Р Е Ш Е Н И Е № 513 гр. София, 21.02.2014 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на осемнадесети ноември две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИЛЯНА МЕТОДИЕВА БИЛЯНА ЧОЧЕВА при секретаря Н. Цекова в присъствието на прокурора Д. Генчев изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА наказателно дело № 1683 по описа за 2013 г. и за да се произнесе взе пред вид следното: Производство пред ВКС е по реда на чл. 420 ал. 2, вр. чл. 422 ал. 1, т. 5 от НПК и е образувано по искания на осъдения Ц. В. П. за възобновяване на ВНОХД № 35/2013 г. на Видинския окръжен съд и отмяна на постановеното по него въззивно решение № 81/17.07.2013 г., с което е била потвърдена присъда № 266/04.04.2013 г. по НОХД № 1383/2013 г. на Видинския районен съд. С тази присъда същият е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 149 ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 28 ал. 1 от НК за това, че на 04.09.2008 г., в гр.В.,[жк], [жилищен адрес] на асансьорната площадка на първия етаж, в условията на повторност, извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на ненавършилият 14-годишна възраст А. И. (опипвал го по краката, петите, стъпалото и коленете), поради което и му е било наложено наказание 3 години лишаване от свобода., което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. На основание чл. 68 ал. 1 от НК е било приведено в изпълнение отложеното наказание от 2 години лишаване от свобода по НОХД № 869/2004 г. на РС – Видин. В исканията на осъдения, поддържани в с з. от упълномощения му защитник, са релевирани доводи, съотносими към основанията възобновяване съгласно чл. 422 ал. 1, т. 5, вр. чл. 348 ал. 1, т. 1-3 от НПК, като се претендира отмяна на въззивното решение и оправдаване на П. или връщане на делото за ново разглеждане на въззивната инстанция. Прокурорът от ВКП намира искането за възобновяване за неоснователно. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, намери следното: Искането за възобновяване е допустимо, тъй като се вмества в изискуемия по чл. 421 ал. 3 от НПК 6-месечен срок, считано от влизане в сила на присъдата. При разглеждането му по същество ВКС намери същото за ОСНОВАТЕЛНО, предвид следните съображения: От материалите по делото е видно, че потвърждаването на осъждането на Ц. П. от Видинския окръжен съд за престъпление по 149 ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 28 ал. 1 от НК за втори път се явява предмет на искане за възобновяване. Първият път, с решение № 457/01.02.2013 г. по н. д. № 1777/2012 г., състав на ІІІ н. о. на ВКС, е възобновил въззивното производство по ВНОХД № 134/2012 г., като е отменил постановеното по него решение № 80/19.07.2012 г., с което е била потвърдена присъда № 266/04.04.2012 г. на Видинския районен съд по НОХД № 1383/2010 г. и е върнал делото за ново разглеждане на Видинския окръжен съд. В мотивите подробно са отразени допуснатите множество съществени процесуални нарушения, които въззивният съд в пределите на правомощията си и съобразно ограничението по чл. 335 ал. 3 от НПК е следвало да отстрани. Това обаче не е сторено, с което е реализирано основанието за възобновяване по чл. 422 ал. 1, т. 5, вр. чл. 348 ал. 1, т. 2 от НПК, представляващо пречка ВКС да се произнесе по съществото на останалите оплаквания за несъставомерност на деянието и явна несправедливост на наказанието, изтъкнати в искането за възобновяване. На първо място, в своето решение ВКС съвсем ясно е откроил две основни съществени процесуални нарушения, допуснати от първата инстанция по НОХД № 1383/2010 г., останали непоправени от въззивната по ВНОХД № 134/2012 г., а именно, липсата на годен протокол от с. з. на 04.04.2012 г., удостоверяващ по надлежен начин извършените от съда и страните процесуални действия, вкл. приобщаването на доказателствени материали от ДП по реда на чл. 283 от НПК (отразено и като самостоятелно нарушение), с оглед възможността за последващо съдебно обсъждане и преценка, както и липсата на мотиви към присъдата, доколкото в тях са отсъствали подробен анализ на доказателствата и изложени съображения за субективната страна на престъплението – за умисъла и специалната цел по чл. 149 ал. 1 от НК. На второ място, ВКС е констатирал и нарушения по чл. 339 ал. 2 от НПК, свързани с пълнотата и качеството на въззивните мотиви, все във връзка с правилното установяване на обстоятелства от значение за субективната съставомерност на деянието. Изрично по този повод е коментирана и липсата на произнасяне по искане на защитата за включване в комплексната СППЕ и на експерти сексолози, чрез участието на които да се разкрие дали поведението на подсъдимия е било в изпълнение на целта да възбуди или удовлетвори полово желание или действията му са били доминирани от психичното му заболяване (параноидна шизофрения с халюцинаторен синдром). Независимо, че ВКС не е дал конкретни указания за отстраняване на констатираните процесуални нарушения, то тяхното естество и невъзможността делото да се връща повече на първа инстанция, ясно е определяло, че Видинският окръжен съд е следвало: 1) да проведе ново съдебно следствие, действайки като втора първа инстанция (поради липсата на протокол от последното с. з. на районния съд), да приобщи съобразно правилото по чл. 283 от НПК доказателствени материали от ДП (което не е било направено от районния съд), да назначи нова комплексна съдебно психиатрична, психологична и сексологична експертиза, респ. да проведе изслушването й (за да изпълни указанията за правилно изясняване на субективната страна на деянието) и 2) да изготви мотивите си съобразно изискванията по чл. 339 (ал. 2 или 3 от НК в зависимост и от акта, който би постановил – присъда или решение) след обективна и цялостна оценка на доказателствените източници, като отговори и на поставените от защитата възражения. Прегледът на извършената работа от Видинския окръжен съд по ВНОХД № 35/2013 г. сочи, че решението на ВКС не е било разчетено правилно и практически констатираните процесуални нарушения не са били отстранени, а това неизбежно е довело до ограничаване правото на защита на осъдения. Така, вместо КСППСЕ (с участие на психиатри, психолози и сексолози, които професионално да обсъдят важните обстоятелства, относими за субективната страна), съдът е назначил и изслушал еднолична сексологична експертиза, чиито констатации по своеобразен начин е съчетавал с тези на КСППЕ от първата инстанция. За резултата от този неудачен процесуален подход свидетелстват мотивите на л. 6, в които възприемането или отхвърлянето на заключението на експерта сексолог в отделни части е поставено в зависимост от кредитирането на заключението на КСППЕ и качествата на участниците в неговото изготвяне. Въззивният съд не е приобщавал никакви доказателства по реда на чл. 283 от НПК. Доколкото в мотивите не е отразено въз основа на какви доказателства е приета описаната фактическа обстановка, не е ясно дали са ценени материали от ДП, които не са били инкорпорирани по надлежен процесуален ред. В крайна сметка, поради непоправяне на установените от ВКС процесуални нарушения, и настоящият състав е в невъзможност да се произнесе, дали материалния закон е бил приложен правилно, а още по-малко за справедливостта на наказанието, тъй като в тази последна част въззивният съд не е изложил мотиви въпреки, че това се обхваща от задължението му за цялостна проверка на правилността на присъдата. По изложените съображения ВКС намира, че са налице предпоставките на чл. 425 ал. 1, т. 1, вр. чл. 348 ал. 1, т. 2 от НПК за възобновяване на производството по ВНОХД № 35/2013 г., отмяна на постановеното по него въззивно решение и връщане на делото за ново разглеждане на Видинския окръжен съд от друг съдебен състав от стадия на съдебното заседание. При новото разглеждане окръжният съд следва да назначи нова комплексна съдебно психиатрична, психологична и сексологична експертиза с участие на експертите психиатри и психолози, изготвили КСППЕ и включване на двама сексолози, които след запознаване с материалите по делото да дадат отговор на задачи, определени от съда с участието на страните и съотносими към правилното разрешаване на въпроса, дали поведението на подсъдимия е било в изпълнение на целта да възбуди или удовлетвори полово желание или действията му са били доминирани от психичното му заболяване (параноидна шизофрения с халюцинаторен синдром). Окръжният съд следва да приобщи доказателствените материали, имащи значение за делото, по реда на чл. 283 от НПК, да извърши цялостна проверка на обжалваната присъда съгласно правомощията си като въззивна инстанция и при ограничението по чл. 335 ал. 3 от НПК, като съответно изготви мотивите си съобразно правилата по чл. 339 от НПК. Не следва да допуска грешки при изписване на годината на присъдата и наказателното дело, както е понастоящем – обжалваната присъда е № 266/04.04.2012 г., а не 2013 г., а НОХД е № 1383/2010, а не 2013 г. С оглед изложеното и на основание чл. 425 ал. 1, т. 1, вр. чл. 348 ал. 1, т. 2 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ВЪЗОБНОВЯВА производството по ВНОХД № 35/2013 г. на Видинския окръжен съд, като ОТМЕНЯВА постановеното по него въззивно решение № 81/17.07.2013 г., с което е била потвърдена присъда № 266/04.04.2013 г. по НОХД № 1383/2013 г. на Видинския районен съд И ВРЪЩА делото за ново разглеждане на Видинския окръжен съд от друг съдебен състав от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: