Р Е Ш Е Н И Е № 147 С о ф и я , 12 юли 2017 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 07 ю н и 2017 година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА ХРИСТИНА МИХОВА при секретар Мира Недева и в присъствието на прокурора Димитър Генчев изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски наказателно дело № 546/2017 година. С касационна жалба от защитника на подсъдимия С. Г. Ч. от С. адв.П.К. от АК-П. се обжалва решение № 64 от 09.03.2017 г., постановено по ВНОХД № 457/2016 г. на Апелативен съд-Пловдив с доводи за неправилността му и наличие на всички касационни основания по чл.348, ал.1-3 от НПК и алтернативни искания за отмяната му и оневиняване на подсъдимия по предявеното му обвинение, намаляване на размера на наложеното му наказание и накрая, след отмяната делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Подсъдимият Ч., лично и чрез защитника си адв.К. поддържа жалбата и моли да бъде уважена по изложените в нея съображения. Върховният касационен съд провери правилността на обжалваното решение в пределите по чл.347 от НПК, като съобрази следното : С присъда № 46 от 26.05.2016 г. по НОХД № 961/2015 г. Пловдивският окръжен съд е признал подсъдимия С. Г. Ч. от С. за виновен в това, че на 30.03.2010 г. в П., в качеството му на управител и представляващ [фирма] е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери, а именно сумата от 108 031,35 лева, като е потвърдил неистина в годишната данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО относно данъчния резултат и дължимия се от дружеството годишен корпоративен данък за 2009 г., посочвайки го като нулев и на основание чл.255, ал.3 вр.ал.1, т.2 от НК, при условията на чл.54 от НК го е осъдил на 4 години лишаване от свобода, като го е признал за невинен и го е оправдал по обвинението за разликата до 217 431,35 лева. На основание чл.61, т.2 вр.чл.60, ал.1 от ЗИНЗС е постановил наказанието подс.Ч. да изтърпи при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. В тежест на подс.Ч. са възложени направените по делото разноски по възведеното му обвинение общо в размер на 1 897,80 лева в двете фази на производството. Със същата присъда другият подсъдим по делото М. Т. К. от А. е признат за невинен и оправдан изцяло по предявеното му обвинение по чл.255, ал.3 вр.ал.1, т.2 и т.6 вр.чл.26, ал.1 от НК за това, че в качеството му на пълномощник на [фирма] избегнал установяването и плащането на данъчни задължения по ЗДДС на дружеството общо в размер на 23 387,84 лева чрез използване при водене на счетоводството му на документи с невярно съдържание и че в периода от 12.11.2008 г. до 13.01.2010 г. потвърдил неистини в декларациите по чл.125, ал.1 от ЗДДС. Присъдата е била обжалвана от защитника на подс.Ч. в наказателно-осъдителната й част и в частта за възложените му разноски по водене на делото с доводи за нейната незаконосъобразност, постановяването й при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и заради явната несправедливост на наложеното му наказание с искане за отмяната й и постановяване на нова присъда за пълното му оневиняване, алтернативно за намаляване на размера на наложеното му наказание лишаване от свобода, позволяващ приложението на чл.66, ал.1 от НК. С постановеното на касационна проверка решение № 64 по ВНОХД № 457/2016 г. Пловдивският апелативен съд е изменил първоинстанционната присъда в наказателно-осъдителната й част, като е намалил размера на наложеното на подс.Ч. наказание лишаване от свобода от 4 години на 3 години и 6 месеца, смекчил е първоначалния режим за изтърпяването му от строг на общ и е потвърдил присъдата в останалата част. Касационната жалба на защитника на подс.Ч. е насочена срещу потвърждаване на осъждането му с доводи за допуснати съществени процесуални нарушения при доказателствения анализ на апелативния съд, довело до неправилно приложение на материалния закон и до несправедливото му осъждане с отправени алтернативни искания за оневиняването му от касационната инстанция, намаляване на размера на наложеното му наказание и приложението на чл.66, ал.1 от НК или връщане на делото за новото му разглеждане от друг състав на въззивния съд. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение намира касационната жалба за подадена в законоустановения срок, от страна с право на жалба и срещу въззивен съдебен акт, подлежащ на касационна проверка на основание чл.346, т.1 от НПК, поради което е допустима, а разгледана по същество – за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения : Доводите си за несъставомерност на деянието на подс.Ч. защитникът му обосновава с неправилно възприетите от двете съдилища по фактите обстоятелства, „преписани” от обстоятелствената част на обвинителния акт, сочещи според него на липса на умисъл у подзащитния му да избегне установяването и плащането на дължимия се от управляваното от него дружество [фирма], чийто едноличен собственик на капитала е бил. Извежда го от незнанието му за осъществявана от това дружество таксиметрова дейност, заради което приходите от нея не били включени в приходната част на подадената от него справка-декларация по чл.92 от ЗКПО за 2009 г., но които пък били декларирани в тази за 2010 г. в Г. през 2011 г. Все в тази връзка се оспорва изводът на съда да изключи от разходната част изплатените суми за заплати и осигуровки (за последните пък липсвало обвинение) на лица по сключени трудови договори с дружеството за осъществяване на рекламна и друга дейност, при противоречиви доказателства за негова съпричастност и към тази дейност, с която, според прокурора и съда, „се ощетявал бюджетът на НОИ”, правейки аналог и с изключването от приходната част на сумите по 4 бр.фактури за извършени СМР на обект в Б., но които били сторнирани с КИ. Оттук нататък защитникът разглежда казуса „счетоводно”, с разяснения на данъчните разпоредби и според заключенията на експерта по основната и допълнителните ССЕ, по въпросите, допуснати в първоинстанционното и въззивното производство по негови искания, обуславящи различен облагаем по ЗКПО финансов резултат от дейността на дружеството през процесната и следващата я година. На тази основа, в трите разгледани от него варианта, той счита деянието на Ч. за несъставомерно и от обективна страна, тъй като управляваното от него дружество е било на загуба за 2009 г. и поради което настоява за неговото пълно оправдаване от ВКС по предявеното му обвинение, както бил оправдан другият подсъдим по делото М.К. и за което нямало и въззивен протест. Всичко това би било вярно, ако подс.Ч. би отразил добросъвестно истината относно инкриминираните обстоятелства в СД по ЗКПО, като декларира реализирания доход от таксиметрова дейност като поверена на пълномощниците му - оправдания по делото подс.М.К. (което не е предмет на касационната проверка) и на св.В.П., не бе включил в нея прихода от неизвършените СМР в Б. и като разход неизплатените нереални трудови възнаграждения и невнесени осигуровки на посочените от съда лица. Относно тези обстоятелства обаче и двете инстанции по фактите са направили подробен анализ на доказателствената съвкупност и са стигнали до верни фактически и правни изводи. За разлика от данъчното производство за установяване на дължими преки или косвени данъчни задължения по съответните данъчни закони, осъществяващо се по административен ред, материалноправният наказателен закон (НК) изисква изследване на поведението на данъчно задължения субект – ФЛ/ЕТ или ЮЛ в лицето на неговия/техния представител и/или управляващ, дължащ определени правно значими действия в тази насока, за установяване наличието или не на обективните и субективни признаци на състава по чл.255 от НК, по реда и със средствата на НПК. Или, проведено ревизионно производство по установяване дължимостта и размера на съответните данъчни задължения от търговската дейност на данъчно задължения субект е само една предпоставка (и то не непременно необходима) за доказване в наказателното производство на правомерността на тези действия в кръга на службата на обследваното физическо лице. За да бъде оневинено, те, освен правилно счетоводно отразени, следва да отговарят на действително осъществената стопанска дейност на търговеца-данъчно задължения субект, установима с допустимите по НПК доказателства и доказателствени средства, сред които констатациите на данъчните органи са само едно от тях. Разкъсването на взаимовръзката между тях е в разрез с изискванията на чл.13, чл.14 и чл.107 от НПК за постигане на обективната истина за разследваното деяние като същинско данъчно престъпление. Изхождайки от тези разбирания ВКС намира, че въззивният съд е изпълнил в пълнота задълженията си по чл.339, ал.2 от НПК да изложи съображенията си по относимостта и достоверността на доказателствените източници, да изследва и отстрани констатираните противоречия помежду им, да ги анализира в тяхната пълнота и взаимовръзка и да даде убедителен и законосъобразен отговор на доводите на страните по делото. Именно при този подход е отречено да са направени включените от подс.Ч. в СД по ЗКПО разходи за заплати и осигуровки на „трудово” ангажираните жени, които впоследствие са претендирали обезщетения от бюджета на НОИ, както и да са били обезпечени и осъществени СМР по четирите сторнирани „поради неплащане” в хода на ревизионното производство с КИ фактури по фиктивен договор за изработка (строителство) с [фирма]. Възраженията на защитата в тази насока подминават анализа на съда (особено показанията на св.У.) за липса на парични средства (вкл.касова наличност за осъществяване на плащания в брой на наетите работнички) и за фактическото неизплащане на посочените в трудовите договори заплати и осигуровки, както и за счетоводно обоснованото включване на „приходи” от СМР при липса на ресурси за осъществяването им и каквито и да е усилия от подсъдимия за тяхното събиране. По този начин, с невключването и на прихода от таксиметровата дейност, се е постигнал „приемлив” финансов резултат за дружеството с бонус декларираната от подсъдимия в СД по чл.92 от ЗКПО от 30.03.2010 г. данъчна загуба от 61 113,64 лв за 2009 г. да може да бъде ползвана в следващата отчетна година. Благодарение на назначените данъчни ревизии неверността на тези обстоятелства са били разкрити и се е стигнало до последващо начисляване на прихода от таксиметровата дейност в Г. от 14.03.2011 г. за ФР за 2010 г. и сторниране с КИ на 4-те фактури за СМР, което обаче не оправдава действията на подсъдимия. А той, освен че не се е защитил с депозиране на обяснения по обвинението, изобщо не е оспорил отразеното във връчените лично нему ревизионни актове. ВКС намира, че при спазване от съда на процесуалните правила по формиране на вътрешното му убеждение относно изведените фактически обстоятелства на базата на пълен, всестранен и обективен анализ на доказателствените източници, при съобразяване на действителното им съдържание и с житейската (и счетоводна) логика, при убедителен и законосъобразен отговор на наведените му от жалбоподателя възражения, то не са били допуснати визираните в касационната жалба процесуални нарушения и не е налице касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК за отмяна на въззивното решение и за връщане на делото за новото му разглеждане от въззивния съд. При правилно установената фактическа рамка е бил приложен законът, който е следвало да се приложи. Законосъобразен е правният извод на съда за осъществяване на обективните и субективни елементи на престъпния състав по чл.255, ал.3 вр.ал.1, т.2 от НК, с уговорката, че е подминато и приложението на т.6 във връзка с ползването на неистински и с невярно съдържание документи (трудовите договори, ведомости за заплати, 4 бр.фактури за СМР), каквото обвинение е било спестено на подсъдимия Ч.. Неоснователно е възражението и в касационната жалба за липса на обвинение за невнесените, но начислени вноски за осигуровки на „трудово” ангажираните жени в размер на 154 765,92 лева, при изложеното в обстоятелствената част на обвинителния акт (л.19 от НОХД) и включването им (при ставка 10 % върху тази сума) в общото обвинение за укрити данъци в размер общо на сумата от 217 431,35 лева, за част от които подсъдимият е оправдан и с което апелативният съд лаконично се е съгласил, при липсата на въззивен протест. Неоснователно се възразява, че те били приети от съда като „цел да се ощети бюджета на НОИ”. При липсата на законова регулация за невярно деклариране на задължителни осигурителни (ДОО и за здравно осигуряване) вноски към онзи момент (нов чл.255б от НК, ДВ бр.107/2014 г.), но които се отразяват на ФР при изчисляване на годишния корпоративен данък, правилно те са включени в приетото за доказано обвинение по чл.255, ал.3 вр.ал.1, т.2 от НК за укрити данъци, общо в размер на 108 031,35 лева. Освен „стопяване” по този начин на данъчната печалба за годината, с което се ощетява фиска на държавата, при реализация на законовото право на „наетите работнички” да претендират обезщетения за раждане на дете и за болнични би довело до друга, за бюджета на НОИ вреда, което не е изследвано по делото и за което няма предявено обвинение на Ч. и/или на други лица. При така изяснените обстоятелства съдът подробно се е спрял и от какви негови действия е извел прекия му умисъл за извършване на инкриминираното деяние като данъчно престъпление. Поради това неоснователно се явява възражението на защитника му за несъставомерност на деянието му и не е налице и касационно основание чл.348, ал.2 вр.ал.1, т.1 от НПК за неговото оневиняване, изцяло или отчасти, от касационната инстанция. Неоснователно е и оплакването за явна несправедливост на наложеното на подс.Ч. наказание. В това отношение правилно е отчетена упоритостта му с разнообразни действия да „формира” неверен финансов резултат за съответната година от дейността на управляваното от него търговско дружество, въвличайки значителен брой лица с фиктивни трудови договори с цел да могат да ползват социални придобивки. И ако към инкриминирания момент такова поведение да не е било разписано като самостоятелно данъчно престъпление, последващата му криминализация в чл.255б от НК сочи оценката на законодателя за високата му обществена опасност за осигурителните (пенсионна и здравна) системи на обществото ни. И макар твърде декларативно въззивният съд да е определил като смекчаващи за отговорността на подсъдимия обстоятелства да се считат трудовата му ангажираност и начисляването на прихода от таксиметрова дейност (което по разпореждане на ревизиращите е сторила св.У. в Г., подадена през 2011 г.), както и „коректното” му поведение по време на продължителното разследване, в крайна сметка наказанието му е определено при условията на чл.54 от НК при значителен превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства, със смекчаването му с още 6 месеца, което наказание от 3 години и 6 месеца лишаване от свобода не се явява явно несъответно на личната му обществена опасност и тази на деянието му. ВКС намира, че няма основание за по-нататъшно облекчаване на наказателната отговорност на касатора и не е налице касационното основание по чл.348, ал.5, т.1 вр.ал.1, т.3 от НПК за намеса в исканата от защитника му посока, до размер, позволяващ приложението на чл.66, ал.1 от НК, още повече като не е реабилитиран за предишното му осъждане на лишаване от свобода ефективно. Касационната жалба като неоснователна следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд – първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 64 от 09.03.2017 г., постановено по ВНОХД № 457/2016 г. на Апелативен съд-Пловдив. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :