Р Е Ш Е Н И Е № 47 София, 02.04.2014 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в съдебно заседание на десети март две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА ОЛГА КЕРЕЛСКА при участието на секретаря Северина Толева разгледа докладваното от съдията ДЕКОВА гр.дело №5159 по описа за 2013 год. Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба от прокурор от Апелативна прокуратура – София и като представител на Прокуратура на Република България, срещу решение от 03.06.2013г., постановено по гр.д.№905/2013г. на Софийски апелативен съд, в частта, с което е потвърдено решение от 02.01.2013г. по гр.д.№7945/2012г. на Софийски градски съд в частта за уважаване на предявения от Д. А. А. К. срещу Прокуратура на Република България иск с правно основание чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата 40 000лв. и сумата 13092лв. – на основание чл.86 ЗЗД. Касационното обжалване е допуснато с определение №1312 от 16.12.2013г. на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради противоречие със задължителната практика на съда, изразена в т. II ППВС №4/23.12.2968г., както и в решения, постановени по реда на чл.290 ГПК, които имат задължителен характер - решение № 337 от 22.06.2010 по гр. д. № 1381/2009 на IV г. о. на ВКС, решение от 26.05.2010г. по гр.д.№1273/2009г. на ВКС, ІІІг.о., решение №532 от 24.06.2010г. по гр.д.№1650/2009г. на ВКС, ІІІг.о., решение№149/02.05.2011 г. по гр. д. № 574/2010 г. по поставения материалноправен въпрос относно съдържанието на понятието “справедливост”, изведено в принцип при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди в разпоредбата на чл.52 ЗЗД, е относим към правния спор. Когато този принцип е нарушен, това дава отражение върху изводите за паричния еквивалент, необходим за възмездяване на увреденото лице за претърпяните от него неимуществени вреди. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно. По съображения в жалбата се иска да бъде отменено атакуваното решение. Ответникът по касационната жалба Д. А. А. К., чрез процесуален представител адв.Т. Л., оспорва жалбата като неоснователна. Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното: Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение за осъждане на Прокуратура на Република България да заплати на Д. А. А. К. на основание чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ сумата 40 000лв. – обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в това, че на 05.10.2004 г. в [населено място] е държал неистински банкноти, както и високорисково наркотично вещество в жилището си, като наказателното производство е продължило до 09.06.2009г., когато е влязла в сила оправдателната присъда по нохд №3384/2008г. на СГС и от мярка за неотклонение „задържане под стража” по същото обвинение. Установено е, че с постановление от 08.10.2004г. по сл.д.№572/2004г. на СИО-ССлС, Д. А. А. К., без гражданство, със статут на бежанец в Р България, е привлечен като обвиняем за извършени престъпления по чл.244, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 НК и по чл.354а, ал.1 НК за това, че на 05.10.2004 г. в [населено място] е държал неистински банкноти, както и високорисково наркотично вещество в жилището си; взета му е мярка за неотклонение „задържане под стража”. Д. А. А. К. е задържан на 05.10.2004г. С определение от 19.05.2005г. по н.д.№1927/2005г. на СГС е изменена взетата по отношение на К. мярка за неотклонение „задържане под стража” в „парична гаранция” в размер на 8000лв., намалена на 5000лв. с определение от 27.05.2005г. по внчд№658/2005г. на САС, внесена на 03.08.2005г. С постановление от 14.11.2008г. по пр.пр.5387/2008г. на СГП е прекратено наказателното производство срещу Д. А. А. К. за престъплението по чл. 244, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 НК, което обстоятелство неправилно не е отчетено в обжалваното решение при определяне на размера на обезщетението. Наказателното производство срещу Д. А. А. К. е продължило до 09.06.2009г., когато е влязла в сила оправдателната присъда по нохд№3384/2008г. на СГС. Следователно наказателното производство по обвинение в престъпление по чл.354а, ал.1 НК е продължило 4 години и 8 месеца, а не 6 години, както неправилно е прието с обжалваното решение. Изхождайки от понятието “неимуществени вреди”, в което според практиката на ВКС се включват всички телесни и психически увреждания на пострадалия, претърпените болки и страдания, които в своята цялост представляват негативни емоционални изживявания на лицето, намиращи не само негативно отражение в психиката, но и социален дискомфорт в определен период от време, като и изхождайки от разбирането, че критерият за справедливост, визиран в разпоредбата на чл.52 ЗЗД не е абстрактен, а се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които в случая не дават основание за присъждане на обезщетение в размер на 40000лв. От правно значение за ангажиране отговорността на държавата на основание чл.2, ал.2, т.2 /сега ал.3/ ЗОДОВ е обвинение в извършване на престъпление, по което лицето е оправдано и принципно търпените /респ. ако има установени претърпени в по-голяма степен/ неудобства в резултат на това обвинение и на задържането под стража като мярка за неотклонение по него. Установено е със събраните гласни доказателства, че Д. А. А. К. тежко е понесъл наказателното преследване срещу него. Необосновано обаче е прието, че обвинението и продължилото 10 месеца задържане в ареста се отразило силно негативно върху психическото състояние на ищеца. Не са доказани претърпени вреди над обичайните и с трайни и неотстраними последствия – нито като негативно отражение в психиката на лицето, нито в социалния дискомфорт. Необосновано е прието, че неодобрението, което са проявявали към него познатите и близките му, имащи крайно негативно отношение към държането на наркотични вещества, е предизвикано единствено от незаконното обвинение в държане на високорисково наркотично вещество, без да се отчете и установеното в наказателното производство, че е намерено такова вещество в обитавания от него апартамент в съжителство. Неправилно са кредитирани свидетелските показания, дадени от лице, което не е медицински специалист, за влошаване на заболяване от астма, при неангажиране на медицински документи за това и при липса на такива данните в наличната медицинска документация /по следственото дело, изготвена във връзка със здравословни оплаквания на лицето по време на задържането му, от която се установява, че К. е твърдял, че боледува от астма, без да има данни за това и от която документация не се установява наличие на такова заболяване и влошаването му по време на задържането под стража/. Като се вземат предвид установената продължителност на наказателното преследване и на задържането под стража, тежестта на престъпленията, за които е бил обвинен, и претърпените от тези обвинения от ищеца душевни страдания, възрастта му /роден е през 1965г./, справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди възлиза на 20000лв. Този размер удовлетворява обществения критерий за справедливост при съществуващите в страната обществено-икономически условия на живот, с оглед на конкретните обстоятелства по делото. В останалата част до размера 40000лв. претенцията е завишена. По изложените съображения следва да се приеме, че е налице поддържаното от касатора основание за неправилност на въззивното решение. Предвид изложеното и съобразно разпоредбата на чл.293, ал.1 и ал.2 ГПК въззивното решение следва да се остави в сила за размера 20000лв. и сумата 6546лв. по чл.86, ал.1 ЗЗД и се отмени за размера над 20000лв. до присъдения размер 40000лв. и до размера 13092лв. по иска с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД в тази част исковете се отхвърлят като неоснователни. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение от 03.06.2013г., постановено по гр.д.№905/2013г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която е потвърдено решение от 02.01.2013г. по гр.д.№7945/2012г. на Софийски градски съд в частта за уважаване на предявения от Д. А. А. К. срещу Прокуратура на Република България иск с правно основание чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата 20 000лв. и сумата 13092лв. – на основание чл.86 ЗЗД. ОТМЕНЯ решение от 03.06.2013г., постановено по гр.д.№905/2013г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която е потвърдено решение от 02.01.2013г. по гр.д.№7945/2012г. на Софийски градски съд в частта за уважаване на предявения от Д. А. А. К. срещу Прокуратура на Република България иск с правно основание чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за размера над сумата 20 000лв до 40 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди и над сумата 13092лв. до 13092лв. – на основание чл.86 ЗЗД. и вместо него постановява: ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. А. А. К. срещу Прокуратура на Република България иск с правно основание чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ за размера над 20000лв. до размер 40000лв. и иска по чл.86, ал.1 ЗЗД – за размера над 13092лв. до 13092лв. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: