2 Р Е Ш Е Н И Е №.13 С.,10.09.2010 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Р. Б., Търговска колегия, Второ отделение в съдебно заседание на двадесет и втори януари две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА МАРИЯ СЛАВЧЕВА при участието на секретаря Лилия Златкова в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията М.Славчева т.дело № 242/2009 година Производство по чл.290 и сл. ГПК. Образувано е по касационна жалба Ф. “Л. Б.-Б.” срещу решение № 201 от 21.11.2008 г. по т.д.№ 337/2008 г. на Варненския апелативен съд, с което се оставя в сила решение № 248 от 21.05.2008 г. по т.д.№ 189/2007 г. на Варненския окръжен съд. С първоинстанционното решение е отхвърлен предявения от касатора срещу [фирма],[населено място] иск с правно основание чл.265, ал.1, предл. второ ЗЗД за сумата 17 986.80 лв. В касационната жалба се навеждат доводи за незаконосъобразност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон и на съществени процесуални нарушения – основания за отмяната му като неправилно по чл.281, т.3 ГПК. Поддържа се, че през 2003 г. било подписано споразумение и строителството продължило до 2005 г., когато обектът бил спрян и съставен Акт обр.10, като застъпва становището, че този момент следва да се приравни на приемане на обекта и от него започва да тече 18-месечния гаранционен срок. Ответникът по касация [фирма] изразява становище за неоснователност на жалбата по съображения, изложени в депозирания по реда на чл.287, ал.1 ГПК отговор и в писмените бележки. Моли за оставяне в сила на въззивното решение и за присъждане на разноски по делото. С определение № 550 от 20.08.2009 г. настоящият състав е допуснал касационно обжалване на въззивното решение по съображения за наличието на селективниякритерий по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по отношение на въпроса по отношение на въпроса относно началния момент, от който започват да текат сроковете за реализиране отговорността на изпълнителя по чл.265, ал.3 ЗЗД, респ. за гаранционната му отговорност за недостатъци на обект, предаден в незавършен вид на възложителя поради прекратяване на договора за строителство. Настоящият състав на Второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените от страните доводи във връзка с наведените оплаквания и провери правилността на обжалваното решение съобразно правомощията си по чл.290 и сл.ГПК приема следното: Касационната жалба е неоснователна. Предмет на производството е предявен от настоящия касатор иск срещу [фирма] за заплащане на разходите, направени от него за отстраняване на недостатъци в изпълнението на строителство на обект “И. център Дуранкулак”, възложено на ответника с договор от м. чай 2001 г. Установено е по делото, че в периода 28.06.2001- 27.12.2001 г. са подписани 7 бр. Протоколи обр.19, като с протокол № 5 от 28.09.2001 г. е прието без възражение изпълнението на определени елементи от покривната конструкция, по отношение на която са направени претендираните от ищеца разходи за отстраняване на недостатъци. Не е било спорно, че покривът не е бил завършен. С допълнително съглашение от 07.11.2001 г. страните се договорили да се преустанови строителството до преодоляване на липсата на финансови средства, а по силата на ново съглашение от 06.09.2003 г. ответникът продължил извършването на определени видове работи, между които не попадат такива, свързани с покривната конструкция. С протокол от 06.09.2005 г. страните са прекратили договора, като са декларирали, че нямат финансови и други претенции по извършените до момента С.. В констативен протокол от 23.11.2006 г., едностранно подписан от касатора са отразени незавършените от изпълнителя работи по покривната конструкция, като е констатирано и несъответствие на вложените при изпълнението на покрива материали с тези, предвидени по проект. Според заключението на изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза констатираните от ищеца недостатъци се забелязват при обикновен оглед, а нивото, на което е спряно строителството предполага увеличена влажност, евентуални течове и лоша топлоефективност. При така установената фактическа обстановка въззивният съд е приел, че след като обектът не е бил завършен по вина на ищеца и от датата на приемане на актуваните строително-монтажни работи чрез подписване на протоколите обр.19 в рамките на договорения 18 месечен гаранционен срок не са били констатирани недостатъци по покривната конструкция, за които да е уведомен изпълнителя, то отговорността му за лошо качество не може да бъде ангажирана. В тази връзка е изтъкнато, че възложителят е бил длъжен да вземе мерки за консервиране на обекта, щом се е очертало прекалено голямо удължаване на строителството. Въззивното решение по своя краен резултат е правилно и следва да се остави в сила с известна корекция на мотивите му. Вече се посочи, че предявеният иск намира своето основание в чл.265, ал.3 ЗЗД, както впрочем е прието и с обжалваното решение. Изложените съждения във връзка с гаранционния срок, счетен за достатъчен за проявлението на недостатъците, през който обаче такива не били констатирани сочат на смешение с отговорността по чл.265 ЗЗД. Двете отговорности представляват алтернативни способи за защита на правата на възложителя, но изборът на единия способ го лишава от възможността да прибегне до другия, а несъмнено основанието на предявения иск стои в разпоредбата на чл.265 ЗЗД. За пълнота на изложението следва да се посочи освен това, че гаранционна отговорност за ответника не е възникнала, тъй като не е предал обекта с акт обр.16, последният е завършен от друг изпълнител, а според чл.173, ал.3 ЗУТ в редакцията му към датата на сключване на договора, гаранционните срокове започват да текат от деня на издаване на разрешение за ползване на новопостроения обект. За разлика от гаранционната, общата отговорност за недостатъци по чл.265 ЗЗД в строителството възниква от датата на приемане на работата. Становището на настоящия състав по въпроса за началния момент, от който започват да текат сроковете по чл.265 ЗЗД при липса на завършен и предаден[населено място] обр.15 обект е моментът на приемане на завършен подобект или етап от него, но когато той не е бил завършен по вина на възложителя, изпълнителят не носи отговорност нито по правилата на ЗЗД, нито гаранционно установената в ЗУТ. В тази връзка следва да се отбележи, че по правило протоколите обр.19 се съставят за установяване на количеството извършени строително-монтажни работи. Вярно е, че когато са двустранно подписани, при спор за заплащане на възнаграждение, те се ценят като доказателство за приета от възложителя по смисъла на чл.264 ЗЗД работа. Когато обаче предмет на спора е отговорността на изпълнителя за недостатъци, относим към него е само съставеният за приемането на изпълнен подобект или етап протокол. В разглеждания случай покривът не бил завършен към момента на прекратяване на договора, обстоятелство, което изключва отговорността на изпълнителя по чл.265 ЗЗД за проявили се в по-късен момент недостатъци поради прекъсване на причинната връзка. При така приетия отговор на поставения в определението по чл.288 ГПК въпрос, съдът намира, че постановеното от въззивния съд решение не страда от инвокираните в касационните жалби пороци и следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.2 ГПК на ответника по касация следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 2 430 лв. Водим от горното и на основание чл.293 ГПК Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 201 от 21.11.2008 г. по т.д.№ 337/2008 г. на Варненския апелативен съд. ОСЪЖДА Ф. “Л. Б.-Б.” да заплати на[фирма] разноски по делото в размер на 2 430 лв. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: