4 Р Е Ш Е Н И Е № 106 С., 08.10. 2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА АННА БАЕВА при участието на секретаря София Симеонова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева т. дело № 2054/ 2014 година Производството е по чл. 290 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] - [населено място] срещу Решение № 1282 от 26.02.2014 г. по гр.д. № 17 333/ 2013 г. на СГС, с което в обжалваната част е потвърдено Решение №І-39-89 от 26.08.2013 г. по гр.д. №21678/2011 г. на СРС, 39 с.,с която по иска по чл.124 ал.4 пр.1 ГПК на [фирма] - [населено място] срещу [фирма] - [населено място] е признато за установено, че Пълномощно, заверено с рег.№3166/07.07.2005 г. от нотариус Е. И., с рег.№ 207, е неистински документ - подписът, положен от И. Д. М., като управител на [фирма], за упълномощител, не изхожда от него, с оплакване за неправилност. Жалбоподателят описва развитието на гр.д.№1659/2004 г. на СГС по предявен от [фирма] срещу [фирма] осъдителен иск за разноски за извършен превоз въз основа на сключен договор; представения междувременно сключен на 01.07.2009 г. Договор за заместване в дълг, с който [фирма] замества [фирма] в задълженията му [фирма], подписан за [фирма] от А. Кюрча въз основа нотариално заверено пълномощно; постановеното решение, с което исковете срещу [фирма] са уважени, потвърдено от въззивната инстанция. Обосновава, че за [фирма] - ищец по настоящото дело - е преклудирана възможността да оспори пълномощното и да установи неговата неистинност, затова е недопустим предявеният иск по чл. 124 ал. 1 ГПК, както и въззивното решение, с което е потвърдено решението, с което искът е уважен. Ответникът по касационната жалба [фирма] - [населено място] не изразява становище по същата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид доводите на жалбоподателя във връзка с касационната жалба и като провери правилността на въззивното решение, на основание чл. 290 ал. 2 ГПК, приема следното: С Определение №151 от 25.03.2015 г., постановено по делото, е допуснато касационно обжалване поради вероятна недопустимост на въззивното решение, по съображения,че след влизане в сила на решението по гр.д.№762/2011 г. на САС, е недопустим предявеният сега за установяване неистинност на пълномощно по чл. 124 ал. 1 пр. 1 ГПК - съгласно чл. 299 ГПК спор, разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван освен в случаите, когато законът разпорежда друго. За да потвърди решението в обжалваната част, с която по иска по чл.124 ал.1 пр.1 ГПК е признато за установено, че Пълномощно, заверено с рег.№3166/07.07.2005 г. от нотариус Е.И. с рег.№207, е неистински документ - подписът за упълномощител не изхожда от И. Д. М., съдът е приел, че е налице невярно нотариално удостоверяване. Въз основа на графологичната експертиза за неистинност на подписа на упълномощителя и на събраните писмени доказателства, че към датата на нотариалното удостоверяване 07.07.2005 г. И. М. е бил задържан под стража в Затвора - [населено място], съдът е заключил, че е установена неистинност на нотариалното удостоверяване. По гр.дело №1659/2004 г. на СГС, производството по което се е развило по реда на ГПК (отм.), с Възражение от 11.09.2007 г.(л.14) [фирма] е оспорил Пълномощно, заверено с рег.№3166/07.07.2005 г. от нотариус Е. И., като е възразил, че не е издавал такова и не е упълномощавал А. Кюрча да сключва каквито и да е договори. Въпросът за оспорването на документа е разрешен с въззивното решение по т.д.№ 762/2011 г., с което е потвърдено решението по т.д.№ 1659/2004 г. на СГС в частта, с която е уважен осъдителния иск срещу [фирма], съобразно Договор за заместване в дълг от 01.07.2005 г., основан на посоченото пълномощно, като въззивният съд е приел за неоснователно оспорването. Решение № 292 от 30.01.2012 г. по т.д.№ 762/2011 г. на САС е влязло в сила с прекратяване на касационното производство, образувано по жалба на [фирма]-т.д.№791/2012 г. на ВКС,І т.о. с Определение №205/27.06.2013 г., в което са изложени съображения за евентуална недопустимост на въззивното решение, като постановено, въпреки че е било налице основание за спиране на делото по чл. 182 б.”г” ГПК (отм.) до приключване на гр.д.№21678/2011 г. на СРС, 39 с. по иск по чл. 124 ал. 1 ГПК за установяване неистинност на посоченото пълномощно, и оттам - за евентуална неправилност на изводите относно оспореното пълномощно, направени в Р. №292/ 30.01.2012 г. по т.д.№ 762/2011 г. на САС. При предявяване на иска по чл. 124 ал. 1 пр. 1 ГПК за установяване неистинност на посоченото пълномощно, не е имало пречка за разглеждането му, тъй като решението по осъдителния иск, предмет на т.д.№ 1659/2004 г. на СГС, съответно на т.д.№ 762/2011 г. на САС, основан на Договор от 01.07.2009 г. за заместване в дълг, с който [фирма] замества [фирма] в задълженията му [фирма], подписан за [фирма] от А. Кюрча въз основа нотариално заверено пълномощно, не е влязло в законна сила. С прекратяване на касационното производство - т.д.№ 791/2012 г. на ВКС, І т.о., влиза в сила решението по гр.д.№762/ 2011 г. на САС, поради което е недопустим предявеният по настоящото дело иск по чл. 124 ал. 1 пр. 1 ГПК, на основание чл. 299 ГПК - спор, разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван освен в случаите, когато законът разпорежда друго. Като е потвърдил решението, с което е разгледан по същество иска по чл. 124 ал. 4 пр.1 ГПК, без да се произнесе дали решението отговаря на изискванията за допустимост, като прецени допустимостта на иска, въззивният съд е постановил недопустимо решение. Затова решението следва да се обезсили, както и първоинстанционното решение, постановени по недопустим иск по чл. 124 ал. 1 ГПК и производството по делото - да се прекрати. С оглед изхода на делото ищецът следва да плати на ответника: за първоинстанционното производство 250 лв.- на основание чл.78 ал.8 ГПК, за въззивната инстанция 40 лв. - държавна такса и 250 лв.- на основание чл. 78 ал. 8 ГПК и за касационната инстанция 70 лв. - държ.такса и 250 лв.- на основание чл.78 ал. 8 ГПК - общо 860 лв. Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА Решение № 1282 от 26.02.2014 г. по гр.д. № 17 333/ 2013 г. на СГС и Решение №І-39-89 от 26.08.2013 г. по гр.д.№ 21 678/2011 г. на СРС,39 с. ПРЕКРАТЯВА производството по делото. ОСЪЖДА [фирма] - [населено място] да плати на [фирма] - [населено място] 860 лв. - разноски по делото. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: