2
Р Е Ш Е Н И Е №149
София02.11.2011 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в публичното съдебно заседание на двадесет и осми септември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: К. Е.
Б. Й.
при секретаря И. В.
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 1192/2010 година
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по следните касационни жалби : 1. на [фирма], в несъстоятелност, представлявано от синдика Р. Т., срещу решение № 608 от 13.07.2010 г. по в.гр.д.№ 290/2010 г. на Апелативен съд – П. в частта, с която след отмяна на решение № 477/04.11.2009 г. по т.д.№ 130/2009 г., поправено с решение от 10.12.2009 г. на Пловдивския окръжен съд, в осъдителната част, е отхвърлен като неоснователен иска срещу [фирма] за връщане на сума в общ размер на 177 951 щ.д. като получена без основание и 2. на Р. Т., в качеството й на синдик на [фирма], в несъстоятелност, срещу същото решение в частта, с която въззивният съд след обезсилване на първоинстанционното решение по предявения срещу [фирма] и [фирма]/н/ иск с правно основание чл.646, ал.2, т.1 ТЗ за установяване нищожността по отношение на кредиторите на несъстоятелността на изпълнението на парични задължения на [фирма] към [фирма] чрез плащане на следните суми: 75 000 щ.д., извършено на 21.08.2000 г., 33 000 щ.д., извършено на 21.08.2000 г. и 69 951 щ.д. на 12.07.2001 г., е прекратил производството по делото по този иск.
В жалбите се поддържат касационни доводи за неправилност, на основанията по чл.281 ГПК, като по изложените в тях съображения, поддържани в открито съдебно заседание от процесуалния пълномощник на касаторите, се иска отмяна на атакувания съдебен акт.
Ответникът по касация – [фирма], чрез процесуалните си пълномощници, по съображения в отговорите по чл.287 ГПК и в защита, счита касационното производство за недопустимо по първата касационна жалба, поради просрочието й, а по същество поддържа доводи за правилност на обжалваното решение, с искане за присъждане на разноски.
С определение № 357 от 28.05.2011 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, по следните процесуалноправни и материалноправни въпроси: 1. Какъв е процесуалният способ за защита правата на обявеното в несъстоятелност дружество, чрез който да се постигне ефективно връщане в масата на несъстоятелността на даденото по нищожните плащания, извършени след началната дата на неплатежоспособността, съответно на свръхзадължеността и пряко свързания с това въпрос за правното основание и правната квалификация на заявения осъдителен иск; 2. Плащанията, извършени от обявеното в несъстоятелност дружество след началната дата на неплатежоспособност, съответно на свръхзадълженост, извършени ли са при липса на основание; 3. Какъв е процесуалният способ за релевиране нищожността на изпълнението на паричното задължение, извършено след началната дата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността; 4. Допустим ли е искът, предявен от синдика по чл.646, ал.1, т.2 ТЗ, при положение, че същият е съединен с осъдителния иск на обявеното в несъстоятелност дружество или позоваването на нищожността следва да се съдържа единствено в осъдителната претенция и 5. Кое е спорното право предмет на установителния иск по чл.646, ал.2, т.1 ТЗ
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид оплакванията в жалбите и доводите на страните, и след проверка по реда на чл.290, ал.2 ГПК относно правилността на обжалвания съдебен акт, приема следното:
С влязлото в сила определение по чл.288 ГПК настоящият съдебен състав е преценил и двете касационни жалби като процесуално допустими, по съображения, изложени в определението. С оглед поддържаните доводи за недопустимост на първата касационна жалба, видно от допълнително подадените по делото заявления от един от процесуалните пълномощници на ответника по касация [фирма], освен съображенията в определението за допускане до касация, трябва да се има предвид и следното:
Съобщението за постановеното решение до [фирма]/в несъстоятелност/, чрез управителя И. Х./стр.69 от въззивното дело/ е връчено на тази страна в качеството й на ответник по предявения от синдика установителен иск по чл.646, ал.2, т.1 ТЗ. По делото няма данни за по-раншно връчване на препис от въззивното решение/ преди 02.08.2010 г./ на длъжника [фирма]/н/, чрез синдика, в качеството му на ищец по обусловения осъдителен иск по чл.55, ал.1 ЗЗД. С оглед различната процесуалноправна легитимация на длъжника по субективно и обективно съединените искове, както и начина, по който правилно са оформени съобщенията за решението, не би могло да се приеме за основателна тезата на процесуалния пълномощник на [фирма] относно началната дата на срока за касационно обжалване на отхвърлителното решение по обусловения иск. Предвид страните по посочените искове, а именно: 1. синдикът на „М. Е./н/, в качеството му на орган по несъстоятелността - ищец по установителния иск по чл.646, ал.2, т.1 ТЗ и ответници – несъстоятелния длъжник, и [фирма] - трето лице, в чиято полза са извършени плащания след началната дата на свръхзадълженост, [фирма] / задължителни необходими другари в процеса/ и 2. длъжникът [фирма]/н/, представляван от синдика - ищец по осъдителния иск, за който след уважаването на установителния иск възниква правото да иска връщане на даденото по признатото за нищожно изпълнение на парично задължение в масата на несъстоятелността и ответник [фирма], по посочения по-горе начин са оформени всички съобщения и призовки, изпращани до страните при инстанционното разглеждане на делото.
Що се отнася до искането за спиране на производството, на основание чл.292 ГПК, до постановяване на тълкувателно решение по въпроса, свързан с редовното връчване на съдебните книжа, настоящият състав намира, че няма основание за отмяна на определението за даване ход на устните състезания от съдебно заседание на 28.09.2011 г. и за уважаване на искането. Посоченият от ответника по касация процесуалноправен въпрос е извън тези въпроси, по които е допуснато касационно обжалване на въззивното решение с определението по чл.288 ГПК, а и в случая не се касае за противоречива практика на ВКС, формирана или станала известна на състава на ВКС след допускането до касация. В този смисъл са задължителните указания по приложение на чл.292 ГПК, дадени с Тълкувателно решение № 2/28.09.2011 г. на ОСГТК на ВКС.
За да постанови обжалваното решение по обуславящия установителен иск с правно основание чл.646, ал.2, т.1 ТЗ, решаващият състав на Пловдивския апелативен съд е приел исковата претенция за недопустима, тъй като установяването дали съществува факт с правно значение „изпълнение на парично задължение след определена календарна дата” не е сред предвидените в закон, а от друга страна липсва правен интерес за ищеца да установява със сила на пресъдено нещо съществуването на определен юридически факт, след като породеното от този факт притезание за връщане на даденото е предмет на осъдителен иск. По тези основни съображения постановеното първоинстанционно решение по този иск е било обезсилено и съответно прекратено производството по делото.
Предявеният осъдителен иск, квалифициран по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД е счетен за неоснователен, тъй като сделките, по които са извършени плащанията, са правно валидни и не е установена начална липса на основание за получаване на престациите. Изложени са и подробни съображения, че след постановяване на решението по чл.630, ал.1 ТЗ вземането на кредитора по тях отново е неудовлетворено по силата на правната норма – чл.646, ал.2, т.1 ТЗ – плащането е обявено за нестанало.
Въззивното решение е валидно и процесуално допустимо, но по същество е неправилно.
Практиката на Върховния касационен съд, Търговска колегия е трайна и непротиворечива по процесуалноправните въпроси и материалноправни въпроси, формулирани в определението по чл.288 ГПК и свързани с допустимостта и предмета на предявения от синдика обуславящ установителен иск по чл.646, ал.2, т.1 ТЗ и способа за ефективно връщане в масата на несъстоятелността на платеното от длъжника след началната дата на неплатежоспособност, съответно свръхзадълженост, и правната квалификация на обусловения осъдителен иск. В цитираните, при допускане на касационното обжалване, решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 и сл. ГПК и съставляващи задължителна съдебна практика за долустоящите инстанции/ т.2 от ТР № 1/19.02.2010 г. ОСГТК на ВКС/, а именно: решение № 114 от 03.08.2009 г. по т.д.№ 644/2008 г., ІІ т.о., решение № 100/15.06.2009 г. по т.д.№ 808/2008 г., ІІ т.о. и решение № 136/02.12.2010 г. по т.д.№ 242/2010 г., І т.о., както и в други съдебни актове, известни на настоящия състав – решение № 93 от 03.06.2010 г. по т.д.№ 831/2009 г., ІІ т.о., решение № 248 от 17.01.2011 г. по т.д.№ 224/2010 г., ІІ т.о. и др. е застъпено разбирането за допустимост на предявения от синдика, в качеството му на орган на несъстоятелността, иск за прогласяване нищожността, по отношение на кредиторите на несъстоятелността, на изпълнението на парично задължение, извършено след определената с решението по чл.630, ал.1 ТЗ начална дата на свръхзадълженост. В посочените съдебни актове е налице произнасяне както по отношение активната и пасивна процесуалноправна легитимация по този иск, така и за допустимото обективно съединяване на установителния иск по чл.646 ТЗ и на обусловената от уважаването му искова претенция на длъжника, представляван от синдика, за фактическо връщане в масата на несъстоятелността на конкретното имущество, предмет на уважения иск по чл.646, ал.2 т.1 ТЗ. В тълкувателните мотиви на постановените по новия съдопроизводствен ред решения на ВКС ясно е изразено становището, че именно с уважаването на иска по чл.646, ал.1, т.2 ТЗ настъпват предвидените в чл.648 ТЗ правни последици и за несъстоятелния длъжник възниква субективното право да предяви осъдителен иск с правна квалификация чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за ефективно връщане на даденото от длъжника и за попълване на масата на несъстоятелността. Разбирането на отделните тричленни касационни състави относно квалификацията на осъдителния иск за връщане на съответните суми, като платени без основание, след като плащанията бъдат признати за нищожни по реда на чл.646, ал.2, т.1 ТЗ, както и за ирелеватността на въпросите, свързани с действителността на самата сделка, в изпълнение на която са предприети нищожните плащания, се възприема напълно от настоящия съдебен състав, след отчитане на конкретните факти по настоящото дело.
С оглед на посочената задължителна за съдилищата практика на ВКС и предвид надлежното предявяване от страна на синдика на установителния иск за признаване процесните плащания за нищожни, съгласно чл.646, ал.2, т.1 ТЗ, следва да се приеме за неправилно изразеното от въззивната инстанция разбиране за недопустимост на този иск и съответно за неправилно приложение на чл.270, ал.3, изр.1 ГПК.
Предвид липсата на произнасяне по същество по допустимия установителен иск, както и неговото значение на обуславящ спрямо осъдителния иск за фактическото връщане на даденото в масата на несъстоятелността, обжалваното решение следва да се отмени изцяло, а делото да се върне за ново въззивно разглеждане от друг състав на Пловдивския апелативен съд.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло решение № 608 от 13.07.2010 г. по в.гр.д.№ 290/2010 г. на Апелативен съд – П..
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
|