РЕШЕНИЕ № 543 София, 15. януари 2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на пети декември две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов Борис Илиев при участието на секретаря Р. Пенкова като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 1688 по описа за 2011 година, за да се произнесе, взе пред вид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Допуснато е касационното обжалване на решението на Софийския градски съд от 30.06.2011 г. по гр.д. № 14411/2010, с което е потвърдено решението на Софийския районен съд от 15.12.2010 г. по гр.д. № 41662/2010 в частта, в която са уважени предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ. Обжалването е допуснато поради значението на процесуалноправния въпрос за задължението на съда да обсъди всички обстоятелства по делото и по материалноправния въпрос за правното значение на отказа на работника да изпълни заповед за извършване на работа извън длъжностната му характеристика. По процесуалноправния въпрос Върховният касационен съд намира, че за да формира вътрешното си убеждение (вж. решение № 554/08.02.2012, ВКС, ІV ГО по гр.д. № 1163/2010), съдът трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата за всички правно релевантни факти и да посочи кои факти намира за установени и кои намира за недоказани (вж. решение № 127/05.04.11, ВКС, ІV ГО по гр.д. № 1321/2009). По материалноправния въпрос Върховният касационен съд намира, че съгласно чл. 20а ЗЗД договорите имат силата на закон за тези, които са ги сключили и те може да бъдат изменени, прекратени, развалени или отменени само по взаимно съгласие или на уредените в закона основания. Съгласно чл. 118 КТ нито работодателят, нито работникът или служителят могат да променят едностранно съдържанието на трудовото правоотношение освен в случаите и по реда, установени в закона; като не се счита изменение на трудовото правоотношение, когато работникът или служителят е преместен на друго работно място в същото предприятие, без да се променят определеното място на работа, длъжността и размерът на основната заплата. Трудовите задължения на работника се уреждат в трудовия договор чрез посочване на естеството на неговата работа – неговата трудова функция. Възможно е също работодателят да е връчил на работника длъжностна характеристика, в която е посочил по-подробно задълженията му, както и уменията, които той трябва да притежава. Наличието на нормативни изисквания и връчването на длъжностна характеристика улесняват доказването на съдържанието на трудовото правоотношение и на специфичните изисквания към работника, но липсата им не означава, че работникът няма трудови задължения и уменията му са без значение. Единствената последица от липсата на друг документ (извън трудовия договор), който посочва отделни задължения на работника и уменията, необходими за изпълнението им, е затрудняване на доказването им пред съда. Те може да бъдат доказани с всички доказателствени средства. Забраната работодателят да променя едностранно съдържанието на трудовото правоотношение, в т.ч. мястото и характера на възложената работа не е пречка по изключение той да възлага на работника или служителя временно извършването на друга работа. Съгласно чл. 120 КТ при производствена необходимост, както и при престой, работодателят може да възлага на работника или служителя без негово съгласие да извършва временно друга работа в същото или в друго предприятие, но в същото населено място или местност за срок до 45 календарни дни през една календарна година, а в случаи на престой - докато той продължава. Работодателят може също да възложи на работника или служителя работа от друг характер, макар и да не съответствува на неговата квалификация, когато това се налага по непреодолими причини. Възможността работодателят да възлага друга работа е изключителна и ако той възложи друга работа вън от посочените рамки, работникът или служителят имат право да откажат да я изпълнят. Ако възложената друга работа е в посочените рамки, отказът тя да бъде извършена е тежко нарушение на трудовата дисциплина. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира основателна поради следните съображения: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът като „шофьор международни превози” е отказал правомерно да извърши възложения му от работодателя превоз, включен в длъжностната характеристика на длъжността „международен шофьор” от друга бригада. Правилно въззивният съд е приел, че работодателят е възложил на ищеца работа, която се различава от тази, която той обичайно е изпълнявал и също правилно е приел, че работникът е отказал да я извърши. В нарушение на материалния закон обаче съдът е приел, че отказът на работникът е правомерен и поради това не съставлява тежко нарушение на трудовата дисциплина. Дори да се приеме, че трудовата функция на шофьора на товарен автомобил за международни превози на товари се различава съществено от тази на шофьора на автовоз за международни превози, това не се отнася за трудовата функция на втория шофьор на автовоз – тя не показва никаква специфика по отношение на трудовата функция на шофьора на товарен автомобил за международни превози на товари. Видно от изложеното обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено, а делото – решено от касационната инстанция съгласно чл. 293, ал. 2 ГПК. По делото е установено, че ищецът е работил при ответника като „шофьор международни превози” по безсрочен трудов договор. Той е изпълнявал длъжността си в бригадата за товарни превози. Поради производствена необходимост работодателят му е наредил да извърши като втори шофьор вътрешен превоз с автовоз, което той е отказал и след вземане на обясненията му работодателят го е уволнил с оспорваната заповед № 22/22.07.2009. Не са основателни причини за отказа: липсата на опит и неумението на ищеца да извърши компетентно и безопасно натоварването и укрепването на автомобилите в автовоза, тъй като това е задължение на първия шофьор (задължението на втория шофьор е да управлява автомобила докато почива първия шофьор), както и липсата на второ легло в кабината на автовоза, тъй като превозът е вътрешен, но дори да се наложи пренощуване, издадената заповед за командировка е позволявала това да стане в попътен хотел. Видно от изложеното работодателят е упражнил надлежно правото си да прекрати едностранно трудовото правоотношение с ищеца, поради което предявеният иск за признаване на уволнението за незаконно следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Следва да бъдат отхвърлени и обусловените искове за възстановяване на предишната работа и за обезщетение поради незаконно уволнение. На ответника следва да бъдат присъдени и всички разноски по делото, в т.ч. за юрисконсултско възнаграждение в размер на общо 643,49 лева. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ решението на Софийския градски съд от 30.06.2011 г. по гр.д. № 14411/2010. ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от К. Т. Г. от София срещу [фирма], С. за признаване на уволнението му със заповед № 22/22.07.2009 за незаконно, за възстановяването му на предишната работа и за обезщетение поради незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ. ОСЪЖДА К. Т. Г. от С. да заплати на [фирма], София сумата 643,49 лева разноски за всички инстанции. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.