които те са могли да бъдат отстранени при наличие на основанията за това. В конкретния случай окръжният съд ясно е констатирал не само голословност на възраженията досежно непълнота на обвинението по въпросите за времето на извършване на деянието и инкриминираната изпълнителна дейност (което е достатъчно ясно от съдържанието на обвинителния акт), но и липсата на необходимост от провеждане на допълнителни следствени действия (като разпознаване, разпит на свидетели за алибито на подсъдимия и очни ставки). Упреците за липса на проявена активност на съдилищата при изясняване на фактите, вкл. чрез провеждане на горните действия, биха имали значение, ако не беше установено, а това е сторено по делото, че болшинството от подсъдимите и разпитаните свидетели всъщност са познавали подсъдимия преди деянието - било то по физиономия или по-добре с оглед предходни контакти, което не обуславя провеждането на неговото разпознаване, както и че те пресъздават срещата при предаване на парите при мелницата по почти идентичен начин. Несъществените детайли дали подсъдимия е излизал или не от автомобила или дали заедно с него е имало и друго лице, очевидно не са били достатъчни за опровергаване на съществените моменти, включени в предмета на доказване – че именно той е предал сумата от 2610 лв. на подсъдимия И. М. (”П.), които ги разпределил между останалите присъстващи на срещата подсъдими и свидетели според броя на уговорените от тях бъдещи гласоподаватели. В тази връзка не е било и съществено необходимо да се проверяват твърденията на подсъдимия П., дали не се е намирал на друго място по същото време. Прието е, че в събрания обем доказателствата са били достатъчни за ангажиране на неговата отговорност по повдигнатото му обвинение, която преценка е суверенно правомощие на въззивния съд и не подлежи на касационна проверка. Комплексната и логическа оценка на установените данни, правилно са обусловили извода за авторството на деянието, поради което отсъства нарушение по чл. 303 от НПК. На основата на приетите за установени фактически обстоятелства материалният закон е бил приложен правилно с осъждане на П. за престъпление, осъществяващо обективните и субективни признаци от състава на чл. 167 ал. 4 от НК, каквото обвинение му е било повдигнато. В искането за възобновяване материалната незаконосъобразност е мотивирана единствено с цитираните по-горе процесуални нарушения по повод изясняване на авторството, по повод на които ВКС вече изложи своето становище. Предвид липсата на направено оплакване за явна несправедливост на наказанието, както и поради неоснователност на доводите, съотносими към основанията по чл. 348 ал. 1, т. 1 и 2 от НПК, настоящият съдебен състав намери, че искането за възобновяване следва да бъде оставено без уважение. С оглед изложеното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения З. Д. П. за възобновяване на ВНОХД № 1/2014 г. на Сливенския окръжен съд и отмяна на постановеното по него въззивно решение № 36/08.04.2014 г., с което е била потвърдена присъда № 507/21.11.2013 г. по НОХД № 322/2013 г. на районен съд – Нова Загора. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.