7 Р Е Ш Е Н И Е № 53 София, 17.02.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Р. България,Второ гражданско отделение,в съдебно заседание на десети февруари през две хиляди и единадесета година,в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Елса Ташева ЧЛЕНОВЕ:Светлана Калинова Зоя Атанасова при участието на секретаря Ани Давидова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова гражданско дело № 1467 от 2009 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.290-293 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Л. В. М. от[населено място] срещу въззивното решение на С. градски съд, постановено на 08.07.2009г. по гр.д.№3948/2009г.,с което е обезсилено решението на първоинстанционния съд в частите,с които срещу Л. В. М. е уважен ревандикационен иск за предаване владението върху реални части, съответно по т.т.2-2а-5а-5-4-3-2 по скицата на вещото лице ,съставляваща неразделна част от решението и върху еднофамилна жилищна сграда Ж,построена в южната част на същия парцел,като в полза на Л. В. М. е признато право на задържане на основание чл.72 ЗС до заплащане на сумата 535147лв. подобрения и делото е върнато на СРС за произнасяне по предявения ревандикационен иск срещу Л. В. М. за предаване владението върху южната част от парцел VІІ-1022 в кв.44 по плана на[населено място], м.”М. ливади”,а в частта,с която срещу Л. В. М. и СД”У.-Н.,Д. и с.” е уважен отрицателен установителен иск,че не съществува право на строеж върху парцел VІІ-1022 от кв.44 по плана на[населено място],м.”М. л.” за еднофамилна къща Ж със самостоятелен вход решението на първоинстанционния съд е оставено в сила. С определение №306/25.03.2010г.,постановено по настоящето дело, касационното обжалване на постановеното от въззивния съд решение е допуснато на основание чл.280,ал.1,т.2 ГПК по въпрос по приложението на чл.67,ал.1 ЗС,а именно до каква степен следва да бъде завършено строителството и по какъв начин следва да бъде установена степента на завършеност,за да се приеме,че правото на строеж е погасено по давност по смисъла на чл.67,ал.1 ЗС. Касаторът поддържа,че неправилно констатацията на съда за степента на завършеност на строежа е основана на съдебно-техническа експертиза,имаща за задача само да определи цената на имота с оглед определяне на дължимата държавна такса,която не е приемана в съдебно заседание и страните не са имали възможност да я оспорят, без да вземе предвид данните, съдържащи се в представените по делото писмени доказателства и в показанията на разпитаните по делото свидетели,имащи преки и непосредствени впечатления от строителството,като не е отчел и обстоятелството,че строежът е завършен към датата на предявяване на иска. Поддържа също така,че неправилно в частта по предявения ревандикационен иск с упражнено право на задържане решението на първоинстанционния съд е обезсилено,след като още в исковата молба претендираният имот е индивидуализиран. Моли обжалваното решение да бъде отменено и в частта по предявените ревандикационни искове делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд,а в останалата част предявеният срещу него отрицателен установителен иск бъде отхвърлен като неоснователен,като му бъдат присъдени направените по делото разноски. Ответниците по касационна жалба А. П. Е.,Л. Г. Д.,Н. К. К. и Ц. Н. К. изразяват становище,че жалбата е неоснователна по съображения, изложени в писмена защита,представена в проведеното по делото открито съдебно заседание. Поддържат,че отделно право на строеж за процесната сграда Ж не е било учредено-учредено е право на строеж за изграждане на четири сгради,което е пречка да бъде прехвърлено право на строеж само за една от сградите. Поддържат също така,че към момента на предявяване на иска правото на строеж вече е било погасено по давност,тъй като сградата не е била завършена. Молят обжалваното решение да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд,като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290,ал.1 ГПК и чл.293 ГПК, приема следното: А. П. Е.,Л. Г. Д.,Н. К. К. и Ц. Н. К. са предявили срещу Л. В. М. и СД”У.-Н.,Д. и с.” иск за признаване за установено,че правото на строеж за сграда Ж,построена в парцел VІІ-1022,кв.44 по плана на[населено място],м.”М. л.” не съществува,тъй като е погасено по давност,както и иск за предаване владението на южната част от парцела и находящата се в нея сграда Ж. В обжалваното решение по отношение на ревандикационния иск е прието,че първоинстанционният съд се е произнесъл по нещо различно от това,което ищците са поискали. Прието е,че предмет на ревандикационния иск е реална част от собствения на ищците парцел и че този иск няма за предмет други обекти на право на собственост,освен частта от дворното място,тъй като от описанието в исковата молба е явно,че към момента на предявяване на иска не съществуват,а следователно остават и извън обхвата на търсената защита постройките,за които е учредено право на строеж и които е трябвало да бъдат разположени в тази част на парцела,в това число не съществува и сграда Ж. Прието е,че описанието на етапите, до които е достигнало започналото строителство на сградите има значение само за посочване на състоянието на претендираната южна част на парцела към момента на предявяване на иска,но то не може да се счита като заявен иск за ревандикиране на построеното. Изложени са също така и съображения,че предмет на иска по чл.108 ЗС може да бъде само съществуващ и реално обособен самостоятелен обект на право на собственост,но такъв иск не може да бъде предявен за несъществуващ обект. По отношение на иска по чл.97,ал.1 ГПК/отм./ е прието,че не е установено учреденото на 18.04.1997г. право на строеж за сграда Ж да е било реализирано в предвидения в чл.67 ЗС срок,като по отношение на представения по делото нотариален акта за учредяване на договорна ипотека от 10.10.2000г. е прието,че доказателственото му значение се изчерпва само досежно обстоятелството,че описаните в него действия и изявления,направени пред нотариус,действително са се случили,но от него не може да се правят изводи дали твърдяните от страните по сделката обстоятелства действително са се осъществили. В производството по чл.288 ГПК е констатирано наличие на противоречива практика на съдилищата по въпроса до каква степен следва да бъде завършено строителството и по какъв начин следва да бъде установена степента на завършеност,за да се приеме,че правото на строеж е погасено по давност по смисъла на чл.67,ал.1 ЗС. В решение №1477/28.12.2006г. по гр.д.№2147/2005г. на ВКС,ІV Б отделение е прието,че следва с оглед на установените факти,основани на извършена по правилата на ГПК преценка на доказателствата да бъде отчетена степента на завършеност на строителството,като замисълът на чл.67,ал.1 ЗС е ако лицето,в полза на което е учредено правото на строеж бездействува,застрояването на имота да не се осуетява за неопределено време,но в никой случай тази разпоредба няма предвид абсолютно завършване на строежа и не намира приложение,ако строежът на сградата в основни линии е завършен в рамките на петгодишния срок. Настоящият състав на Второ ГО на ГК на ВКС,след преценка на застъпените становища в цитираното решение и в постановеното от С. градски съд по поставения въпрос,на основание чл.291,т.1 ГПК приема за правилно становището,изразено в решение №1477/28.12.2006г. по гр.д.№2147/2005г. на ВКС,ІV Б отделение като съображенията за това са следните: Разпоредбата на чл.67,ал.1 ЗС няма предвид абсолютното завършване на строежа,а завършването на обекта в груб строеж по смисъла на §5,т.42 ДР ЗУТ,а именно да са изпълнени ограждащите стени и покрива без или с различна степен на изпълнение на довършителните работи. Степента на завършеност на строежа може да бъде установена с всички допустими от процесуалния закон доказателствени средства /писмени и гласни,както и с експертни заключения/,които следва да бъдат преценявани от съда в тяхната съвкупност,т.е. изводът за степента на завършеност на строителството към датата на предявяване на иска следва да бъде основан на преценка както на писмените,така и на гласните доказателства и да бъде съобразено правното значение на всички факти, чието осъществяване е установено по категоричен начин с тези доказателства,както и да бъде съобразено кои доказателства съдържат индиция за осъществяването на имащите правно значение за спорното право факти. По основателността на касационната жалба и с оглед изложеното по-горе становище,настоящият състав приема следното: Обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо,но по същество неправилно като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила /чл.188 ГПК/отм./,чл.144 ГПК/отм./,чл.157,ал.3 ГПК/отм./ и при неправилно приложение на материалния закон /чл.67,ал.1 ЗС/. В нарушение на съдопроизводствените правила въззивният съд е основал извода си за степента на завършеност на строителството на процесната сграда Ж към момента на предявяване на иска /24.03.2005г./ само на констатациите на съдебно-техническата експертиза на в.л.Ц., допусната с цел установяване цената на иска по реда на чл.57 ГПК/отм./. Основателно е изложеното в касационната жалба оплакване,че тази експертиза не може да бъде преценявана по реда на чл.157 ГПК/отм./, тъй като не е приета в открито съдебно заседание и съответно ответникът по предявения иск не е разполагал с процесуална възможност да изрази становището си по направените от вещото лице констатации и да оспори експертизата. Експертното заключение съгласно чл.157,ал.1 ГПК/отм./ се назначва, когато за изяснавяне на някои възникнали по делото въпроси са нужни специални знания из областта на науката,изкуството,занаятите и др., каквито съдът няма,като в определението,с което се назначава вещото лице се посочва предметът и задачата на експертизата /чл.157б ГПК/отм./. Заключението следователно представлява годно доказателство само в частта,с която вещото лице дава отговор на поставения като предмет на експертизата специфичен въпрос,за изясняването на който тази експертиза е била назначена. Съдебно-техническата експертиза,посредством която по реда на чл.57 ГПК/отм./ е установена цената на иска с оглед определяне на родовата подсъдност и дължимата държавна такса,не представлява доказателство, въз основа на което може да се приеме за установен факт, имащ правно значение за спора. Нейният предмет е точно определен и поради това тази експертиза може да послужи като доказателство само за установяване цената на иска. Тази експертиза не се подлага на проверка по реда на раздел ІV от глава ХІІІ на ГПК/отм./,противната страна не разполага с процесуална възможност да изрази становището си досежно истинността на съдържащите се в експертизата констатации,нито да я оспори по предвидения в закона ред. Както вече беше отбелязано,констатациите на съда за степента на завършеност на строителството следва да бъдат основани на извършен по правилата на процесуалния закон анализ на всички събрани по делото доказателства, съдържащи данни за осъществяването на релевантните за този въпрос факти и обстоятелства,в тяхната съвкупност,вкл. като се преценяват и доказателствата,съдържащи индиция за осъществяването на такива факти. В случая въззивният съд е обсъдил и ценил само посочената по-горе съдебно-техническа експертиза от 08.03.2005г. и н.а.№196,том ІV, н.д.№751/2000г.,обективиращ изявленията на представители на СД”У.-Н.,Д. и с.” и [фирма] за учредявяне на договорна ипотека върху обектите,находящи се в парцел VІІ-1022 от кв.44 по плана на[населено място],м.”М. л.” като обезпечение на вземането на банката по отпуснат на дружеството кредит. Макар в решението да е посочено,че по делото са изслушани и показания на свидетели и са представени и други писмени доказателства /протокол-образец 12 от 28.11.2004г./,тези доказателства не са обсъдени,т.е. не е извършена преценка какви имащи значение за спора факти се установяват от тези доказателства,както и кои от тези факти могат да се приемат за установени по категоричен начин с оглед съвкупната преценка на доказателствата и съпоставянето им като носители на имаща значение за конкретния спор информация за осъществяването на определени факти от обективната действителност,вкл. и досежно годността им да установят определен факт. Тези допуснати от въззивния съд съществени процесуални нарушения налагат преценката на доказателствата да бъде извършена от касационната инстанция с оглед дадените й правомощия по чл.293 ГПК. В съставения на 28.11.2004г. акт за установяване на всички видове С. подлежащи на закриване,удостоверяващ,че са постигнати изискванията на обекта е посочено,че от еднофамилна сграда Ж към тази дата е извършено полагане на кофраж,арматура,бетонови работи и зидарии в посоченото количество. Актът е подписан от техническия ръководител на обекта и от лицето,упражняващо технически контрол за конструктивната част от обекта,поради което следва да се приеме,че удостоверява отразената в него степен на завършеност на строителството /документът не е подписан само от представител на една от спорещите страни,както се поддържа от ответниците по касационна жалба и освен това е представен по изрично искане на лице,което не е участвувало при съставянето му,а именно Л. В. М. по реда на чл.152 ГПК/отм./,за което в о.з.,проведено от първоинстанционния съд на 22.03.2007г. е постановено и изрично определение/. Фактът на завършеност на строителството до този етап се потвърждава и от показанията на разпитания по делото свидетел П. Л.,който е изпълнявал електрическата инсталация на обекта и който е заявил пред съда,че в началото на месец декември,2004г. обектът бил на покрив,а към 15-16 декември същата година били поставени вратите и прозорците. Действително разпитаната по делото като свидетел Т. К.-И. е заявила,че в края на 2004г. за сграда Ж имало кофражни платна и се полагала арматура. Свидетелката обаче е заявила също така,че поради наличието на висока ограда пред самата сграда не може да каже точно в какво състояние е същата,т.е. не може да се приеме,че има преки и непосредствени впечатления от степента на завършеност на строителството,за разлика от свидетеля П. Л.,който е участвувал лично в довършителните работи на този обект. Свидетелят Л. П. също няма преки и непосредствени впечатления,тъй като е извършвал огледи в съседния имот. Поради това с оглед показанията на свидетеля П. Л. и удостоверената с акта от 28.11.2004г. степен на завършеност, настоящият състав приема,че към 15-16 декември,2004г. сграда Ж е била завършена в груб строеж по смисъла на §5,т.42 ДР ЗУТ. Строежът на сградата следователно е завършен след изтичането на предвидения в чл.67,ал.1 ЗС срок,но в настоящия случай основателността на предявения отрицателен установителен иск е обусловена и от обстоятелството какво е било състоянието на сграда Ж към момента на предявяване на иска /24.03.2005г./ с оглед характера на установения в чл.67,ал.1 ЗС срок и с оглед разпоредбата на чл.120 ЗЗД,в който смисъл е и направеното от ответниците по предявения иск възражение в о.з., проведено от първоинстанционния съд на 22.03.2007г.. Установеният в разпоредбата на чл.67,ал.1 ЗС срок е давностен-предвижда се,че правото да се построи сграда върху чужда земя се погасява в полза на собственика на земята по давност,ако не се упражни в продължение на 5 години. Съгласно разпоредбата на чл.120 ЗЗД пък давността не се прилага служебно. Следователно едно право не се погасява по давност с факта на изтичане на предвидения в закона срок. Необходимо е изрично позоваване на погасителната давност,което да е извършено преди правото да е било фактически упражнено. Разпоредбата на чл.118 ЗЗД изрично предвижда,че длъжникът няма право да иска обратно платеното ако е изпълнил задължението си след изтичането на давността, т.е. обвързва валидността на изпълнението на едно задължение с позоваването на изтеклата давност и запазва тази валидност,ако задължението е било изпълнено преди длъжникът да се е позовал на изтеклата в него полза погасителна давност,т.е. изрично е предвидено обвързване на валидността и правните последици от извършеното действие за кредитора. Същият принцип обаче според настоящия състав следва да намери приложение и в хипотезата,предвидена в чл.67,ал.1 ЗС,т.е. да се приеме,че ако правото на строеж е упражнено след изтичането на петгодишния давностен срок,но преди собственикът на земята да се е позовал на изтеклата погасителна давност,то правото е упражнено надлежно и лицето,в полза на което е било учредено може да запази собствеността върху построеното. В настоящия случай,както вече беше отбелязано, сграда Ж е завършена в края на 2004г.,т.е. преди предявяването на отрицателния установителен иск,поради което следва да се приеме,че учреденото право на строеж съществува. Предявеният иск е неоснователен. По реда на чл.293,ал.2 ГПК обжалваното решение следва да бъде отменено в частта,с която отрицателният установителен иск е уважен и вместо това искът бъде отхвърлен като неоснователен. Решението следва да бъде отменено и в частта,с която отрицателният установителен иск е уважен спрямо СД”У.-Н.,Д. и с.”,тъй като установяването на факта на съществуване на правото на строеж следва да бъде еднакво спрямо Л. В. М. и спрямо дружеството,което по силата на договор от 14.07.1997г. /н.а.№195,том LXL,н.д.№17692/1997г./ му е прехвърлило това право. Обжалваното решение е неправилно и в частта,с която решението на първоинстанционния съд по предявения срещу Л. В. М. ревандикационен иск е обезсилено и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Неправилно въззивният съд е приел,че първоинстанционният съд се е произнесъл по непредявен иск. Още в исковата молба е уточнено,че се претендира предаване владението на точно определена реална част от парцел VІІ-1022 в кв.44,както и на сграда Ж до етапа,в който същата е изградена. Именно по така заявената претенция се е произнесъл първоинстанционният съд,като е описал претендираната част от парцела по скицата към заключението на изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза. Поради това по реда на чл.293,ал.3 ГПК в тази част обжалваното решение следва да бъде отменено и делото бъде върнато на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав,което следва да започне от фазата на провеждане на последното открито съдебно заседание по делото. С оглед изхода на спора по предявения отрицателен установителен иск и на основание чл.78,ал.2 ГПК в полза на Л. М. следва да бъде присъдена сумата 570лв., представляваща направените по делото разноски по така предявения иск. По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивното решение на С. градски съд,ІV-Д състав, постановено на 08.07.2009г. по гр.д.№ 3948/2009г. в частта,с която е оставено в сила решението на първоинстанционния съд,с което срещу Л. В. М. и СД”У.-Н.,Д. и с.” е уважен отрицателен установителен иск,че не съществува право на строеж върху парцел VІІ-1022 от кв.44 по плана на С.,м.”М. л.” за еднофамилна къща Ж със самостоятелен вход и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният от А. П. Е.,Л. Г. Д.,Н. К. К. и Ц. Н. К. срещу Л. В. М. и СД”У.-Н.,Д. и с.” отрицателен установителен иск,че не съществува право на строеж върху парцел VІІ-1022 от кв.44 по плана на С.,м.”М. л.” за еднофамилна къща Ж със самостоятелен вход. ОТМЕНЯ въззивното решение на С. градски съд,ІV-Д състав, постановено на 08.07.2009г. по гр.д.№ 3948/2009г. в частта,с която е обезсилено решението на първоинстанционния съд в частта,с която срещу Л. В. М. е уважен ревандикационен иск за предаване владението върху реални части от парцел VІІ-1022 в кв.44 по плана на С.,м.”М. л.” по т.т.2-2а-5а-5-4-3-2 по скицата на вещото лице Ц. и върху еднофамилна къща Ж със самостоятелен вход,два жилищни етажа,мансарден етаж и гараж в сутерена с обща разгърната площ 304.75кв.м. и ВРЪЩА делото в тази част за ново разглеждане от друг въззивен състав на С. градски съд. ОСЪЖДА А. П. Е.,Л. Г. Д., Н. К. К. и Ц. Н. К. на основание чл.78,ал.2 ГПК да заплатят на Л. В. М. сумата 570лв. /петстотин и седемдесет лева/,представляваща направените по делото разноски по предявения отрицателен установителен иск. Председател: Членове: