Р Е Ш Е Н И Е № 10 С. 27.01.2015г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в открито заседание на двадесети януари през две хиляди и петнадесета година в състав : П. :ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА при участието на секретаря Анжела Богданова като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 4070 по описа за 2014г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното : Производството е с правно основание чл.303 ал.1 т.4 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената от Г. И. Г. от [населено място] молба за отмяна с вх.№ 2909 от 13.11.13г. на влязлото в сила решение № 313 от 21.10.2013г. по гр.д. № 973/12г. на Върховен касационен съд, в частта в която е оставено в сила решение от 7.06.2012г. по гр.д.№ 149/12г.на Окръжен съд Търговище за отхвърляне на иска й срещу Военно окръжие Р. с правно основание чл.344 ал.1 т.3 от КТ за сумата от 360лв. Молбата е на подадена на основание чл.303 ал.1 т.4 от ГПК, с твърдението, че между същите страни, за същото искане и на същото основание вече е постановено друго решение № 242 от 12.01.2009г. по гр.д. № 397/2008г. на Окръжен съд Търговище, влязло в сила на 23.02.2009г., което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. В съдебно заседание молителя не се явява. Явява се процесуален представител на противната страна, който оспорва молбата за отмяна и иска тя да бъде оставена без уважение. Претендира юрисконсулско възнаграждение, определено съгласно Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Върховен касационен съд,състав на ІІІ г.о.,след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира следното : В частта, в която се иска отмяна на решение № 313 от 21.10.2013г. по гр.д. № 973/12г., Върховен касационен съд е оставил в сила решение от 7.06.2012г. по гр.д.№ 149/12г. а Окръжен съд Търговище, с което е отхвърлен предявен от Г. Г. иск срещу Военно окръжие Р. с правно основание чл.344 ал.1 т.3, във вр.с чл.225 ал.1 от КТ за сумата от 360лв., представляваща разликата между претендирания размер на следващо се обезщетение за периода 1.07.2011г. – 31.11.2011г. от 3 440.70лв., ведно със законната лихва, считано от 22.08.2011г. и уважения 3 080.70лв. /Разликата от 360 лв. е с оглед определената база на месечно брутно трудово възнаграждение от 513.45лв., в която не е включена сумата от 60лв. ежемесечно получавана като порцион, за която съдът е приел, че е допълнително възнаграждение, зависещо от отработеното време, което не е постоянен елемент от брутното трудово възнаграждение/. Молителката се позовава на решение № 242 от 12.01.2009г. по гр.д. № 397/2008г.на Окръжен съд Търговище, влязло в сила на 23.02.2009г., с което са уважени предявените от нея срещу Военно окръжие Р. искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 от КТ, като е прието за незаконосъобразно нейно предходно уволнение, извършено със заповед № 173 от 2.06.2008г. на Началника на Военно окръжие Р. на основание чл.328 ал.1 т.6 от КТ, възстановена е на заеманата преди уволнението длъжност и й е присъдено обезщетение за оставяне без работа за периода 3.06.2008г. - 17.09.2008г., ведно със законната лихва, считано от 30.06.2008г. Досежно иска с правно основание чл.344 ал.1 т.3, във вр. с чл.225 ал.1 от КТ, съдът потвърждавайки решението на първата инстанция не е развил подробни мотиви, а е посочил, че възприема изложените от него мотиви. От мотивите на представеното решение № 242 от 12.01.2009г. на Окръжен съд Търговище не става ясно начина, по който е формирана базата на възприетото месечно брутно трудово възнаграждение, защото общо е посочено, че е иска се явява доказан за размер, равняващ се на обезщетение за ден от 20.18лв. за 77 работни дни или общо 1 553.86лв. При така описаните решения, настоящият съдебен състав намира, че не е налице хипотезата на чл.303 ал.1 т.4 от ГПК. Последната изисква наличие на две влезли в сила решения, постановени между едни и същи страни, за едно и също искане, на същото основание, които си противоречат. За да бъде отменено едното на посоченото основание, трябва да е налице пълно обективно и субективно тъждество между делата, по които са постановени решенията. Когато делата са за различни искания, какъвто е настоящия случай не може да има противоречие между решенията. Различието на исканията произтича от различието на периодите, за които те са отнасят – с решението, чиято отмяна се иска е присъдено обезщетение по чл.344 ал.1 т.3, във вр. с чл.225 ал.1 от КТ за периода 1.07.2011г. – 31.11.2011г., а с предходното влязло в сила решение на Окръжен съд Търговище е присъдено такова за периода 3.06.2008г. - 17.09.2008г. Освен това няма данни – по двете дела базата, въз основана което е определен размера на дължимото обезщетение да е формирана по различен начин / което е допълнителен довод за липса на противоречие/. Производството по отмяна е извънинстанционен способ за контрол, с изчерпателно изброени основания. Проверката за наличието им е стриктна и липсата на изискуемите се предпоставки за наличие на соченото от молителя основание за отмяна, налага подадената молба да бъде оставена без уважение. С оглед направеното искане, изхода от спора и на основание чл.78 ал.3 от ГПК в полза на ответната страна следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за възнаграждение, които в случая – с оглед разпоредбата на чл.7 ал.1 т.1,вр. с ал.2 т.1 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения възлизат на 300лв. С оглед на горното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Г. И. Г. ЕГН [ЕГН] от [населено място][жк] [улица] за отмяна на решение № 313 от 21.10.2013г. по гр.д. № 973/12г. на Върховен касационен съд, в частта в която е оставено в сила решение от 7.06.2012г. по гр.д.№ 149/12г. на Окръжен съд Търговище за отхвърляне на иска й срещу Военно окръжие Р. с правно основание чл.344 ал.1 т.3 от КТ за сумата от 360лв. ОСЪЖДА Г. И. Г. ЕГН [ЕГН] от [населено място][жк] [улица] да заплати на Военно окръжие Р., [населено място] 7 000, [улица], представлявано от подполковник Н. сумата от 300лв./триста лева/, разноски по делото за възнаграждение. РЕШЕНИЕТО е окончателно. П. : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.