Р Е Ш Е Н И Е № 51 София, 08.06.2016 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в откритото заседание на двадесет и първи март през две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков Ирина Петрова при секретаря ЕЛЕОНОРА СТОЯНОВА..................……. и с участието на прокурора………………............…………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 32 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид: Производството е по реда на чл. 307, ал. 2 ГПК. С разпореждане от з.з. на 19.І.2016 г., постановено по делото, е била допусната до разглеждане по същество молбата на М. С. Р. от [населено място] с вх. № 103343 от датата 20.VІІІ.2015 г., съдържаща искането й по чл.303, ал. 1, т. 5, предл. 2-ро ГПК за отмяна на влязлото в сила първоинстанционно решение № 2269 на Софийския градски съд, ГК, с-в І-9, от 10.Х.2012 г. постановено по гр. дело № 1877/2011 г., с което е бил оставен без разглеждане предявен от Х. Ат. А. от [населено място] срещу настоящата молителка под условието на евентуалност /съединен с пряк иск по чл. 226, ал. 1 КЗ-отм./ осъдителен иск с правно основание по чл. 45 ЗЗД за присъждането на сума в размер на 159 000 лв. - като обезщетение за понесени от първата неимуществени вреди вследствие на ПТП, настъпило но 27.І.2010 г. В откритото съдебно заседание пред настоящия състав на ВКС, проведено по делото на 21 март 2016 г., молителката в извънинстанционното пр-во Р. е била надлежно представлявана от своя процесуален представител по пълномощие от САК /договор за правна защита и съдействие № 591825 от 18.VІІІ.2015 г./, който е заявил, че поддържа молбата за отмяна на посоченото в нея правно основание: т. 5, предл. 2-ро на чл. 303, ал. 1 ГПК. Тезата е, че между Р. и адвоката Г. Х. липсвало валидно учредено процесуално представителство, понеже тя била лишена от правото си на избор на адвокат по чл. 71, ал. 2 от Закона за адвокатурата, докато адвокатските дружества - като юридически лица, а и предвид ограниченията по чл. 32 ГПК за представителството по пълномощие, самостоятелно не биха могли да представляват гражданите пред съда. Ответното по молбата за отмяна [фирма] – като универсален правоприемник на [фирма]-София, редовно призовано за заседанието по чл. 307, ал. 2 ГПК, не е било представлявано, поради което ще следва да бъде съобразено единствено изразеното от него становище в писмения му отговор за неоснователност на искането. В заседанието по чл. 307, ал. 2 ГПК ответницата по молбата за отмяна Х. Ат. А. от [населено място] писмено е възразила чрез своя процесуален представител по пълномощие от САК както по нейната допустимост, така и по нейната основателност, претендирайки за оставянето й без разглеждане, а, алтернативно – без уважение. Инвокирани са доводи, че щом молителката Р. не се е възползвала от правото си по чл. 71, ал. 2 ЗА да избере адвокат измежду съдружниците в софийското адвокатско д-во „Х. и партньори”, то следва да се счита, че тя е потвърдила процесуалните действия, извършени от нейно име от главния съдружник Г. С. Х. с факта на явяването си с него в първото проведено пред първостепенния съд открито заседание по делото на датата 24.ХІ.2011 г. Като писмени доказателства в настоящето извънинстанционно производство са приети приложените към молбата за отмяна следните три приключени дела: 1./ Гр. дело № 1877/2011 г. по описа на СГС, ГК, с-в І-9; 2./ Гр. д. № 4188/2012 г. по описа на Софийския апелативен съд, ГК, 10-и с-в; 3./ Т. д. № 3010/2013 г. по описа на ВКС, ТК, Второ отделение. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, като съобрази доводите и становищата на страните в настоящето извънинстанционно производство, намира, че молбата на М. С. Р. от [населено място] за отмяна на влязлото в сила първоинстанционно решение № 2269 на СГС, ГК, с-в І-9, от 1.ІV.2012 г., постановено по гр. дело № 1877/2011 г., на посоченото в нея основание по т. 5, предл. 2-ро на чл. 303, ал. 1 ГПК, е неоснователна. Съображенията за оставянето й без уважение са следните: В мотивите към решението си по гр. дело № 4188/2012 г. САС дословно е приел, че: „Частичната основателност на главния иск /този с право основание по чл. 226, ал. 1 КЗ, означен като пряк – бел. на ВКС/ е предпоставка да се остави без разглеждане евентуалния иск с правно основание по чл. 45 ЗЗД, предявен срещу причинителя на вредите”. Следователно, при съобразяване на съдопроизводственото правило на чл. 296, т. 3 ГПК, първоинстанционното решение, чиято отмяна Р. претендира, е влязло в сила - в така посочената негова част - на датата 13 март 2014 г. По повод твърдението й, съдържащо се на стр. 3 от молбата за отмяна, че, поради липсата на индивидуален договор за правна защита и съдействие с адвоката Г. Х., последният в трите инстанции представлявал само юридическото лице /адв. д-во „Х. и партньори”/, а не и самата нея, а и с оглед данните в определението на ВКС по чл. 288 ГПК, че Р. не е изразявала становище по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК по касационната жалба на Х. Ат. А., като момент на узнаване на „въззивното решение” /а не на постановеното от СГС/ е приета датата 4 юли 2015 г., когато молителката е получила препис от исковата молба на [фирма] за предявени срещу нея като частични обективно кумулативно съединени регресни искове с правно основание „по чл. 274, ал. 1, т. 1 КЗ” и „по чл. 86, ал. 1 ЗЗД”: съответно за сумата 5 000 лв. – от общо 56 000 лв. и за 1 000 лв. – от общо 24 382.56 лв. На основание чл. 305, ал. 1, т. 5, предл. 1-во ГПК горепосочената дата ще следва да се приеме и като релевантна за узнаване на първоинстанционното решение, вкл. и предвид обстоятелството, че препис от въззивното решение по съществото на спора, постановено от САС, ГК, 10-и с-в по гр. д. № 4188/2012 г., е бил връчен - по реда на чл. 51, ал. 1, изр. 2-ро ГПК - на адвокат В. Х., която е втори съдружник и управител в същото „Адвокатско дружество Х. и партньори”. Главното оплакване в тази молба за отмяна, основаваща се на чл. 303, ал. 1, т. 5, предл. 2-ро ГПК, е че макар осъден да е главният ответник по иска с правно основание по чл. 226, ал. 1 КЗ, а именно застрахователната компания [фирма], чиито правоприемник е [фирма], подателката й щяла да „търпи неблагоприятните последици от регресния иск на застрахователя, поради ненадлежното представляване от адвокат Г. Х.”, вкл. и в производството пред въззивната инстанция, която, разглеждайки просрочена въззивна жалба на ищцата, завишила уважената част на претенцията й по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ с още 16 000 лв. По същество: Съгласно чл. 32, т.т. 1, 2 и 5 ГПК освен родителите, децата или съпругът, представители на страните физически лица по пълномощие могат да бъдат и адвокатите, но също и „други лица, предвидени в закон”. Съгласно чл. 71, ал. 1 от Закона за адвокатурата „за защита и процесуално представителство пред съда клиентът упълномощава дружеството” /това по чл. 57 ЗА, представляващо по своя устройствен статут юридическо лице- бел. на ВКС/. По силата на първата от посочените разпоредби в специалния закон (който в случая е ЗА, а не ГПК), „управителят на дружеството преупълномощава един или няколко съдружници”, като доверителят, т. е. „клиентът”, има право да избира и да упълномощава адвокат за процесуално представителство „независимо от това, че договорът е сключен с адвокатско дружество”. На стр. 153 от досието на гр. дело № 1877/2011 г. по описа на СГС, ГК, с-в І-9, се намира пълномощно в полза на „Адвокатско дружество Х. и партньори”, за което не се спори в настоящето извънинстанционно производство, че е било подписано от М. С. Р., като „упълномощител”. Видно от текста му е, че това юридическо лице /по смисъла на чл. 57, ал. 1, изр. 2-ро ЗА, в което не могат да членуват лица, които не са адвокати/ се състои към този момент от двама съдружници: адвокат В. Г. Х. и адвокат Г. С. Х., както че и двамата имат качеството на негови управители и че могат да го представляват в отношенията с трети лица „поотделно”. Не е спорно в настоящето извънинстанционно пр-во, че в изпълнение на императивната разпоредба на чл. 71, ал. 1, изр. 2-ро от Закона за адвокатурата въпросното адвокатско д-во е преупълномощило на свой ред единия от съдружниците, а именно главния такъв - адвокат Г. С. Х., да го представлява „пред СГС по гр. дело № 1877/2011 г., І-9 с-в, като извършва всякакви процесуални действия – без тези, представляващи разпореждане с предмета на спора”. Точно защото първото от тези две пълномощни със сигурност предпоставя, че договорът за правна защита и съдействие е бил сключен между М. Ст. Р. и „Адвокатско дружество Х. и партньори”, а не между нея и адвокат Г. Х., тя е разполагала с правото „да избира и да упълномощава адвокат, вкл. и адвокат от Европейския съюз за процесуално представителство”. Правно несъстоятелна обаче се явява тезата в молбата за отмяна, че при оставен без разглеждане евентуален осъдителен иск, предявен срещу нея от пострадалата от процесното ПТП на основание чл. 45 ЗЗД, упражненото право за лично упълномощаване на другия адвокат-съдружник В. Г. Х. за процесуално представителство пред СГС и другите две инстанции щяло да осуети „неблагоприятните последици от регресния иск на застрахователя”, заведен впоследствие като частичен срещу Р. като делинквент. Дали конкретно търсената от застрахователя срещу нея сума от 5 000 лв. е част от регресна претенция в размер общо на 56 000 лв. или пък би била част от такава претенция в размер общо на 40 000 лв., не съставлява факт, който пряко да може да се свърже със защитата на Р. от упълномощеното от нея адвокатско дружество за представителство пред исковия съд. Напротив, неупражняването на правото на клиент/доверител по чл. 71, ал. 2 от закона за адвокатурата не опорочава по никакъв начин договора за правна защита и съдействие с конкретно адвокатско дружество по чл. 57 и сл. от този специален закон, а за валидността на такъв договор няма законово изискване за форма. В заключение, при съобразяване на текста на чл. 26, ал. 2 ГПК, според който „освен в предвидените от закон случаи никой не може да предявява от свое име чужди права пред съд”, не се констатира в процесната хипотеза юридическото лице „Адвокатско дружество Х. и партньори” да е действало от свое име, предявявайки чужди права пред съда, а е било осъществено - от него - надлежно процесуално представителство чрез единия от двамата му управители - адвокат Г. Ст. Х., на ответницата пряк делинквент по евентуалния иск на пострадалото от ПТП лице. Дали при оставянето на този осъдителен иск без разглеждане във всички съдебни инстанции произтичат вреди за настоящата молителка вследствие паралелното уважаване на прекия иск по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ пред САС в по-висок размер от този, в който същия е бил уважен срещу ответника застраховател в производството пред първостепенния съд, е въпрос доколко възможно е ангажиране солидарната отговорност по чл. 72, ал. 1 ЗА на посоченото адвокатско дружество и на съдружника Г. Х.. В заключение, самият факт на установяване на последната в специалния закон, подкрепя решаващия извод за неоснователност на молбата за отмяна, извеждан от сезирания с нея състав на ВКС на плоскостта на чл. 32 ГПК, че пред съд физическите лица могат да се представляват /извън случаите на представителство по пълномощие от родители, деца и съпруг/, по пълномощие от адвокати, но също и от други лица, предвидени в закон, каквито се явяват адвокатските дружества по чл. 57 и сл. ЗА, представляващи по своя устройствен статут юридически лица. Отделно от това, тезата на молителката Р. за търпени „неблагоприятни последици от регресния иск на застрахователя, поради ненадлежното представляване от адвокат Г. Х.” има отношение по-скоро към въззивното решение, с което прекият иск по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ е бил уважен в завишен размер, а не към първоинстанционното решение, което е посочено Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от М. С. Р. от [населено място] с вх. № 103343/20.VІІІ.2015 г. МОЛБА ЗА ОТМЯНА, с правно основание по чл. 303, ал. 1, т. 5, предл. 2-ро ГПК, на влязлото в сила първоинстанционно решение № 2269 на Софийския градски съд, ГК, с-в І-9, от 1.ІV.2012 г., постановено по гр. дело № 1877/2011 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1 2