7 РЕШЕНИЕ №581 София, 10.12.2010 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесети септември две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стоил Сотиров ЧЛЕНОВЕ: Бойка Ташева М. ФУРНАДЖИЕВА при секретаря Б. ЛАЗАРОВА и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията С. СОТИРОВ гр.дело №869/2009 година. Производството е по чл.290 ГПК. Образувано по касационна жалба от В. Н. Т. от град Р., област П., приподписана от адв. И. В., против въззивно решение №48/04.3.2009 г. по гр.д. № 78/2009 г. по описа на П. окръжен съд, с което е отменено решение №677/21.11.2008 г. по гр.д.№3925/2008 г. по описа на П. районен съд, с което са уважени исковете по чл.344, ал.1, т.т.1 и 2 КТ и същите са отхвърлени като неоснователни. По отговорите на допуснатите въпросите. С определение №750/10.7.2009 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на горепосоченото въззивно решение на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК, по следните въпроси: “Възможно ли е в един и същи ден между работник и работодател да се сключат два трудови договора – единият безсрочен, а другият със срок за изпитване и на кой от двата следва да се даде приоритет ?” и “Може ли в рамките на оспорване на уволнение да се иска прогласяване недействителността на трудов договор по чл.74 КТ?”. Като противоречива практика към първия въпрос е представено решение №178/18.02.2000 г. по гр.д.№1132/1999 г. на ВКС, ІІІ г.о., а към втория решение №1129/23.5.1995 г. по гр.д.№1214/1994 г. на ВС, ІІІ г.о. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., за да се произнесе по поставените въпроси съобрази следното: По въпроса “Възможно ли е в един и същи ден между работник и работодател да се сключат два трудови договора – единият безсрочен, а другият със срок за изпитване и на кой от двата следва да се даде приоритет ?” С решение №178/18.02.2000 г. по гр.д.№1132/1999 г. на ВКС, ІІІ г.о., е прието, че договорът със срок за изпитване може да се сключи в рамките на срочен или безсрочен трудов договор, като в него се включи уговорката за това, като и в двата случая той може да се сключи само при постъпване на работа и за срок не по-дълъг от шест месеца – чл.70, ал.1 КТ. Прието е също така, че включването на клаузата за срок за изпитване при съществуващо вече трудово правоотношение е в противоречие с нормата на чл.70, ал.1 КТ и води до недействителност на трудовия договор в тази му част съгласно чл.74, ал.4 КТ. В обжалваното решение въззивната инстанция е приела, че на 10.3.2008 г. между страните са подписани два трудови договора под еднакъв №168, при спазване на предвидената в чл.62, ал.1 КТ писмена форма като първият е подписан като безсрочен за изпълнение на длъжността “работник поддръжка”, а вторият е подписан при условията на чл.71 КТ с уговаряне на срок за изпитване от 6 месеца. Съдът е приел, че разпоредбата на чл.62, ал.2 КТ прави разлика между момента на сключване на трудовия договор/подписването му в надлежната писмена форма/ и началото на неговото изпълнение като регламентира възникването на трудовото правоотношение и без да е сключен писмен трудов договор, но работодателят е приел на работа работника и той е започнал да я изпълнява. Настоящият състав на Върховния касационен съд, ІV г.о., намира, че с оглед изложеното в двете решения правилно е решение №178/18.02.2000 г. по гр.д.№1132/1999 г. на ВКС, ІІІ г.о. Подписването на два трудови договора в един и същи ден с един и същи работодател за една и съща длъжност е недопустимо. По въпроса “Може ли в рамките на оспорване на уволнение да се иска прогласяване недействителността на трудов договор по чл.74 КТ?”. С решение №1129/23.5.1995 г. по гр.д.№1214/1994 г. на ВС, ІІІ г.о., е прието, че “Обявяването на недействителността на трудовите договори се извършва от съдилищата по реда на членове 357 - 363 от Кодекса на труда . То може да стане както в самостоятелен исков трудов спор, инцидентно в рамките на висящ исков процес, включително и чрез възражение в трудов спор за незаконно уволнение, за трудово възнаграждение, трудово обезщетение, както и служебно от съда в рамките на разглеждан трудов спор, без да е сезиран от страните, когато констатира недействителност на трудовия договор. Тези посочени в чл. 74, ал. 1 и ал. 2 от Кодекса на труда възможности произтичат от характера на основанията за недействителност на трудовия договор, които основания предполагат тежки пороци на трудовия договор при неговото сключване или в съдържанието му, засягащи страните по трудовия договор”. В обжалваното решение въззивната инстанция е приела, че е налице несъществуващо трудово правоотношение между страните по подписания между тях трудов договор №168/10.3.2008 г. по чл.67, ал.1 КТ за неопределено време. Освен това е прието за неоснователно възражението за нищожност на сключения втори трудов договор със срок за изпитване между страните, тъй като ищецът не може инцидентно да се позовава на недействителност на трудов договор. Съдът е стигнал до извод, че съгласно чл.74, ал.2 КТ трудовият договор се обявява за недействителен от съда по реда на глава Х. КТ, а съгласно чл.74, ал.5 КТ страните не могат да се позовават на недействителност на трудовия договор, когато тя не е обявена от съда и решението за обявяването й не бъде връчено на страните. Настоящият състав на ВКС, ІV г.о., намира за правилно разрешението дадено с решение №1129/23.5.1995 г. по гр.д.№1214/1994 г. на ВС, ІІІ г.о., без извода за служебно констатиране нищожността на трудов договор или отделна негова клауза. Приемането на обратното становище, застъпено в обжалваното решение, означава да се игнорират класически институти на гражданския процес като инцидентния установителен иск и възражението. По касационната жалба. В обжалваното решение се излага, че на 10.3.2008 г. между страните са подписани два трудови договора под еднакъв №168, при спазване на предвидената в чл.62, ал.1 КТ писмена форма като първият е подписан като безсрочен за изпълнение на длъжността “работник поддръжка”, а вторият е подписан при условията на чл.71 КТ с уговаряне на срок за изпитване от 6 месеца. Съдът е приел, че разпоредбата на чл.62, ал.2 КТ прави разлика между момента на сключване на трудовия договор/подписването му в надлежната писмена форма/ и началото на неговото изпълнение като регламентира възникването на трудовото правоотношение и без да е сключен писмен трудов договор, но работодателят е приел на работа работника и той е започнал да я изпълнява. Съдът е приел, че правно действие е произвел сключеният между страните втори трудов договор, с клауза за изпитване по чл.70, ал.1 КТ. Изводът е обоснован с това, че при първия договор не е спазена разпоредбата на чл.63, ал.1 КТ, докато за втория е налице изпълнение на тази разпоредба и същият следва да се счита валиден По направеното от ищеца възражение за недействителност на втория трудов договор съдът е приел, че съгласно чл.74, ал.2 КТ трудовият договор се обявява за недействителен от съда по реда на глава Х. КТ, а съгласно чл.74, ал.5 КТ страните не могат да се позовават на недействителност на трудовия договор, когато тя не е обявена от съда и решението за обявяването й не бъде връчено на страните. В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е незаконосъобразно и необосновано. Застъпва се становище, че неправилно въззивната инстанция е приела, че е налице валидно сключен трудов договор по чл.70, ал.1 КТ, тъй като върху екземпляра на този договор има отбелязване за започване изпълнението на трудовите функции от страна на работника. Не се споделят и изводите на окръжния съд относно разпоредбата на чл.74 КТ и не е зачетено направеното пред първата инстанция възражение за недействителност на клаузата за срок за изпитване. Моли се за отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявените искове. Претендират се разноски за всички инстанции. В съдебно заседание пред настоящата инстанция касационната жалба се поддържа от процесуалния представител на касационния жалбоподател – адв. Витанова. Ответникът по касационната жалба – “С.” ООД – П., е депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК. Претендират се разноски за настоящото производство. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба, взе предвид становището на процесуалния представител на касационния жалбоподател, изразено в съдебно заседание, писмената му защита, изложеното в отговора на ответника по касация и на основание чл.290 ГПК, намира за установено следното: Решението на П.т окръжен съд е правилно като краен резултат. Незаконосъобразно и необосновано е прието, че на 10.3.2008 г. между страните са подписани два трудови договора с различно съдържание. Страните са сключили един трудов договор като задължителните елементи на трудовото правоотношение по чл.66, ал.1 КТ и допълнителните условия, неуредени с повелителни разпоредби на закона, каквато е уговорката за изпитателен срок, са изразени в два отделни документа. Поради това трудовият договор между страните е със срок за изпитване и са били налице предпоставките на чл.71, ал.1 КТ за прекратяването му на това основание. Изложеното сочи на неоснователност на касационната жалба, поради което тя следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение – в сила. С оглед изхода от спора касационният жалбоподател следва да заплати на ответника по касация направените от последния разноски за трите инстанции в размер на 200 лева. По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1, предложение първо ГПК Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение №48/04.3.2009 г., по гр.д.№78/2009 г. по описа на П. окръжен съд. ОСЪЖДА В. Н. Т., ЕГН – xxxxxxxxxx, от град Р., област П., ул.”Оборище” №17, да заплати на “С.” ООД – град П., ж.к.”Изток”, ул.”Благой Г.” блок 18, вх.А, ап.3, да заплати на деловодни разноски за касационната инстанция в размер на 200/двеста/ лева. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: ОСОБЕНО МНЕНИЕ НА СЪДИЯТА – ДОКЛАДЧИК Стоил Сотиров Считам, че решението на П. окръжен съд е неправилно. Незаконосъобразно и необосновано е прието, че между страните са налице два сключени трудови договори, в един и същи ден, като разликата между двата е само клаузата във втория, предвиждаща срок за изпитване в полза на работодателя. От разпоредбата на чл.110 КТ се стига до извод, че освен основния трудов договор работникът или служителят може да сключи трудов договор с работодателя, при когото работи, за извършване на работа, която не е в кръга на неговите трудови задължения, извън установеното работно време. Следователно основният трудов договор между работника или служителя и работодателя може да бъде само един. В процесния случай се установява по безспорен начин, че първоначално страните са сключили безсрочен трудов договор за пълен работен ден за изпълнение на определена работа с определени трудови функции. Наличието на този договор предполага занапред само възможност за изменението му, с изключение на случая когато той бъде прекратен. Сключването на втори трудов договор за същата длъжност и при същите условия с клауза за изпитване е недопустимо. По естеството си това представлява изменение на вече съществуващ трудов договор, което с оглед на отговора на първия от поставените от касационния жалбоподател въпроси и предвид разпоредбата на чл.70, ал.1 КТ не допуска включване на клауза за срок за изпитване след сключване на първоначалния договор. Такава клауза се явява недействителна. С оглед отговора на втория от поставените въпроси, незаконосъобразно П.т окръжен съд е стигнал до извод, че е недопустимо в един трудов процес, в случая по оспорване законността на уволнението, под формата на възражение да се оспори действителността на един трудов договор или отделна негова клауза, в частност такава за срок за изпитване. С оглед изложеното извършеното от ответника по касация – ответник по исковата молба, прекратяване на трудовия договор с касационния жалбоподател – ищец, на основание чл.71, ал.1 КТ е незаконосъобразно. СЪДИЯ – ДОКЛАДЧИК: