8 Р Е Ш Е Н И Е № 608 София, 16 февруари 2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на шестнадесети декември две хиляди и единадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при секретаря Даниела Околийска и в присъствието на прокурора Петя Маринова като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 2078/2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.420, ал.2 от НПК.Същото е образувано по искане на двамата осъдени Е. Т. и И. И. за възобновяване на нохд № 682/09г. по описа на РС-Перник. В исканията на двамата осъдени се изтъква касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК, които са и основания за възобновяване на наказателното дело по чл.422, ал.1, т.5 от НПК.Двамата осъдени молят за възобновяване и връщане на делото за ново разглеждане от стадии, посочен от касационната инстанция. В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП изразява становище, че исканията са допустими и частично основателни по отношение възраженията за нарушения на материалния закон.Намира, че неправилно деянието е квалифицирано като довършено, тъй като е приключило във фазата на опита. По отношение възраженията за допуснати процесуални нарушения, прокурорът счита, че такива не са допуснати. Адвокат К., представляващ осъдения Е. Т., поддържа искането за възобновяване, като развива доводи в подкрепа на релевираните касационни основания.Моли за неговото уважаване. Адвокат П., пълномощник на осъдения И. И. поддържа искането за възобновяване на основанията, изложени в него и моли за уважаването му. Двамата осъдени, редовно призовани за съдебното заседание пред касационната инстанция, не се явяват. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното: Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Предмет на искането е акт, попадащ в категорията на визираните в чл.419 от НПК и чл.422, ал.1, т.5 от НПК. Постановената първоинстанционна присъда е била частично изменена с въззивно решение, което е влязло в сила и не е било проверявано по касационен ред. Искането е направено в законоустановения срок по чл.421, ал.1 от НПК. Разгледани по същество исканията на двамата осъдени са частично основателно. С присъда № 810 от 18.11.2010г., постановена по нохд №682/09г., Районен съд-Перник е признал подсъдимите Е. А. Т. и И. Г. И. за виновни в това, че на 09.01.2009г. в [населено място], общ.Перник, в съучастие като съизвършители, чрез повреждане на прегради здраво направени за защита на имот и чрез използване на МПС, отнели чужди движими вещи-телевизор LCD-“Сони Бравиа” и дистанционното управление, на обща стойност 1043лева, от владението на В. Н., без негово съгласие и с намерение противозаконно да го присвоят, като деянието е извършено по отношение и на двамата в условията на повторност и случаят не е маловажен, поради което и на основание чл.195, ал.1, т.3, 4 и 7 вр. чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2 вр. чл.28, ал.1 от НК и чл.54 от НК е наложил наказание лишаване от свобода за срок от по три години на всеки един от тях, което да изтърпят в затвор при първоначален “строг” режим. На основание чл.25, вр. чл.23 от НК, съдът е определил по отношение на Е. Т. едно общо и най-тежко наказание по присъди по нохд № 1180/05г. по описа на РС-Благоевград и нохд №47/05г. по описа на РС-Перник в размер на три години лишаване от свобода, като на основание чл.66 от НК е отложил изпълнението му за срок от пет години, считано от влизане в сила на присъдата. Определеното общо наказание от три години лишаване от свобода на основание чл.68 от НК е било приведено в изпълнение, при първоначален строг режим в затвор. С горепосочената присъда, подсъдимите са осъдени да заплатят деловодните разноски. С въззивно решение № 33 от 17.05.2011г., постановено по внохд № 23/11г., ОС-Перник е изменил атакуваната пред него първоинстанционна присъда, като я е отменил в частта, с която е направено групиране на наказанията по отношение на подс.Т., включително по отношение приложението на чл.66 от НК и чл.68 от НК, като е постановил самостоятелно привеждане в изпълнение на основание на чл.68 от НК на наказанията по двете присъди, постановени по нохд № 1180/05г., по което е наложено наказание три години лишаване от свобода и по нохд № 947/05г. с наложено наказание от една година лишаване от свобода. Въззивният съд е коригирал първоинстанционната присъда и в частта досежно разноските. В останалата част присъдата е била потвърдена. По отношение искането на осъдения Е. Т., което визира две групи оплаквания, а именно за нарушения на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения. Настоящата инстанция не констатира допуснати процесуални нарушения както на досъдебната фаза, така и в хода на съдебното производство. Не може да се приеме, че липсва предявяване на материалите от досъдебното производство. В кориците на делото се намира протокол за предявяване на разследване, отразяващ извършване на горепосоченото следствено действие, при това съобразно изискванията на чл.227 от НПК. Допусната грешка при посочване датата на извършване на следственото действие е само по отношение на годината и е повече от очевидно, че става въпрос за техническа грешка, като не може да се възприеме за основателна тезата, застъпена в искането за възобновяване, че тази неточност в датата се приравнява на липсата на валидно предявяване. Същественото е, че следственото действие е било извършено при спазване на процесуалните правила. Не може да се приеме за основателно твърдението в искането, че съдът в нарушение на закона е обсъждал показанията на свидетеля Н., дадени на досъдебното производство. Действително приобщаването им по реда на чл.281 от НПК е само по отношение на един факт, а именно регистрационния номера на автомобила, но свидетелят е депозирал показания в хода на първоинстанционното производство за останалите известни му факти, свързани с инцидента, които показания са годен доказателствен източник и подлежат на анализ от съда.Тези констатации не се променят и от непрецизният изказ на съда, послужил като основание за релевиране на горното възражения. Не може да бъде упрекнат въззивният съд в допуснато нарушение при изготвяне на акта си и по-точно на разпоредбата на чл.339, ал.2 от НПК.Действително, съдът е могъл да бъде по-изчерпателен и аналитичен, но не можем да говорим в случая за липсата на мотиви. Неоснователни са твърденията за липсата на внимателна и задълбочена оценка на доказателствената съвкупност. Примерите които се сочат в искането за илюстриране на противоречия в гласните доказателствени източници, за които се твърди, че не са били обсъдени, всъщност касаят несъответствия в детайли и не са свързани с основните факти, подлежащи на доказване. Констатираната липса на съществени процесуални нарушения, предопределя обсъждането на възраженията за допуснати нарушения на материалния закон.Последните са по отношение правната квалификация на деянието.В тази му част искането е основателно.При правилно установена фактология, решаващите съдилища са допуснали незаконосъобразност досежно правните си изводи. Правилно са приели, че подс.Т. в съучастие като съизвършител с подс.И. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението кражба, но неправилно е прието, че същото е довършено.Установените от съдилищата фактически констатации сочат, че след появата на свидетеля В. Т. Н. в заведението, телевизорът е бил изпуснат от подс.Т. и е останал на пода, а двамата подсъдими са напуснали заведението.Тези факти, преценени в контекста на елементите от обективната страна на престъплението кражба, които изискват прекъсване на владението и установяване на фактическа власт от подсъдимите върху веща, обуславят извод, че деянието на подсъдимите е останало във фазата на опита, който не е бил довършен по независещи от тях причини. При тези констатации, престъплението , за което подсъдимите следва да носят наказателна отговорност подлежи на преквалифициране от довършено в опит. Независимо, че в искането на осъдения Т. не се прави самостоятелно оплакване за явна несправедливост на наказанието, във връзка с възраженията за неправилна квалификация на деянието като довършено, се засяга и въпросът за нарушение на разпоредбата на чл.18, ал.2 от НК при определяне на наказанието. Настоящият съдебен състав намира, че обсъдената по-горе преквалификация на престъплението, за което подсъдимият следва да носи наказателна отговорност води и до преразглеждане на въпроса за наказанието. Без да прилага разпоредбата на чл.58 от НК, касационният съд приема, че в рамките на приетите от решаващите съдилища смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, отчитайки, че деянието е останало във фазата на опита, следва да редуцира наказанието на подсъдимия Т., като същото бъде намалено от три години лишаване от свобода на една година и шест месеца лишаване от свобода. По отношение искането за възобновяване на осъдения И. И.. Доводите за нарушение на процесуалните правила са неоснователни.Невярно е твърдението, че на този подсъдим са били нарушени правата, като е ограничено правото му да дава обяснения по всяко време на процес до приключване на съдебното следствие във въззивното производство. В проведеното на 23.09.2010г. съдебно заседание, когато за първи път е даден ход на съдебното следствие, на подсъдимите е била предоставена възможност да дадат обяснения, като подс.И. се е ползвал от правото си да даде обяснения на един по-късен етап от процеса. В последното по делото заседание пред първата инстанция, проведено на 18.11.2010г., преди приключване на съдебното следствие, съдът отново е предоставил възможност на подсъдимите да дадат обяснения. Подсъдимият И. И./видно от протокола от съдебното заседание-л.6/ е дал такива, като е заявил, че не се признава за виновен, не е ходил в [населено място] и не знае за какво става въпрос. Освен, че подсъдимият има правото да дава обяснения, то негова е и преценката какви обяснения да депозира.Видно е, че съдът не е ограничил възможността му да дава обяснения, което от своя страна сочи, че не е нарушено по никакъв начин правото на защита на подс.И.. Възраженията на И., касателно нарушения на материалния закон са идентични с тези на подсъдимия Т. и са във връзка с правната квалификация на деянието. Същите са основателни по съображенията, изложени по- горе и не е необходимо да бъдат преповтаряни.Това се отнася и до наказанието на подс.И., което подлежи на редуциране при предпоставките, обсъдени по отношение на подс.Т.. Наказанието на подс.И. следва да бъде намалено от три години на една година и шест месеца лишаване от свобода. Извън гореизложеното, касационната инстанция констатира, че правилно съдилищата са преценили, че деянието по настоящото делото подсъдимият Т. е осъществил в изпитателния срок на предходните две присъди-по нохд № 1180/05г. и по нохд № 947/05г..Също така е вярно, че по отношение на тези две присъди са налице основанията за приложение на чл.25, вр. чл.23 от НК.Независимо от това, последвалите действията на двете инстанция са незаконосъобразни. Неправилно е разбирането на въззивната инстанция, че едва след привеждане в изпълнение на наказанията по предходните осъждания, може да се преценява дали са налице основанията за приложението на чл.25 от НК.Трайната практика на ВКС - ПП № 4/65г., ТР № 3/09г. на ОСНК застъпва обратното разбиране, а именно, че при извършено престъпление в изпитателния срок на няколко предходни осъждания, постановени за престъпления, които помежду си са в съотношение на съвкупност, съдът, постановяващ последната присъда в изпълнение на задължението си по чл.301 от НПК е длъжен да извърши групиране на наказанията по тези осъждания, за да е в състояние да посочи какво наказание привежда в изпълнение. Следва да се отбележи, че когато няколко престъпления са едновременно в реална съвкупност и рецидив, се налага общо наказание за съвкупността по онези присъди, по които са налице условията за това и то в най-благоприятното съчетание за подсъдимия/осъдения, като се има предвид размера на наложеното общо наказание и наказанието, което следва да се изтърпи отделно.Ето защо, подходът на първата инстанция да извърши групиране на наказанията по двете предходни осъждания на подс.Т. е правилен, но същата е допуснала нарушения при приложението на чл.66 от НК и чл.68 от НК.Противоречи на закона определянето на общо условно наказание за съвкупност от престъпления , при която всички или някое от наказанията са предмет на отделни условни присъди, ако в изпитателния срок е извършено ново престъпление, което налага подсъдимият да изтърпи условното наказание.В случая подс.Т. е извършил деянието по настоящото дело в изпитателния срок на двете предходни условни присъди, поради което наказанията следва да се изтърпят ефективно, като това важи и за общото наказание/решение № 318/02г. ВКС-І н.о., решение №475/03г. ВКС-І н.о./.Гореизложеното обуславя извод за необходимост от определяне на общо наказание по двете предходни осъждания на подс.Т., което е в размер на три години и следва да бъде изтърпяно ефективно при първоначален строг режим в затвор. Предвид горното, касационната инстанция намира, че са налице основания за възобновяване на производството, като с оглед на правомощията си по чл.425, ар.1, т.3 от НПК следва да преквалифицира деянието извършено от двамата подсъдими от престъпление по чл.195, ал.1, т.3, 4 и 7 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.20, ал.2, вр. чл.28, ал.1 от НК в такова по чл.195, ал.1, т.3, 4 и 7 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.20, ал.2, вр. чл.28, ал.1, вр. чл.18, ал.1 от НК , да намали наложените им наказания лишаване от свобода за срок от по три години на по една година и шест месеца и да извърши групиране на наказанията по предходните осъждания на подс.Т.. Всички тези действия са в полза на осъдения, поради което не е необходимо делото да бъде връщано на решаващите съдилища. Водим от горното, ВКС, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯВА по реда на възобновяването въззивно решение № 33 от 17.05.2011г., постановено по внохд № 23 /11г. по описа на ОС-Перник и присъда № 810 от 18.11.2010г., постановена по нохд №682/09г. на РС-Перник, както следва: -преквалифицира деянието извършено от подсъдимите Е. Т. и И. И. от престъпление по чл.195, ал.1, т.3, 4 и 7 вр. чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.28, ал.1 от НК в такова по чл.195, ал.1, т.3, 4 и 7 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.20, ал.2, вр. чл.28, ал.1, вр. чл.18, ал.1 от НК; -намалява размера на наложеното на подсъдимите Е. Т. и И. И. наказание лишаване от свобода за срок от три години на една година и шест месеца; ОТМЕНЯВА горепосочената присъда и въззивно решение в частите, относно приложението на чл.25, вр. чл.23 от НК, чл.66 от НК и чл.68 от НК по отношение на подс.Е. Т.. -На основание чл.25, вр. чл.23 от НК групира наказанията наложени на подс.Е. Т. по нохд № 1180/05г. по описа на РС-Благоевград и по нохд № 947/05г. по описа на РС-Перник и определя едно общо и най-тежко наказание в размер на три години лишаване от свобода, което да се изтърпи при първоначален строг режим в затвор. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията в останалата им част. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: