Ключови фрази

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 176
София, 31.03.2021 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на десети март две хиляди двадесет и първа година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Ефремова

ЧЛЕНОВЕ: Бонка Йонкова
Евгений Стайков

изслуша докладваното от съдия Е.Стайков т.д.№1423/2020г. и за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от синдика на „Телиш“ АД (в несъстоятелност), срещу решение №588 от 06.03.2020г., постановено по в.т.д.№4733/2019г. на Софийски апелативен съд, ТО, 6 с-в, с което (след отмяна на решение №983/28.05.2019г. по т.д.№379/2018г. на Софийски градски съд, ТО, VІ-9 състав), е отхвърлен предявения от „Телиш“ АД (н.) иск с правно основание чл.694, ал.1, т.2 ТЗ за признаване за установено, че в полза на ответника В. И. С. не съществува вземане към „Телиш“ АД (н.) за сумата 2 518 617лв., представляваща продажна цена по договор за продажба на вземане от 24.10.2014г., което вземане е включено в списъка на приетите вземания с определение от 12.02.2018г. по т.д.№7340/2015г. на СГС, ТО, VІ-17 състав.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди се, че в нарушение на практиката на ВКС, въззивният състав неправилно е приел, че договорът за цесия от 24.10.2014г. е продължил своето действие след сключеното на 19.06.2015г. споразумение, независимо че действието на договора вече е било прекратено на основание чл.25 ЗЗД с обратна сила поради сбъдването на уговорените между страните в допълнителното споразумение от 05.11.2014г. прекратителни условия. Оспорва се извода на съда, че с оглед свободата на договаряне, прокламирана в чл.9 ЗЗД, страните могат да се откажат от прекратяване действието на договора. Излагат се доводи, че със споразумение, последващо прекратяването на договора, не може да се валидира преустановената вече правна връзка между страните, което обуславя липсата на задължение на ищеца към ответника, произтичащо от прекратения договор за цесия. Претендира се отмяна на въззивното решение и уважаване на предявения иск с правно основание чл.694, ал.1, т.2 ТЗ.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение като е поставен следния материалноправен въпрос: „След настъпване на правните последици от прекратяване с обратна сила на договор за продажба на вземане, могат ли тези правни последици да бъдат заличени по-късно от страните с последващо споразумение?“. Твърди се, че въпросът е обусловил изхода на делото и че е решен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в: решение №218/29.11.2016г. по гр.д. №1306/2016г. на ВКС, ІV г.о.; решение №21/30.06.2015г. по т.д.№1107/2012г. на ВКС, І т.о. и решение №178/12.11.2010г. по т.д.№60/2010г. на ВКС, ІІ т.о.
В срока по чл.287, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор на касационната жалба от В. И. С., в който се поддържа, че не следва да бъде допускано касационно обжалване на въззивното решение с твърдението, че приложената от касатора съдебна практика е ирелевантна за настоящия правен спор, тъй като се отнася до хипотезата на разваляне на двустранни договори, което е свързано с неизпълнение от страна на длъжника и с необходимост от изпращане на покана с подходящ срок за изпълнение. Същевременно се излагат съображения за неоснователност на касационната жалба по съществото на спора като се акцентира върху валидността на споразумението от 19.06.2015г. с оглед свободата на договаряне по чл.9 ЗЗД и възможността на страните по чл.20а, ал.2 ЗЗД да изменят, прекратяват, развалят или отменят договори по взаимно съгласие. Претендират се разноски за касационното производство.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ търговско отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалби е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
С обжалваното решение въззивният състав от Софийски апелативен съд е отменил решение №983/28.05.2019г. постановено по т.д.№379/2018г. на Софийски градски съд, ТО, VІ-9 състав, и вместо него е отхвърлил предявения от „Телиш“ АД (н.) иск с правно основание чл.694, ал.1, т.2 ТЗ за признаване за установено, че в полза на ответника В. И. С. не съществува вземане към „Телиш“ АД (н.) за сумата 2 518 617лв., представляваща продажна цена по договор за продажба на вземане от 24.10.2014г., което вземане е включено в списъка на приетите вземания с определение от 12.02.2018г. по т.д.№7340/2015г. на СГС, ТО, VІ-17 състав.
Въззивният състав е приел за безспорно установени по делото следните факти, релевантни за правния спор, а именно:
- с решение от 27.09.2017г. по т.д.№7340/2015г. на СГС, VІ–17 състав, е открито производство по несъстоятелност на „Телиш“ АД. С определение от 12.02.2018г. по същото дело, съдът е уважил възражението на В. С. по чл.690, ал.1 ТЗ, измененяйки обявения в търговския регистър на 30.11.2017г. списък на приетите от синдика вземания, като в списъка е включил вземане на кредитора В. С. за сумата 2 518 617лв., представляваща дължимата цена по договор за прехвърляне на вземане, сключен на 24.10.2014г. между В. С. и на „Телиш“ АД, с ред на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.8 ТЗ;
- с договор за прехвърляне на вземане, сключен на 24.10.2014г., В. С. е прехвърлил на „Телиш“ АД, както следва: своите вземания към „КТБ“ АД в размер на 1 142 609.29лв. по сметка ВG40 KORP 9220 4035 4165 01; своите вземания в размер на 1 648 110.42лв. по сметка ВG06 KORP 9220 2035 4165 02 и част от вземането си в размер на 7 744лв. по сметка ВG33 KORP 9220 2035 4165 01. Цесионерът се задължил да плати като цена по договора за цесия сумата 2 518 617лв. на 14 равни шестмесечни вноски, дължими на 10-то число на съответния месец, започвайки от месец април 2015г.;
- с допълнително споразумение от 05.11.2014г. страните се съгласили, че договорът от 24.10.2014г. се прекратява с обратна сила автоматично, без да е необходимо изявление на някоя от страните за това, ако: 1.) до 20.12.2014г. включително, БНБ не отнеме лиценза на „КТБ“ АД за извършване на банкова дейност ; 2.) началната дата на неплатежоспособността на „КТБ“ АД се окаже по-ранна от достоверната дата на придобиването на вземането от цесионера ; 3). прихващането на придобитото от цесионера вземане срещу вземанията на банката към него по договорите за кредит бъде обявено за недействително на някакво основание или за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на тази банка ; 4.) банката уведоми писмено цесионера, че не признава последиците от извършеното от последния прихващане на вземането, което е придобил с договора от 24.10.2014г. срещу произтичащото от договорите за кредит вземане на банката към него; 5.) до 31.01.2015г. „КТБ“ АД не е издала на цесионера писмено потвърждение, удостоверение, извлечение от сметки или друг документ, че смята за погасени задълженията на цесионера, произтичащи от договорите за кредит. Предвидено е, че в тези случаи цедентът следва незабавно да върне на цесионера всички суми, които е получил от него като част от цената за прехвърляне на вземането, а цесионерът - незабавно да уведоми банката за отпадането с обратна сила на прехвърлянето на вземанията по договора за прехвърляне на вземане от 24.10.2014г., както и да предостави на цедента оригинала на това уведомление с входящ номер в банката и да му върне всички документи, които е получил от него въз основа на договора от 24.10.2014г. Уговорено е също, че в случай, че не се осъществи никое от горните прекратителни условия и произтичащите от договорите за кредит задължения на цесионера към банката бъдат погасени в резултат на извършеното от него прихващане, цесионерът следва да обезпечи задължението си за плащане на цената чрез учредяване на подходящо обезпечение в полза на цедента (залог на вземания, залог върху готова продукция или особен залог върху търговското предприятие на цесионера), като обезпечението трябва да бъде дадено в срок до два месеца от погасяването на задълженията на цесионера към банката с извършеното прихващане, а в случай на неизпълнение на това задължение на цесионера, цялата неплатена част от цената става предсрочно изискуема;
- с изявление за прихващане с вх. №11279/06.11.2014г. „Телиш“ АД е уведомило „КТБ“ АД, че е придобило вземанията на В. С. към банката на основание договора за цесия от 24.10.2014г. като е заявило, че прихваща тези вземания срещу своите задължения към банката до размера на по-малкото от тях. Със споразумение от 16.06.2015г. „Телиш“ АД и В. С. са се съгласили, че договора за прехвърляне на вземания от 24.10.2014г. не е произвел правно действие и кредитор на „КТБ“ АД (н.) за посочените суми е В. С.. Страните са приели да подпишат общо заявление до синдиците на банката с искане за възстановяване на сумите по сметките на В. С., като са заявили, че нямат каквито и да били имуществени претенции във връзка с прекратения с обратна сила договор от 24.10.2014г. Със споразумение от 19.06.2015г. страните са отменили споразумението от 16.06.2015г. и са се съгласили, че договорът за прехвърляне на вземания от 24.10.2014г., остава в сила. С молба вх.№2493/14.08.2015г. В. С. и „Телиш“ АД са уведомили синдиците на банката за прекратяването с обратна сила на договора за прехвърляне на вземания от 24.10.2014г., като са заявили, че кредитор на „КТБ“ АД (н.) е В. С. и именно той следва да бъде включен в списъка на нейните кредитори.
Въззивният състав е отразил заключението на вещото лице З. Д. по извършената пред първата инстанция счетоводна експертиза, съгласно което според извлечението от счетоводните регистри на „КТБ“ АД (н.) във връзка с договора за прехвърляне на вземане от 24.10.2014г., на 06.11.2014г. са били взети следните счетоводни операции: прехвърляне на вземане от В. С. за сумата 7 744лв. и осчетоводяване на погасяване на просрочена главница по заем за текущи нужди №7800/20.08.2008г. в размер на 7 744лв.; прехвърляне на вземане от В. С. на „Телиш“ АД за сумата 1 648 110.42лв. и осчетоводяване на погасяване на просрочена главница по заем за придобиване на дългосрочни активи №4978/01.03.2006г. в размер на 1 648 110.42лв.; прехвърляне на вземане от В. С. на „Телиш“ АД за сумата 1 142 609.29лв. и осчетоводяване на погасяване на просрочена главница по заем за текущи нужди №7800 /20.08.2008 г. в размер на 1 142 609.29лв. като по счетоводните регистри на „Телиш“ АД не са били взети счетоводни операции по посочените по-горе прихващания.
За да отмени първоинстанционното решение и вместо него да постанови отхвърлително решение по предявения отрицателен установителен иск по чл.694, ал.1, т.2 ТЗ, въззивният състав е приел, че същината на спора се свежда до това дали действието на договора за цесия от 24.10.2014г., с който ищецът - длъжник е придобил от ответника – кредитор неговото вземането към „КТБ“ АД (н.), е било прекратено с обратна сила в хипотезата на чл.25 от ЗЗД с оглед сбъдването на някое от условията, уговорени в допълнителното споразумение от 05.11.2014г., като според съда отговорът на този въпрос е предпоставен в значителна степен от обсъждането на изявленията на страните в двете последващи споразумения, съответно от 16.06.2015г. и от 19.06.2015г.
Апелативният състав е акцантирал върху принципа на свободата на договаряне в чл.20а, ал.2 ЗЗД, предоставящ на гражданскоправните субекти правото да изменят, прекратяват, развалят или отменят по взаимно съгласие валидно сключените съглашения между тях. Според съда правната логика предполага при наличието на няколко последователни волеизявления с различно или противоположно съдържание, да се приеме за меродавно като изразяващо действителната воля на страните изявлението, което е било направено последно във времето. На тази база е направен извода, че в случая релевантно е последното споразумение от 19.06.2015г., в което ясно и категорично се изразява волята на страните да продължат да бъдат обвързани от правата и задълженията, поети при сключването на договора за цесия. Според съда, независимо от това, че в един предходен момент са били осъществени предпоставките за прекратяването на договора за цесия, с изричните си изявления в споразумението от 19.06.2015г. страните са запазили обвързващото ги действие на договора, което от своя страна сочи, че към деня на постановяването на решението за откриване на производство по несъстоятелност на ищеца, в полза на ответника В. С. е съществувало вземане за сумата 2 518 617лв., представляваща цената, която е трябвало да получи за трите вземания срещу „КТБ“ АД(н.), които е прехвърлил на „Телиш“ АД по силата на договора за цесия. Не е спорно, че плащане на цената на договора за цесия, не е извършвано от цесионера.
Съдът е изложил съображения за неоснователност на твърдението на ищеца и на извода на първата инстанция, че предвид текста на т.1 от споразумението от 19.06.2015г., не се установява безспорно воля за отмяна на съществуващо между страните споразумение от 16.06.2015г. Според апелативния състав от една страна не става ясно „кои евентуално постигнати последващи договорки“ е имал предвид първоинистанционния съд, при положение, че по делото няма данни след подписването на споразумението от 19.06.2015г. страните да са сключвали други съглашения, които да са свързани по някакъв начин с договора за цесия от 24.10.2014г., а от друга страна - че волята за отмяна на споразумението от 16.06.2015г. е ясно и категорично изразена. Въззивният съд е оспорил и извода на СГС, че „дори и валидно споразумението от 19.06.2015г. не засяга установените условия във връзка с действието на процесния договор за цесия, обективирани в допълнителното споразумение от 05.11.2014г.“, акцентирайки отново, че в споразумението от 19.06.2015г. страните изрично са заявили, че отменят споразумението от 16.06.2015г., а точно там те са постигнали съгласие, че поради сбъдването на две от прекратителните условия, уговорени в допълнителното споразумение от 05.11.2014г., договорът за цесия от 24.10.2014г. не е произвел каквото и да е правно действие. В заключение въззивният състав е посочил, че валидността на писменото споразумение от 19.06.2015г. не е оспорена от ищеца, че неговата доказателствена сила е установена в чл.180 ГПК и съставлява доказателство, че изявленията, които се съдържат в документа, са направени от тези лица.
Извън случаите по чл.280, ал.2 ГПК допускането на касационно обжалване предпоставя с обжалваното решение въззивният съд да се е произнесъл по материалноправен и/или по процесуалноправен въпрос, обусловил правните му изводи по предмета на спора, и по отношение на този въпрос да са осъществени някои от допълнителните предпоставки по т.1 - т.3 на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно разясненията в т.1 от ТР №1/19.02.2010г. по тълк.д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
Настоящият състав намира, че са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение във връзка с поставения от касатора въпрос: „След настъпване на правните последици от прекратяване с обратна сила на договор за продажба на вземане, могат ли тези правни последици да бъдат заличени по-късно от страните с последващо споразумение?“. Въпросът е значим за правния спор по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като решаващият аргумент на въззивния състав да отхвърли предявения иск, е свързан с извода му, че с последващото споразумение от 19.06.2015г., действието на договора за цесия от 24.10.2014г. е продължено по взаимно съгласие на страните, независимо от това, че междувременно са се сбъднали предвидените в споразумението от 05.11.2014г. предпоставки за прекратяване действието на договора за цесия с обратна сила.
Настоящият състав намира, че в случая е налице и допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. В цитираната от касатора практика на ВКС, обективирана в приложените решение №218/29.11.2016г. по гр.д. №1306/2016г. на ВКС, ІV г.о. и решение №21/30.06.2015г. по т.д.№1107/2012г. на ВКС, І т.о., се приема, че след като един двустранен договор вече е бил валидно развален, то той не може да бъде развален повторно, независимо дали страните са предприели преговори и действия за неговото продължаване. Този извод на съставите на ВКС е аргументиран с обстоятелството, че развалянето на договора прекратява облигационната връзка между страните като развалянето има обратно действие, (т.е договорът се заличава с обратна сила), поради което не може да се приеме, че чрез последващи преговори страната може да се откаже от последиците от развалянето. Неоснователно е възражението на ответника по касация, че тази практика е ирелевантна за настоящия случай доколкото касае развалянето на двустранен договор по реда на чл.87 ЗЗД. Правните последици от развалянето на договора по чл.87 ЗЗД по отношение на отпадането с обратна сила на действието на договора, са аналогични на правните последици от прекратяването на договора при сбъдването на уговорените между страните прекратителни условия по смисъла на чл.25, ал.2 , вр. ал.1 ЗЗД, поради което постановките в посочените решения на ВКС са относими и към поставения от касатора въпрос.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на решение №588 от 06.03.2020г., постановено по в.т.д.№4733/2019г. на Софийски апелативен съд, ТО, 6 с-в.
Делото да се докладва на Председателя на IІ-ро ТО на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание,
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: