Р Е Ш Е Н И Е № 60 гр. София, 06.06.2017 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди и седемнадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанина Начева ЧЛЕНОВЕ: 1. Галина Захарова 2. Галина Тонева при секретаря Ил. Рангелава в присъствието на прокурора Л. изслуша докладваното от съдия Ж. Начева наказателно дело № 59 по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимия В. Г. А. против решение № 311 от 13.12.2016 г. на Великотърновския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 289/2016 г. В жалбата на защитника са отбелязани всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1-3 НПК. Твърди се, че умъртвяването на пострадалия не било осъществено от подсъдимия, който преустановил да упражнява насилие още докато пострадалият бил жив; че въззивният съд не изпълнил задължението си да отстрани съществено процесуално нарушение, допуснато от първоинстанционния съд, което довело до нарушаване на правото на защита на подсъдимия А.; че наложеното наказание е явно несправедливо, тъй като определеният размер на лишаване от свобода не съответства на целите по чл. 36 НК. Направено е искане за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд или за намаляване на наказанието. В съдебно заседание защитникът (адв. В.) поддържа жалбата по писмено изложените съображения. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че жалбата е неоснователна и решението следва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата, устно развитите съображения в открито съдебно заседание и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 14 от 1.08.2016 г. по н. о. х. д. № 153/2016 г. Ловешкият окръжен съд е признал подсъдимия В. Г. А. за виновен в това, на 9.08.2015 г. в [населено място], област Л., като непълнолетен, но могъл да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си, да е отнел от владението на Б. М. В. чужди движими вещи на обща стойност от 133 лева с намерение противозаконно да ги присвои, като грабежът е придружен с убийството на В., поради което и на основание чл. 199, ал. 2, т. 2 вр. чл. 63, ал. 2, т. 1 НК е наложено наказание от десет години лишаване от свобода. Приспаднато е времето, през което подсъдимият е бил с мярка за неотклонение задържане под стража. На основание чл. 25 НК е наложено общо наказание за съвкупността от престъпления, най-тежкото от определените по присъдата и по влязло в сила споразумение по н. о. х. д. № 142/2015 г., а именно: десет години лишаване от свобода. Определено е затворническо общежитие от закрит тип и съответно първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. Съдът се е разпоредил с веществените доказателства и в тежест на подсъдимия е възложил разноски по делото. С решение №311 от 13.12.2016 г. на Великотърновския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 289/2016 г. присъдата е потвърдена. Жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. Оплакването за нарушено право на защита в рамките на първоинстанционното разглеждане на делото е било представено на вниманието на въззивния съд, който ефективно го е разгледал и му е дал подробно аргументиран и законосъобразен отговор. Жалбоподателят отново застъпва тезата, че защитникът, упълномощен на досъдебното производство докато подсъдимият е бил непълнолетен, не е могъл да продължи да участва и в съдебното производство, след навършване на пълнолетна възраст от подсъдимия, тъй като упълномощаването на защитник вече е зависело единствено от неговата воля. Затова, участието на същия защитник при първоинстанционното разглеждане на делото е довело до нарушаване правото на подсъдимия на защитник по свой избор. При формална проверка на довода се установява, че подсъдимият В. в нито един момент не е изразил несъгласие с участието на защитника, който на досъдебното производство лично е упълномощил със съгласието на един от родителите. Липсват данни подсъдимият да е заявил отказ от защитника и искане да бъде заменен с друг или да е упълномощил защитник, който да не е бил допуснат до участие от Ловешкия окръжен съд. Ето защо правото на защита не е понесло ограничения, които да подкрепят допуснато съществено процесуално нарушение. Според жалбоподателя, Великотърновският апелативен съд не е имал основание да приеме, че подсъдимият е умъртвил пострадалия. От показанията на св. Б. А. се установявало, че когато подсъдимият е преустановил да упражнява насилие пострадалият е бил още жив и е починал от продължаващото насилие, оказвано единствено от малолетния (св. Б. Р. А.). Като цяло доводът покрива оплакване за необоснованост, която не е касационно основание. Въззивният съд е приел за установено, че подсъдимият А. е участвал не само в отнемането на вещите, но и в убийството на пострадалия В., стъпвайки на събраните и проверени доказателства по делото. От фактическа страна е счел за доказано, че подсъдимият също се включил в душенето, натискайки с ръце врата на пострадалия. При положение, че смъртта чрез удушаване се явява резултат и от действията на подсъдимия, напълно неприемливи са доводите, които защитникът противопоставя срещу квалифициращия признак на грабежа. Наказателно правната оценка на установените факти е законосъобразна. Въззивният съд, откривайки в извършеното деяние всички признаци от състава на престъплението по чл. 199, ал. 2, т. 2 НК, не е нарушил закона, а го е приложил правилно. Неоснователно се претендира и явна несправедливост на наказанието. Великотърновският апелативен съд е потвърдил присъдата относно наложеното наказание на подсъдимия, индивидуализирано след замяна в размер на десет години лишаване от свобода. Защитникът не изтъква конкретни съображения да са били игнорирани смекчаващи отговорността обстоятелства или да е била подценена относителната тежест на някои от тях. Въззивният съд е отчел като смекчаващо обстоятелство самопризнанието на досъдебното производство, но не е пренебрегнал и поредица от обстоятелства, които са отегчавали отговорността на дееца – предходното осъждане на подсъдимия А. за престъпление срещу личността с причиняване на телесна повреда, очертаващо линия на негово поведение и краткия промеждутъчен срок до извършването на грабежа; изборът на време и място за осъществяване на посегателството и на самия пострадал, когото подсъдимият визуално познавал и поради напредналата възраст (75-годишен) не би могъл сериозно да се съпротивлява; привличането на малолетно лице и престъпното въздействие върху него. Така определеното наказание не разкрива очевидно несъответствие със степента на обществена опасност на деянието и дееца, и на целите по чл. 36 НК. Липсва неоправдано завишаване, което да покрива касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Жалбата е неоснователна, поради което решението следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 311 от 13.12.2016 г. на Великотърновския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 289/2016 г. Настоящото решение не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: