Ключови фрази
Иск за признаване уволнението за незаконно * прекратяване на трудовото правоотношение * възстановяване на работа * обезщетение за оставане без работа * отмяна на уволнение * задължения при изпълнение на възложената работа * дисциплинарно наказание

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

                          

 

 

                                      Р      Е     Ш   Е    Н    И  Е 

 

232

 

 

гр.София,  31.03.2010г.

 

 

 

в и м е т о  н а  н а р о д а

 

Върховния касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори март, две хиляди и десета година, в състав:

 

 

 

                                                                          

                                  Председател:НАДЕЖДА ЗЕКОВА

Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА

СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА

 

при секретаря Ю. Георгиева

като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 227 описа на ВКС за 2009 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл.290 ГПК.

Обжалвано е решение от 08.12.2008г. по гр.д. № 745 / 2008г., с което Софийски окръжен съд, като е отменил решение от 04.07.2008г. по гр.д. №334/2007г. на Пирдопски РС, е отхвърлил предявените от П. Н. Й. искове срещу ”Ч” Е. с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.

Жалбоподателят - П. Н. Й. поддържа, че обжалваното решение е неправилно и да се отмени обжалваното решение като неправилно.

Ответникът ”Ч” Е. в писмено становище и чрез процесуалния си представител поддържа, че решението е правилно и моли да бъде оставено в сила.

Върховния касационен съд, състав на четвърто г.о., е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т.3 ГПК с определение от 03.04.2009г.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил първоинстанционното решение, е отхвърлил иска на жалбоподателя за признаване за незаконно на уволнението му извършено със Заповед № ЧМ-500/14.09.2007г., на основание чл.188, ал.1, т.3 КТ, за това че на 24.08.2007г. се е явил на работа в нетрезво състояние, което му е пречело да упражнява трудовите си задължения като “шлосер-заварчик”. Съдът е приел, че процедурата е спазена, тъй като заповедта е мотивирана и са изслушани обяснения на работника. Приел е също така, че нарушението е доказано, тъй като работникът се е явил на работа в състояние, което не му позволява да изпълнява възложените задачи като “шлосер-заварчик” и това му нарушение е тежко. Като е приел, че уволнението е законно въззивният съд е отхвърлил и исковете за възстановяване на работа, заемана отпреди уволнението-шлосер - заварчик и за заплащане на обезщетение за оставането му без работа в резултат на незаконното уволнение. Тези изводи съдът е направил, като е взел предвид данните в приложен към личното досие на ищеца протокол за взета кръвна проба на 24.08.2007г., в който е посочено, че в кръвта не се намира алкохол към 13ч. 15минути, а при направените измервания с дрегер в 7часа и 15 минути и в 7часа и 29минути са отчетени стойности 0,82 промила и 0,63 промила. Прието е по делото, че приеманите от жалбоподателя мадикаменти- “беклофорте” и бронхолитин” не са допринесли за наличието на алкохол в кръвта, констатирано с техническото средство.

Като е допуснал касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. е приел, че съдът се е произнесъл в решението си по съществен материално правен въпрос, а именно относно точното приложение на разпоредбата на чл.126, т.2 КТ, налагаща тълкуване на понятието “явяване на работа в състояние, което не позволява на работника да изпълнява възложените му задачи”, по който въпрос липсва практика на ВКС.

По поставеният за тълкуване въпрос настоящата инстанция приема, че от значение при преценка във всеки конкретен случай кое “явяване на работа е състояние, което не позволява на работника да изпълнява възложените му задачи” е от значение констатацията, че работникът или служителя, поставяйки се сам под въздействието на алкохол, независимо от какъв вид и в какво количество, сам поставя живота и здравето си в опасност, когато това състояние е от естество да допринесе за настъпване на произшествие при работа и за трудова злополука. Разпоредбата на чл.126, т.2 КТ предполага умишлено неизпълнение на основно трудово задължение - за явяване на работа в трезво състояние, гарантиращо правилното протичане на физиологичните и психични процеси у работника и съответно осъществяване на задълженията, обхванати от трудовата характеристика на длъжността му, в пълен обем и качество при спазване на изискванията за това.

При така даденото тълкуване на правната норма Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира за неосноваталена касационната жалба.

Въззивният съд правилно е приел, че употребата на алкохол по време на работа от лице, работещо като “шлосер-заварчик”, освен че представлява нарушение по чл.126, т.2 от КТ, представлява и рисково, лекомислено и самонадеяно поведение на ищеца - жалбоподател. Съобразно установеното от фактическа страна, съдът правилно е приел, че на 24.08.2007 г. ищецът- жалбоподател се е явил на работа след употреба на алкохол, в пияно състояние, което е констатирано с техническо средство, използвано от работодателя с оглед осигуряването на безопасни условия на труд. Неоснователни са доводите му за ненадлежно установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество. В настоящия случай, то се установява въз основа обсъдените от фактическа страна свидетелски показания, медицинска експертиза и писмени доказателства за извършената проба за алкохол, в съвкупност. Съдът правилно е приел, че при налагането на дисциплинарното наказание "уволнение" за горното нарушение на трудовата дисциплина от жалбоподателя работодателят е упражнил законосъобразно правото си на уволнение, като се е ръководил от критериите на чл. 189, ал. 1 КТ и е налице е съответствие между тежестта на нарушението и наложеното наказание. Особено съществено за тежестта на конкретното нарушение е, че извършваната от жалбоподателя дейност като “шлосер – заварчик” е свързана с прецизност и повишено внимание с оглед не само на работния процес, но и за осигуряване на безопасни условия на труд. Въззивният съд е взел предвид и факта, че при налагането на най-тежкото дисциплинарно наказанието законосъобразно работодателят е отчел и обстоятелството, че до уволнението е била ангажирана дисциплинарната отговорност на работника, като му е наложено наказание "забележка” отново за явяване на работа в пияно състояние – 1,44 промила, около седем месеца преди нарушението, основание за уволнението. Правилна е преценката на съда, че макар и да се касае за две дисциплинарни нарушения, то последните са свързани с неизпълнение на основни задължения на работника да се явява на работа в състояние, позволяващо му да изпълнява възложените задачи. Освен това, те са реализирани в сравнително кратък период от време и сочат на съществена и устойчива промяна в поведението на ищеца и отношението му към изпълнение на трудовите му задължения, която правилно е отчетена при избора на най-тежкото дисциплинарно наказание.

С оглед на така изложените съображения и съобразно разпоредбата на чл.293, ал.1 ГПК Върховния касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила. При преценка на всички доказателства въззивният съд правилно е приел, че правото на работодателя на уволнение е законосъобразно упражнено и е отхвърлил предявените искове с правно основание чл.344, ал.1,т.1-3 КТ.

Предвид изложените съображения, съдът

 

 

Р Е Ш и :

 

 

О С Т А В Я В С И Л А решение от 08.12.2008г. по гр.д. № 745 / 2008г. на Софийски окръжен съд.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: