Р Е Ш Е Н И Е № 471 София, 15.12.2015 г. Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на десети декември две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ при секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр.дело № 4413/2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 301, ал. 1, т. 1 ГПК. Делото е образувано по молба на [фирма], Варна, представлявано от управителя Н. Д. Я., чрез адв. К. С., за отмяна на влезлите в сила съдебни решения, постановени от Върховен касационен съд по гр.д. № 3788/2014 г. на І ГО, от Варненския окръжен съд по въззивно гр.д. № 3121/2013 г. и от Варненския районен съд по гр.д. № 7487/2009 г. на ХХ състав. В молбата се твърди, че са налице новооткрити писмени доказателства от значение за постановения по делото резултат – заповед № 244/16.01.1956 г. на Министерството на комуналното стопанство благоустройството и пътищата, заповед № 15/13.04.1962 г. на председателя на ИК на Г. Варна, скица № 2120/25.10.1956 г. на Г. Варна, два броя скици, без дата и издател. Съображенията на молителя са доразвити и в писмени бележки, изготвени от молителя [фирма], Варна, чрез управителя Н. Д. Я., както и в писмени бележки, изготвени от процесуалния представител на страната адв. С., докладвани в открито съдебно заседание. Насрещната страна [фирма], чрез адв. П. С., е депозирало възражение, че не са налице основания за отмяна на влезлите в сила решения. Поддържа становището в писмени бележки, както и в открито съдебно заседание, чрез процесуалния представител адв. С.. Моли за присъждане на съдебноделоводни разноски по делото. Й. Г. Ц. не е страна в производството по чл. 303, ал. 1 ГПК. Тя е обикновен другар на молителя. Те са ответници по предявен от [фирма] установителен иск за собственост. Подадената от обикновения другар молба за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК не прави необжалвалия другар молител, нито е насрещна страна по молбата. Подаденото от Й. Ц. възражение и писмено становище не следва да се обсъждат. Съставът на Върховния касационен съд намира, че молбата за отмяна е допустима, но неоснователна. С влязло в сила съдебно решение е установено, че [фирма] е собственик на 47% ид.ч. от недвижим имот – дворно място находящо се в [населено място], [улица], представляващо ПИ 129 и ПИ 135 по плана на 7-ми микрорайон на [населено място], идентичен с имот пл. № 10 в кв. 93 по предходен КП на 7-ми микрорайон, цялото с площ от 986 кв.м., придобити съответно по договор за замяна – 2% и по договор за покупко-продажба – 45 %. Съставът на Върховния касационен съд намира, че не е налице поддържаното основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Нормата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, в хипотезата на отмяна поради новооткрито доказателство, предвижда правна защита на онази страна по делото, против която е постановено неправилно решение в резултат на невиновна (обективна) невъзможност да се разкрие истината по време на висящия съдебен спор именно поради невъзможността да се посочи доказателственото средство, с което да се установи релевантното за спора обстоятелство. Това значи, че ако решаващият съд би го взел предвид, щеше да достигне до други фактически и/или правни изводи, с което би се променил и резултата по иска.Новооткритият документ, също така, следва да е допустимо доказателствено средство за установяване на факти, които са твърдяни през висящността на процеса и релевантни за спора, но които не са могли да бъдат доказани именно поради липсата на същия документ. В този случай е необходимо заинтересованата страна да не е знаела за документа или макар и да е знаела, да не е била в състояние да се снабди с него, за да го представи по делото, без незнанието или непредставянето да се дължат на липсата на нормално дължима грижа от заинтересованата страна. Разглежданият случай не е такъв. Молителят не е представил доказателства, че посочените от него писмени доказателства са новооткрити, а дори да ги е открил след провеждане на устните състезания пред втората по реда инстанция по съществото на спора – въззивния съд, то при нормално проявена грижа, е могъл да ги открие и посочи преди това. Нещо повече, част от документите са и приети като доказателства по делото при разглеждането му от редовните инстанции по делото - ксерокопие на скица без дата, л. 12 по делото за отмяна, е идентична със скица (копие в по-голям мащаб) на Сталински народен съвет, издадена от Областна администрация Варна и приложена на л. 368 по гр.д. № 7487/2009 г. на ВРС; ксерокопие на скица № 2120/25.10.1956 г. на Г. Варна, представена с молбата за отмяна (л. 11) е идентична с керокопието на скица, в по-голям мащаб, на стр. 369 по делото на ВРС. Освен изложеното, писмените документи, на които се основава молбата за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК не могат да променят крайния резултат и изводите на съда за правото на собственост. В заключение, молбата за отмяна е неоснователна и като такава, следва да бъде оставена без уважение. Молителят следва да заплати на ответника по молбата сторените по делото съдебноделоводни разноски – 1200 лв. адвокатско възнаграждение, заплатено по банков път, за което са представени писмени доказателства. МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба на [фирма], Варна, представлявано от управителя Н. Д. Я., за отмяна на влезлите в сила съдебни решения, постановени от Върховния касационен съд по гр.д. № 3788/2014 г. на І ГО, от Варненския окръжен съд по въззивно гр.д. № 3121/2013 г. и от Варненския районен съд по гр.д. № 7487/2009 г. на ХХ състав. ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], ет. 3, представлявано от управителя Н. Д. Я., да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], представлявано от Л. Д. Г. и В. С. С., сумата в размер на 1200 (хиляда и двеста) лв., сторени по делото съдебноделоводни разноски, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: