Р Е Ш Е Н И Е № 730 гр.София 28.10.2010г. в името на народа Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Албена Бонева ЧЛЕНОВЕ: Мими Фурнаджиева Владимир Йорданов при секретаря С. Т., като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр.дело № 389/2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК и е образувано по жалба на Д. И. Б. против въззивно решение № 158/12.11.2008 г. на Софийски апелативен съд по гр.д. № 462/2008 г. Излагат се оплаквания за неправилност поради противоречие с материалния закон. Иска се отмяна на атакувания съдебен акт и уважаване на иска. Насрещната страна Министерство на вътрешните работи изразява становище за неоснователност на жалбата. Касационното обжалване е допуснато с определение № 1464/28.10.2009 г. поради противоречиво разрешаване от съдилищата на въпроса как следва да се определи размера на обезщетението по чл. 261 ЗМВР /отм./ при повторно освобождаване от служба в системата на Министерството на вътрешните работи. Противоречието е разрешено по реда на чл. 291, т. 1 ГПК с Р-814-2009-ІІІ ГО по гр.д. № 4706/2008 г. и Р-406-1010-ІV ГО ВКС по гр.д. № 1280/2009 г., с които е посочено, че при последващо освобождаване от служба от органите на Министерство на вътрешните работи се изплаща обезщетение по чл. 261 ЗМВР /отм./, ако при първото освобождаване е заплатено обезщетение за по-малко от 20 месечни брутни заплати. Обезщетението при повторното освобождаване е за допълнително прослужените години в системата на МВР, но сборът на брутните възнаграждения по първото обезщетение и това при последващото, не може да надвишава двадесет – така, както и ако служителят е работил повече от 20 години без прекъсване в органите, посочени в чл. 262 ЗМВР /отм./. Размерът на обезщетението при повторното освобождаване се изчислява на базата на последното брутно трудово възнаграждение и се умножава с броя на прослужените по второто правоотношение години, нужни за допълване на отработените по първоначалното правоотношение до максималния брой от 20. Разрешението, дадено във въззивното решение е съобразено с дадения отговор. Въззивната инстанция е установено, че Д. Б. е уволнен от длъжността началник сектор в служба „И.” МВР, считано от 01.05.1993 г. Изплатено му е обезщетение от дванадесет брутни месечни възнаграждения в размер на 93,29 лв. В периода 16.10.1995 – 27.02.2004 г. Б. отново е служил в органите на Министерството на вътрешните работи. Получил е обезщетение от осем брутни месечни възнаграждения съобразно последното получено от него преди уволнението му, или общо в размер на 8 704 лв. Съдът е отхвърлил иска за сумата от 13 870 лв., като се е позовал на чл. 261, ал. 2 ЗМВР, който определя максималния размер на обезщетението за прослужени години на служба в МВР до 20 месечни брутни трудови възнаграждения. Изложил е и съображения, че размерът на обезщетението при повторното освобождаване не се изчислява като 20 брутни заплати към момента на последното уволнение, от което се приспада вече заплатената сума по полученото първо обезщетение. Тази база – последно брутно възнаграждение е само са броя на тези, за които се получава съответното обезщетение. В случая – 1088 лв. х 8. Отхвърлени са и претенциите за лихви и разноски. Решението е правилно. Оплакването е за неправилност – неточно приложение на чл. 261, ал. 2 ЗМВР. Както стана ясно от отговора, по който е допуснато касационното обжалване, въззивният съд е изтълкувал правилно материалноправната норма и е постановил законосъобразен съдебен акт . При служебно извършената проверка, касационната инстанция не откри пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение. В заключение следва да се приеме, че обжалваното решение не страда от пороците, въведени като основание в касационната жалба. То следва да бъде оставено в сила МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 158/12.11.2008 г. на Софийски апелативен съд по гр.д. № 462/2008 г. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: