1 Р Е Ш Е Н И Е № 10 гр. София, 27.02.2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на двадесет и осми януари през две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА при участието на секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 1054 по описа за 2012г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ищцата Й. М. С. – Д. от [населено място] чрез процесуален представител адв. И. С. срещу решение № 1153 от 15.06.2012г. по гр. дело № 3348/2011г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение от 08.06.2011г. по гр. дело № 2370/2009г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, I-15 състав в частта, с която са отхвърлени предявените от Й. М. С. – Д. срещу ЗК [фирма], [населено място] искове за заплащане на сумата 45 000 лв. заедно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане на сумата, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на съпруга й М. М. Д., починал на 22.07.2006г., причинена при ПТП от Д. С. Л., който е имал сключен договор за застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите – полица № 06-412316/01.01.2006г., на основание чл. 226 КЗ, и за заплащане на сумата 17 171,35 лв., представляваща лихва за забава върху обезщетението за неимуществени вреди за периода от 22.07.2006г. до подаване на исковата молба – 16.03.2009г., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД., и Й. М. С. – Д. е осъдена да заплати на ЗК [фирма] сумата 47,54 лв. – направени разноски по делото и сумата 1 693,43 лв. – юрисконсултско възнаграждение. Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Релевира доводи за нарушение на принципите на служебно начало /чл. 7 ГПК/ и на установяване на истината /чл. 10 ГПК/, противоречие на квалифицирането на подписаното между страните споразумение като договор за спогодба с разпоредбата на чл. 365 ЗЗД и нарушение на правилата за тълкуване на договорите, като тълкувайки чл. 3 от споразумението, въззивният съд е подменил обективираната воля на страните. Касаторът поддържа становище, че необосновано съдебният състав е приел, че със спогодбата ищцата се е отказала от правото си да претендира по-висок размер на дължимото й обезщетение. Моли решението да бъде отменено, предявените от ищцата искове да бъдат уважени и претендира присъждане на направените разноски за касационното производство в размер 4 056 лв. съгласно представен списък. Ответникът ЗК [фирма], [населено място] чрез процесуален представител юрисконсулт Б. В. оспорва касационната жалба и прави възражение за правилност на въззивното решение. Поддържа становище, че за касатора не е налице правен интерес от предявяване на исковете, тъй като правото за търсене на обезвреда е било упражнено извънсъдебно пред застрахователя, между страните е постигнато извънсъдебно споразумение и ищцата е получила пълния размер на застрахователното обезщетение съобразно споразумението. С определение № 682 от 16.10.2013г. на ВКС, ТК, Второ отделение е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната от ищцата част на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следния материалноправен въпрос: Погасява ли се правото на пострадалия на обезщетение за неимуществени вреди от застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за разликата над размера, определен и изплатен по постигнато със застрахователя извънсъдебно споразумение, ако споразумението не съдържа изрично признание на пострадалото лице за пълно обезщетяване, т. е. че обезщетението покрива изцяло всички вреди? Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, с оглед заявените касационни основания, като извърши проверка на правилността на въззивното решение съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното: Въззивният съд е приел за безспорни твърденията на ищците за връзка на близост, съпътствана с обич и подкрепа между тях и загиналия на място при ПТП на 22.07.2006г. М. М. Д. – съпруг на първата ищца /касатор в настоящото производство/, механизма на ПТП, вината на водача на МПС, относно което е налице застрахователно правоотношение с ответното дружество, причинната връзка между травматичните увреждания, получени от загиналия при катастрофата и последвалата смърт. Относно сключената от ищцата лично за себе си със застрахователното дружество спогодба решаващият съдебен състав е изложил съображения, че въпреки липсата на изрично изявление, че Й. Д. се задължава да не предявява бъдещи претенции към застрахователя, чрез израза в т. 3 от споразумението се извежда взаимната воля на страните за сключване на извънсъдебна спогодба, чиито последици са непререшаемост на спора на база неговото приключване чрез взаимни отстъпки. По релевантния материалноправен въпрос: Съгласно постоянната практика на ВКС, обективирана в решение № 178/03.12.2012г. по т. дело № 1104/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 204/04.07.2011г. по гр. д. № 220/2010г., ВКС, ГК, IV г. о., решение № 306/07.06.2011г. по гр. д. № 1556/2009г., ВКС, ГК, IV г. о., решение № 478/22.07.2010г. по гр. д. № 943/2009г., ВКС, ГК, IV г. о. и решение № 147/22.01.2014г. по т. д. № 333/2012г., ВКС, ТК, І т. о., пострадалият може да реализира вземането си за застрахователно обезщетение извънсъдебно. Ако споразумението между увреденото лице и застрахователя е валидно и в него страните изрично са заявили, че обезщетението покрива изцяло всички вреди или някои от тях, и същото е изплатено, пострадалият няма основание да търси репарация за същите вреди по съдебен ред от застрахователя. Изявленията на пострадалия относно фактите и отказът му от права могат да му се противопоставят от застрахователя, доколкото е заявен валиден и допустим отказ от права, предвид договарянето чрез взаимни отстъпки между страните. Когато увреденият и застрахователят не са изразили ясно и категорично своята воля по въпроса относно дължимостта и размера на обезщетението, не са заявили изрично, че обезщетението е окончателно и покрива всички вреди и в пълен размер, нито е изразен ясен отказ от останалата част от заявената пред застрахователя претенция, пострадалото лице има право да претендира обезщетение за неимуществени вреди от застрахователя за разликата над размера, определен и изплатен по постигнатото със застрахователя извънсъдебно споразумение и действително претърпените вреди. По правилността на въззивното решение: С оглед на дадения отговор на поставения материалноправен въпрос въззивното решение в обжалваната му част е неправилно. Изводът на въззивната инстанция за непререшаемост на спора за заплащане на застрахователно обезщетение за причинени на ищцата неимуществени вреди поради смъртта на нейния съпруг в резултат на процесното ПТП, на база неговото приключване чрез взаимни отстъпки със сключената между ищцата лично за себе си и ЗК [фирма] спогодба, е необоснован. Направеното от решаващия съдебен състав тълкуване на споразумението не е съобразено с изискванията, визирани в разпоредбата на чл. 20 ЗЗД. На тълкуване по реда на чл. 20 ЗЗД подлежи само неясната договорна клауза и тази, по която е налице спор между страните, като съдът се съобразява с изявената, действителна воля на страните, а не предполагаемата им воля и не може да подмени нейното съдържание. Отделните уговорки следва да бъдат тълкувани във връзка едни с други и всяка да се възприема в смисъла й, произтичащ от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността. При тълкуване на договора следва да бъдат отчетени и съпоставени и обкръжаващите сключването на договора факти, в които съществуващите отношения между страните и обикновените човешки презумпции се включват. При тълкуване на сключеното между ищцата и ответното застрахователно дружество споразумение въззивният съд не е отчел факта, че ищцата е кредитор, а ответното дружество е длъжник и последното не е направило взаимни отстъпки, каквито обичайно следва да бъдат направени в една спогодба по смисъла на чл. 365, ал. 1 ЗЗД. Въззивната инстанция не е съобразила и обстоятелството, че процесното споразумение е сключено между страните след изразено несъгласие с предложения от ЗК [фирма] размер и разменена кореспонденция с ответника и Комисия за финансов надзор. В споразумението от 09.02.2009г. страните не са изразили ясно и категорично своята воля, че всички вреди от увреждането в резултат смъртта на съпруга на ищцата вследствие настъпилото ПТП се обезщетяват със сумата 25 000 лв. и че пострадалата ищца няма да има претенции срещу застрахователя за разликата над уговорения размер до първоначално претендираните 70 000 лв. Предвид изложените съображения се налага изводът, че въззивното решение в обжалваната му част е неправилно - постановено при нарушение на материалния закон и е необосновано, поради което същото следва да бъде отменено. Поради това, че не се налага извършване на други съдопроизводствени действия спорът следва да бъде решен по същество. При определяне размера на дължимото обезщетение за причинените на първата ищца неимуществени вреди от смъртта на М. М. Д. в резултат на настъпилото ПТП настоящият съдебен състав отчита степента и интензитета на търпените от касаторката болки и страдания, преживяваните от нея негативни емоции за продължителен период от време, емоционалните неудобства и психически сътресения, съпътстващи живота й и цялостната, настъпила в резултат на понесената загуба промяна в него, предвид и показанията на свидетелката В. В. П.. Доколкото болките и страданията могат да се съизмерят в паричен еквивалент, то справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД за ищцата се явява обезщетение в размер общо 70 000 лв., в който размер то съответства, както на икономическата обстановка в страната към момента на причиняване на непозволеното увреждане - 22.07.2006г., която несъмнено го детерминира, така и на практиката на съдилищата за обезщетенията, присъждани в подобни хипотези. От тази сума следва да бъде приспадната изплатената част в размер 25 000 лв., поради което искът следва да бъде уважен в пълния му предявен размер за сумата 45 000 лв. заедно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба - 16.03.2009г. до окончателното плащане на сумата. Искът за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от настъпване на увреждането до датата на подаване на исковата молба /от 22.07.2006г. до 16.03.2009г./ е доказан по основание, предвид обстоятелството, че отговорността на застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е функционално обусловена от отговорността на делинквента. По отношение на третото увредено лице застрахователят дължи законната лихва от деня на непозволеното увреждане, тъй като делинквентът дължи законна лихва при непозволено увреждане от момента на деликта. Съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза, размерът на лихвата за забава върху сумата 45 000 лв. за периода от 22.07.2006г. до 16.03.2009г. е 16 999,20 лв., в който размер искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъде уважен. В останалата част относно отхвърляне на иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над 16 999,20 лв. до пълния предявен размер от 17 171,35 лв. и съответната част на присъдените за първоинстанционното производство разноски - 0,13 лв. и юрисконсултско възнаграждение 100 лв. решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответното дружество трябва да заплати на ищцата – касатор направените от нея разноски за касационното производство в размер общо 4 044,77 лв., изчислени съразмерно на уважената част от исковете, а на основание чл. 78, ал. 6 ГПК по сметка на ВКС държавна такса в размер 2 479,97 лв.. Разноски на ответника не се присъждат, тъй като не са поискани и не са налице данни, че са направени за настоящото производство. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 1153 от 15.06.2012г. по гр. дело № 3348/2011г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение от 08.06.2011г. по гр. дело № 2370/2009г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, I-15 състав в частта, с която са отхвърлени предявените от Й. М. С. – Д. срещу ЗК [фирма], [населено място] искове за заплащане на сумата 45 000 лв. заедно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане на сумата, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на съпруга й М. М. Д., починал на 22.07.2006г., причинена при ПТП от Д. С. Л., който е имал сключен договор за застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите – полица № 06-412316/01.01.2006г., на основание чл. 226 КЗ, и за заплащане на сумата 17 171,35 лв., представляваща лихва за забава върху обезщетението за неимуществени вреди за периода от 22.07.2006г. до подаване на исковата молба – 16.03.2009г., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД., и Й. М. С. – Д. е осъдена да заплати на ЗК [фирма] сумата 47,41 лв. – направени разноски по делото и сумата 1 593,43 лв. – юрисконсултско възнаграждение, и вместо това постановява: ОСЪЖДА ЗК [фирма], [населено място], [улица], ЕИК[ЕИК] да заплати на Й. М. С. – Д. с ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк][жилищен адрес] следните суми: на основание чл. 226, ал. 1 КЗ сумата 45 000 лв. /четиридесет и пет хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на съпруга й М. М. Д., починал на 22.07.2006г., причинена при ПТП от Д. С. Л., който е имал сключен договор за застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите – полица № 06-412316/01.01.2006г., със законната лихва, считано от 16.03.2009г. до окончателното плащане; на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 226, ал. 1 КЗ сумата 16 999,20 лв. /шестнадесет хиляди деветстотин деветдесет и девет лева и двадесет стотинки/, представляваща лихва за забава върху обезщетението за неимуществени вреди за периода от 22.07.2006г. до подаване на исковата молба – 16.03.2009г.; на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 4 044,77 лв. /четири хиляди четиридесет и четири лева и седемдесет и седем стотинки/ – разноски за касационното производство. ОСЪЖДА ЗК [фирма], [населено място], [улица], ЕИК[ЕИК] да заплати по сметка на Върховен касационен съд на Република България на основание чл. 78, ал. 6 ГПК държавна такса в размер 2 479,97 лв. /две хиляди четиристотин седемдесет и девет лева и деветдесет и седем стотинки/. ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1153 от 15.06.2012г. по гр. дело № 3348/2011г. на Софийски апелативен съд в останалата обжалвана част. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.