Р Е Ш Е Н И Е
№135
С о ф и я , 17 юни 2016 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 13 ю н и 2016 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ
ВАЛЯ РУШАНОВА
при секретар Мира Недева
и в присъствието на прокурора Искра Чобанова
изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски
наказателно дело № 455/2016 година.
С касационен протест от Окръжна прокуратура-Кюстендил се оспорва правилността на присъда № 2 от 20.01.2016 г., постановена от Окръжен съд-Кюстендил по ВНОХД № 477/2016 г. по описа на същия съд с доводи за постановяването й при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и при неправилно приложение на материалния закон, довело до незаконосъобразно оправдаване на подсъдимия М. И. К. от Дупница с искане за отмяната й и връщане на делото за новото му разглеждане от друг състав на съда.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура не поддържа касационния протест и моли оправдателната присъда да бъде оставена в сила.
Подсъдимият К. се солидаризира със становището на касационния прокурор и моли протестът да бъде оставен без уважение.
Върховният касационен съд провери правилността на атакуваната въззивна присъда в пределите на правомощията си по чл.347, ал.1 от НПК, като съобрази следното :
С присъда № 102 от 21.10.2015 г. по НОХД № 589/2015 г. Районен съд-Дупница е признал подсъдимия М. И. К. от Дупница за виновен в това, че в Дупница, след като е осъден с влязло в сила решение да заплаща издръжка на малолетните си деца М. и Вяра, повторно, след като е бил осъден за същото престъпление по НОХД № 720/2012 г. на Районен съд-Дупница, не е изплатил същата за месеците февруари и март 2015 г. общо в размер на 270 лева и на основание чл.183, ал.4 вр.ал.1 от НК при условията на чл.54 от НК е осъден на 8 месеца лишаване от свобода и обществено порицание, като на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено изпълнението на наказанието лишаване от свобода с изпитателен срок от 3 години от влизане на присъдата в сила.
На основание чл.25, ал.1 вр.чл.23, ал.1 от НК е извършено групиране на наложените на подс.К. наказания по НОХД № 182/2015 г., НОХД № 1045/2015 г., НОХД № 729/2014 г. и по НОХД № 589/2015 г. (настоящето наказателно дело), всички на Районен съд-Дупница, като му е наложено общо наказание от 8 месеца лишаване от свобода и обществено порицание и на основание чл.66, ал.1 от НК отново е отложено за изпълнение наказанието лишаване от свобода с изпитателен срок от 3 години от влизане на присъдата в сила.
Недоволен от присъдата е останал подсъдимият, който я е атакувал като необоснована и незаконосъобразна с искане за отмяната й и постановяване на нова въззивна присъда за пълното му оневиняване по предявеното обвинение.
С атакуваната присъда № 2 от 20.01.2016 г. по ВНОХД № 477/2016 г. Кюстендилският окръжен съд е отменил изцяло първоинстанционната присъда и като е признал подс.К. за невинен, го е оправдал по предявеното му обвинение, без да е взел отношение по извършеното групиране на наложените му по четирите НОХ дела наказания, като изключи от съвкупността отмененото от него осъждане, доколкото то не влияе на наложеното му общо наказание и върху начина на изпълнението му.
В касационния протест прокурорът възразява срещу обективността на доказателствения анализ на въззивния съд, считайки го в разрез с изискванията на чл.14, ал.1 от НПК и на закона във връзка с изпълнението на парични задължения като присъденото с влязлото в законна сила осъдително решение за дължимата от подсъдимия К. издръжка на малолетните му деца, като оспорва и правния извод за несъставомерност на инкриминираното му деяние в посочения период от време заради частичното изплащане на тази издръжка с пощенски запис от 25.03.2015 г. за сумата от 300 лв, но което плащане било зачетено като изпълнение на задължението му по друго наказателно обвинение, довело до смекчаване на отговорността му и до недопустимост за повторното му зачитане, заради което настоява за отмяна на въззивния съдебен акт и ново разглеждане на делото за отстраняване неправилното приложение на материалния закон, със съответни указания от касационната инстанция.
Становището на касатора не се подкрепя от представителя на Върховната касационна прокуратура, който е на мнение, че въззивният съд правилно е приложил закона и присъдата му следва да бъде оставена в сила.
Върховният касационен съд, първо наказателно отделение приема протеста за подаден в законния срок, от страна, имаща право на касационно обжалване и срещу въззивен съдебен акт, подлежащ на касационна проверка на основание чл.346, т.2 от НПК, поради което е допустим, но разгледан по същество, за НЕОСНОВАТЕЛЕН по следните съображения :
Неправилната интерпретация на доказателствените материали протестиращият прокурор вижда във възприемането от окръжния съд на плащането по цитирания пощенски запис от 25.03.2015 г. на сумата от 300 лв за изпълнение на дължимото се от подсъдимия задължение за съответния месец, включено, но като престъпно бездействие, в предявеното му по настоящето наказателно производство обвинение. В противовес се навежда довод в подкрепа на съображенията на районния съд, че „копие от този запис…. вече е било прилагано от него по НОХД № 729/2014 г. и по НОХД № 1045/2014 г. на РС-Дупница и подсъдимият се е възползвал от тях за погасяване на паричното задължение за издръжка за друг период”, т.е. че е „приспаднато най-старото по време и най-обременително задължение” и че щом не е отразил в записа плащане за съответния месец, то следва да понесе наказателната си отговорност заради „лошо” плащане.
ВКС намира, че изразеното от протестиращия въззивната присъда прокурор, а преди него и от районния съд, виждане неоснователно се извежда от тълкуването на гражданскоправни разпоредби, без да е съобразено с характера на престъплението по чл.183, ал.1 от НК като продължено, а за деяния през непродължителни периоди от време и при една и съща фактическа обстановка и еднородност на вината – и като продължавано, при съобразяване на разпоредбата на чл.26, ал.6 от НК. От една страна, разбирането за „погасяване на най-старото задължение” може да доведе до отпадане на задължения за издръжка на деца от датата на фактическата раздяла на бившите съпрузи, което е гражданскоправна последица, но не води до наказателна отговорност за длъжника, когато възникването на това задължение е преди влизане в сила на гражданско-осъдителния съдебен акт. Още по-малко това становище може да се свърже с претенцията на привлечения към отговорност деец с извършеното от него плащане да се възползва от привилегията на ал.3 на чл.183 от НК (което в случая е невъзможно при предишното й прилагане по съвкупността по НОХД № 675/2012 г. и НОХД № 1844/2012 г. на РС-Дупница), или да го ползва като смекчаващо отговорността му обстоятелство, т.е. зачитайки плащане, което не може да покрие всички просрочени вноски за издръжката от най-старото задължение напред, то при неизплащане на следващи две и повече месечни вноски деецът винаги ще следва да понесе наказателна отговорност за забавата. Това е в разрез с разума на закона, тъй като при задълженията за издръжка ежемесечното им заплащане цели задоволяване на настоящите нужди на децата от определените от съда средства за живот, а не санкциониране на дееца за бездействието му в миналото въобще, като натрупаните забавени плащания следва да се погасяват от остатъка от внесените от длъжника за съответния месец парични средства, включително и такива стари задължения за издръжка, които на основание чл.152 от СК са били изплатени със средства на държавата (общината), със съответната лихва.
В случая, образувайки 4 наказателни производства за неплащане на издръжка от К. в периода от м.11.2012 г. до м.03.2015 г., прокуратурата е разкъсала продълженото престъпление, при периодично внасяне на обвинителни актове срещу него и постигайки осъждането му съответно по НОХД № 729/2014 г. по споразумение, в сила от 14.05.2015 г., по НОХД № 1045/2014 г. с присъда, в сила от 26.06.2015 г., по НОХД № 182/2015 г. с присъда, в сила от 27.07.2015 г. и с постановената, но отменена понастоящем от въззивния съд по контролираното от ВКС наказателно производство, присъда № 102 от 21.10.2015 г. по НОХД № 589/2015 г., всички на Районен съд-Дупница, извършени преди да има влязла в сила присъда за което и да е от четирите деяния. Видно от приложените по делото две НОХД № 1045/2014 г. и НОХД № 182/2015 г. на ДРС, както и от приложеното по НОХД № 1045/2014 г. копие от протокола от с.з. 28.04.2015 г. по НОХД № 729/2014 г. на същия съд, наистина по тези три наказателни производства подс.К. е представял копия от внесените в периода от м.януари до м.май.2015 г. с 5 бр.пощенски записи различни суми. По настоящето наказателно производство същият изрично се е позовал на извършеното от него плащане на сумата от 300 лева на 25.03.2015 г., с което е оспорил, както в обясненията си, така и в съдебните прения приписаното му бездействие по заплащане на издръжката за месеците февруари и март 2015 г. – периодът на обвинението по настоящето дело. Тези му обяснения не са били обсъдени от районния съд с оглед извличане на правно релевантните за обвинението факти и установяване наличието или не на обективните и субективни елементи на състава на престъплението по чл.183, ал.1 от НК, вместо което е разсъждавал относно приложението на чл.446 от ГПК, чл.76 от ЗЗД и погрешно посочения чл.82, ал.1 от СК (отменен, действащ до 01.10.2009 г.), вместо актуалния чл.143 от СК (обн.ДВ бр.47/23.06.2009 г.). И за да не се съгласи плащането с пощенския запис от 25.03.2015 г. да не покрива двете месечни задължения за издръжката на децата му по предявеното обвинение, както е претендирал подс.К., районният съд е заявил, че внесената със записа сума от 300 лв била за погасяване на по-старото му задължение за издръжка, предмет на обвинението по НОХД № 729/2014 г. на ДРС, без да е ясно въз основа на какво е направил този си извод. Всъщност, такъв извод е направен и в мотивите на присъда № 69 от 10.06.2015 г. по НОХД № 1045/2014 г. на ДРС, разгледано и решено от същия районен съдия, разгледал и решил контролираното от настоящата инстанция наказателно дело. А видно от справката за съдимост за трите му посочени по-горе осъждания, и от мотивите към съдебните актове по приложените две НОХ дела, подс.К. е бил признат за виновен и осъден за пълния размер на неизплатените суми за издръжката на децата М. и Вяра за посочените периоди, предмет на обвиненията по тези дела, без коментираните „погасявания” на тези му задължения да са съобразени за смекчаване на наказателната му отговорност. И накрая, районният съд изобщо не се е занимал с възражението на К. за обективна невъзможност да изплаща в определен период дължимата се ежемесечна издръжка като относимо към субективната страна на престъплението.
Това пространно изложение от касационната инстанция е необходимо с оглед лаконичността в мотивите на атакуваната присъда. Окръжният съд е отстранил неправилното приложение на закона от районния, като именно с оглед инкриминирания период на неизпълнение на гражданско-правното задължение за издръжка е зачел преведената от К. с пощенски запис на 25.03.2015 г. сума от 300 лева за изплащане на задължението му за м.март 2015 г., стигайки до извод за липса на осъществено престъпление по чл.183, ал.4 вр.ал.1 от НК, т.е. съобразил е плащането с наказателно-правното му значение за ангажиране на отговорността на подсъдимия.
В наказателното право са неприложими понятията за „лошо”, „приоритетно” или „безусловно” плащане на парични задължения, на каквито и да е основания да са те, като при неизпълнение на алименти (неплащане на задължение за издръжка) от значение за отговорността на длъжника (дееца) е обективната му възможност (получавани доходи, имущество, ценни книжа и др.) да ги плаща и въпреки която съзнателно не изпълнява задължението си, ежемесечно и в определения с влязъл в сила съдебен акт на граждански съд срок и размер, без да се приспадат суми за разноски по принудително изпълнение или да се калкулират лихви за забава.
По този начин окръжният съд е преодолял допуснатото от първостепенния съд съществено процесуално нарушение при извеждане на фактите с изключването от доказателствената маса на коментирания пощенски запис, отричайки неговото значение за правилното прилагане на правото. Въз основа на така възприетата от въззивния съд фактическа рамка на обвинението е приложен правилно и материалният закон. ВКС намира, че не са налични и двете визирани в протеста касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК за намесата му за отмяна или корекция на атакуваната въззивна присъда, поради което същата следва да остане в сила, а протестът, като неоснователен, следва да бъде оставен без уважение.
Водим от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд – първо наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 2 от 20.01.2016 г., постановена по ВНОХД № 477/2016 г. от Кюстендилския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : |