8 Р Е Ш Е Н И Е № 379 гр. София, 15 януари 2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на първи октомври през две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА МИНА ТОПУЗОВА при секретаря……...…..Аврора Караджова…......……и в присъствието на прокурора….....…...........Петя МАРИНОВА…….изслуша докладваното от съдия Топузова касационно дело № 989 по описа за 2014 г. Производството е образувано по касационен протест на прокурор при Софийска апелативна прокуратура срещу присъда № 9 от 27.02.2014г. по внохд № 20/14г. на Софийски апелативен съд, НО – 1 с-в, с твърдение за наличието на основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Въззивният съдебен акт се атакува в частта, с която подсъдимият Н. Л. Г. е признат за невинен по чл.354 а, ал.5 от НК; в частта, с която е потвърдена първоинстанционната присъда по отношение на подсъдимия Н. Ж. К. и в частта, с която подсъдимият Б. Д. Б. е оправдан по обвинението да е действал в съучастие с К. при извършване на престъплението по чл.354а, ал.1 от НК. Настоява се за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на въззивната инстанция. В срока по чл.351, ал.3 от НПК е постъпило допълнение към протеста, в което са изложени конкретни съображения по релевираните касационни основания. Срещу въззивната присъда е постъпила и жалба от подсъдимия Б. Д. Б., с посочено касационно основание по чл.348, ал.1 т.1 от НК, довело до явна несправедливост на наложеното наказание. В допълнително изложение към жалбата се сочат аргументи, че извършеното от подсъдимия деяние неправилно е квалифицирано от въззивния съд по чл.354а, ал.1 от НК. Настоява се за изменение на присъдата, като се приложи закон за по - леко наказуемо престъпление – по чл.354а, ал.5 във вр. с ал.3 от НК и подсъдимият се освободи от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл.78а от НК. Представителят на ВКП поддържа протеста както е подаден. По отношение жалбата на подсъдимия Б. дава становище за неоснователност. Защитникът на подсъдимия Б. – адв. Т. П. пледира за уважаване на жалбата. Излага съображения, че от доказателствата по делото се установява, че намереният у подсъдимия наркотик бил предназначен за лична употреба. Защитникът на подсъдимия К. – адв. В. и този на подсъдимия Г. – адв. Б., считат подадения протест за неоснователен и молят да се остави без уважение. Подсъдимите Б., К. и Г., редовно призовани не се явяват пред касационната инстанция. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда от 15.11.2013г., постановена по нохд № 48/13г., на окръжен съд гр.Монтана: 1. Подсъдимият Н. Ж. К. бил признат за невинен в това, че : - На 13.03.2012г. в [населено място], без надлежно разрешително разпространил високорисково наркотично вещество, като продал зелена суха тревиста маса на З. Р. И., представляващо „коноп" с нетно тегло 18,274 грама, с наличие на тетрахидроканабинол в концентрация 0,2%, на стойност 109,644 лв., представляваща високорисково наркотично вещество съгласно Приложение № 1 към чл. 3 ал. 2 от ЗКНВП, поради което го оправдал по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл. 354а, ал. 1, пр. 5 от НК; - На 13.03.2012г. в [населено място], без надлежно разрешително държал високорисково наркотично вещество - зелена суха тревиста маса, представляваща „коноп" с нетно тегло 1,174 грама, с наличие на тетрахидроканабинол в концентрация 3,2% на стойност 7,044лв., представляваща високорисково наркотично вещество съгласно Приложение № 1 към чл.3, ал.2 от ЗКНВП, с цел разпространение, поради което го оправдал по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл.354а, ал.1, пр. 4 от НК; - На 12.05.2012г. в [населено място], в съучастие с Б. Д. Б., като подбудител, умишлено склонил Б. Д. Б. да придобие и държи без надлежно разрешително с цел разпространение високорисково наркотично вещество - смес от зелена суха тревиста маса, представляваща „коноп" с нетно тегло 100,389 грама, с наличие на тетрахидроканабинол в концентрация от 0,1 до 0,9% на обща стойност 602,334 лв., представляваща високорисково наркотично вещество съгласно Приложение № 1 към чл.3, ал.2 от ЗКНВП, поради което го оправдал по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл.354а, ал.1 във вр. с чл.20, ал.3 от НК; - На 11.07.2012г. в [населено място], без надлежно разрешително разпространил високорисково наркотично вещество, като продал зелена суха тревиста маса на Н. Л. Г., представляваща „коноп" с нетно тегло 0,392 грама, с наличие на тетрахидроканабинол в концентрация 0,2%, на стойност 1,57лв., представляваща високорисково наркотично вещество съгласно Приложение № 1 към чл.3 ал.2 ЗКНВП, поради което го оправдал по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл.354а, ал.1, пр. 5 от НК.; 2. Подсъдимият Б. Д. Б. бил признат за виновен в това, че на 12.05.2012 г. в [населено място], обл. Монтана, без надлежно разрешително придобил и държал високорисково наркотично вещество - коноп с нетно тегло 100,389 грама, с наличие на тетрахидроканабинол в концентрация от 0,1 до 0,9%, на обща стойност 602,334лв., представляващо високорисково наркотично вещество съгласно Приложение № 1 към чл. 3, ал.2 от ЗКНВП, поради което на основание чл. 354а, ал. 3, т. 1, пр. 1 във вр. с чл. 54 от НК му било наложено наказание от една година и два месеца „лишаване от свобода” и глоба от две хиляди лева, като бил оправдан по обвинението по чл.354а, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 от НК. На основание чл. 66, ал.1 от НК изпълнението на наказанието „лишаване от свобода”, било отложено за изпитателен срок от три години от влизане на присъдата в сила.; 3. Подсъдимият З. Р. И. бил признат за виновен в това, че на 13.03.2012г. в [населено място], без надлежно разрешително държал високорисково наркотично вещество - смес от зелена суха тревиста маса, представляваща „коноп" с нетно тегло 18,274 грама, с наличие на тетрахидроканабинол в концентрация 0,2%, на стойност 109,644лв, представляваща високорисково наркотично вещество съгласно Приложение № 1 към чл.3, ал.2 от ЗКНВП, като деянието представлява маловажен случай, поради което на основание чл.354а, ал. 5 във вр. с ал. 3, т.1, пр.1 във вр. с чл. 78а от НК подсъдимият бил освободен от наказателна отговорност, било му наложено административно наказание глоба от 1000 лв; и бил оправдан по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл. 354а, ал.3, т.1, пр. 1 във вр. с ал.1 от НК.; 4. Подсъдимият Н. Л. Г. бил признат за виновен в това, че на 11.07.2012 г. в [населено място], без надлежно разрешително, в нарушение на разпоредбата на чл. 30 от ЗКНВП държал наркотично вещество - 0,392 грама „коноп" с 0,2% концентрация на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол, на стойност 1,57лв., представляващо високорисково наркотично вещество съгласно Списък 1 „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина", като случаят е маловажен, поради което на основание чл.354а, ал.5 във вр. ал.3, т.1 НК във вр. с чл. 78а от НК бил освободен от наказателна отговорност, като му било наложено административно наказание глоба от хиляда лева. На основание чл.354а, ал.6 от НК съдът отнел в полза на държавата иззетите като веществени доказателства наркотични вещества. В тежест на осъдените подсъдими било възложено заплащането на направените разноски по делото. По протест на прокурор от окръжната прокуратура в [населено място] било образувано внохд № 20/14г. на Софийски апелативен съд, НО – 1 състав. С протеста била поискана отмяна на присъдата в оправдателната й част; осъждане на подсъдимия К. по всички повдигнати обвинения и осъждане на подсъдимия Б. за извършването на престъплението по чл. 354а, ал.1 в съучастие с К.. С присъда № 9 от 27.02.2014г. въззивният съд отменил първоинстанционния съдебен акт в частта относно оправдаването на подсъдимия Б. за престъплението по чл.354а, ал.1 от НК и в частта относно освобождаването на подсъдимия Н. Г. от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл.78а от НК и постановил нова, с която: 1. Признал подсъдимия Б. Д. Б. за виновен за престъпление по чл.354а, ал.1,т.1 от НК за което при условията на чл.54 от НК му наложил наказание от две години „лишаване от свобода”, изпълнението на което било отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила и глоба в размер на пет хиляди лева; 2. Признал на основание чл.9, ал.2 от НК подсъдимия Н. Л. Г. за невинен за престъпление по чл.354а, ал.5 във вр. с ал.3 от НК. 3. Потвърдил присъдата в останалата й част. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните и в пределите на чл. 347 ал.1 от НПК, намери следното: По протеста на Софийска апелативна прокуратура Протестът на прокурора е подаден в законния срок за обжалване и е допустим. Разгледан по същество е частично основателен. Оплакването за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, свързано с оценката на доказателствата и формирането на вътрешното убеждение на решаващите делото съдилища по обвинението срещу подсъдимия К. по п.1 и п.4 от обвинението срещу него, се явява основателно. В мотивите на първоинстанционната присъда окръжният съд Монтана е приел, че с дадените в съдебното заседание обяснения, подсъдимият Г. е „оттеглил” депозираните от него на досъдебното производство обяснения пред съдия, поради което същите не могат да бъдат ползвани като доказателствено средство. С тази констатация се е съгласил и въззивният съд. Касационната инстанция категорично не споделя така изложената теза. При наличието на противоречие между обясненията на обвиняем, дадени пред съдия на досъдебното производство и тези в рамките на съдебното следствие, нормата на чл.279, ал.1, т.3 от НПК задължително предписва прочитане на обясненията от досъдебното производство. Инкорпорираните по този механизъм обяснения от досъдебното производство към доказателствения материал, представляват валидно доказателствено средство, като проверката на тяхната достоверност с помощта и на други доказателствени средства е задължение на съда. В случая инстанционните съдилища не са изпълнили това си задължение като не са отчели обстоятелството, че дадените от Г. обяснения от досъдебното производство, че намереният у него наркотик му бил продаден от подсъдимия К., кореспондират с показанията на свидетелите Л., П. и Я.. В тази насока не могат да бъдат споделени и съображенията, че показанията на разпитаните като свидетели полицейски служители не спомагали за изясняване на фактическата обстановка, тъй като последните не били свидетели на продажбата. За доказването на дадено обстоятелство, включено в предмета на доказване, не се изискват единствено и само преки доказателства – т.е. в случая свидетелски показания единствено и само на очевидци. Посочените по - горе свидетели са наблюдавали жилището на К.; възприели са лично влизането на Г. в дома на К., излизането на последния и намирането на наркотично вещество у него след задържането му. За извършения обиск на Г. е съставен протокол, който окръжният съд е приел за годен. Така събраните доказателства не са ценени от окръжния съд в тяхната съвкупност и взаимовръзка, а са взети предвид фрагментарно, което сочи на допуснато процесуално нарушение при формиране на вътрешното убеждение на първоинстанционния съд. Същият порок е налице и при преценката за липса на доказателства в подкрепа на обвинението срещу Н. К. за продажба на марихуана на подсъдимия З. И.. Такива доказателства са били събрани чрез разпита на св. Я. и приложения протокол за обиск и изземване, който също съдът е приел за годен. Допуснатото нарушение на процесуални правила, свързано с оценката на доказателствата, е довело и до неправилно приложение на закона с оправдаването от първия съд (потвърдено и от въззивната инстанция) на подсъдимия К. по обвинението за разпространение на наркотични вещества на подсъдимите З. И. и Н. Г.. Протестът е неоснователен в частта, с която се претендира допуснато съществено процесуално нарушение при преценката на доказателствата по обвинението за съучастие между подсъдимите К. и Б. в извършването на престъпление по чл.354а, ал.1 от НК (Б. като извършител, а К. като подбудител). Извънпроцесуалното изявление на Б. пред св. Я., че иззетета от него марихуана е предназначена за К., не съдържа доказателства за формирането на общ умисъл – дали е била налице предварителна уговорка между двамата, ако е имало - кога и къде е била постигната и какво е уговорено. Същото изявление може да бъде тълкувано и в смисъл, че подсъдимият Б. е имал намерение да предложи на К. марихуаната за изкупуване, за което обстоятелство последният да не е знаел. С оглед изложеното изводът за недоказаност на обвинението престъплението да е осъществено в съучастие е законосъобразен. По отношение на оправдаването на подсъдимия К. по обвинението за държане на марихуана в жилището на [улица] [населено място] в допълнителното изложение към протеста не се сочат конкретни доводи относно допуснато нарушение при преценката на доказателствата. Намирането на този наркотик в пристройка, обитавана към онзи момент от св. А. Т. и депозираните от последния показания, че марихуаната е негова, опровергават обвинителната теза, какъвто извод са направили и инстанционните съдилища. Протестът е неоснователен и в частта, с която се възразява срещу приложението на чл.9, ал.2 от НК по отношение на формално осъщественото от подсъдимия Н. Г. престъпление по чл.354а, ал.5 от НК. В мотивите на въззивната присъда са изложени съображения за явна незначителност на обществената опасност на това деяние, с които касационният съд се съгласява. Незначителното количество – 0.392гр. марихуана; ниската й стойност – 1.57лв., преценени наред с личността на дееца – студент с чисто съдебно минало и добри характеристични данни, сочат на явна незначителност на обществената опасност на това деяние в сравнение с тази на деянията от същия вид. С приложението на чл.9, ал.2 от НК по отношение на повдигнатото обвинение на подсъдимия Г. по чл.354а, ал. 5 от НК, апелативният съд е приложил правилно закона. По жалбата на подсъдимия Б. Д. Б. В жалбата на подсъдимия Б. се оспорва квалифицирането на извършеното от него деяние като престъпление по чл.354а, ал.1 от НК, като се излагат доводи, че намереното у него наркотично вещество е било за лична употреба. В мотивите на въззивния съд тази теза е отхвърлена по съображения, които касационната инстанция споделя и не следва да бъдат повтаряни. Доводите в жалбата, че съдържанието на тетрахидроканабинол под 0.2% в 95.997гр. от общо държаните от Б. 100,389гр. канабис, ангажират негова административно наказателна, а не наказателна отговорност не могат да бъдат споделени. Законът за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите регламентира отглеждането, семепроизводството, вносът и износът на растения и семена от рода на конопа (канабис) със съдържание под 0,2 тегловни % на тетрахидроканабинол, определено в листната маса, цветните и плодните връхчета, както и вносът и износът на семена от опиев мак да става само след разрешение, издадено при условия и по ред, определени с наредба на министъра на земеделието и храните – чл.29, ал.1 от ЗКВНВП. Вносители на семена от коноп, непредназначени за посев, могат да бъдат юридически лица или еднолични търговци, регистрирани по Търговския закон; кооперации, регистрирани по закона за кооперациите и дружества по ЗЗД, регистрирани като производители и/или търговци на фуражи. За упражняването на такава дейност вносителите следва да са получили съответна лицензия и да са вписани в регистъра на Министерство на земеделието и храните. За нарушения по чл.29, ал.1 от ЗКВНВП, чл.101 от същия закон е предвидил носенето на административнонаказателна отговорност. Деянието, осъществено от подсъдимия Б. попада извън приложното поле на чл.29, ал.1 от ЗКВНВП, тъй като същият като физическо лице принципно не би могъл да получи лицензия за отглеждане, семепроизводство, внос или износ на растения или семена от рода на конопа. В този смисъл, независимо от процентното съдържание на активно вещество – тетрахидроканабинол и при наличие и на останалите елементи от състава на чл.354а, ал.1 от НК, подсъдимият носи единствено наказателна отговорност. Количеството и стойността на държаното от подсъдимия Б. наркотично вещество – марихуана, не сочат на маловажност на случая, поради което липсват основания осъщественото от него деяние да бъде квалифицирано по 354а, ал.5 от НК. Невъзможността за прилагането на закон за по - леко наказуемо престъпление, с което се обвързва тезата за явна несправедливост на наложеното наказание, води до неоснователност на жалбата и в частта относно основанието по чл.348, ал.1 т.3 от НПК. Предвид изложеното и на основание чл. 354, ал.3, т.2 и 354, ал. 1, т. 1 от НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивна присъда № 9 от 27.02.2014г., постановена по нохд № 20/14г. на Софийски апелативен съд, НО – 1 с-в, в частта, с която е потвърдена оправдателната присъда на окръжния съд гр.Монтана по отношение на подсъдимия Н. Ж. К. по п.1 и п.4 от повдигнатото му с обвинителния акт обвинение за престъпления по чл.354а, ал.1 от НК. ВРЪЩА делото в отменената част за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд от стадия на съдебното заседание. ОСТАВЯ В СИЛА въззивната присъда в останалата й част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: