Р Е Ш Е Н И Е № 131 Гр.София, 26.03.2014 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на деветнадесети март, 2014 г., в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА БИСЕР ТРОЯНОВ При участието на секретаря ПАВЛОВА В присъствието на прокурора ЛАКОВ Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д. 208/14 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.422,ал.1,т.5 НПК. С присъда №166/ 06.07.13 г., постановена от РС-Бургас /БРС/ по Н.О.Х.Д. 2675/13 г., Г. И. Г. е признат за виновен и осъден за извършени от него престъпления по чл.150,ал.1 вр.чл.20,ал.2 НК и вр.чл.58 А НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от пет години и четири месеца; по чл.150, ал.1 вр.чл.23,ал.1 вр.чл.20,ал.2 НК и вр.чл.58 А НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от пет години и четири месеца; по чл.213 А,ал.1 вр. чл.23,ал.1 НК и вр.чл.58 А НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от четири години и глоба в размер на 2 000 лв.; по чл.213 А,ал.1 вр.чл.26 вр. чл.23,ал.1 НК и вр.чл.58 А НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от четири години и глоба в размер на 2 000 лв. В останалата част по повдигнатите му обвинения подсъдимият е оправдан. На основание чл.23,ал.1 НК е определено общо наказание, най-тежкото измежду наложените, а именно пет години и четири месеца лишаване от свобода, търпимо в затвор при първоначален строг режим. Към това наказание изцяло е присъединено и наказание глоба в размер на 2 000 лв. Зачетено е предварителното задържане на лицето. Със същата присъда е призната за виновна и осъдена самостоятелно и в съучастие с Г. и подсъдимата С. М. Т., като й е наложено общо наказание, съвпадащо с неговото. С решение №255/ 02.12.13 г.,постановено от ОС-Бургас /БОС/ по В.Н.О.Х.Д. 759/13 г., по поредни за производството протест на прокуратурата и жалби на дейците присъдата е изменена, като наказанията, определени на Г. за извършени от него престъпления по чл.150, ал.1 и чл.213 А,ал.1 НК и чл.213 А,ал.1 вр.чл.26 НК са намалени съответно на пет години, една година и 1 000 лв.глоба и две години. На основание чл.23,ал.1 НК е определено за изтърпяване общо наказание от пет години лишаване от свобода, увеличено в съответствие с чл.24 НК на седем години. Идентично и на Т. определеното общо наказание е пет години, увеличено на основание чл.24 НК с две години. Присъдата е потвърдена в останалата част. В предвидения в закона шестмесечен срок от влизане на съдебния акт в сила, е постъпило лично искане от осъдения за възобновяване на наказателното производство, в което е релевирано оплакване за приложение разпоредбата на чл.24 НК и се претендира невинност. В същия срок, на 30.01.14 г. е постъпило искане за възобновяване, депозирано от защитника на Г., с релевирани оплаквания по чл.348,ал.1 НПК. Иска се възобновяване на наказателното производство, отмяна на въззивния съдебен акт и или оправдаване на дееца, или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда, или намаляване на наложеното наказание. В съдебно заседание пред ВКС осъденият и неговият защитник поддържат претенциите си. Самият Г. оспорва фактологията по престъпната дейност, за която е осъден, като несъставомерна. Защитникът му набляга основно на липса на мотиви по отношение на наложеното наказание, което се явява завишено в рамките на процедурата по чл.371,т.2 и сл.НПК. Набляга се и на неправилност на приложението на чл.24 НК. Представителят на ВКП намира искането за неоснователно. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид сезиращия го процесуален документ /лично от молителя и от защитника/ и изтъкнатите в него аргументи, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото в рамките на компетенциите си в настоящата процедура, намира за установено следното: ПО ОПЛАКВАНИЯТА ЗА НАРУШЕНИЯ ПО чл.348,ал.1,т.1 и 2 НПК. На първо място трябва да се отбележи, че процесното производство пред първостепенния съд е протекло по реда на чл.371,т.2 и сл.НПК и молителят, както и неговата съпроцесничка, са признали изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, съгласявайки се да не се събират доказателства за тях. Имайки предвид формулировката на престъпната деятелност, изписана в обвинителния инструмент, в светлината на събраните в хода на досъдебното производство доказателствени материали, БРС е признал Г. за виновен по определени повдигнати му обвинения и го е оправдал за други. Категорично трябва да се заяви, че фактологията,за която е прието, че е престъпна, действително е такава и с осъждането на дееца за извършени престъпления по чл.150 и чл.213 А НК не е нарушен материалният закон по смисъла на чл.348,ал.2 вр.ал.1 НПК. Не може да се сподели теза, която не е развита, а само спомената, че иде реч за несъставомерна дейност в осъдителната част на актовете на решаващите съдилища. На второ място, в съдебно заседание пред ВКС Г. оспорва съгласието си, дадено за протичане на процедура по чл.371,т.2 и сл.НПК. Твърди,че защитникът му го бил убедил да признае фактологията по престъпната дейност, макар и той да нямал желание. Незабавно трябва да се отбележи, че в кориците на делото няма каквито и да са доказателства за липса на познание на дееца за последиците от преминаване в третираната диференцирана процедура от една страна, а от друга за липса на доброволност при изявяване на съгласието. Тъкмо напротив, видно от протокола от съдебно заседание от 16.07.13 г., Г. по съответния ред е заявил желанието си делото да бъде разгледано по реда на чл.371,т.2 и сл.НПК. В тази връзка, при това законосъобразно, доколкото се подкрепя от доказателствата по делото, събрани на досъдебното производство, самопризнанието на дееца е взето предвид. Т.е., точно неговата „дума” стои в основата на активиране на процесната процедура и повече от безпочвено е отричането от нея пред настоящата инстанция. Останалите съображения на дееца, отразени в негова писмена защита, не зачитат обсъжданата процедура и атакуват показанията на разпитани в хода на досъдебното производство свидетели, все едно че е било налице пълонценно съдебно следствие. Те няма да бъдат изследвани от настоящата инстанция, включително и доколкото видно в съдържателен план, касаят необоснованост, която не е касационно основание. На трето място, трябва да се отбележи пълната несъстоятелност на отразените в искането за възобновяване, изготвено от защитник, възражения за наличие на съществени процесуални нарушения чрез неразкриване на обективната истина по делото от страна на съда, неспазване изискванията на чл.13, 14 и 107,ал.5 НПК, неотразяване кои факти и въз основа на кои точно доказателства съдилищата приемат /чл.305,ал.3 НПК/ и необсъждане на аргументите и доводите на защитата на молителя. С оглед казаното ВКС извежда заключение, че се пренебрегва същността на конкретната диференцира процедура. Освен това в същината си възраженията са неоснователни, защото, видно от мотивировката на първата и втората инстанция, подобни претендирани неблагополучия не са налични. На четвърто място се твърди, че БОС не е изложил мотивировка относно размера на наложеното наказание /отделни такива и респективно общо/, което представлява липса на мотиви,винаги процесуално нарушение от категорията на абсолютните по смисъла на чл.348,ал.3,т.2,пр.1 вр.ал.1,т.2 НПК. В съдебно заседание пред ВКС се претендира следващо недопущение, предвид общото обсъждане на наказанието и за двамата подсъдими. Последното казано отговаря на процесуалната действителност, но само що се отнася до акта на БРС. Въпреки това обаче, доколкото са отразени фактори, важими при индивидуализиране на наказателната отговорност и за двамата дейци, не може да се говори за липса на мотиви. Още повече, обстоятелство за действително наличие на мотиви по дължимото наказание за всеки деец поотделно /наред с общите черти/, представлява изложението в третирания смисъл в решението на въззивната инстанция- л.145 лице и гръб от делото на БОС /обратно на казаното от защитата/. ПО ОПЛАКВАНИЯТА ЗА НАРУШЕНИЯ НА чл.348,ал.1,т.3 и т.1 НПК ВЪВ ВРЪЗКА С НАЛОЖЕНОТО НАКАЗАНИЕ. В контекста на последното казано по отношение на акта на второстепенния съдебен състав, става повече от ясно какви са съображенията на същия за определяне на дължимите на молителя наказания за всяко извършено от него престъпление. Тъй като очевидно наказанията са намалени, включително в тази връзка и общото определено такова, не може да се сподели становището на защитата, че на дееца са наложени максимални, визирани в санкционната част на всяка наказателна материалноправна норма такива, намалени в съобразие с разпоредбата на чл.58 А НК. Точно в тази връзка е зачетено чистото съдебно минало на Г.. ВКС се солидаризира с всички аргументи, изложени от БОС и не намира за нужно да ги повтаря. Обстоятелството, че част от пострадалите момичета са проститутки и предвид това, понасят риска от негативни спрямо тях последици, свързани с нарушаване на телесния интегритет, категорично не може да бъде прието като съпричинителско поведение, както се иска от защитата в съдебно заседание пред върховната съдебна инстанция по наказателни дела. Дори и реализирайки подобно поведение /да проституират/, жените не могат да бъдат допустим обект на бруталното насилие, проявено от двамата дейци и на съкрушителното унижение на човешкото достойнство, на което са били подложени. Вярно е, че осъдената е демонстрирала активна, водеща роля в осъществяване на принудата при престъпните посегателства, както и при заснемане на случващото се. Но не може да бъде омаловажено и така нареченото от защитата сериозно мотивирано от нея поведение на молителя, който не по-малко арогантно и садистично е обгрижвал своите девиантни сексуални импулси. По-нататък, твърди се,че следва да бъде отчетен като смекчаващо обстоятелство минималният размер на сумите, предмет на престъпленията по чл. 213 А НК. Това не може да ангажира настоящата инстанция, защото от една страна сумите съвсем не са малки /1 000, 240, 500, 10 000 лв./, а от друга, по-важни в случая се явяват отправените заплахи и тяхното конкретно съдържание, безспорно установяващи лична висока степен на обществена опасност на дееца. В кориците на производството има данни, че осъденият отглежда своето малко дете. Наистина,то е поверено нему, но на практика за него се грижи майката на дееца. Всъщност, присъствието на малкото дете ни най-малко не е попречило на Г. и Т. да осъществяват своята нестандартна сексуална престъпна деятелност именно в дома, където то се намира. Затова не се счита за състоятелно искането на защитата обстоятелството, че Г. има малко дете,за което се грижи, да бъде решено на плоскостта на облекчаващите несъставомерни елементи. В изложения смисъл върховната съдебна инстанция по наказателни дела не намира, че поотделно наложените на молителя наказания са явно несправедливи по смисъла на чл.348,ал.5 вр.ал.1,т.3 НПК, за да пристъпи към възобновяване на делото и изменение на въззивния съдебен акт по този повод. Казаното току-що се отнася и за приложението на чл.24 НК. Съдът /БОС/ е упрекнат в допуснато от него нарушение на материалния закон с прилагане на тази разпоредба. На стр.146 от въззивното дело втората инстанция е изразила решаващи аргументи за своето становище, изцяло споделими от ВКС. Иде реч за осъществени престъпни деятелности с много висока степен на обществена опасност, реализирани от дейци със същите характеристики. В изключителна степен мотивираща да се приложи нормата на чл.24 НК е упоритостта при изявата на престъпните посегателства. Както правилно е отбелязано в мотивите на БОС, малко след като Г. и Т. са привлечени към наказателна отговорност по чл.150,ал.1 НК с пострадала М. Й., те са реализирали следващо противоправно поведение по този текст с Д. Я., при това характеризиращо се с повторяема извратеност. Ето защо не е нарушен материалният закон с увеличаване на определеното на молителя общо наказание от пет на седем години. Водим от изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за възобновяване на Н.О.Х.Д.2675/13 г. по описа на РС- Бургас, В.Н.О.Х.Д.759/13 г.по описа на ОС-Бургас. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/