Р Е Ш Е Н И Е
№ 264
гр.София, 02 юли 2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България,
Второ наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и седми
май две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛИДИЯ СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЮРИЙ КРЪСТЕВ
БИЛЯНА ЧОЧЕВА
със секретар Кристина
Павлова
при участието на прокурора ИСКРА ЧОБАНОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ СТОЯНОВА
нак.общ характер дело № 132/2009 година, за да се произнесе,
взе предвид:
Касационното производство е образувано по жалбата на подсъдимия Б. Й. Д. против присъда № 7/23.10.2008 год. по въззивно нохд № 633/2008 год. на Софийския градски съд, наказателно отделение, 15-ти въззивен състав, в която се поддържат доводи за постановяване при касационните основания по чл.348, ал.1, т.т.1 и 2 НПК. Прави се искане за отмяна и връщане на делото за ново разглеждане или за оправдаване.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа в становището си, че жалбата е неоснователна, защото не са допуснати нарушения от въззивния съд и присъдата следва да бъде оставена в сила.
Частните обвинители и граждански ищци Е. П. П. и П. П. П./конституирани като наследници на пострадалия/ правят искане новата присъда да бъде оставена в сила.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите в пределите по чл.347 НПК и намира:
Софийският районен съд, наказателна колегия, 16 състав с присъда от 12.09.2007 год. по нохд № 7227/2006 год. признал подсъдимия Д за невинен в това на 27.02.2006 год. в гр. С. да е отнел чужди движими вещи – пари 30 лева от владението на Пл. П. с намерение противозаконно да ги присвои като употребил сила и го оправдал по обвинението по чл.198, ал.1 НК.
Отхвърлил предявените граждански искове за имуществени и неимуществени вреди, претърпени от престъплението като неоснователни.
Софийският градски съд с обжалваната присъда по въззивно нохд № 633/2008 год. отменил присъдата на Софийския районен съд и постановил нова, с която признал подсъдимия за виновен и на основание чл.198, ал.1 вр.чл.54 НК го осъдил на 3 години лишаване от свобода, изпълнението на което наказание на основание чл.66, ал.1 НК отложил за срок от 3 години от влизане на присъдата в сила.
Предявените на основание чл.45 ЗЗД граждански искове за вреди, претърпени от престъплението, уважил в размер съответно – за имуществени 30 лева, за неимуществени 1 500 лева със законните последици. Отхвърлил иска за неимуществени вреди до пълния му предявен размер.
Произнесъл се по въпросите за размера на държавната такса и дължимите разноски.
Въззивното производство е образувано по повод на протест от прокурор, съдържащ искане за нова оценка на доказателствения материал и точно прилагане на закона с осъждане на подсъдимия за извършеното от него престъпление на инкриминираната дата по чл.198, ал.1 НК. Въззивният съд изложил възприетата от него фактическа обстановка, която основал на установените, относими към предмета на доказване, обстоятелства, данни за които е намерил да се съдържат в събраните достатъчно и възможни доказателства. Направил е нов подробен анализ и съпоставка, оценявайки показанията на свидетелите, писмените доказателствени средства, обясненията на подсъдимия, заключението на вещото лице в съответствие с действителния смисъл и според изискванията на чл.107, ал.3 НПК. Изложил е съображения защо и кои, както и в каква част ги възприема, отстранил е противоречията в доказателствения материал и е направил верен правен извод, че подсъдимият е автор на престъплението, за което е привлечен да отговаря. Обосновал е отказа си да възприеме процесуалната дейност на първоинстанционния съд по оценка на доказателствения материал с нарушение на чл.107, ал.3 НПК и е потвърдил тази по отношение на обема при липса на нарушения при събирането му, който е приел за достатъчен и възможния, за да се решат правилно въпросите по чл.301, ал.1, т.т.1 и 2 НПК.
Неоснователен е доводът в жалбата на подсъдимия, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при провеждане на процесуалното следствено действие по чл.144 НПК/отм./. Разпознаването е извършено по правилата на посочената разпоредба и преди влизане в сила на новата – чл.170 НПК от 29.04.2006 год., според която законодателят не е предвидил като задължителна предпоставка, за да бъде определено като годно доказателствено средство, разпитът на свидетеля да се извърши „непосредствено”, а само „преди извършване на разпознаването”, какъвто е конкретния случай, да се проведе по въпросите, които са предвидени-дали познават лицето, което предстои да разпознаят, за особеностите, по които могат да го разпознаят, за обстоятелствата, при които са наблюдавали лицето, за състоянието в което са се намирали при възприемането на лицето, подлежащо на разпознаване. Видно от съдържанието на протокола свидетелят П е разпитан и подробно е изяснил тези обстоятелства преди провеждане на разпознаването както за подсъдимия, така и относно факти и обстоятелства за лекия автомобил, който е пътувал, управляван от подсъдимия. Съществените белези, по които е разпознал подсъдимия при разпознаването не пораждат съмнение за допусната грешка относно личността му, поради което и протоколът правилно е бил оценен като годно доказателствено средство.
Няма основание да се приеме за основателно и твърдението в жалбата за провеждане на досъдебното производство и разглеждане на делото от съдии в Софийския градски съд и Софийския апелативен съд от лица, заинтересовани от изхода на делото поради обстоятелството, че пострадалият е бил съдия в Софийския военноокръжен съд. Съображенията, с които се обосновава, са предположения за евентуална зависимост на служителя от полицията и разположението на съдилищата в една и съща сграда, в която е разположен и военния съд. Това възражение е направено и пред въззивния съд, който по убедителен начин е отказал да го приеме за основателен. Действията на представителите на полицията, участвали при разследването, както и съдебните актове, подлежат на проверка относно процесуалната им дейност и няма никакво съмнение, че само проявената задължителна процесуална бързина при разследването във връзка със събиране на необходимите доказателства /което очевидно в нарушение на изискванията по НПК не се прави по всички сигнали за извършени престъпления/, не може да бъде основание за промяна подсъдността. Липсват каквито и да било данни за проявена предубеденост и решаване на делото в нарушение на изискванията за безпристрастност и равни права на гражданите. Не е вярно твърдението, че по този въпрос няма отговор, което защитникът е определил като липса на мотиви по смисъла на чл.348, ал.1, т.2 НПК. Отговорът на това възражение е изложен на л.30/втора страница/ от въззивното производство, с който страните могат да се запознаят, ако прочетат мотивите към присъдата.
Възражението по т.4 от жалбата касае непълнота на доказателствата-основание, което законодателят не е предвидил в чл.348, ал.1 НПК за извършване на касационна проверка. Доколкото такова е поддържано и във въззивното производство съдът е изложил подробни съображения, които и настоящият състав изцяло споделя, че изводът за съответствието на лекия автомобил с този, управляван от подсъдимия, не е направен произволно, а с оглед разпознаването му като извършител, и подробната съпоставка и анализ с останалия доказателствен материал-свидетелски показания, писмени доказателствени средства. Това е и основанието да не се събират други доказателства, с които да се установяват обстоятелства, неотносими към предмета на доказване. От изложеното следва, че няма допуснато нарушение на чл.13 НПК, защото са събрани и оценени с оглед действителния смисъл всички възможни доказателства. Нещо повече, пострадалият никога не е твърдял, че е пътувал с таксиметров автомобил, който е бил на фирма ОК СУПЕРТРАНС, а това е установено при извършеното разследване.
Няма нарушение и при определяне предмета на престъплението – пари в размер на 30 лева. Вярно е, че първоначално пострадалият е заявил за предадена банкнота от 50 лева, взета от подсъдимия, за да заплати стойността на превоза, отчетен на апарата в размер на 20 лева, което е и повода за недоволството от негова страна. Но от показанията му, които правилно са възприети, се установява, че от ръцете му подсъдимия е издърпал - след като му е нанесъл побой, три банкноти по 10 лева, т.е. 30 лева, които е получил след задържане на дължимата сума за услугата. Дали първоинстанционният съд е приел различна сума от тази, за която подсъдимия е осъден, не е обстоятелство, което следва да бъде обсъждано или да се излагат специално мотиви, защото решението на въззивния съд за размера на отнетото имущество е в съответствие с доказателствения материал. Доколкото има допуснато нарушение в посочване часа-21, а не 22- както е установено от пострадалия и е един от елементите по обвинителния акт, не следва да се определя като съществено с характер на основание за отмяна, а като техническа грешка, която не се е отразила на останалите фактически изводи и констатации, както и на правните изводи.
Изписване дословно съдържанието на текстове от НПК или общите обобщаващи заключения, каквито се съдържат в жалбата и писмената защита на подсъдимия, с което се определят мотивите на въззивния съд към постановената нова осъдителна присъда за съществени нарушения на процесуалните правила, без да са конкретизирани /може би поради непознаване съдържанието на обжалвания акт/, за да може да бъде извършена проверка дали действително такива са допуснати, не е основание за служебна проверка, тъй като такава не е предвидена в правомощията на касационната инстанция.
Предвид изложеното за липса на касационни основания от поддържаните новата присъда следва да бъде оставена в сила и на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 7/23.10.2008 год. по въззивно нохд № 633/2008 год. на Софийския градски съд, наказателно отделение, 15-ти въззивен състав.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: