Р Е Ш Е Н И Е № 438/13 гр.София, 14.02.2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на четиринадесети ноември през две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ ГЕРГАНА НИКОВА при секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладвано от съдията Гергана Никова гр.дело № 1569 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от [община], представлявана от кмета Т. Б. чрез адв. Н. В. П., срещу въззивно решение № 454 от 26.11.2012 г. на Смолянския окръжен съд, постановено по гр.д. № 395/2012 г. С него е потвърдено решение № 114 от 19.07.2012 г. по гр.дело № 113/2012 г. на Районен съд – [населено място], с което са уважени предявените от Р. В. Ш. искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ. В касационната жалба се поддържат оплаквания и доводи за неправилност на въззивното решение, поради необоснованост, съществено нарушаване на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. К. поддържа, че изводът на въззивния съд, че работодателят не е доказал законосъобразността на извършения подбор, е формиран в нарушение на Тълкувателно решение № 3 от 16.01.2012 г. по т. д. № 3/2011 г. на ВКС, ОСГК, доколкото протоколът за подбор не е бил оспорен от ищцата, като независимо от това са били ангажирани писмени и гласни доказателства, подкрепящи истинността на обстоятелствата, удостоверени в протокола. Моли решението на въззивния съд да бъде отменено и вместо това да се постанови отхвърляне на исковете. Претендира разноските за всички инстанции. Ответницата по касационната жалба - Р. В. Ш. чрез адв. Б. П. - е депозирала отговор и писмена защита, в които поддържа, че касационната жалба е неоснователна. Претендира разноски. Касационното обжалване е допуснато поради това, че разрешението на въззивния съд по въпроса за доказването на подбора по чл. 329, ал. 1 КТ противоречи на разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 3 от 16.01.2012 г. по т. д. № 3/2011 г. на ВКС, ОСГК. Върховният касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното по съществото на касационната жалба: В мотивите към обжалваното въззивно решение е прието, че със заповед № 80 от 12.03.2012 г. Кмета на Община [населено място] е прекратил трудовото правоотношение с Р. В. Ш., която е заемала длъжността главен експерт „Екология и оперативни програми” в дирекция „Е. и хуманитарни дейности”, считано от 13.03.2012 г. Причина за това е наличието на утвърдено със заповед № 28 от 31.01.2012 г. на Кмета длъжностно разписание на общинска администрация – Ч., в сила от 01.02.2012 г. Формиран е извод, че тази длъжност, както и заеманата от П. И. М. длъжност главен експерт „Екология, европейски програми, проекти и инвестиции” (също в дирекция „Е. и хуманитарни дейности”) са съкратени. Обсъждайки ангажираните от ответника писмени и гласни доказателства за извършен в тази връзка подбор между Р. В. Ш. и П. И. М., въззивният съд е приел, че не е доказана законосъобразност на подбора. Отчетено е, че е била сформирана нарочна комисия и са определени критерии, по които са съпоставени двете служителки, като съставеният в тази връзка протокол приключва с предложение да бъде съкратена Р. Ш., защото П. М. притежава по-голям професионален опит за заемане на новата длъжност главен експерт „Екология и опазване на околната среда”. За да постанови уважаване на исковете, съдът е приел, че по делото не са представени никакви доказателства, въз основа на които да се извърши проверка дали дадената в протокола оценка на притежавания от М. професионален опит е обективна и отговаря на действителните факти. Посочено е, че не са представени доказателства, въз основа на които да се извърши проверка кой как работи, а без представяне на такива доказателства не е възможен съдебен контрол върху осъществената от работодателя оценка на квалификацията и нивото на изпълнение на възложената трудова функция за всеки един от участниците в подбора. Прието е, че в случая са останали неустановени прилагането на законовите критерии и обективното съответствие на оценката по отделните показатели на обективно проявените професионални качества и квалификация (подготовка) на работника с оглед на възложената работа, поради което осъществения подбор е незаконосъобразен, а оттам – незаконосъобразно е и уволнението на ищцата. Така възприетото от въззивния съд разрешение по въпроса за доказването на подбора по чл. 329, ал. 1 КТ противоречи на разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 3 от 16.01.2012 г. по т. д. № 3/2011 г. на ВКС, ОСГК. В мотивите на посоченото Тълкувателно решение е посочено, че решението на работодателя относно преценката на показателите за критериите по чл. 329, ал. 1 КТ може да бъде обективирано в различни негови актове - решение, разпореждане, резолюция, заповед и др., чиято конкретна форма е въпрос на вътрешна организация в съответното предприятие или учреждение. Критериите по чл. 329, ал. 1 КТ имат обективни признаци и тяхното спазване е начина за упражняване на правото на подбор и правото на уволнение, което при спор се преценява от съда. Когато преценката е обективирана в писмен документ, същият представлява писмено доказателство и при оспорване от уволнения работник или служител истинността на отразените в него обстоятелства подлежат на пълно доказване от работодателя чрез разпит на свидетели или прилагането на други доказателствени средства, с оглед установяване на действителните качества на участвалите в подбора. Формата на извършване на подбора е въпрос на работодателска преценка. Доказването му при оспорване, както на неговото извършване, така и на останалите въпроси - включването в подбора на всички необходими участници, прилагането на законовите критерии, обективното съответствие на оценката по отделните показатели на обективно проявените професионални качества и квалификация (подготовка) на работника или служителя с оглед на възложената работа e допустимо с всички доказателствени средства. В разглеждания случай с исковата молба ищцата е претендирала отмяна на уволнението с доводите, че липсва съкращаване на щата и заповедта не е мотивирана (тъй като новото щатно разписание е в сила от 01.02.2012 г., а уволнението е едва от 13.03.2012 г., като е уволнена от „професия”, а не от „длъжност” главен експерт „Екология и оперативни програми”). Въпросът за извършването на подбор е въведен като твърдение на работодателя с отговора на исковата молба, с който е представен и протокол от 01.02.2012 г. на Комисия за извършване на подбор по реда на чл. 329 КТ. По реда на чл. 143, ал. 2 ГПК ищцата е възразила, че протоколът за подбор не й е предявяван, а също не е описан и в заповедта за уволнение. Тези нейни доводи не са основание за признаване на уволнението за незаконосъобразно, тъй като (съгласно установената съдебна практика) в заповедта за уволнение поради съкращаване на щата работодателят посочва основанието за уволнение, без да е длъжен да вписва всички предварителни действия, свързани с прекратяване на трудовото правоотношение. Изпълнението на задължението за извършване на подбор се установява в хода на съдебния процес при въведен от работника довод за нарушение на чл. 329, ал. 1 КТ, без работодателят да е задължен да посочва в заповедта за уволнение извършен ли е подбор, по какви критерии и въз основа на какви факти – обстоятелства, които са предмет на установяване в производството по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. В молбата си по чл. 143, ал. 2 ГПК на следващо място ищцата е посочила, че извършеният подбор подлежи на съдебен контрол и това безспорно е така, съобразно постановките на Тълкувателно решение № 3 от 16.01.2012 г. по т. д. № 3/2011 г. на ВКС, ОСГК. Възразила е, че към протокола за подбор не са представени доказателства, за да може да се прецени дали отразеното в него е вярно; според нея това, че П. М. изпълнява дейности, свързани с екологията и опазването на околната среда от 2003 г., а ищцата – от 2008 г., не прави нейната работа по-добра. Във връзка с така заявените възражения, по инициатива на работодателя е разпитан свидетел – К. С., секретар на Община [населено място] и участник в комисията по подбор. От разпита й се потвърждава информацията, удостоверена с протокола, а именно: че комисията е заседавала, когато е прието новото щатно разписание; че са съпоставени посочените в него две служителки и както ищцата, така и П. М. са получили максимални оценки („5”) по критериите „Образование” и „Ниво на извършвана работа”, тъй като и двете имат образователна степен „магистър” при изисквана „бакалавър”, както и двете са се справяли с възложената им работа. Разликата в оценяването на двете („5” за М. и „4” за ищцата) по критерия „Квалификация, знание, опит, умения” се дължи на по-дългия и по-богат професионален опит на П. М.. От представените по делото писмени доказателства се установява, че П. М. е заемала длъжности, свързани с изпълнение на дейности по екология и опазване на околната среда в продължение на 7 години и 10 месеца (от 10.04.2003 г. до 14.05.2008 г. и от 11.06.2009 г. до 12.03.2012 г.), а ищцата - в продължение на 4 години (от 14.03.2008 г. до 12.03.2012 г.). Предвид тези факти се налага извода, че работодателят е провел пълно доказване в подкрепа на твърдението си, че е извършил законосъобразен подбор. При него на съпоставка са били подложени двете служителки, заемащи съкратените длъжности със сходни трудови функции, с което е изчерпан кръга на всички необходими участници. От протокола от 01.02.2012 г. и от разпита на свидетеля се установява, че са приложени критерии, относими към тези, установени с разпоредбата на чл. 329, ал. 1 КТ – квалификация и ниво на изпълнение на работата. Посочените доказателства установяват още, че работодателят се е уверил в по-богатия професионален опит на П. М., на притежаването на какъвто сочи по-продължителния й стаж. Притежаването на по-богат професионален опит от своя страна има значение за начина, по който работника или служителя изпълнява възложената му работа, т.е. констатацията за такъв обосновава извод за по-високо ниво на изпълнение. Това от своя страна сочи на обективно съответствие между поставените от комисията оценки по отделните показатели на обективно проявените професионални качества и квалификация на двете служителки. Предвид изложеното, съдът приема, че в случая разпоредбата на чл. 329, ал. 1 КТ е приложена според точния й смисъл съгласно принципа за законност, прокламиран в чл. 5 ГПК. Правото на подбор е било упражнено за постигане на поставената от законодателя цел: в интерес на производството или службата да останат на работа тези, които имат по-висока квалификация и работят по-добре. Работодателят е провел подбора съобразно изискванията на закона, като съобразявайки спецификата на службата е приложил критерии, относими към нормативно регламентираните такива по чл. 329, ал. 1 КТ. Налице е точно прилагане на закона, тъй като при извършването на сравнението между включените в подбора служителки са преценени комплексно и обективно както професионалната им квалификация, така и резултатите от използването на професионалните знания, умения и опит в начина на изпълнение на възложената работа. В обобщение - въззивното решение е неправилно и като такова следва да бъде отменено. Не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, поради което спорът следва да бъде решен по същество от настоящата инстанция. Противно на изложеното в исковата молба, по делото е установено съкращаването на щата при работодателя, като именно с прилагането на това уволнително основание е мотивирана издадената заповед № 80 от 12.03.2012 г. на кмета на Община [населено място]. Съдът приема за законосъобразен извършения подбор, като в тази връзка няма значение обстоятелството дали той е извършен направо от работодателя, или същият е назначил комисия, която да оцени сравняваните работници (така – решение № 322 от 28.06.2011 г., постановено по реда на чл. 290 ГПК по гр.д.№ 725/2010 г., ВКС, ІV г.о.). Съответно - не е налице никое от основанията за отмяна на уволнението, изложени в исковата молба и в молбата по чл. 143, ал. 2 ГПК, поради което исковете за отмяна на уволнението и за възстановяване на заеманата преди това длъжност са неоснователни и следва да се отхвърлят. Искът за заплащане за обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ също е неоснователен, тъй като обезщетение не се дължи тогава, когато уволнението бъде признато за законно. При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищцата следва да заплати на ответника разноските по делото. Съобразно доказателствата за извършени плащания и с оглед молбата вх.№ 10534 от 12.11.2013 г. (списък по чл. 80 ГПК) подлежащата на присъждане сума е - лв. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение № 454 от 26.11.2012 г. на Смолянския окръжен съд, постановено по гр.д. № 395/2012 г., като вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявените от Р. В. Ш., ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица], против О. [населено място] - [населено място], [улица], представлявана от кмета Т. Б., искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на Р. В. Ш., извършено със заповед № 80 от 12.03.2012 г. на кмета на Община [населено място], по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „главен експерт „Екология и оперативни програми” и по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ за присъждане на сумата 3 350,40 лева – обезщетение за оставане без работа в периода от 12.03.2012 г. до 12.09.2012 г. ОСЪЖДА Р. В. Ш., ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица], ДА ЗАПЛАТИ на Община [населено място] - [населено място], [улица], представлявана от кмета Т. Б., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 1 574 (хиляда петстотин седемдесет и четири) лева – разноски по делото за всички инстанции. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: