Р Е Ш Е Н И Е № 246 София, 10 юни 2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на осми май, две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ЧЛЕНОВЕ: МИНА ТОПУЗОВА ПЛАМЕН ПЕТКОВ при участието на секретаря Даниела Околийска и в присъствието на прокурора Искра Чобанова изслуша докладваното от съдия Пламен Петков наказателно дело № 783 / 2013 год. Касационното производство е образувано по жалби на подс. В. Й. Х. и неговия служебен защитник, срещу решение № 21 от 12. 02. 2013 год. постановено по ВНОХД № 344 / 2012 год., по описа на Апелативен съд – гр. Велико Търново. В жалбите поддържани и в съдебно заседание, се релевират доводи за допуснати от съдилищата и в частност, от въззивния съд, нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 3 от НПК, поради и което се претендира, за упражняване на правомощието на касационната инстанция по чл. 354, ал. 2, т. 1 от НПК. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбите. Като съобрази депозираните жалби и доводите изложени в тях и след проверка на делото, Върховният касационен съд, I-во наказателно отделение, достигна до следните изводи: С присъда № 154 от 30. 11. 2011 год. постановена по НОХД № 613 / 2011 год. по описа на Окръжен съд – гр. Велико Търново, подс. В. Й. Х. бил признат за виновен в това, че на инкриминираните дата и място, действайки при условията на опасен рецидив, е отнел чужди движими вещи на обща стойност 81, 40 лв., от владението на А. П. К., с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила и грабежа е придружен с убийството на А. К., поради което и на основание чл. 199, ал. 2, т. 2, пр. 1 във вр. с ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 198, ал. 1 във вр. с чл. 29, б. „а” и б. „б” от НК и при условията на чл. 58а от НК, му било наложено наказание „лишаване от свобода”, за срок от двадесет и пет години, при първоначален „строг” режим на изтърпяване, в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Присъдата била обжалвана от служебният защитник на подс. Х. с искане да бъде изменена, като наложеното на дееца наказание бъде съобразено с разпоредбата на чл. 58а, ал. 3 от НК. С атакуваното въззивно решение № 21 от 12. 02. 2013 год. постановено по ВНОХД № 344 / 2012 год., по описа на Апелативен съд – гр. Велико Търново, горепосочената присъда била потвърдена. Касационната инстанция намира изложените от подсъдимия и неговата защита доводи за неоснователни, тъй като релевираните нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 3 от НПК, не са налице. Това е така поради следните съображения: Видно от материалите по делото, съдебното следствие пред първоинстанционният съд е протекло по реда на глава 27-ма от НПК, като наложеното на подс. Х. наказание, е било определено съобразно разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК, при условията на чл. 58а от НК, /в частност, съгласно втората алинея, на тази законова разпоредба/. Първоинстанционният съд се е съобразил с нормата на чл. 57, ал. 1 от НК и макар и лаконично, е изложил съждения защо счита, че за извършеното престъпление, подсъдимия следва да бъде санкциониран с по-тежката разновидност на наказанието „доживотен затвор”, а именно, „доживотен затвор без замяна”, което правилно е редуцирал съобразно предвиденото в чл. 58, ал. 2 от НК, налагайки на касатора наказание „лишаване от свобода”, за срок от двадесет и пет години. В рамките на инициираното въззивно производство, апелативният съд е извършил цялостна проверка на първоинстанционната присъда съобразно разпоредбата на чл. 314 от НПК и след като е обсъдил обстоятелствата относими към индивидуализацията на наказанието наложено на касатора, е мотивирал извод за липса на основания за намаляването му. Втората инстанция е дала отговор на стореното оплакване от подс. Х. и доводите относими към него, като решението на Апелативен съд – гр. Велико Търново е в унисон с изискванията, посочени в разпоредбите на чл. 339, ал. 1 и ал. 2 от процесуалния наказателен закон. Изложени са в необходимия обем съображения, защо са споделени изводите на първоинстанционния съд както по отношение на приложения материален закон, така и за високата степен на обществена опасност както на деянието, така и на подс. Х.. Извършеният анализ на релевантните за наказателната отговорност на подсъдимия обстоятелства е правилен, поради и което, настоящата инстанция няма основания за неговата промяна. В тежест на касатора правилно са отчетени предходните му осъждания /извън съставомерните/, лошите характеристични данни, начина на извършване на деянието, упражнената спрямо пострадалия физическа агресия /причинени множество видове наранявания които водят до настъпването на летален изход/ и др. Обосновано въззивната инстанция се е солидаризирала с извода на първоинстанционния съд, че извършеното от подсъдимия престъпление се явява изключително тежко, както и че целите на наказанието визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК, не биха били постигнати чрез налагане на по-леките алтернативи, предвидени от законодателя като санкция, за извършване на престъпление по чл. 199, ал. 2, т. 2, пр. 1 от НК. На тази база, наложеното на подс. Х. наказание като вид, а и след сторената редукция през призмата на чл. 58а, ал. 2 от НК, е било правилно и законосъобразно определено от инстанционните съдилища и се явява напълно адекватно и кореспондиращо с целите визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК, обстоятелство, което не дава основание за намеса на касационната инстанция, тъй като при определянето му, са спазени законовите правила и същото не съдържа характеристиките на явна несправедливост по смисъла на чл. 348, ал. 5, т. 1 от НПК. Ето и защо, наложеното на подс. Х. наказание, се явява справедливо и поради тази причина, не може да бъде уважено искането, за неговото смекчаване. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение намира постановеното решение за правилно и законосъобразно, а подадената касационна жалба, за неоснователна. Воден от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, ВКС, I-во наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 21 от 12. 02. 2013 год. постановено по ВНОХД № 344 / 2012 год., по описа на Апелативен съд – гр. Велико Търново. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.