5 Р Е Ш Е Н И Е № 4 София, 23 февруари 2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на шестнадесети януари две хиляди и петнадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ:РУЖЕНА КЕРАНОВА МИНА ТОПУЗОВА при секретар: Мира Недева и в присъствието на прокурора Димитър Генчев изслуша докладваното от съдията Ружена Керанова н. дело № 1701/2014 година Производството е образувано по жалба на частния тъжител Я. Р. К. срещу въззивна присъда № 37/17.04.2014 г., постановена по ВНЧХД № 918/2013 г. от Окръжен съд – Пловдив. В касационната жалба се претендира, че въззивният съд е допуснал съществени процесуални нарушения при доказателствения анализ, обсъждал е обстоятелства, които нямат отношение към предмета на доказване, а показанията на свидетелите, подкрепящи обвинението, са останали извън оценъчната дейност на съда. Отправеното искане е за отмяна на постановената въззивна присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд. В съдебното заседание, проведено пред Върховния касационен съд, частният тъжител Я. К. и неговият повереник не се явяват, редовно призовани. Подсъдимият К. А. А. не се явява, редовно призован, а неговият защитник пледира за неоснователност на жалбата. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа становище, че жалбата е основателна. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното : І. С първонистанционната присъда № 142/25.04.2013 г., постановена по НЧХД № 4652/2012 г. от Районен съд - Пловдив, подсъдимият К. А. А. е бил признат за виновен за извършено престъпление по чл. 148, ал.1, т. 1 във вр. с чл. 146, ал.1 от НК, като на основание чл. 78а, ал.1 от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба в размер на 2 000 лева. Ангажирана е и гражданската отговорност на подсъдимия и същият е осъден да заплати на гражданския ищец К. сумата от 1 500 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди. С въззивния съдебен акт присъдата на районния съд е отменена и вместо нея подсъдимият А. е бил признат за невинен и оправдан по повдигнатото обвинение по чл. 148, ал.1, т. 1 във вр. с чл. 146, ал.1 от НК, а гражданският иск е отхвърлен изцяло. Касационната жалба е основателна. Новата присъда, постановена от въззивния съд, се отклонява от изискванията, очертани в чл. 305 от НПК и обективира нарушения на чл. 13 и чл. 14 от НПК. Доказателствата и доказателствените средства не са подложени на внимателна проверка за достоверност и достатъчност. На първо място, мотивите на постановената въззвина присъда не отговарят на изискванията на чл. 305 от НПК, приложими по силата на чл. 339, ал. 3 от НПК. Посочената разпоредба изисква съдът да посочи установените обстоятелствата, въз основа на кои доказателствени материали и какви са правните съображения за взетото решение. При противоречиви доказателствени материали съдът е длъжен да изложи съображения защо едни от тях приема, а други се отхвърлят. В мотивите на новата присъда е възпроизведена фактическата обстановка, приета от първата инстанция, и е направен извод, че така приетите факти не се споделят напълно от втората инстанция, тъй като не се подкрепяли от доказателствата по делото. В мотивите на въззивния съдебен акт обаче не са очертани фактическите обстоятелства, които въззивният съд приема. На следващо място, няма съмнение, че въззивният съд може да не утвърди аналитичната дейност на първата инстанция и да направи противоположна оценка относно обективността и достатъчността на доказателствените източници. Това обаче следва да стане след надлежен анализ, подчинен на изискванията за внимателна проверка на всички доказателствени източници и излагане на съображения за тяхната достоверност. Въззивният съд е посочил, че разпитаните по делото свидетели от първата инстанция и от въззивния съд К. и К. не съобщават точната дата, на която се е състояло фирменото тържество, а само определят, че това се е случило между К. и Нова година през 2011 г. Подобни са съжденията и по повод показанията на свидетелите И. и С.. От така посоченото не става ясно каква е оценката на съда относно правдивостта на изнесената от свидетелите информация. Съдът е съсредоточил усилията си да изследва въпроса дали в хотел „Бор” в [населено място] се е провело фирменото тържество на [фирма]. Позовал се е на приобщените в хода на въззивното производство „писма”, изходящи от управителя на „СПА клуб Бор”. Безспорно, такива данни биха имали значение, тъй като свидетелите свързват времето на извършване на деянието с организираното и проведено тържество на дружеството. Съдът обаче е пропуснал да оцени доказателственото значение на тези „писма”, доколкото те съдържат само писменото изявление на управителя на „СПА клуб Бор”, без да се посочва въз основа на кои данни то е направено, при наличието на предходно писмено изявление от същия, че не разполага с исканата информация, защото не управлявал хотела през 2011 г. (виж, л. 43 от въззивното дело). По аналогичен начин е ценен и писмения „отговор” на управителя на дружеството [фирма]. В този „отговор” е посочено, че в счетоводството на дружеството няма фактура за направен разход за тържество на служителите. В тази връзка не е отчетено съобщеното от С. за прихващане (погасяване) на задължения, съществуващи между двете дружества. Процедирайки по този начин, въззивният съд се е въздържал да обсъди, че датата 27.12.2011 г. е напълно съвместима с показанията на свидетелите по делото, които са определили времето на събитието „между К. и Нова година”. Формален и недостатъчно задълбочен е подходът на въззивния съд при анализа на данните, изводими от обясненията на подсъдимия и свидетелите С., Д. и В.. Направеният извод за пълен синхрон между сочените гласни доказателствени източници не се оправдава от съдържанието им. Заявеното от подсъдимия не се подкрепя и от данните, посочени в представената служебна бележка от траурната агенция. В последната се съдържа информация кога е приключил извършения от агенцията ритуал – около 13 ч. на 27.12.2011 г., а соченият от подсъдимия времеви период е съвсем друг. В тази насока във въззивния съдебен акт липсват каквито и да са мотиви, които да опровергават констатациите на първата инстанция (виж, мотиви л. 122 и сл. от първоинстанционното дело). Всичко казано сочи, че подходът на въззивния съд при оценката на доказателствата/доказателствените източници е в отклонение от процесуалните изисквания. Право на решаващия съд е да формира вътрешно убеждение по достоверността на доказателствата, но това следва да стане при обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, обективирано в мотивите на съдебния акт. Налице е претендираното с жалбата основание по чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК. Новата присъда подлежи на отмяна, а делото на ново разглеждане от друг въззивен съдебен състав, който да извърши задълбочена и цялостна проверка на всички доказателствени средства и въз основа на това да формира своето решение за тяхната достоверност и достатъчност да обусловят един или друг фактически извод. При необходимост да събере и нови доказателства. По тези съображения и на основание чл. 354, ал.1, т. 4 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивна присъда № 37/17.04.2014 г., постановена по ВНОХД № 918/2013 г. от Окръжен съд - Пловдив. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд от стадия на съдебното заседание. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.