Ключови фрази
отрицателен установителен иск * допустимост на иск * възстановяване правото на собственост * земеделски земи

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 319

София, 12.07.2012 година

Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на четвърти юли през две хиляди и дванадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ:Светлана Калинова
Зоя Атанасова

при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 321 от 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274,ал.3,т.1 ГПК.
С определение №65,постановено на 16.01.2012г. от Окръжен съд-Благоевград по ч.гр.д.№1302/2011г. е оставена без уважение частната жалба на К. К. Д.,Ж. К. Д.,М. К. А.,М. Д. Д.,Ж. С. П., Д. С. Д. и В. К. Д. за отмяна на определение №3632 от 20.10.2011г. по гр.д.№898/2011г. по описа на РС-Гоце Делчев,с което производството по делото е прекратено поради недопустимост на предявения отрицателен установителен иск.
Определението е обжалвано от К. К. Д.,Ж. К. Д.,М. К. А.,М. Д. Д.,Ж. С. П., Д. С. Д. и В. К. Д. с оплаквания,че е неправилно и с искане да бъде отменено и делото бъде върнато за произнасяне по същество по предявения иск. Поддържат,че в случая предявяването на положителен установителен иск е невъзможно,тъй като административната процедура по ЗСПЗЗ не е приключила и единствената възможност за тях да защитят правата си е предявяването на отрицателен установителен иск за установяване,че ответникът не е придобил собствеността върху спорния имот.
В писмен отговор в срока по чл.276,ал.1 ГПК ответникът по жалбата изразява становище,че жалбата е неоснователна по изложените в отговора съображения.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275,ал.1 ГПК и е допустима по смисъла на чл.280,ал.3 ГПК. Налице са и предпоставките за допускане на касационното обжалване,като съображенията за това са следните:
В обжалваното определение въззивният съд се е произнесъл по процесуален въпрос, касаещ предпоставките за допустимост на отрицателен установителен иск в хипотеза,при която след заявяване на земеделски имот за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ,но преди приключване на административното производство,трето лице се е снабдило с документ,удостоверяващ принадлежността на правото на собственост върху същия имот. Прието е,че за лицата,които са заявили имота за възстановяване,не е налице правен интерес от установяване по реда на чл.124,ал.1 ГПК,че ответникът не е собственик на заявения за възстановяване имот,тъй като решението по спора няма да рефлектира директно в правната им сфера,няма да увеличи имуществото им нито ще защити тяхно право. Изложени са съображения ,че при незавършена реституционна процедура по възстановяване правото на собственост върху земеделска земя в закона съществува отделна предвидена процесуална възможност да искат промяна по реда на чл.45д и сл. ППЗСПЗЗ или по реда на ППЗВСГЗГФ на съответната карта,а данни за задвижена такава процедура по делото няма.
В представеното с изложението на основанията за допускане на касационно обжалване решение №885/12.06.2002г. на ВКС,ІV ГО по гр.д.№95/2001г. е прието,че от преценката на ищеца зависи в какъв обем ще потърси искова защита и в зависимост от това дали да предяви положителен или отрицателен установителен иск. Правният интерес ще бъде налице и когато е избран път на защита,който е в по-ограничен обем, какъвто е този при отрицателния установителен иск.
Според настоящия състав обжалваното определение следва да бъде допуснато до касационно обжалване,макар разгледаната хипотеза да не съвпада напълно с тази по гр.д.№95/2001г. на ІV ГО на ВКС,тъй като разгледаният по настоящето дело случай е специфичен с оглед на обстоятелството,че касае защита на права,заявени за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ.
За да бъде даден отговор на поставения въпрос,според настоящия състав следва да се има предвид,че в други хипотези на повдигнати спорове за принадлежността на правото на собственост върху заявени за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ земеделски земи се приема,че именно с оглед спецификата на производството по възстановяване на собствеността предявяването на отрицателен установителен иск е допустимо,като следва да се отчете и естеството на насрещното оспорване.
В решение №462/19.10.2010г.,постановено по гр.д.№844/2009г. на ІІ ГО на ВКС е прието,че доколкото в административното производство по възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ спор за собственост не може да бъде разрешен,при признато на едно лице право на възстановяване на собствеността без обаче производството по възстановяване да е приключило,това лице има правен интерес да предяви отрицателен установителен иск срещу онзи,за когото е прието,че са налице предпоставки за издаване на заповед по §4к ПЗР ЗСПЗЗ. В решение №188/10.08.2011г.,постановено по реда на чл.290 ГПК по гр.д.№1040/2010г. на ІІ ГО на ВКС е прието,че е налице интерес от предявяване на отрицателен установителен иск,когато се претендира отричано от ищеца право по начин,който смущава нормалното упражняване правото на ищеца и поражда нужда от защита при наличие на защитимо право на ищеца. В решение №62/09.02.2012г.,постановено по реда на чл.290 ГПК по гр.д.№294/2011г. на І ГО на ВКС пък е прието,че обстоятелството,че административната реституционна процедура не е приключила и то по причина претендирани от ответника вещни права върху същия имот,обуславя наличието на правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск,като при успешното му провеждане за ищеца ще възникне основание да иска завършване на реституционната процедура,с което окончателно ще придобие права върху спорния имот. Изложени са също и съображения,че при все още висяща административна процедура при завеждане на делото ищецът все още не е собственик на имота и не би могъл да води положителен установителен иск,нито иск по чл.108 ЗС,което също обосновава наличие на правен интерес от предявяването на отрицателен установителен иск.
Според настоящия състав с оглед и на така установената практика на ВКС,следва да се приеме,че при заявено за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ право на собственост върху земеделски земи,ако трето лице заяви самостоятелни права върху заявения за възстановяване имот преди приключване на административното производство по възстановяване на собствеността и това негово действие възпрепятствува завършването на реституционния процес,за лицето,заявило имота за възстановяване,е налице правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск, доколкото при успешното му провеждане и отричане правата на оспорващото лице пречката за приключване на производството по възстановяване на собствеността ще отпадне. Чрез предявяване на отрицателен установителен иск заявилото имота за възстановяване лице брани правото си на възстановяване на собствеността,т.е. налице е признато от закона право,което обаче не може да бъде защитено по друг ред. При невъзможност за ищеца по друг признат от закона ред да защити претендираното право с оглед спецификата на производството по възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ,следва да бъде признато наличие на правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск.
Разгледана по същество частната жалба е основателна,като съображенията за това са следните:
Предявилите иска лица са заявили процесния имот за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ като с решение №427/30.10.2006г. на ОСЗГ-с.Г. им е признато правото на собственост.Преди издаването на скица,т.е. преди приключване на производството по възстановяване на собствеността,е съставен Акт за частна държавна собственост №1689/12.03.2007г. за заявения за възстановяване имот. Именно съставянето на този акт препятствува приключването на реституционната процедура,доколкото ОСЗ е длъжна да се съобрази с него,което обосновава наличие на правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за отричане правата на държавата върху имота. Спорът не би могъл да бъде заявен за възстановяване по реда на чл.45д и сл. ППЗСПЗЗ, тъй като ищците вече разполагат с решение за признаване правото им на собственост и не биха могли да искат повторното му издаване,нито в случая спорът касае границите на имота. И тъй като за ищците не съществува друг ред за реализиране на защитаваното от тях право на възстановяване на собствеността,определението на въззивния съд,с което е прието,че за тях липсва правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск следва да се приеме за неправилно и да бъде отменено,като делото бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по подадената от К. К. Д., Ж. К. Д.,М. К. А.,М. Д. Д.,Ж. С. П., Д. С. Д. и В. К. Д. искова молба вх.№5625/18.08.2011г.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :


ДОПУСКА до касационно обжалване определение №65, постановено на 16.01.2012г. от Окръжен съд-Благоевград по ч.гр.д.№1302/2011г.
ОТМЕНЯ определение №65,постановено на 16.01.2012г. от Окръжен съд-Благоевград по ч.гр.д.№1302/2011г. и потвърденото с него определение №3632 от 20.10.2011г. на Районен съд-Гоце Делбев, постановено по гр.д.№898/2011г.,с което производството по делото е прекратено поради недопустимост на предявения иск и
ВРЪЩА делото на Районен съд-Гоце Делчев за продължаване на съдопроизводствените действия по гр.д.898/2011г. по подадената от К. К. Д.,Ж. К. Д.,М. К. А.,М. Д. Д.,Ж. С. П., Д. С. Д. и В. К. Д. искова молба вх.№5625/18.08.2011г.

Председател: Членове: