4 Р Е Ш Е Н И Е № 477 С., 20.07.2010 год. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о. в публично заседание на втори юни, две хиляди и десета година в състав: Председател: Капка Юстиниянова Членове: Любка Богданова Светла Димитрова при секретаря Р. С. и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Богданова гр.д. № 1081 по описа за 2009 год. за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. П. И. от гр. С., подадена от пълномощника й адв. М. К. срещу въззивно решение № 82 от 24.04.2009 год. по гр.д. № 81/2009 год. на Х. окръжен съд, с което е потвърдено решението на Х.я районен съд от 6.01.2009 г. по гр.д. № 1197/2008 г., с което е отхвърлен предявеният от М. П. И. срещу Т. С. А. иск за заплащане на сумата 2 777 лв., представляваща обезщетение за неоснователно ползване на апартамент от 60 кв.м., находящ се в гр. Х., бул. “България”, бл.116, ап. № 29, ет. V., за периода 1.06.2006 г. до 20.02.2008 г., на осн. чл.236, ал.2 ЗЗД вр. чл.59 ЗЗД. Поддържа се, че решението е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано- отменителни основания по чл.281, т.3 ГПК. Претендира присъждане на разноски за производството. Ответницата Т. С. А. не е подала писмен отговор по чл.287, ал.1 ГПК на касационната жалба. С определение № 1268 от 20.10.2009 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК по въпроса дължи ли наемателят на наемодателя обезщетение за ползата от която е бил лишен, ако след прекратяване на договора за наем продължи ползването на имота, изразяващо се в съхранение на негови лични вещи, въпреки противопоставянето на наемодателя. Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., като взе предвид данните по делото и като провери правилността на въззивното решение на основание чл.290, ал.2 ГПК намира следното: За да потвърди решението на първата инстанция, с което е отхвърлен иска с правно основание чл.236, ал.2 ЗЗД, въззивният съд е приел, че сключеният между М. П. И. и Т. С. А. договор за наем на апартамент от 60 кв.м., находящ се в гр. Х., бул. “България”, бл.116, ет. V., ап. № 29 е бил прекратен от наемодателката- ищца на 30.05.2006 г., поради неизпълнение на задълженията по него от страна на наемателката- ответница, че за периода 1.06.2006 г. до 20.02.2008 г. не е установено последната да е ползвала същия, въпреки противопоставянето на ищцата. Приел е, че намиращите се в апартамента движими вещи, собственост на ответницата не били от такова естество, че да попречат на отдаването му под наем, респективно на ползването му от ищцата. По поставения материалноправен въпрос е налице противоречива съдебна практика. В обжалваното решение е прието, че съхранението на вещи на ответницата в жилището не препятствало ползването му от страна на наемодателя, тъй като били оставени ненужни на наемателката вещи, които при въвода били изхвърлени, В приложеното решение № 751 от 28.09.2001 г. по гр.д. № 132/2001 г. на ВКС, ІІ г.о. е прието, че имотът е ползван от наемателя за периода след прекратяване на договора за наем до въвода във владение, по индиция, че в него е имало вещи на наемателя. Върховният касационен съд в настоящия състав приема за правилно второто становище. Независимо от преустановяване на наемното правоотношение, законодателят е поставил в тежест на наемателя произтичащото от прекратения наемен договор задължение за връщане на наетата от него вещ, като неизпълнението му е свързано с предвидените в чл.236, ал.2 ЗЗД последици, една от които е заплащане на съответно обезщетение. Когато след прекратяване на договорната връзка ползването продължава чрез съхраняване на вещи на наемателя в имота на наемодателя, въпреки противопоставянето му се дължи обезщетение за ползата от която последния е бил лишен. При даденият отговор на поставения въпрос, по касационната жалба на М. П. И. съдът в настоящия състав намира следното: Решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон. Въззивният съд е отказал да присъди обезщетение на ищцата по съображения, че след прекратяване на облигационната връзка между страните апартамента, предмет на договора за наем бил свободен, а намерените при въвеждането на ищцата във владение на апартамента движими вещи, собственост на ответницата, били от такова естество, че не биха могли да попречат на отдаването му под наем, респективно на ползването му от ищцата. По делото е установено, че между страните е било налице валидно наемно правоотношение по сключен договор за наем от 5.01.2006 г., по силата на който ищцата е предоставила на ответницата процесния апартамент. Безспорно е същото, че наемното правоотношение е едностранно прекратено на 30.05.2006 г. от страна на ищцата. Ищцата е въведена от съдебен изпълнител при Х. районен съд във владение в апартамента на 20.02.2008 г. В протокола е отразено, че ответницата не живее в апартамента от м. февруари 2006 г., както и че при извършване на въвода е изнесла от апартамента всички движими вещи, нейна собственост. При тези фактически данни искът за заплащане на обезщетение за ползата, която не е реализирала ищцата за периода 1.06.2006 г. до 20.02.2008 г. е основателен. При установеният по делото факт, че от ответницата-наемател не е предприето връщане на наетия апартамент и заключението на приетата по делото експертиза за размера на дължимото обезщетение за претендирания период, съдът в настоящия състав намира, че е осъществен фактическия състав на чл.236, ал.2 ЗЗД и ответницата дължи обезщетение в размер на сумата 2777 лв. Неправилен е изводът на въззивния съд, че след прекратяване на наемното правоотношение не е установено държане на наетата вещ от страна на ответницата. Задължението за връщане на наетата вещ от страна на наемателя е установено от закона с разпоредбата на чл.233, ал.1, пр.1 ЗЗД. Връщането на наетата вещ по см. на чл.233, ал.1 ЗЗД не е просто изоставяне на същата, а акт предприет по инициатива на наемателя, който подлежи на доказване, каквото в случая не е проведено. Установеният по делото факт, че в апартамента са се намирали движими вещи, собственост на ответницата, налага изводът, че в случая предпоставките на чл.236, ал.2 ЗЗД са налице и на ищцата следва да се заплати дължимото й обезщетение. Без значение е в случая, че намиращи се в апартамента вещи при въвода във владение били изхвърлени от ответницита, като ненужни. Състоянието на вещите е правно ирелевантно за основателността на предявения иск. Предвид изложеното решението на въззивния съд следва да бъде отменено и искът за обезщетение се уважи за сумата 2 777 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска- 2.07.2008 г. до окончателното изплащане на сумата. При този изход на спора ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищцата направените по делото разноски в размер на 861.08 лв. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение № 82 от 24.04.2009 год. по гр.д. № 81/2009 год. на Х. окръжен съд, с което е потвърдено решението на Х.я районен съд от 6.01.2009 г. по гр.д. № 1197/2008 г. и вместо него Постановява: ОСЪЖДА Т. С. А. с ЕГН: xxxxxxxxxx, от гр. Х., ул. “П. Р. С.”, № 14, ет.ІІ, ап.3 да заплати на М. П. И. с ЕГН xxxxxxxxxx, от гр. С., ж.к.”Сухата река”, бл.95, вх.Г, ет.І, ап.2 сумата 2777 / две хиляди седемстотин седемдесет и седем/ лв. на основание чл.236, ал.2 ЗЗД, обезщетение за ползване на апартамент от 60 кв.м., находящ се в гр. Х., бул. “България”, бл.116, ап. № 29, ет. V., след прекратен договор за наем от 5.01.2006 г., за периода 1.06.2006 г. до 20.02.2008 г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска- 2.07.2008 г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените разноски по делото в размер на 861.08 лв. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :