Р Е Ш Е Н И Е № 152 София, 16.05.2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България,Второ гражданско отделение,в съдебно заседание на деветнадесети април през две хиляди и дванадесета година,в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Светлана Калинова ЧЛЕНОВЕ:Зоя Атанасова Мария Яначкова при участието на секретаря Ани Давидова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова гражданско дело № 1132 от 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.290-293 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Л. Б. Н. и С. Е. С. срещу въззивното решение на Пернишкия окръжен съд, постановено на 30.06.2011г. по гр.д.№328/2011г. С определение №1123/05.12.2011г.,постановено по настоящето дело, касационното обжалване на въззивното решение е допуснато за извършване на преценка за допустимостта на решението. Касаторите поддържат,че обжалваното решение е неправилно,тъй като в нарушение на съдопроизводствените правила окръжният съд не е обсъдил и преценил всички събрани доказателства по делото,а едностранчиво е базирал решението си на твърдения и доказателства, които не са относими към спора,както и че доказателствата не са обсъдени в тяхната съвкупност. Излагат съображения,че съдът неправилно е приел, че е сезиран с негаторен иск,като твърдят,че са предявили по реда на чл.108 ЗС ревандикационен иск. Поддържат,че правото им на собственост в посочените от тях граници на имота е установено и че съдът е приел,че правото им на собственост е установено,но искът е отхвърлен поради приетата от съда неправилна правна квалификация на спора. В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба Д. Г. Е. изразява становище,че жалбата е неоснователна по изложените в отговора съображения. Претендира заплащане на направените по делото разноски. Върховният касационен съд,като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290,ал.1 ГПК и чл.293 ГПК, приема следното: С обжалваното решение Пернишкият окръжен съд е потвърдил решение №137/26.05.2010г.,постановено по гр.д.№52/2010г. на Радомирския районен съд,с което е отхвърлен искът на Л. Б. Н. и С. Е. С. срещу Д. Г. Е. за признаване право на собственост върху 100кв.м. от поземлен имот с площ от 660кв.м.,находящ се в [населено място], [община],м. “П.”, извън регулация,с граници:наследници на Г. М.,наследници на С. И., път,И. С. Я.,от две страни земеделски имот и да бъде осъден ответникът да преустанови неправомерните си действия,с които им пречи да упражняват собственически права върху този имот,както и решение №940/27.10.2010г. по същото дело,постановено по реда на чл.250 ГПК,с което е допълнено решение №137/10.06.2009г. като е отхвърлен като неоснователен и недоказан искът за признаване право на собственост върху недвижим имот от 82кв.м. от претендираните 182кв.м.,с граници между буквите А-Б-Т-С-П-О-У-Л-К по скицата на вещото лице Д. В. и решение №32/23.02.2011г.,постановено по реда на чл.192, ал.2 и чл.193,ал.1 ГПК/отм./,с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решение №940/27.10.2010г. като на ред 7 отгоре вместо “допълва решение №137/10.06.2009г.” се чете “допълва решение №137/26.05.2010г.”. Прието е,че предявеният иск е с правно основание чл.109 ЗС с оглед направени от ищците уточнения като така предявеният иск е неоснователен, тъй като не е установено по делото ответникът да извършва неоснователни действия или да създава състояния,които да пречат на ищците да осъществяват своето право на собственост. Така постановеното решение е недопустимо в частта,с която са потвърдени решенията на първоинстанционния съд,с които е признато право на собственост върху 100кв.м. от спорния имот,а за 82кв.м. искът е отхвърлен. В подадената на 11.02.2008г. искова молба,въз основа на която е образувано производството по гр.д.№41/2008г. по описа на Радомирския районен съд,Л. Б. Н. и С. Е. С. са твърдяли,че по време на брака си са придобили ПИ с площ от около 660кв.м. в [населено място],Р. община,заедно с построена в имота жилищна сграда,полумасивна сграда и паянтова сграда,като ответникът Д. Г. Е. оспорва правата им и им пречи самостоятелно и спокойно да владеят част от имота,която част е с площ от 100кв.м., незастроена,при посочени в исковата молба граници като без правно основание преминава през тази част от имота и възпрепятствува осъществяването на собственическите им права върху тази част в пълен обем,с искане да бъде признато по отношение на ответника ,че са собственици на тази част от имота и да бъде осъден да им предаде владението. С решение от 14.07.2009г.,постановено по гр.д.№41/2008г. така предявеният иск е отхвърлен. С определение №157/16.09.2009г. по гр.д.№582/2009г. Пернишкият окръжен съд е констатирал,че е налице противоречие между обстоятелствена част и петитум и е оставил исковата молба без движение с указания ищците да конкретизират петитума на исковата молба в случай,че предявяват негаторен иск по чл.109 ЗС или да конкретизират обстоятелствената част от същата,в случай,че предявяват ревандикационен иск по чл.108 ЗС. С молба от 04.11.200г. Л. Н. и С. С. уточняват, че съдът следва да се произнесе по иск с правно основание чл.109 ЗС и да осъди ответника Д. Г. Е. да преустанови неправомерните си действия,с които им пречи да упражняват собственически права върху имота. С решение №359/11.12.2009г. по гр.д.№582/2009г. Пернишкият окръжен съд е обезсилил решението на първоинстанционния съд по гр.д.№41/2008г. и е върнал делото на Радомирския районен съд за произнасяне по предявения иск по чл.109 ЗС така както е конкретизиран в з.з. на 09.11.2009г. Това въззивно решение не е било обжалвано,влязло е в сила,т.е. предявилите иска лица не са възразили по предвидения в процесуалния закон ред срещу така дадената квалификация на спорното право и по този начин е очертан предметът на разглеждане в производството по делото,с който съдът е сезиран и по който следва да се произнесе. При новото разглеждане,както първоинстанционният съд в производството по гр.д.№52/2010г.,така и въззивният съд в производството по гр.д.№328/2011г.,са разгледали иск с правно основание чл.109 ЗС, но едновременно с това съдилищата са се произнесли и досежно принадлежността на правото на собственост върху спорната реална част от имота, каквато претенция обаче в производството по делото не е била заявявана по предвидения в закона ред и каквато не се включва в спорния предмет. Поради това според настоящия състав в частта,с която е потвърдено решението на първоинстанционния съд,с което е отхвърлен искът на Л. Н. и С. С. за признаване правото им на собственост върху 100кв.м. от имота и в частта,с която е потвърдено решението на първоинстанционния съд,с което е отхвърлен искът за признаване право на собственост върху 82кв.м. от имота обжалваното решение следва да бъде обезсилено и производството по делото прекратено. В частта,с която е отхвърлен като неоснователен искът за преустановяване неправомерните действия,с които ответникът пречи на предявилите иска лица да упражняват собственически права върху спорния имот обжалваното решение е валидно,процесуално допустимо и правилно. Именно такъв предмет на търсената защита е очертан с подадената на 04.11.2009г. по гр.д.№582/2009г. по описа на Пернишкия окръжен съд молба. За да достигне до извода,че така предявеният иск е неоснователен, въззивният съд е обсъдил в тяхната съвкупност всички събрани по делото доказателства и правилно е преценил правното значение и последици на установените по делото факти и обстоятелства. При предявен иск с правно основание чл.109 ЗС в тежест на предявилото иска лице е да установи по категоричен начин,че ответникът осъществява такива действия,с които му пречи да упражнява своето право. В случая по делото осъществяването на такива действия не е категорично установено, поради което правилно въззивният съд е приел,че искът следва да бъде отхвърлен. Действително претендираните права на собственост върху процесната реална част от имота са приети за установени,но доколкото иск с правно основание чл.108 ЗС не е предявен в настоящето производство, тези констатации на въззивния съд не следва да бъдат обсъждани. По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА въззивното решение на Пернишкия окръжен съд, постановено на 30.06.2011г. по гр.д.№328/2011г. в частта,с която е потвърдено решение №137/26.05.2010г.,постановено по гр.д.№52/2010г. по описа на Радомирския районен съд в частта,с която е отхвърлен искът на Л. Б. Н. и С. Е. С. срещу Д. Г. Е. за признаване право на собственост върху 100кв.м. от поземлен имот с площ от 660кв.м.,находящ се в [населено място], [община],м. “П.”,извън регулация,с граници: наследници на Г. М.,наследници на С. И.,път,И. С. Я.,от две страни земеделски имот и в частта,с която е потвърдено решение №940/27.10.2010г. по гр.д.№52/1020г. по описа на Радомирския районен съд,поправено с решение №32/223.02.2011г. по същото дело, с което е допълнено решение №137/26.05.2010г. като е отхвърлен като неоснователен и недоказан искът на Л. Б. Н. и С. Е. С. за признаване право на собственост върху недвижим имот от 82 кв.м. от претендираните 182кв.м.,с граници между буквите А-Б-Т-С-П-О-У-Л-К по скицата на в.л.Д. В.. ОСТАВЯ В СИЛА решението на Пернишкия окръжен съд, постановено на 30.06.2011г. по гр.д.№328/2011г. в останалата част. ОСЪЖДА Л. Б. Н. и С. Е. С. да заплатят на Д. Г. Е. сумата 600лв. /шестстотин лева/, представляваща направените по делото разноски. Председател: Членове: