10 Р Е Ш Е Н И Е № 19 гр.София, 23.07.2019г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и трети януари две хиляди и деветнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА ЧЛЕНОВЕ: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА ДАНИЕЛА СТОЯНОВА при секретаря Райна Стоименова, като изслуша докладвано от съдията Д. С. гр.дело № 2026/2018г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по подадена касационна жалба с вх. № 2112/06.02.18г. от Прокуратурата на Република България, чрез прокурор Т. Поповска от Апелативна прокуратура - С., и по подадена касационна жалба с вх. № 3294/22.02.2018 г. от Н. Е. Х., чрез адв. Е. Д. от САК, против въззивно решение № 221 от 23.01.2018 г. на Софийския апелативен съд, постановено по в. гр. д. № 4353/2017 г. С това решение е потвърдено решение № 3430 от 18.05.2017г., постановено по гр.д. № 3342/2015г., СГС, І ГО, 14 с-в, с което Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Н. Е. Х. както следва: на основание чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ сумата от 8 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от воденото наказателно производство по н.о.х.д. №23/2009г. по описа на СГС, НК, 21 състав, ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба до окончателното плащане, като искът за разликата до пълния предявен размер от 400 000лв. е отхвърлен; на основание чл. 86, ал.1 ЗЗД сумата от 1287.27лв. - обезщетение за забава върху главницата от 8000 лв. за периода от 13.08.2013г. до 13.03.2015г., като е отхвърлена исковата претенция до пълния предявен размер от 64363.10 лв. ; на основание чл.2б, ал.1 от ЗОДОВ сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане, като е отхвърлен искът за разликата до пълния предявен размер от 100 000 лв.; на основание чл. 86, ал.1 ЗЗД сумата от 1609.07лв. - обезщетение за забава върху главницата от 10 000лв. за периода от 13.08.2013г. до 13.03.2015г., като е отхвърлена исковата претенция до пълния предявен размер от 16 090.77лв. и на основание чл. 10, ал.3 от ЗОДОВ сумата от 10лв. – разноски, както и е осъдена Прокуратурата на РБ за заплати разноски по сметка на СГС в размер на 200 лв. В касационната жалба на Прокуратурата на Република България се релевират доводи за неправилност на обжалваното решение, поради необоснованост, допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон - основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК. Искането е за отмяна на решението в обжалваната осъдителна част и постановяване на друго, с което размерът на присъденото възнаграждение да бъде намален, съобразно реално претърпените от ищеца вреди и правилата на чл. 52 ЗЗД. Ответната по тази жалба страна Н. Е. Х. не взема становище по касационната жалба- не подава писмен отговор и не се явява и не изпраща представител в проведеното открито съдебно заседание. В касационната жалба на Н. Е. Х. се поддържат оплаквания за неправилност на обжалваното решение, поради необоснованост и съществени нарушения на материалноправните и процесуалноправни норми - основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК. Искането е за отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго, с което предявените искове се уважат в пълен размер. Ответната по тази жалба страна Прокуратурата на Република България не е подала писмен отговор , но в проведеното открито съдебно заседание чрез прокурор Раева от В. взема становище за нейната неоснователност. С определение №709 от 24.10.2018г., постановено по реда на чл. 288 ГПК, касационното обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по следния правен въпрос по приложението на чл. 52 от ЗЗД, във с чл. 4 и чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, а именно – относно определянето от съда на размера на обезщетението за неимуществени вреди, след извършване на преценка на всички установени по делото, релевантни, обективно съществуващи конкретни обстоятелства, както и на тяхното значение, като критерии за точното прилагане на принципа за справедливост, при предявен иск за обезщетение за репариране на такива вреди, настъпили в резултат от незаконно обвинение, когато увреденият ищец е оправдан с влязла в сила присъда. Както е прието и в определението по чл. 288 от ГПК, апелативният съд е разрешил този правен въпрос в противоречие със задължителната практика на ВКС - т. 11 и раздел II от мотивите към нея от ППВС № 4/23.12.1968 г., т. 11 и мотивите към нея от ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС, и основаната на тях практика, формирана по реда на чл. 290 от ГПК. Съгласно тази трайно установена задължителна практика, понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства, които следва да се вземат предвид от съда при определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Такива обстоятелства са видът, характерът, интензитетът и продължителността на увреждането на ищеца. Конкретно при исковете по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ такива правнорелевантни обстоятелства за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди са: тежестта на повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за няколко отделни престъпления, дали ищецът е оправдан по всички обвинения или по част от тях, а по други е осъден; продължителността на наказателното производство; видът на взетата мярка за неотклонение, другите наложени на ищеца ограничения в рамките на наказателното производство; както и по какъв начин всичко това се е отразило на ищеца, конкретните негови преживявания и изобщо - цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно преследване върху живота му - здравословно състояние, семейство, приятели, професия, обществен отзвук и пр. В тази задължителна практика на ВКС изрично е изтъкнато, че при определянето размера на обезщетението, макар то да е глобално - за всички неимуществени вреди, които са настъпили в резултат на незаконното обвинение, по което ищецът е оправдан, съдът следва не само да обсъди всички установени по делото, релевантни в конкретния случай, обективно съществуващи обстоятелства, но и да извърши и да отрази в мотивите си своята преценка относно тяхното конкретно значение за определянето на справедливия размер на обезщетението. Прието е също така, че като база за определяне паричния еквивалент на неимуществените вреди следва да служи още икономическият растеж, стандартът на живот и средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности в страната към датата на увреждането, както и обстоятелството, че осъждането само по себе си също има ефект на репарация. Изтъкнато е и че размерът на обезщетението не следва да бъде източник на обогатяване за пострадалия, като от значение е и създаденият от съдебната практика ориентир, относим към аналогични случаи, тъй като в сферата на нематериалните ценности равенството в обществото намира най-чист израз, а „справедливостта” до голяма степен е изпълнена с морално съдържание и отразява обществената оценка на засегнатите нематериални вреди. В случая, след извършен анализ на събраните по делото писмени доказателства, свидетелски показания и заключение на съдебно-психологическата експертиза, отчитайки възрастта на ищеца – на 45 години към момента на привличането му като обвиняем; взетата спрямо него най-тежка мярка за неотклонение „Задържане под стража“; продължителността на наказателното производство – над 13 години, включващо и две съдебни инстанции, което сериозно надвишава разумния обичаен период въпреки фактическата и правна сложност на делото, обема и броя на обвинените лица; обстоятелството, че в по-голямата част от периода не са се извършвали ефективни процесуални действия, включително дълго са продължили споровете между съдилищата за подсъдност, както и забавянето в изписването на мотивите на наказателния състав, постановил първоинстанционния акт; установените негативни последици в психологичен план, което обстоятелство е дало отражение върху цялостното емоционално поведение и социално общуване на ищеца; факта, че за него не са настъпили тежки и трайни здравословни увреждания, въззивният състав приел, че сумата от 18 000 лв. е справедливото обезщетение за доказаните неимуществени вреди, включително и за нарушаване правото на разглеждане на делото в разумен срок. Посочил е, че обезщетението следва да се определи глобално, тъй като искът по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ поглъща иска по чл. 2б, ал.1 от ЗОДОВ и е налице един иск, а не два отделни такива, както и съответно един акцесорен иск по чл.86 ЗЗД. При определяне на размера на обезщетението по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, съдът задължително взема предвид продължителността на воденото наказателно производство и приключването му в разумен срок. Неимуществените вреди в хипотезите на чл. 2, ал.1, т.3 и чл.2б, ал.1 от ЗОДОВ не могат да бъдат различни по вид - касае се до едни и същи болки и страдания, причинени от самата висящност на наказателното производство, които следва да бъдат обезщетени само еднократно, в противен случай би се стигнало до неоснователно обогатяване. В допълнение счел за неоснователно и недоказано възражението на ищеца, че вследствие на воденото срещу него наказателно производство се е разтрогнало семейството му, тъй като в исковата молба липсвали такива твърдения и не са ангажирани доказателства в този смисъл. При изследване на въпроса дали е спазен разумният срок за разглеждане на делото, съдът констатирал, че продължителността на досъдебната фаза сочи на нерегулярно провеждани следствени действия и неефективност на същите, предвид последващото прекратяване и връщане от съдебните органи, поради допуснати процесуални нарушения. Същевременно било отчетено обстоятелството, че прокурорът като протестирал оправдателната присъда пред САС утежнил процесуалното положение на подсъдимия. Въззивният съд приел за неоснователно възражението на ответника, че в атакуваното решение СГС е изброил общо, без преценка на значението им, елементите, влияещи върху обезщетението. Напротив, посочил, че при определяне размера на обезщетението са взети предвид всички релевантни обстоятелства, обособени в две групи - такива, които са го мотивирали съда да присъди обезщетение в този размер - продължителността на производството, тежестта на наказанието, възрастта на ищеца към момента на повдигане на обвинението, развитието на самия процес, определената мярка за неотклонение, установеното от СПЕ обстоятелство, че наказателното производство се е отразило негативно върху психологическото благополучие на ищеца, и такива обстоятелства, които не налагат присъждане на обезщетение над обичайното. Предвид това формирал извод, че определеният размер съответства на необходимото за обезщетяване на претърпените вреди. Правилно въззивният съд е приел, че обезщетението следва да се определи глобално, тъй като искът по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ поглъща иска по чл. 2б, ал.1 от ЗОДОВ и е налице един иск, а не два отделни такива. При определяне на размера на обезщетението по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, както правилно е отбелязано, съдът задължително взема предвид продължителността на воденото наказателно производство и приключването му в разумен срок. Неимуществените вреди в хипотезите на чл. 2, ал.1, т.3 и чл.2б, ал.1 от ЗОДОВ не могат да бъдат различни по вид - касае се до едни и същи болки и страдания, причинени от самата висящност на наказателното производство, които следва да бъдат обезщетени само еднократно, в противен случай би се стигнало до неоснователно обогатяване. Обжалваното решение обаче е постановено в противоречие с така установената по-горе практика по поставения правен въпрос, защото от фактическа страна въззивният съд е установил релевантните факти, но при определяне на размера на обезщетението не е извършил прецизна оценка на последните и как същите влияят върху този размер. Поради това и доколкото не се налага извършване на други съдопроизводствени действия, спорът следва да бъде разгледан по същество от касационната инстанция. В случая между страните няма спор и това е установено безспорно, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на държавата за обезщетяване на претърпените неимуществени вреди, които са следствие на незаконното обвинение. Спорен е единствено въпросът за размера на дължимото обезщетение за репариране на тези вреди. Както бе посочено и по-горе в настоящото решение задължението да се изложат мотиви по прилагането на критерия по чл. 52, ал. 2 ЗЗД в решението на въззивния съд означава да се подложат на преценка обстоятелствата, обуславящи за определянето на справедлив размер обезщетение. Когато изгражда собствен решаващ извод за този размер и за да формира законосъобразно изводи за конкретното проявление на претендираните неимуществени вреди, съдът изследва и съпоставя относимите в конкретния случай обстоятелства, очертани в ППВС № 4/1968 г., без да отдава изолирано, или прекомерно значение на едни от тях за сметка на други, а при определяне на обезщетението по размер винаги държи сметка за обществения критерий за справедливост . Трябва да се посочат засегнатите неимуществени блага и да се прецени стойността, която са имали за увредения, за да е съответна на критерия за справедливост оценката за степента на накърняването им. Предвид характера на причинените вреди и връзката им с обвинението, съдът съобразява и указанието в ТР № 3/2005 по т. д. № 3/2004 г ОСГК, когато по отношение на лицето има в същия период други висящи наказателни производства, постановени влезли в сила осъдителни присъди за други извършени престъпления от общ характер, включително ефективно изтърпяване на наказания по тях. Решаващо значение за негативно отражение на обвинението върху неимуществената сфера на ищеца има и неразумно дългата продължителност на воденото наказателно производство. Това е обстоятелство, което след изменението на ЗОДОВ, в чл. 2б (Нов - ДВ, бр. 98 от 2012 г.), законът посочва като основание за отговорност на държавата независимо от основателността на обвинението, а когато то е незаконно, увеличават се вредните последици за обвиняемия, което е от значение при глобалното определяне на обезщетението по справедливост в хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. Неразумната продължителност на наказателното производство и в тези случаи се констатира с оглед процесуалните факти, произвели началото на наказателното преследване и краят му. В тази времева рамка вредите се преценяват конкретно и съгласно посоченото в чл. 2б, ал. 2 ЗОДОВ. Справедливо е неспазването на разумен срок от правозащитните органи да обосновава завишаване на глобално определеното обезщетение при незаконно обвинение, но не в геометрична прогресия. Отчита се интензивността на конкретно предприетите действия в хода на разследването - субективното, вътрешно и обективното, обществено отражение на обвинението, въздействието на наказателното разследване и неговата продължителност върху начина на живот и поведение. Съобразява се отражението на търпяната процесуална принуда върху конкретната личност. При изложените от него мотиви, въззивният съд е обсъдил приетите за установени от него обстоятелства по делото, които са релевантни за определяне размера на процесното обезщетение за неимуществени вреди, но не е извършил прецизна преценка какво е значението на тези обстоятелства при определянето на същия - как всяко от тях се отразява върху него - в насока за увеличаването или за намаляването му, при преценката им като критерии за справедливото му определяне. Същевременно не са преценени в пълнота наличните данни за висящи наказателни производства за други тежки престъпления в същия период, приключили с осъдителна присъда, влязла в сила на 04.08.2015г., а на продължителността на процесното наказателно преследване е отдадено изолирано и прекомерно значение при глобалното определяне на обезщетението. Изложеното, отнесено към процесния случай, обосновава извод, че размерът на присъденото обезщетение е необосновано завишен. Ищецът към момента на повдигане на обвинението е на възраст 45 години, а към момента на приключване на наказателното производство – 58 години – в активен трудоспособен период. Предприетото срещу него наказателно преследване е създало предпоставки за унизяването му пред семейство, близки приятели и колеги и обществото като цяло. Повдигнатото обвинение срещу ищеца е било по чл. 212, ал.4, вр. ал.1, пр.1, вр. с чл.20, ал.2, вр. чл. 18, ал.1 от НК - за използване на документ с невярно съдържание, с което са причинени вреди в особено големи размери, за което престъпление се предвижда лишаване от свобода от три до петнадесет години, т.е. обвинението е за тежко престъпление по смисъла на чл. 93, т.7 НК, тъй като се предвижда „лишаване от свобода повече от 5 години”. Взетите мерки за неотклонение са „задържане под стража“ – 10 дни, „парична гаранция” в размер на 4 000 лв. - за период 6 години, 3 месеца и 20 дни, както и „забрана за напускане на страната“ . Общата продължителност на наказателното производство е неразумно дълга - 13 години и 19 дни, считано от датата на привличането на ищеца като обвиняем – 24.07.2000г. до влизане в сила на оправдателната присъда на 13.08.2013г. Досъдебната фаза на производството е продължила - 6 години, 2 месеца и 24 дни. Не се установява обвиняемият да е възпрепятствал хода на делото. Не се констатира и забавяне на процеса в резултат на поведението на процесуалния представител на ищеца в наказателното производство. Взетата мярка за неотклонение задържане под стража и последвалата парична гаранция са засегнали незаконно неимуществени права и свободи на обвиняемия. Претендираните за обезщетяване и установени по делото вреди са резултат и от това засягане. Свързаните с упражнено задържане под стража негативни изживявания на човека, когато е лишен от свобода, до определена степен не се нуждаят от конкретни доказателства по отношение на своето естество и проява и подлежат на обезщетяване в реален, а не в символичен паричен еквивалент. Същите обаче с оглед конкретиката на случая не са прекомерни по продължителност и размер и не обуславят вреди, по-големи от обичайните. Несъмнено ищецът е преживял стресова реакция във връзка със задържането, но своевременната промяна на мярката с по-лека – парична гаранция, е способствала да не се стига до причиняване на по-сериозни вреди. Същевременно водената продължително, но не интензивно наказателна репресия ( през периода на досъдебното производство неколкократно делото е било връщано на прокуратурата за отстраняване на допуснати процесуални нарушения; ищецът е бил оправдан още на първа инстанция; в по-голямата част от периода на съдебната фаза не са се извършвали ефективни процесуални действия, вкл. дълго са продължили споровете между съдилищата за подсъдност, както и забавянето в изписването на мотивите на наказателния състав, постановил първоинстанционния акт – оправдателната присъда) не предполага извод за по- висока степен на увреждане, що се отнася до обичайно свързваните с положението на обвиняем терзания и безпокойства, но същевременно следва да се отчете и продължителната неизвестност за хода на разследването, поддържаното при ищеца чувство на страх, изпитвани за целия период на разследването до оправдаването му. Ищецът е знаел и поддържал, че е невинен по повдигнатите обвинения. Следва да се изтъкне също, че негативният ефект на незаконното обвинение в случая с ищеца не е рефлектирал в тежка степен върху социалното му обкръжение и обществено положение и няма основание да се приеме, че раздялата със съпругата му / в исковата молба липсват такива твърдения, нито са ангажирани доказателства в този смисъл/, както и някои признаци на социално и професионално отчуждение, се дължат единствено и само на процесното обвинение. Наличието на други наказателни производства, водени срещу ищеца в същия период от време, приключили впоследствие с осъдителна присъда, е от значение и се отчита, когато се претендират вреди като накърнен авторитет и добро име, злепоставяне в социалното и професионално обкръжение. Същевременно по делото липсва медицинска документация относно констатирани заболявания при ищеца. В този смисъл следва да се отчете, че вещото лице дава заключение, че в резултат на наказателното преследване ищецът се чувствал виновен, ощетен, обиден, изпитвал срам, станал потиснат и без самочувствие, както и, че въпреки оправдателната присъда, освидетелстваният продължава да се чувства несигурен и променен, като понесените психологични загуби не са напълно преодолени. Експертът компетентно е отговорил на всички релевантни въпроси, основавайки заключението си на събраните по делото гласни доказателства, както и след личен преглед на ищеца. На същото обаче не е предоставяна никаква медицинска документация, която да свидетелства за настъпили трайни и по-големи от обичайните здравословни проблеми и в заключението липсват констатации за такива. В контекста на изложеното, тежестта на обвинението и продължителността на производството над разумния за това срок са създали стрес, неудобство, притеснения и дискомфорт. Тези обстоятелства обуславят определяне на обезщетение в сравнително по-висок размер. Същевременно ниската интензивност на иначе неразумно дългото производство, в рамките на което са се развили и двете фази - досъдебна и съдебна; липсата на данни за тежки и необратими здравословни проблеми ; липсата на данни за дезадаптивни промени в психичните сфери и в начина на цялостното когнитивно и личностово функциониране на ищеца като резултат от провеждането на наказателното производство против него, задържането и престоя му в следствения арест; данните, за водено по същото време друго наказателно производство, приключило впоследствие с осъдителна присъда, са все обстоятелства, които обуславят по-малък размер на обезщетението. При съвкупното обсъждане на всички тези факти и като има предвид обществено - икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, съдът в настоящия си състав намира за справедливо да индивидуализира дължимото на ищеца обезщетение в размер на сумата от 8 000 лв. В същото време, престоят в ареста за 10 денонощия, неразумната продължителност на наказателното производство, обуславят по-голям интензитет на причинените притеснения, стрес, болки и страдания, поради което съдът увеличава с още 5 000 лв. глобално дължимото по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ обезщетение / поглъщащо това по чл.2б от закона/, което общо определя, по справедливост, в размер на 13 000 лв. Този размер е от естество да обезщети в най-адекватна степен реалните вреди, претърпени от ищеца в резултат на наказателното преследване. Поради тези съображения уважаването на иска за неимуществени вреди в по-голям или по-малък размер би довело до несъответствие на обезщетението с действителния размер на моралните вреди, несъобразяване с обществения критерий за справедливост, както и с практиката на съдилищата в подобни случаи. При определянето на този размер, настоящият съдебен състав взема предвид и обстоятелството, че самото осъждане на ответната П., като процесуален субституент на държавата, да заплати това обезщетение, има основно репариращо действие – предвид моралния, а не имуществен характер на процесните вреди. Поради това искът е основателен до размер 13000лв. В останалата част до пълния заявен размер от 500 000лв. /400 000лв. + 100 000лв. по исковата молба/ същият е неоснователен и подлежи на отхвърляне. Претенцията по чл.86 ЗЗД е заявена в размер 80453,87лв. / 64363,10лв. +16090,77лв. по исковата молба/ за времето от 13.08.2013г. до 13.03.2015г. С оглед определения глобален размер на обезщетението - 13000лв., за исковия период от време 13.08.2013г. до 13.03.2015г., се дължи на основание чл.86 ЗЗД и сумата 2091,81лв., изчислена от съда с помощта на изчислителната система, внедрена в информационния продукт апис-финанси. В останалата част претенцията по чл.86 ЗЗД е неоснователна и подлежи на отхвърляне. Върху дължимото обезщетение от 13000лв. се дължи и законна лихва, считано от датата на предявяване на иска – 13.03.2015г., до окончателното изплащане. Това налага отмяна на въззивното решение в частта, с която като краен резултат искът по чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ е уважен над размер 13000лв. до общо присъденият от 18000лв. / 8000лв. + 10000лв. по решението на първата инстанция/ , както и в частта, с която искът по чл.86 ЗЗД е уважен над размер 2091,81лв. до присъденият размер 2896,34лв. /1287,27лв. + 1609,07лв. по първоинстанционното решение/ , и в тези части претенциите следва да се отхвърлят като неоснователни. В останалата обжалвана част решението следва да се потвърди. С оглед изхода от спора в касационното производство всяка страна следва да понесе разноските, така, както ги е направила; няма основание да се изменят и присъдените разноски с въззивното решение (чрез потвърждаването на първоинстанционното в тази част), поради което то следва да се остави в сила и в частта относно разноските. Съобразно гореизложените мотиви, Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение № 221 от 23.01.2018 г. на Софийския апелативен съд, постановено по в. гр. д. № 4353/2017 г. в частта, с която като краен резултат е уважен предявеният от Н. Е. Х. срещу Прокуратурата на Република България иск с правно основание чл.2 ал.1, т.3 ЗОДОВ за разликата над 13000лв. до 18 000лв., ведно със законната лихва върху тази разлика, считано от 13.03.2015г. до окончателното й изплащане, както и в частта, с която е уважен предявеният от Н. Е. Х. срещу Прокуратурата на Република България иск с правно основание чл.86 ЗЗД за присъждане на обезщетение за забава върху главницата за периода от 13.08.2013г. до 13.03.2015г. над размер 2091,81лв. до размер 2896,34лв. , като вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявеният от Н. Е. Х. срещу Прокуратурата на Република България иск с правно основание чл.2 ал.1, т.3 ЗОДОВ за разликата над 13000лв. до 18 000лв., ведно със законната лихва върху тази разлика, считано от 13.03.2015г. до окончателното й изплащане. ОТХВЪРЛЯ предявеният от Н. Е. Х. срещу Прокуратурата на Република България иск с правно основание чл.86 ЗЗД за присъждане на обезщетение за забава върху главницата за периода от 13.08.2013г. до 13.03.2015г. над размер 2091,81лв. до размер 2896,34лв. ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 221 от 23.01.2018 г. на Софийския апелативен съд, постановено по в. гр. д. № 4353/2017 г., в останалата му обжалвана част. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: