О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 329 гр. София, 25.07.2022 год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и пети юли през две хиляди и двадесет и втора година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ ГАЛИНА ИВАНОВА като изслуша докладваното Костадинка Недкова ч. т. д. N 1540 по описа за 2022г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Тракийска Лоза“ ЕООД, срещу определение № 112 от 16.03.2022г. по ч. т. д. № 387 / 2022г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, с което е оставена без разглеждане частната касационна жалба на дружеството срещу определение № 340 / 15.12.2021г. по ч.т.д. № 822/2021г. на Апелативен съд – Пловдив, с което е потвърдено определение № 260483 от 28.09.2021г. по т.д. № 74/2015г. на ОС – Пазарджик за оставяне без разглеждане, като недопустима, на молбата на жалбоподателя за отмяна по реда на чл.253 ГПК на постановено по чл.692, ал.4, вр. ал.2 ТЗ определение № 781/01.11.2018г., поправено с определение № 798/06.11.2018г. по делото по несъстоятелност. Частният жалбоподател моли да се отмени атакуваното разпореждане като неправилно. Поддържа, че обжалваемостта на определението на апелативния съд произтича от съдържащото се в него изрично разпореждане на съда в тази насока, като по аналогия следва да се приложи разпоредбата на чл.62, ал.3 ГПК. На второ място, се твърди, че определението по чл.692 ТЗ е постановено в производството по несъстоятелност на „Соло Екс“ ЕООД /н/ „без изобщо да има процесуална възможност съдът да се произнесе“, поради което неприложима е разпоредбата на чл.613а ТЗ. Ответникът, „Инвестбанк“ АД, представя отговор със становище за неоснователност на частната жалба. Ответникът „Соло Екс“ ЕООД /н/ не представя отговор на жалбата. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но разгледана по същество е неоснователна. За да остави без разглеждане подадената частна касационна жалба тричленният състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, е приел, че същата е недопустима, на основание чл.613а, ал.1 ТЗ, тъй като определението, с което съдът по несъстоятелността е оставил без разглеждане молбата по чл.253 ГПК за изменение на определението по чл.692, ал.4 ТЗ, не е от кръга на определенията, изчерпателно посочени в чл.613а, ал.1 ТЗ, поради което същото не подлежи на касационно обжалване. Определението е правилно. Обжалваемостта на актовете се регулира с императивни процесуалноправни норми /общи или специални/, в случая от специалните норми на чл.613а ТЗ, които изключват субсидиарното приложение на ГПК (чл.621 ТЗ). Независимо, че ТЗ е материалноправен закон, същият съдържа и процесуални норми, каквито са разпоредбите на чл.613а ТЗ, като вида на нормата /материална или процесуална/ се определя от характера и предмета на правилото, което тя съдържа. На основание специалните норми на чл.613а, ал.1 и ал.3 ТЗ, актовете на съда по несъстоятелността, подлежащи на двуинстанционен контрол, са единствено поставените в производството по несъстоятелност решения и две определенията - по чл.701 ТЗ за недопускане до разглеждане от събранието на кредиторите на план за оздравяване и по чл.657, ал.4, т.2, вр. ал.5 ТЗ - за освобождаване на синдика, поради неизпълнение на задълженията му или извършване на действия, застрашаващи интересите на кредитор или длъжника. Правилото е неприложимо за определения / разпореждания на апелативните съдилища, с които не се осъществява инстанционен контрол върху акт на съда по несъстоятелността, а се прегражда същия, като се оставя без разглеждане въззивна или касационна частна жалба. В тези случаи преграждащото определение се постановява за първи път от апелативния съд, поради което то подлежи на обжалване по общия ред на чл.274, ал.2 изр.1 вр. ал.1 ГПК вр. чл.628 ТЗ, при което ВКС не осъществява правомощия на касационна инстанция. В случая обаче, с обжалваното определение на апелативния съд се осъществява инстанционен контрол върху определение на съда по несъстоятелността за връщане като недопустима на молба по чл.253 ТЗ, вр. чл.621 ТЗ за отмяна на определение по чл.692, ал.4 ТЗ, поради което, на основание чл.613а, ал.1 и ал.3 от ТЗ, актът на въззивния съд не подлежи на касационен контрол. Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че обжалваемостта на акта на апелативния съд възниква въз основа на посочената в акта на съда възможност за обжалване, в хипотеза, в която, според повелителните процесуални правила, актът е необжалваем. Не са налице предпоставките по чл.46, ал.2 ЗАН за прилагане по аналогия на закона на правилото на чл. 62, ал.3 ГПК при определяне на обжалваемостта на съдебен акт. С разпоредбата на чл. 62, ал.3 ГПК законодателят цели да се уредят последиците за страната при допусната от съда грешка при определяне на продължителност на срок, по-голяма от законоустановената, само при осъществяване от страната на допустими според закона процесуални действия, каквато не е хипотезата на обжалване на съдебен акт при липса на установена от закона възможност за инстанционния му контрол. Предвид горното, посочването в диспозитива на въззивното определение, че то подлежи на обжалване пред ВКС, не придава суспензивен и деволутивен ефект на частната жалба, подадената срещу него. Въззивното определение, като необжалваемо, е влязло в сила на датата на постановяването му. С оглед изложеното, обжалваното определение на първия тричленен състав на Върховния касационен съд, като правилно, следва да бъде потвърдено. Водим от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, на основание чл.274, ал. 2, изр. 2 ГПК О П Р Е Д Е Л И ПОТВЪРЖДАВА определение № 112 от 16.03.2022г. по ч. т. д. № 387 / 2022г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.