Р Е Ш Е Н И Е № 92 София, 13.07.2021 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и първа година, в състав: Председател: Татяна Кънчева Членове: 1. Бисер Троянов 2. Надежда Трифонова при секретаря Илияна Рангелова и с участието на прокурора Кирил Иванов разгледа докладваното от съдия Троянов наказателно дело № 291 по описа за 2021 година. Касационното производство е образувано по протест на Софийска апелативна прокуратура, по жалба на подсъдимия Н. Н. К. и по жалба на гражданския ищец – министъра на финансите, против въззивна присъда № 1025 от 10.12.2020 г. по в.н.о.х.д. № 1113/ 2019 г., по описа на Софийския апелативен съд, наказателно отделение ІІ.въззивен състав. Протестът е насочен срещу оправдателната част на съдебния акт, с която подсъдимият Н. Н. К. е изцяло оневинен по обвинението му за извършено престъпление по чл. 255, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 26 от НК. В протеста се твърди, че въззивният съд е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила при анализа и проверката на доказателствените източници, което е довело и до неправилното приложение на материалния закон, визирайки с тези доводи касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК. Протестиращата страна счита, че относимите към предмета на доказване факти са били обсъдени изолирано, а не съвкупно и в тяхната взаимовръзка с други факти и обстоятелства по делото, поради което направените изводи се явяват в противоречие със събраните доказателства. Пренебрегнати са изводите от съдебно-счетоводната експертиза за фиктивност на сделки, сключени от дружеството на подсъдимия, а дължимия данък за гориво на автомобилите на търговското дружество е омаловажен и е разгледан отделно, а не като част от общото занижаване на облагаемата печалба. Неправилни са и изводите за липса на умисъл при двукратното деклариране на едни и същи товарни автомобили (влекачите „Щ.“) за различни данъчни периоди, с което е избегнат данък в размер на 1130,09 лв. Вътрешното убеждение на съдебния състав е формирано при липса на обективна, всестранна и пълна оценка на доказателствата. Прави искане за отмяна на присъдата в оправдателната й част за избягване установяването и плащането на корпоративен данък, като делото бъде върнато за ново разглеждане на друг състав на Софийския апелативен съд. Касационната жалба на подсъдимия Н. Н. К., чрез защитника му адвокат П. К., е против осъдителната част на въззивния съдебен акт и развива доводи по всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 от НПК. Нарушението на материалния закон е изведено с отхвърлената от съда теза на защитата за несъставомерност по чл. 255 от НК, поради погасяване на данъчните задължения, съгласно чл. 171, ал. 2 от ДОПК, който закон се явявал по-благоприятен по смисъла на чл. 2, ал. 2 от НК. Като процесуални нарушения са посочени погрешната форма на правораздавателния въззивен акт, несъответствието на обвинителния акт с изискванията на чл. 246, ал. 2 и 3 от НПК, поради осъждането на подсъдимия по неповдигнато обвинение, както и нарушение на забраната за reformatio in pejus с извършеното изменение на обвинението по чл. 255 от НПК след първоначалната отмяна на присъдата и връщане на делото на досъдебното производство. Касаторът развива и оплаквания по същество на приетите за установени факти и доказателства. Не са изложени доводи за явна несправедливост на наказанието, освен твърдението за определяне на санкция на невинно лице, неправилно осъдено за несъставомерно деяние. Прави искане за отмяна на въззивния съдебен акт в потвърдителната му част на осъдителната първоинстанционна присъда за престъплението по чл. 255, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 26 от НК и за оправдаване на подсъдимия, или в условията на алтернативност – за връщане на делото за ново разглеждане. С касационната жалба на министъра на финансите, се оспорва правилността на отхвърления граждански иск, заведен в полза на държавата, за претърпени от двете деяния имуществени вреди. Гражданският ищец счита, че незаконосъобразно искът е бил отхвърлен изцяло поради изтекла погасителна давност след като съдилищата не са посочили датата, от която давността е започнала да тече, и че ищецът не е бил уведомен с препис от първоначалния обвинителен акт, по който делото е било върнато на прокурора, а едва с втория обвинителен акт, по който са постановени процесните актове на инстанционните съдилища. Прави искане за отмяна на обжалваната присъда и присъждане на претендираното с иска обезщетение за вреди от двете престъпления. В съдебно заседание пред касационната инстанция представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа протеста по изложените в него съображения и счита жалбата на подсъдимия за неоснователна, тъй като не са налице сочените в нея касационни основания, като предлага същата да бъде отхвърлена. Излага доводи, че възраженията на страните са обсъдени, правната квалификация на деянието е правилна и наказанието е справедливо определено. Подсъдимият Н. Н. К. и неговият защитник адвокат П. К. поддържат касационната жалбата по изложените в нея съображения и настояват за отмяна на въззивния акт, оправдаване на подсъдимия и по второто обвинение, а при алтеранативност искат връщане на делото за ново разглеждане. Гражданският ищец – министърът на финансите, не изпраща представител и не взема становище пред касационната инстанция. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на постъпилия протест, на жалбите на подсъдимия и на гражданския ищец, изложените от страните съображения в открито съдебно заседание и извърши касационната проверка в законоустановените предели, намери следното: С присъда № 1025 от 10.12.2020 г., по в.н.о.х.д. № 1113/ 2019 г. Софийският апелативен съд, наказателно отделение ІІ.въззивен състав отменил, на основание чл. 334, т. 2 във вр. с чл. 336, ал. 1, т. 3 от НПК, първоинстанционната присъда на Благоевградския окръжен съд в осъдителната част по обвинението за избягване установяването и плащането на данъчни задължения по Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) и признал подсъдимия Н. Н. К. за невинен в това, че от 31.03.2006 г. до 13.08.2008 г., при условията на продължавано престъпление, в [населено място], в качеството на управител и представител на „Н. К. - В” Е., избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери - 55 673,40 лева, като потвърдил неистина в подадени пред ТД на НАП - София, офис-Благоевград, годишни данъчни декларации по чл. 51, ал.1 от ЗКПО за финансови години 2005 г. и 2006 г., и в подадени по чл.125 от ЗДДС справки-декларации за данък върху добавената стойност за месеците януари и ноември 2007 год., и месец юли на 2008 год., поради което изцяло го оправдал по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 255, ал. 3 във вр. с ал.1, т. 2, пр. 1 във вр. с чл. 26 от НК, за което окръжният съд при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му бил наложил наказание от две години лишаване от свобода с тригодишен изпитателен срок на условно осъждане. В останалата част потвърдил осъдителната присъда № 806 от 18.02.2019 г. по н.о.х.д. № 623/ 2016 г., по описа на Благоевградския окръжен съд, с която подсъдимият Н. Н. К. бил признат за виновен в това, че за периода от 01.01.2007 г. до 30.04.2009 г. в [населено място], при условията на продължавано престъпление, избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 109 309,40 лв, като не подал пред органите на ТД на НАП, офис-Благоевград, годишна данъчна декларация по чл. 41 от ЗОДФЛ за 2006 г. и годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2007 г. и 2008 г., в които да декларира доход като физическо лице, поради което и на основание чл. 255, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 26 от НК и чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от НК му било наложено наказание от две години и шест месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено за изпитателен срок от три години по реда на чл. 66 от НК. С първоинстанционната присъда били отхвърлени като неоснователни предявените от министъра на финансите, като представител на държавата, граждански искове срещу подсъдимия Н. Н. К. за причинени имуществени вреди от двете престъпления, поради изтекла погасителна давност. В тежест на подсъдимия били възложени направените пред първоинстанционното съдебно следствие и на досъдебното производство разноски, като окръжният съд се разпоредил с веществените доказателства. Въззивният съд отменил постановеното от първата инстанция по реда на чл. 23 от НК общо наказание от две години и шест месеца лишаване от свобода. Касационните протест и жалби на подсъдимия и на гражданския ищец са процесуално допустими за разглеждане, като подадени в законовия срок, от легитимирани страни и срещу акт, подлежащ на касационна проверка. І. По обвинението по чл. 255, ал. 3 във вр. с ал.1, т. 2, пр. 1 във вр. с чл. 26 от НК за укриване на данъци в неверни декларации по ЗКПО Оправдателната присъда на въззивната инстанция по това обвинение е атакувана с касационен протест. Протестът е неоснователен. Протестиращата прокуратура счита, че въззивният съд се е отклонил от стриктното си процесуално задължение за обективен и всестранен анализ на доказателствата по делото, с което е нарушил разпоредбите на чл. 14 и чл. 107 от НПК, като неправилно е отхвърлил заключението на експерт-счетоводителите относно фиктивността на доставките за гориво. Прегледът на процесуалната дейност на въззивния съд не дава основание за подобен извод – да са допуснати нарушения на изискванията, гарантиращи правилното формиране на вътрешното убеждение при установяване на обстоятелствата, относими към предмета на доказване. Въззивният съд аргументирано и с подробни мотиви, основани на събраните доказателства е приел, че инкриминираните доставки не са фиктивни. Приобщени са справки от банкови институции за реално извършени парични преводи от сметките на търговските дружества на подсъд. К. към доставчиците на гориво, осчетоводяване на процесните фактури в дневниците за продажби на доставчиците и в справките-декларации което означава, че дължимият ДДС е бил разчетен към бюджета. В значителната си част сумите по тези доставки са били изплатени. Макар разходите за гориво за двата леки автомобила да не е следвало да се включват като разход поради размера на дължимия данък, който не покрива критерия за големи размери по чл. 93, т. 14 от НК, въззивният съд правилно е преценил, че наказателна репресия е неоправдана. Оправдавайки подсъд. Н. К. въззивната инстанция не е допуснала съществени процесуални нарушения при оценката и проверката на доказателствата, които да са повлияли за неправилното приложение на материалния закон, тъй като подсъдимият не е осъществил състава на престъплението по чл. 255, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 2, пр. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК. ІІ. По обвинението по чл. 255, ал. 3 във вр. с ал.1, т. 1 във вр. с чл. 26 от НК за укриване на данъци в неподадени декларации по ЗДДФЛ Касационната жалба на подсъдимия е неоснователна. В жалбата се съдържат доводи за допуснати съществени процесуални нарушения на досъдебното производство, което е довело до нарушение правото на защита на подсъдимия поради невъзможността да разбере в какво е обвинен, защото обвинителният акт не бил съобразен с изискванията на чл. 246, ал. 2 и 3 от НПК. Възражението е било поддържано и пред въззивната инстанция и е получило съдържателен отговор в мотивите на апелативната присъда като неоснователно. В касационната жалба то представлява буквален препис от въззивната жалба на подсъдимия. Касаторът неоправдано счита, че е осъден по неповдигнато обвинение, защото в текстовото описание на престъплението в обвинителния акт (обстоятелствена част и диспозитив) е посочено: „избегнал установяването“, докато във всичките точки, описващи отделните деяния на продължаваното престъпление, както и в диспозитива на първоинстанционната присъда - „избегнал установяването и плащането“. Доводите на въззивния съд, с които това възражение е отхвърлено, са правилни. Подсъдимият не би могъл да бъде затруднен в преценката за разбере обвинението, защото описанията на петте отделни деяния, включени в продължаваното престъпление по чл. 255 от НК са прецизно формулирани, а само в обобщаващото описание на същото престъпление, преди разбивката на деянията, е допуснат техническия пропуск. Правилно в първоинстанционния съдебен акт и в мотивите към въззивната присъда пропускът е отстранен, като престъпната деятелност е прецизно изписана с всички реализирани от дееца признаци от обективната и субективната страна на състава на престъплението. След като за всичките пет деяния словесно е посочено, че деецът е „избегнал установяването и плащането“ на данъчни задължения, а престъплението е едно, продължавано по смисъла на чл. 26 от НК, обединяващо всички отделни деяния, подсъдимият се счита за обвинен в избягване установяването и плащането на данъчни задължения, а не само в избягване на установяването им. Без основание подсъдимият К. се оплаква от процесуалното поведение на органите на досъдебното производство, на които делото е било върнато с отменително решение № 255 от 15.06.2016 г. по в.н.о.х.д. № 71/ 2016 г. на Софийски апелативен съд, наказателно отделение, VІІІ състав. Касаторът счита, че като е обвинен за укриване на данък общ доход в размер на 87 689,99 лв и въззивното производство е образувано по негова жалба, без подаден протест, а след отмяната и връщането на делото на досъдебното производство обвинението било изменено и с новия обвинителен акт предметът на престъплението бил завишен на 130 495,10 лв, като по този начин била нарушена забраната за reformatio in pejus. Твърдението е неоснователно. Въззивният съд е върнал делото на прокурора, позовавайки се на правомощието си по чл. 334, т. 1 от НПК (в ред. преди изм. с Д.В., бр. 44/2018 г.) и действително е бил сезиран само с жалба на подсъдимия. Макар първоинстанционното производство по н.о.х.д. № 228/ 2012 г. на Благоевградския окръжен съд, чиято присъда е отменена, да е било образувано по обвинителен акт, в който предметът на престъпление по чл. 255 от НК е в размер на 87 689,99 лв, обвинението е било изменено по реда на чл. 287 от НПК в съдебната фаза от процеса. С определение в съдебно заседание на 18.06.2014 г. (л. 1753-1758, т. VІІ от н.о.х.д. № 228/2012 г.) Благоевградският окръжен съд е допуснал поисканото от прокурора съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението с увеличение на дължимия и неплатен данък общ доход в размер на 161 877,98 лв. Прокурорът е направил и други съществени изменения. По измененото обвинение съдът се е произнесъл с присъда № 4155/18.09.2015 г., с която признал подсъдимия за виновен в престъплението със завишения предмет – данъци в особено големи размери от 161 877,98 лв. След като тази присъда била отменена и делото било върнато на фазата на досъдебното производство, прокурорът повдигнал с постановление от 15.11.2016 г. обвинение по чл. 255, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 26 от НК за избягване установяването на данъчни задължения в особено големи размери от 130 495,10 лева и това обвинение е било внесено за разглеждане с обвинителен акт, по който е образувано второто по ред първоинстанционно съдебно производство по н.о.х.д. № 623/ 2016 г. на Благоевградския окръжен и е постановена присъда № 806 от 18.02.2019 г. Нарушение на забраната за reformatio in pejus не е допусната, защото чрез института на изменение на обвинението по чл. 287 от НПК на подсъдимия К. е било предявено съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението, по чийто нови факти и правна квалификация той се е защитавал в хода на първоинстанционното и въззивното съдебни производства, а с последващото прецизиране на същото обвинение по реда на чл. 225 от НПК в досъдебното производство не са нарушени процесуалните му права. Дори внесеното с повторния обвинителен акт обвинение е за по-нисък размер на предмета на престъпление, отколкото повдигнатото по реда на чл. 287 от НПК. Несъстоятелно е твърдението в касационната жалба, че въззивният съд не може с нова присъда да потвърждава съдебен акт, позовавайки се на правомощията по чл. 336, ал. 1 от НПК. Това твърдение, както и други в жалбата, показват неразбиране. Резултатите от въззивната проверка за правилността на атакувания съдебен акт се обективират в единен съдебен акт. Основанието да постанови присъда е приложеното от въззивния съд правомощие да оправдае осъден от първата инстанция подсъдим. Видът и формата на въззивния съдебен акт са спазени. Недопустимо е въззивната инстанция да постанови два или повече крайни съдебни акта в едно и също производство, както се претендира в касационната жалба. След като законът изисква въззивният съд да постанови присъда в случаите, при които оправдава осъден подсъдим, по останалите обвинения или за други подсъдими, спрямо които не се прилага правомощието по чл. 336, ал. 1, т. 3 от НПК, съдебните съображения и изводи се изготвят в същия съдебен акт. Предпочитанието е въззивната присъда да обхване и съдебните изводи, за които поначало е предвидено те да се изложат в решение, предвид особените правила за постановяване на присъдата – по аргумент от чл. 32, ал. 1, т. 1 и 2, чл. 335, чл. 337 и чл. 338 от НПК. В диспозитива на новата присъда и в мотивите към нея Софийският апелативен съд е посочил резултата от въззивната проверка и решението си по останалата част от първостепенния съдебен акт. Няма допуснато съществено процесуално нарушение. Защитата се оплаква от отказа на въззивния съд да назначи нова счетоводна експертиза. Възражението е неоснователно. Не всяко доказателствено искане на жалбоподател или на друга процесуална страна, което не е било удовлетворено, представлява нарушение. До съществено процесуално нарушение води този неоснователен отказ, който е довел до непълно и/или необективно изясняване на обективната истина, поради неправилна съдебна преценка, че отказаните доказателства имат съществено значение за обвинението. Въззивният съд разполага със собствена преценка по основателността на доказателствено искане и решението му е в неговата дискреционна власт дали да допусне събиране на нови доказателства или не. В конкретния случай Софийският апелативен съд е преценил, че липсват основания за назначаване на повторна експертиза, тъй като експертното заключение на вещите лица К., Ч. и Т. е обосновано и не е възникнало съмнение за неговата правилност. Оплакването за неправилно приложен материален закон, аргументирано с липса на елементи от обективна страна, поради изтичането на предвидения в ДОПК десетгодишен давностен срок за принудително изпълнение върху публично задължение (неплатени данъци), е неоснователно. Защитното възражение двукратно е било отхвърлено с правилни и убедителни съображения на предишните съдебни състави, че се смесват различни правни институти. Престъпленията са криминализирани в отделни състави, описани с признаци относно субекта, обективната и субективната страна на деянието и засегнатите обществени отношения. Реално извършеното от дееца деяние е съставомерно тогава, когато реализира всички признаци от състава на съответния вид престъпление. Проявлението на други правни институти от отделни клонове и дялове на правото (напр. от административното право, вкл. на публичното изпълнение на данъчни задължения) няма отношение към съставите на престъпленията в наказателното право, освен когато бланкетно препращат към някои от тях за допълване на признаци от обективната страна на състава. Така например някои от понятията, включени в състава на престъплението по чл. 255 от НК, ще бъдат тълкувани според вложения в данъчните закони и в административното (данъчното) право смисъл, а такива са: декларация (за съдържащите се в нея реквизити, форма и автор, срокове и място на подаване и др.); фактура, счетоводен документ, счетоводен регистър, а бланкетни са нормите на чл. 255, ал. 1, т. 5 и 6 относно правилата за водене на счетоводството и задължителната информация, която по административните правила данъчно задължените субекти предоставят на определени органи. Претендираната от касатора давност по чл. 162, ал. 2, т. 1 от ДОПК за погасяване на публичното вземане на държавата спрямо него за неплатени данъци върху общия му доход като физическо лице не е институт на наказателното право. Поради това и не може да бъде предпочетена като по-благоприятен закон по смисъла на чл. 2, ал. 2 от НК. Освен това, наказателният институт по чл. 2 от НК регламентира приложимия материален закон спрямо настъпилия във времето юридически факт на престъпно поведение, а по изключение – последиците за наказателната отговорност за същото престъпление след последващо настъпили законови промени докато наказателното производство е висящо. Наказателното право регламентира свои разпоредби относно давността, предвидени в чл. 80 и 81 от НК (за преследвателската давност) и в чл. 82 от НК (за изпълнителската давност). Настъпилата давност по ДОПК препятства единствено процесуалната възможност на държавата по принудителен ред да събере укритите от подсъд. К. данъци върху общия му доход за три поредни години от 2007 г. до 2009 г. общо в размер на 109 309,40 лева. Но деянието му остава престъпление към момента на неговото извършване по чл. 255, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 26 от НК. Затова и последващото плащане на данъчните задължения при настъпила давност по ДОПК не превръща паричното изпълнение в недължимо платено. Данъчното задължение тежи върху данъчно задълженото лице, но с давността държавата не може сама да реализира вземането си принудително. Останалите възражения от касационната жалба са по обосноваността на въззивния съдебен акт и не сдържат основания за касационна проверка. Касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК за явна несправедливост на наложеното наказание е декларативно заявено в жалбата на подсъд. К.. Отсъствието на конкретни доводи за неправилното определяне на санкцията не предполага излагането на съображения, защото касационната проверка не е служебна, а се ограничава до наведените от касатора доводи. Тяхната липса препятства извършването на проверка в касационното производство изобщо, защото прегледът е безпредметен. ІІІ. По касационната жалба на гражданския ищец Жалбата на министъра на финансите като представител на държавата е неоснователна. Гражданският иск по чл. 45 от ЗЗД е отхвърлен, защото не бил подаден в законовия 5-годишен срок от откриването на дееца (аргумент от чл. 110 и чл. 114, ал. 3 от ЗЗД). Въпросът за деня на откриване на дееца е фактически и се определя съобразно конкретните факти по случая (ТР № 5/05.04.2006 г. по тълк.д. № 5/2005 г. на ОСГТК). Когато искът за непозволено увреждане е против подсъдим, който чрез престъпление е причинил вреди, давностният срок започва да тече от привличането му в качеството на обвиняем (налице е изобилна съдебна практика, като напр.: решения на наказателните отделения на ВКС по: н.д. № 38/2020 г.; н.д. № 47/2020 г.; н.д. № 1133/2018 г.; н.д. № 1216/2018 г.; н.д. № 1111/2018 г.; н.д. № 365/2016 г. и мн.др). Подсъдимият Н. К. е бил привлечен към наказателна отговорност на 04.02.2011г., а гражданският иск е бил предявен едва на 17.01.2017г., при второто разглеждане на делото. Към датата на с.з. на 24.04.2017г. по н.о.х.д. № 623/ 2016 г., когато искът е бил приет за съвместно разглеждане от Благоевградския окръжен съд, давностният срок е изтекъл. Давността в гражданското съдопроизводство не се прилага служебно от съда, а първоначалните възражения на защитниците на подсъдимия К. преди приемането на иска са били в друга насока. На следващото съдебно заседание защитата е направила ново възражение – вече за изтекъл давностен срок, но съдът е отказал да удовлетвори искането за прекратяване на гражданското производство по така приетия граждански иск. За образуваното първо по ред съдебно производство по н.о.х.д. № 228/ 2012г. на Благоевградския окръжен съд, чиято присъда е била отменена от въззивния съд и делото е върнато на прокурора, представителят на държавата не е бил уведомен да участва. При така изложените съображения присъдата на въззивната инстанция в частта за потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт, с който гражданският иск е отхвърлен поради изтекла давност, е законосъобразен. Гражданският ищец е могъл да реализира правата и по друг процесуален ред, без да изчаква нарочно уведомление от наказателния съд. Воден от изложените съображения атакуваната присъда Софийския апелативен съд като правилна и законосъобразна следва да бъде потвърдена. Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 1025 от 10.12.2020 г. по в.н.о.х.д. № 1113/2019 г., по описа на Софийски апелативен съд, Наказателно отделение, ІІ.въззивен състав. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.