Ключови фрази
Преобразуване на лично имущество * развод * договор за покупко-продажба * съпружеска имуществена общност * съсобственост * принос * трансформация * лично имущество

Р Е Ш Е Н И Е
№ 483

гр. София, 23.05.2012 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, в открито съдебно заседание на седми ноември през две хиляди и единадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

при секретаря Цветанка Найденова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1660 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Д. Й. С. от [населено място], чрез процесуалния й представител адв. И. Б., против въззивното решение № 289 от 14 юни 2010 г., постановено по в.гр.д. № 293 по описа на окръжния съд в гр. Добрич за 2010 г., с което е потвърдено решение № 106 от 10 декември 2009 г., постановено по гр.д. № 138 по описа на районния съд в гр. Тервел за 2009 г.
Касационното обжалване е допуснато с определение № 1062 от 27 юли 2011 г. поради разрешаване в противоречие с практиката на ВКС на въпроса придобиването на имот с покупко-продажба по време на брака на името на двамата съпрузи изключва ли трансформацията на лично имущество на единия от тях.
По поставения проблем касаторката сочи, че самият факт, че в нотариалните актове страните по спора са посочени като купувачи и двамата, че касаторката не е предявила насрещен иск за сумите, които й били дарени от родителите й, сочи, че тя винаги е смятала, че закупеният имот е с лични средства и с взети в заем от приятели, а с факта на издаването на нотариалния акт и на нейно име, й е извършено дарение, което би могло да бъде атакувано по друг път.
Ответникът А. Д. А. от [населено място] не представя отговор на касационната жалба по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК.
Във въззивното решение е прието, че имотът е закупен от двамата съпрузи по време на брака им, който е прекратен впоследствие; изключен е съвместният принос за дареното на ищеца от родителите му в размер на 14000 лева или искът по чл. 21, ал. 2 СК (отм.) е основателен до 14000/20000 идеални части, а за разликата до 18300/20000 идеални части е неоснователен; доводите за дарствено намерение съобразно решения на ВКС не се възприемат поради незадължителния характер на съответните решения; касаторката не е и поддържала твърдения за намерението на ищеца да я кредитира в придобиването на имота, което е в нейна тежест на доказване.
Поставеният материалноправен въпрос е разрешен в решение № 464 по гр.д. № 1136 за 2009 г. на ІІІ ГО, постановено по реда на чл. 290 и сл. ГПК и настоящият съдебен състав го споделя. ВКС сочи, че договорът за покупко-продажба е консенсуален договор и транслативният ефект на сделката настъпва по силата на изразената воля на участниците в нея; след като двамата съпрузи са участници в договора като купувачи, то вещното право е придобито и от двамата по силата на изразената воля на участниците в сделката; придобиването на обща вещ от повече от едно лица, без наличието на изрична договореност на лицата в противния смисъл, не води до оборване на законовата презумпция за равенство на придобитите права от купувачите; в случаите, когато единият от съпрузите е дал средства, имащи личен, извънсемеен характер, правото на собственост не е придобито на лично основание и презумпцията по чл. 19, ал. 1 СК от 1985 г. (отм.) не е оборена, ако дарението не бъде отменено при условията на чл. 105 СК от 1985 г. (отм.). В редица други съдебни решения (например решение № 286 по гр.д. № 4676 за 2008 г. на ІІІ ГО, решение № 71 по гр.д. № 796 за 2009 г. на ІІ ГО, решение № 508 по гр.д. № 1150 за 2009 г. на ІІ ГО, решение № 194 по гр.д. № 46 за 2011 г. на ІІ ГО) се приема, че когато страните са придобили чрез покупко-продажба имот през време на брака и са се съгласили на съвместно титулярство в договора, то съпрузите са признали равния си принос в придобиването на вещта и това е правнорелевантният факт при отсъствие на твърдения за недействителност на правната сделка. Приема се, че при вписването на двамата съпрузи като купувачи и платена сума напълно в брой, правата на двамата купувачи в придобитото право на собственост са равни във връзка с характера на договора и неговия ефект и със законовата презумпция на чл. 30, ал. 2 ЗС за равенство в дяловете.
Касационната жалба е основателна.
В жалбата се поддържа, че решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила по оценката на доказателствата и доводите на страните.
Бракът между страните по спора е прекратен с влязло в сила на 17 февруари 2009 г. решение. Установено е, че на 25 януари 2006 г. страните по спора закупили къща за сумата от 4066,50 лева и в нотариалния акт е отразено, че продавачите са получили напълно и в брой сумата от купувачите, а на 2 март 2006 г. купувачите придобили и поземления имот. Не е спорно, че действителната цена, заплатена за имота, е 20 хиляди лева, предоставена на продавачите на 25 януари 2006 г.
При тези данни неправилно въззивният съд приел, че събраните по делото писмени и гласни доказателства установяват обстоятелствата по чл. 21, ал. 2 СК (отм.) за изключване на съвместен принос за придобиването на вещта от страните по спора и преобразуването на личното дарено на ищеца от родителите му имущество – парични средства към момента на придобиването на имота в размер на 14 хиляди лева. Съдът е заключил, че закупеното недвижимо имущество има правното положение на средствата, които са разходвани за придобиването му до размера на 14000/20000 идеални части от имота, без да вземе предвид, че плащането на цената на закупената вещ от страна само на един от купувачите по сделката, или дори от страна на трето лице, не може да промени породения вещно-правен ефект от валидната облигационна връзка между продавачите и купувачите, а би било основание за възникване на други облигационни последици. В случая с оглед на безспорното обстоятелство, че жилището е закупено за нуждите на семейството, на името на двамата съпрузи, без налично твърдение от страна на ищеца за порок на сделката или други отношения, не може да се приеме за установено, че придобиването на имота е станало при изключване на приложимостта на презумпцията по чл. 19, ал. 1 СК (отм.) и придобитият дял от съпругата следва да бъде зачетен в пълен обем (така е твърдяно и от процесуалния представител на жалбоподателката в писмената му защита пред първоинстанционния съд). При посочения начин на придобиване от съпрузите по време на брака имотът е станал съпружеска имуществена общност, прекратена с развод и следователно, правата им в съсобствеността са равни съобразно правилото на чл. 27 СК (отм.).
По изложените съображения следва да се приеме, че са налице поддържаните от жалбоподателката основания за неправилност на въззивното решение и съобразно разпоредбата на чл. 293, ал. 1 ГПК то трябва да се отмени във висящата му част и предявеният иск с правно основание по чл. 21, ал. 2 СК (отм.) се отхвърли.
Жалбоподателката претендира направените по делото разноски в различните инстанции, които предвид изхода на спора и във връзка с правилото на чл. 78, ал. 3 ГПК й се дължат и са в размер общо на 1555 лева заплатени за такси и процесуално представителство.
Мотивиран от изложеното, състав на четвърто гражданско отделение на ВКС
Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивното решение № 289 от 14 юни 2010 г., постановено по в.гр.д. № 293 по описа на окръжния съд в гр. Добрич за 2010 г., с което е потвърдено решение № 106 от 10 декември 2009 г., постановено по гр.д. № 138 по описа на районния съд в гр. Тервел за 2009 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на А. Д. А., Е. [ЕГН], с адрес в *** [улица], за признаване за установено на основание чл. 21, ал. 2 СК (отм.) спрямо Д. Й. С. с адрес в [населено място], [улица], ет. 4, че А. А. е индивидуален собственик на 14000/20000 идеални части от придобит по време на брака им на името на двамата имот – урегулиран поземлен имот в [населено място], [улица], с площ от 415 кв.м., У. **-***, кв. ** по плана на [населено място], ведно с построеното върху този имот жилище със застроена площ от 100 кв.м., състоящо се от две стаи, коридор, входно антре, лятна кухня и склаводи помещения.
ОСЪЖДА А. Д. А., Е. [ЕГН], с посочен адрес, да заплати на Д. Й. С., с посочен адрес, сумата от 1555,00 (хиляда петстотин петдесет и пет) лева разноски по делото.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: