Р Е Ш Е Н И Е № 627 София, 03 януари 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание, проведено на 17 декември, двехиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ПЛАМЕН ПЕТКОВ при участието на секретаря Аврора Караджова в присъствието на прокурора Атанас Гебрев изслуша докладваното от съдията Пламен Петков наказателно дело № 1576 / 2012 година На основание чл. 420, ал. 2 във вр. с чл. 422, ал. 1, т. 5 и 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК, във ВКС на РБ, е постъпило искане от осъденият С. М. Х.. Изводимо от съдържанието е, че с него се моли за отмяна по реда на възобновяването, на решение № 270 от 06. 06. 2012 год., постановено по ВЧНД № 231 / 2012 год. по описа на Окръжен съд - гр. Благоевград, с което е било потвърдено определение № 96 от 06. 04. 2012 год., постановено по ЧНД № 491 / 2012 год. по описа на Районен съд – гр. Петрич. В искането по същество се прави оплакване, че атакуваният по реда на възобновяването съдебен акт, е постановен при допуснати нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК, поради и което имплицитно се претендира за неговата отмяна. В съдебно заседание искането се поддържа от служебния защитник на осъдения, докато Х. в последната си дума, изразява желание за прекратяване на производството по делото. Представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа становище за неоснователност на искането. Върховният касационен съд, като прецени доводите на страните, проверявайки атакувания съдебен акт в пределите на искането за възобновяване, за да се произнесе, взе предвид следното: Искането на осъденото лице за отмяна по реда на възобновяването на горепосочения съдебен акт, е процесуално допустимо, тъй като е депозирано от лице имащо право на това, в законоустановения в разпоредбата на чл. 421, ал. 3 от НПК срок и касае съдебен акт непроверен по касационен ред. Разгледано по същество обаче, се явява неоснователно. Това е така поради следните съображения: С определение № 96 от 06. 04. 2012 год., постановено по ЧНД № 491 / 2012 год. по описа на Районен съд – гр. Петрич, е била оставена без разглеждане молба депозирана от осъдения Х., с искане за извършване на групиране по реда на чл. 25 във вр. с чл. 23 от НК, на наложени му различни по вид наказания. За да достигне до този си извод районния съд е отчел, че такова групиране е било извършено както с определение постановено ЧНД № 13092 / 2011 год. по описа на Районен съд – гр. София, така и с последното влязло в сила осъждане на Х. - с определение постановено по НОХД № 1005 / 2011 год. по описа на Pайонен съд – гр. Петрич, като и при двата влезли в законна сила съдебни акта, извън стореното групиране е останало наказанието наложено на осъдения, с присъда постановена по НОХД № 19172 / 2011 год. по описа на Pайонен съд – гр. София, влязла в сила на 18. 10. 2011 година. При тази констатация и изхождайки от визираното в т. 2-ра на ТР № 3 / 2009 год. на ОСНК на ВКС, районния съд е счел молбата на осъдения за недопустима, прекратявайки производството по делото. С атакуваното по реда на възобновяването решение № 270 от 06. 06. 2012 год., постановено по ВЧНД № 231 / 2012 год. по описа на Окръжен съд - гр. Благоевград, първоинстанционното определение било потвърдено. Касационната инстанция намира направеното в искането на осъденото лице оплакване за неоснователно, тъй като релевираните нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК, доколкото са претендирани, в настоящия случай не са налице. Правилно и законосъобразно инстанционните съдилища са достигнали до извода, че в конкретния случай молбата на осъдения Х. за иницииране на производство по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК се явява недопустима – от една страна при последното извършено групиране с влязъл в сила съдебен акт /определение постановено по НОХД № 1005 / 2011 год. по описа на Pайонен съд – гр. Петрич/, явяващ се и „последен” по смисъла на чл. 39, ал. 1 от НПК, съдът е разполагал с всички данни за осъжданията на Х., но извън определената съобразно разпоредбите на чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 23, ал. 1 от НК съвкупност, е останало наказанието наложено му с присъда постановена по НОХД № 19172 / 2011 год. по описа на Pайонен съд – гр. София, влязла в сила на 18. 10. 2011 година, а от друга, липсвала е промяна в наказателноправното положение на осъдения, когато е бил сезиран на районния съд. При това положение, допуснатото в рамките на акта постановен по НОХД № 1005 / 2011 год., по описа на Pайонен съд – гр. Петрич нарушение на закона, следва да бъде отстранено по реда на извънредния способ на Глава тридесет и трета от НПК - "възобновяване на наказателни дела", но не и в ново производство по чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК за което е претендирал осъдения. Действително, при постановяване на своето определение първоинстанционният съд е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, но последните не намират същностно изражение върху крайната правилност на постановените от инстационните съдилища, съдебни актове. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение, намира атакуваното по реда на възобновяването въззивно решение на Окръжен съд – гр. Благоевград за правилно и законосъобразно, а искането на осъдения Х., за неоснователно. Воден от горното и на основание чл. 426 във вр. с чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъденият С. М. Х. за отмяна по реда на възобновяването, на решение № 270 от 06. 06. 2012 год., постановено по ВЧНД № 231 / 2012 год. по описа на Окръжен съд - гр. Благоевград. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.