Ключови фрази
Съставяне на официален документ с невярно съдържание * споразумение * пробационни мерки


4

Р Е Ш Е Н И Е


№ 387

гр. София, 13 октомври 2011г.


В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на петнадесети септември, две хиляди и единадесета година, в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ : САША РАДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : ФИДАНКА ПЕНЕВА
КЕТИ МАРКОВА


при участието на секретаря ЛИЛИЯ ГАВРИЛОВА
и в присъствието на прокурора ПЕТЯ МАРИНОВА
изслуша докладваното от съдията КЕТИ МАРКОВА
н. д. № 1855/ 2011г.

Производството е за възобновяване, по чл. 419 и сл. НПК, образувано по искане на Главния прокурор на Република България за възобновяване на НОХД № 857/ 2011г., по описа на Районен съд- гр.Бургас, отменяване на постановеното по същото дело определение от 15. 03. 2011г., с което е одобрено споразумение между представител на Районна прокуратура- гр.Бургас и защитника на подсъдимите А. М. Д. и Р. Х. К., за прекратяване на наказателното производство, водено срещу посочените подсъдими, и връщане делото за ново разглеждане от друг състав на съда, на основание чл. 420, ал. 1, вр. чл. 422, ал.1, т. 5 НПК, поради допуснати нарушения по чл. 348, ал.1, т. 1 НПК.
Искането се поддържа от представителя на Върховната касационна прокуратура, по изложените в него съображения.
Осъдените А. М. Д. и Р. Х. К., срещу които е водено прекратеното по силата на постигнатото споразумение наказателно производство, редовно призовани, не се явяват в съдебно заседание пред настоящата инстанция, не изпращат процесуален представител и не вземат становище по искането.
Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите в искането, становищата на страните в съдебно заседание, и в пределите на правомощията си по чл. 425 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното:
С атакуваното определение Районният съд- гр.Бургас, 11 наказателен състав, е одобрил постигнатото между представител на Районна прокуратура- гр.Бургас и защитника на осъдените А. М. Д. и Р. Х. К. споразумение, по силата на което същите са се признали за виновни в извършени престъпления, с правна квалификация, както следва:
- осъдената Д.: по чл. 311, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, за което и във вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б”, предл. 1 НК, й е наложено наказание- пробация, със следните пробационни мерки: Задължителна регистрация по настоящ адрес, която да се извършва два пъти седмично, пред пробационен служител или определено от него лице, за срок от шест месеца, и задължителни периодични срещи с пробационен служител, за срок от шест месеца; по чл. 310, ал. 1, вр. чл. 309, ал. 1, предл. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, и чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б”, предл. 1 НК, й е наложено наказание- пробация, със следните пробационни мерки: Задължителна регистрация по настоящ адрес, която да се извършва три пъти седмично пред пробационен служител или определено от него лице, за срок от осем месеца, и задължителни периодични срещи с пробационен служител, за срок от осем месеца. На основание чл. 23, ал. 1 НК, на същата е определено едно общо наказание, а именно: Задължителна регистрация по настоящ адрес, която да се извършва три пъти седмично пред пробационен служител или определено от него лице, за срок от осем месеца, и задължителни периодични срещи с пробационен служител, за срок от осем месеца.
На основание чл. 55, ал. 3 НК, на Д. не е наложено кумулативното наказание по чл. 37, ал. 1, т. 6 НК.
- осъдената К.: по чл. 311, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, за което и във вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б”, предл. 1 НК, й е наложено наказание- пробация, със следните пробационни мерки: Задължителна регистрация по настоящ адрес, която да се извършва три пъти седмично пред пробационен служител или определено от него лице, за срок от шест месеца, и задължителни периодични срещи с пробационен служител, за срок от шест месеца.
На основание чл. 55, ал. 3 НК, на К. не е наложено кумулативното наказание по чл. 37, ал. 1, т. 6 НК.
С определението си съдът е постановил разпореждане с веществените доказателства, и се е произнесъл по разноските.
Прекратил е производството по делото.
Определението, като неподлежащо на обжалване, е влязло в сила и не е било проверено по касационен ред.
Искането е процесуално допустимо, тъй като е депозирано от надлежен орган по чл. 420, ал. 1 НПК, и доколкото то е в полза на осъдените лица, не е ограничено със срока по чл. 421, ал. 1 НПК. Разгледано по същество, е основателно.
Определението, с което е одобрено постигнатото между компетентната прокуратура и защитника на осъдените споразумение, е постановено при допуснато съществено нарушение на материалния закон, изразяващо се в следното:
Престъпленията, за което са осъдени Д. и К., са с правна квалификация съответно: по чл. 311, ал. 1 НК- за всяка от тях, а за първата и по чл. 310, ал. 1, вр. чл. 309, ал. 1, предл. 1 НК, са наказуеми по закон с лишаване от свобода, за срок до пет години, без фиксиран специален минимум. При одобряване на споразумението, съдът поначало правилно е счел, че наказанието на всяко от осъдените лица следва да се определи при условията на чл. 55 НК, и без да са налице многобройни или изключителни смекчаващи обстоятелства, съобразно разпоредбата на чл. 381, ал. 4 НПК. Макар този подход да е принципно верен, определянето на друго по вид, по- леко от лишаване от свобода наказание, в настоящия казус е извършено незаконосъобразно. При липсата на специален минимум на наказанието лишаване от свобода, приложението чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” НК води до определяне на друго по вид, по – леко наказание, но в конкретния случай като такова не би могло да се счете наказанието пробация, както неправилно е заключил компетентният първоинстанционен съд, одобрявайки споразумението. Това е така, защото всички инкриминирани деяния, предмет на споразумението, са извършени през 2002 и 2003г., към който момент актуалната редакция на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” НК, по отношение на наказанието пробация не е била в сила. Цитираната материалноправна норма е влязла в сила на 1. 01. 2005г., което предвид изменената нормативна база е налагало съдът да прецени най- благоприятния за дееца наказателен закон, на плоскостта на правилото на чл. 2, ал. 2 НК. При това положение, наказанието лишаване от свобода, в случая подлежи на замяна с глоба, а не с пробация, както неправилно е приел решаващият съд с одобряване на атакуваното споразумение.
Предвид горните съображения, ВКС в настоящия си състав прие, че е налице поддържаното в искането на Главния прокурор основание за възобновяване на делото, по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК- допуснато съществено нарушение на материалния закон, по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, отмяна на постановеното по същото дело определение, и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, от стадия на съдебното заседание.
При новото разглеждане на делото съдът следва да изпълни, на основание чл. 426, вр. чл. 355, ал. 1, т. 2 НПК, задължителните указания по приложението на закона, дадени с настоящото решение.
Воден от изложените съображения, и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение
Р Е Ш И :

ВЪЗОБНОВЯВА НОХД № 857/ 2011г., по описа на Районен съд- гр.Бургас, 11 наказателен състав, ОТМЕНЯВА постановеното по него определение от 15. 03. 2011г., с което е одобрено постигнатото споразумение между представител на Районна прокуратура- гр.Бургас и защитника на осъдените А. М. Д. и Р. Х. К., и е прекратено производството по делото, като ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане, от друг състав на същия съд, от стадия на съдебното заседание.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.




ПРЕДСЕДАТЕЛ:




ЧЛЕНОВЕ :