3 РЕШЕНИЕ № 516 София, 21.11.2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание деветнадесети ноември две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ МИМИ ФУРНАДЖИЕВА при секретаря ЦВЕТАНКА НАЙДЕНОВА и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ гр.дело №980/2012 година. Производството е по чл.307, във връзка с чл.303 ал.1, т.5 и т.6 ГПК. Образувано е по молба на Й. Р. Й. от [населено място] за отмяна на влязло в сила решение от №176/ 02.4.2012 г. по гр.д.№1967/2011 г. по описа на Търговищкия районен съд, осми състав, с което молителят е осъден да заплати на ищеца М. Р. Ж. от [населено място] сумата 88,10 лева, на основание чл.45, във връзка с чл.51, ал.1 ЗЗД. Като основание за отмяна на решението са посочени чл.303, ал.1, т.5 и т.6 от ГПК. Твърди се, че молителят бил лишен от право да участва в производството по гр.д.№ 1967/2011 г. Неправилно бил призован от постоянния адрес в [населено място], тъй като живеел временно в местността “К.”, във вилата си. Твърди, че му е назначен особен представител, но без да може да се защити. Сочи че, за осъждането си е разбрал на 18.7.2012 г. по направен му запор върху възнаграждението му по временна заетост в [община], а копие от решението получил на 25.7.2012 г. по негово искане. Излага, че ищецът много добре знаел, че живее в местността “К.”, защото всеки ден минавал покрай него, но не е заявил по делото къде живее, както и че органите на полицията е заявил,у че живее в посочената местност. Моли за отмяна на влязлото в сила първоинстанционно решение на основание чл.303, ал.1, т.т.5 и 6 ГПК. След приключване на съдебното заседание по делото е постъпило писмено становище от молителя, което имат характер на защита. Ответникът по молбата за отмяна М. Р. Ж., посредством процесуалния си представител – адв. Н., оспорва молбата за отмяна и моли същата да не бъде уважавана. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., след като разгледа молбата за отмяна, взе предвид представените доказателства, становището на процесулания представителна ответника по молбата, писмената защита на молителя и с оглед правомощията си по глава ХХІV ГПК, намира за установено следното: Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия, счита, че молбата за отмяна е допустима: Същата е подадена от легитимирана страна /ответник по делото, решението по което се иска да бъде отменено/ и преди изтичане на преклузивния тримесечен срок по чл.305, ал.1, т.5 от ГПК /решението, чиято отмяна се иска, е влязло в сила на 18.4.2012 г., молителят е узнал за решението на 18.07.2012 г., а молбата за отмяна е подадена на 09.8.2012 г. Разгледана по същество, молбата е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение по следните съображения: Производството за отмяна е средство за извънинстанционен контрол на неправилни съдебни решения на изрично посочените в чл.303, ал.1 от ГПК и чл.304 от ГПК основания. В случая, не са налице твърдените от молителя основания за отмяна по чл.303, ал.1, т.5 и т.6 от ГПК- лишаване на страната от възможност да участва в делото вследствие нарушение на съответните правила и ненадлежно представляване на страната. Действително, молителят не е участвал лично в производството по делото, а е бил представляван от назначен му от съда особен представител. При разглеждане на делото обаче съдът не е нарушил процесуални правила, напротив действал е напълно в съответствие с нормите на ГПК, уреждащи реда и мястото за връчване на съдебни книжа и начина на процесуално представителство на страна, която не е била открита на постоянния си или настоящ адрес: По делото е било представено удостоверение за постоянния и настоящ адрес на Й. Р. Й. /находящо се на лист 11 от делото на Т./, който съвпада с посочения от ищеца в исковата му молба адрес на ответника. Ирелевантно в случая е обстоятелството, твърдяно от молителя, че ищецът –ответник по молбата за отмяна, е знаел, че живее временно в местността “К.”. Освен това всички представени от молителя писмени доказателства в настоящото производство установяват, че неговият постоянен адрес съвпада с този, който е посочен в исковата молба. При тези данни първоинстанционният съд правилно, съгласно разпоредбата на чл.47, ал.6 от ГПК, е назначил на ответника особен представител по делото. Тоест, не са били нарушени процесуални правила при призоваването и връчването на съдебни книжа на ответника по делото и същият е бил надлежно представляван по това дело от назначения от съда при спазване на всички процесуални правила особен представител. По изложените съображения молбата за отмяна се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Водим от изложените съображения и на основание чл.307 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба, вх.№7532/09.8.2012 г., за отмяна на влязлото в сила решение от №176/ 02.4.2012 г. по гр.д.№1967/2011 г. по описа на Търговищкия районен съд, осми състав, с което Й. Р. Й. от [населено място] е осъден да заплати на ищеца М. Р. Ж. от [населено място] сумата 88,10 лева, на основание чл.45, във връзка с чл.51, ал.1 ЗЗД. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: