Ключови фрази


1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 307
гр. София, 13.05.2020 година


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на пети май през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА

като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 2184 по описа за 2019г.

Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника „Юробанк България“ АД, [населено място] чрез Адвокатско дружество „Б. и Ко.“ чрез адвокат М. Д. В. срещу решение № 545 от 06.03.2019г. по гр. дело № 4795/2018г. на Софийски апелативен съд, 14 граждански състав, с което е потвърдено решение от 29.06.2018г. по гр. дело № 3934/2017г. на Софийски градски съд, ГО, I-6 състав. С потвърдения първоинстанционен съдебен акт са прогласени за нищожни на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП следните клаузи от договор за кредит за покупка на недвижим имот HL42231 от 24.09.2008г.: чл. 3, ал. 5 в частта, в която е уговорено, че действащият базов лихвен процент на банката за жилищни кредити не подлежи на договаряне и промените в него стават незабавно задължителни за страните; чл. 6, ал. 3, с която е уговорено в случай, че по време на действието на договора банката промени базовия лихвен процент на „Юробанк И Еф Джи България“ АД за жилищни кредити, размерът на погасителните вноски, определен в ал. 1, се променя автоматично, в съответствие с промяната, за което кредитополучателят с подписването на настоящия договор дава своето неотменяемо и безусловно съгласие; чл. 6, ал. 2 съобразно която погасяването на кредита се извършва във валутата, в която същият е разрешен и усвоен – швейцарски франкове. В случай, че на съответния падеж на погасителна вноска по главницата и/или лихвата кредитополучателят не е осигурил дължимата сума в швейцарски франкове по сметката си по чл. 2, ал. 1, но има средства в лева или евро по своите сметки в банката, погасяването на кредита може да се извърши от банката освен във валутата на кредита и в лева или евро, след служебното превалутиране на тези средства в швейцарски франкове по курс „продава“ на „Юробанк И Еф Джи България“ АД за швейцарския франк към лева/евро, за което кредитополучателят с подписването на настоящия договор дава своето неотменимо и безусловно съгласие и оправомощава банката. С потвърденото решение на СГС ответникът „Юробанк България“ АД е осъден да заплати на ищеца П. Д. Г. на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД сума в размер 14 205,22 евро – недължимо платена през периода от 03.03.2012г. до 03.09.2015г. при начална липса на основание, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба – 20.02.2017г. до окончателното изплащане, и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 4 412,88 лв. – разноски по компенсация.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В касационната жалба и приложеното към нея изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК релевира доводи за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 и ал. 2, предл. 2 ГПК – решението е очевидно неправилно, както и въззивният съд се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпроси в противоречие с практиката на ВКС и практиката на СЕС:
1. При постановяване на въззивното решение и във връзка с твърденията и доводите на всяка от страните длъжен ли е въззивният съд да направи своя самостоятелна преценка за установените в процеса факти, като обсъди всички относими доказателства в тяхната съвкупност и пълнота и взаимна връзка? – противоречие с ППВС № 1/13.07.1953г. и ППВС № 1/10.11.1985г.
2. Влияе ли се задължението на кредитополучателя да връща кредита във валутата, в която кредитът е уговорен, от обстоятелството, че заетата сума не е била достъпна за кредитополучателите във валутата на кредита, а в друга валута? – противоречие с решение от 20.09.2017г. по дело С-186/16, т. 38 на СЕС и определение от 22.02.2018г. по дело С-119/17 на СЕС.
Ответницата П. Д. Г. /ищца в първоинстанционното производство/ чрез Адвокатско дружество „Д. и Г.“ чрез адв. Анна Г. оспорва касационната жалба и прави възражение за липса на посочените от касатора предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като решението не е очевидно неправилно, правомощията на въззивната инстанция са разяснени в Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС и съдебният състав е процедирал в съответствие с практиката на ВКС и липсва противоречие с цитираната от касатора практика на СЕС. Излага и доводи за неоснователност на касационната жалба и правилност на решението на САС. Претендира присъждане на направените разноски за касационното производство.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като обсъди изложените от страните доводи относно допускане на касационно обжалване на въззивното решение и след проверка на данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е редовна от външна страна - подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК.
Въззивният съд е установил, че на 24.09.2009г. между ищцата П. Д. Г. и „Юробанк България“ АД /с предишно наименование „Юробанк И Еф Джи България“ АД/е сключен договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL42231, с който банката е предоставила на ищцата кредитен лимит в швейцарски франкове в размер на равностойността на 95 643 евро /чл. 1/ по курс „купува“ за швейцарския франк към евро на банката в деня на усвояване на кредита, обезпечен с договорна ипотека върху недвижимия имот. Съгласно чл. 2, ал. 1 и ал. 5 от договора разрешеният кредит се усвоява по блокирана сметка в швейцарски франкове на кредитополучателя и усвоеният кредит в швейцарски франкове по сметката по ал. 1 се превалутира служебно от банката в евро по търговски курс „купува“ на швейцарски франк към евро от банката в деня на усвояването, като кредитополучателят дава своето безусловно и неотменимо съгласие и оправомощава банката да извършва служебно посочените действия.
Съобразно чл. 6, ал. 2 от договора погасяването на кредита се извършва във валутата, в която същият е разрешен и усвоен - швейцарски франкове, като в случай, че на съответния падеж на погасителната вноска на главницата и/или лихвата кредитополучателят не е осигурил дължимата сума в швейцарски франкове по сметката си по член 2, но има средства в лева или евро по своите сметки в банката, погасяването на кредита може да се извърши от банката освен във валутата на кредита и в лева и в евро, след служебното превалутиране на тези средства в швейцарски франкове по курс „продава“ на банката за швейцарски франк към лева/евро.
В т. 3 ал. 1 от договора е предвидено за усвоения кредит кредитополучателят да заплаща на банката годишна лихва в размер на сбора на Базовия лихвен процент /БЛП/ за жилищни кредити в швейцарски франкове, валиден за съответния период на начисляване на лихвата, който към момента на сключване на договора възлиза на 5% плюс договорна надбавка от едно цяло пункта или договореният лихвен процент по кредита е 6%. Съобразно чл. 3, ал. 5 действащият БЛП на банката за жилищни кредити не подлежи на договаряне и промените в него стават незабавно задължителни за страните. Банката уведомява кредитополучателя за новия размер на БЛП за жилищни кредити и датата, от която той е в сила, чрез обявяването му на видно място в банковите салони, като договорените надбавки не се променят.
Въз основа на заключението на съдебно-икономическата експертиза съдебният състав е приел, че разрешеният кредит е усвоен на два етапа: 1/ на 03.10.2008г. с банково бордеро № 5864535 е дебитирана /задължена/ заемна сметка в швейцарски франкове 2271 „Предоставени заеми на граждани и домакинства за покупка и строеж на жилища във валута” с титуляр П. Г. и е заверена /кредитирана/ разплащателната й сметка в швейцарски франкове със сума в размер 148 413 швейцарски франка с основание „усвояване на кредит“; 2/ на 02.07.2009г. с банково бордеро № 5360827 е дебитирана същата заемна сметка в швейцарски франкове 2271 и е заверена разплащателната сметка в швейцарски франкове на ищцата със сумата 4 682 швейцарски франка с основание „усвояване на кредит“. След дебитиране на сметката на ищцата в швейцарски франкове със сумата в размер на 148 412,50 швейцарски франка банката е кредитирала разплащателна сметка в евро на ищцата със сума в размер на 92 629,98 евро, като е извършила превалутиране по курс „продава“ на банката 1,9595 лв. за евро на 03.10.2008г. и по курс „купува“ на банката 1,223 лв. за швейцарски франк на същата дата кръстосан /крос – курс/ швейцарски франк/евро 0,62413881 /1,2230 лв. : 1,9595 лв./. По втория етап за усвоената част от кредита на 02.07.2009г. след дебитиране на сметката на ищцата в швейцарски франкове със сумата 4 682 швейцарски франка банката е кредитирала разплащателната сметка в евро на ищцата със сумата 3 013,20 евро, като е извършила превалутиране по курс „продава“ на банката 1,9595 лв. за евро 02.07.2009г. и по курс „купува“ на банката 1,2613 лв. за швейцарски франк на същата дата кръстосан /крос – курс/ швейцарски франк/евро 0,64368461 /1,2613 лв.: 1,9595 лв./. Въззивният съд е посочил, че за периода от 03.10.2008г. до 03.06.2009г. месечните анюитетни погасителни вноски за главница, лихви и таксата за управление, изчислени въз основа на сума на кредит 92 629,98 евро, срок за погасяване 240 месеца, лихвен процент 6%, са изцяло погасени от ищцата, като плащанията са извършвани на падежна дата, без забава. Приел е, че за периода от 03.03.2012г. до 03.09.2015г. месечните анюитетни вноски /главница, възнаградителна лихва и такса за управление/, дължими за кредит 95 643,00 евро, са общо в размер 30 521,83 евро. Общият размер на сумата в евро, с която банката е задължила разплащателната сметка в швейцарски франкове на ищцата за същия период /03.03.2012г. - 03.09.2015г./ е 44 727,05 евро, като разликата между дължимата сума в евро за главница, лихви и такси за същия период и платената от ищцата сума в евро, възлиза общо на 14 205,22 евро /44 727,05 евро платени суми минус 30 521,83 евро дължими суми/. Съдебният състав е посочил, че за периода от датата на усвояване на кредита в швейцарски франкове 03.10.2008г. до 03.09.2015г. от разплащателната сметка на ищцата в швейцарски франкове за целта на кредита не са теглени суми в брой на каса в банката, т. е. за посочения период сметката е използвана за усвояване на кредита и за погасяване на месечните погасителни вноски по кредита за главница, лихви и такси за управление. За този период сметката не е захранвана касово със суми в швейцарски франкове, внесени в брой, а ищцата е захранвала разплащателната си сметка със суми, които в момента на вноската са обменяни в швейцарски франкове по курс „продава“ на банката по съответния курс.
Въз основа на заключението на съдебно-счетоводната експертиза съдебният състав е установил, че към 24.09.2008г. - датата на сключване на договора за кредит, до 10.10.2008г. БЛП за жилищни кредити в лева, евро и швейцарски франкове е бил различен: 9,00% за жилищни кредити в лева, 7,20% за жилищни кредити в евро и 5,00% за жилищни кредити в швейцарски франкове. След сключване на процесния договор банката е променила БЛП за швейцарски франкове два пъти: увеличение с 2,20%, в сила от 10.10.2008г., като БЛП за ипотечни кредити в швейцарски франкове е станал в размер 7,20% /5,00% + 2,20%/; намаление с -0,25%, в сила от 10.09.2012г., като БЛП за ипотечни кредити в швейцарски франкове е станал в размер на 6,95% /7,20% - 0,25%/.
Възражението на ответното дружество /настоящ касатор/, че ищцата изрично е декларирала съгласие да й бъде отпуснат кредит в швейцарски франкове, е прието за неоснователно, предвид оборената формална доказателствена сила и успешното оспорване истинността /автентичността/ на представеното в първоинстанционното производство искане за промяна на първоначално дефинираните и одобрените параметри по жилищен кредит № HL 42231 от 15.09.2008г. със заключението на съдебно- графическата експертиза.
При така установената фактическа обстановка съдебният състав е приел, че ищцата – кредитополучател е физическо лице, на което с процесния договор е предоставен банков кредит, който не е предназначен за извършване на търговска или професионална дейност, поради което същата има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗПП и се ползва от защитата на потребителите, предвидена в ЗПП.
За да направи извод за нищожност на клаузите на чл. 6, ал. 2 и 3 и чл. 3, ал. 5 от договора за кредит за покупка на недвижим имот № HL 42231 от 24.09.09.2008г. като неравноправни по смисъла на чл. 143 и чл. 146, ал. 1 ЗЗП, съдебният състав се е аргументирал с обстоятелството, че същите не са индивидуално договорени, кредитополучателят не е бил уведомен за всички обстоятелства, които са могли да дадат отражение върху обхвата на задължението и неговия размер, както и с липсата в договора на ясни и прозрачни условия по отношение на размера на кредита – посочена е равностойност на 95 643 евро, размерът на месечните погасителни вноски не е посочен и няма доказателства при сключването на договора да е подписан погасителен план.
По отношение на клаузата на чл. 6, ал. 2 от договора въззивната инстанция е посочила, че не отговаря на изискването за разбираемост и яснота. От една страна, търговецът е приел за цел на кредитирането ползването на отпуснатата сума за заплащане на цена, уговорена в евро, и е указал като условие за ползване на иначе посочена като предоставена във франкове сума задължителното й „служебно“ превалутиране в евро. От друга страна, сметката за обслужване на кредита, където е предоставена валута във франкове и където е следвало да постъпват погасителни вноски в същата валута, е обозначена като блокирана, и използването й е договорено чрез задължително превалутиране при теглене и също „служебно“ превалутиране по курсове във валута, различна от франкове. В договора липсва клауза, с която да е изявена ясно и недвусмислено воля на потребителя да получи облекчения /по-ниска лихва/ срещу поемането на риска от настъпващи промени в обменните валутните курсове на международните пазари, поради това не може да се приеме, че този начин на формиране на волята на потребителя отговаря на индивидуално договаряне и представлява съзнателно поемане на валутен риск. Съдебният състав е изложил съображения, че банката е следвало да поясни, че избраният от клиента продукт е изгоден не по принцип, а само докато курсът на франка не се променя, но без кредитополучателя да има контрол над него и съответно предпочетеното кредитиране в тази валута е принципно високо рисково за лице, получаващо доходите си в друга валута /по необходимост понасящо курсова разлика от превалутиране/. Посочил е, че подобен валутен риск представлява основание за повишаване на общите разходи по кредита, които е следвало да бъдат предварително оповестени по чл. 58, ал. 1, т. 1 ЗКИ, за което липсват доказателства по делото. Приел е, че установяване на изразено от потребителя становище по съдържанието на договора, вкл. по оспорените клаузи, и предоставяне от банката на информация за риска преди сключването на договора, не би могло да се установи само и единствено с показанията на разпитания в първоинстанционното производство свидетел, който се намира в служебни правоотношения с ответника. Поради това, че клаузата по чл. 6, ал. 2 от договора не е индивидуално договорена и последиците от нея са цялостно прехвърляне на валутния риск върху потребителя, който не може да прецени на база на ясни и предварително оповестени критерии икономическите последици от нейното приложение, въззивната инстанция е заключила, че същата е неравноправна на основание чл. 143, т. 7 ЗЗП и като такава е нищожна.
За да направи извод за неравноправност на клаузите по чл. 3, ал. 5 и чл. 6, ал. 3 от договора за кредит за предвидена възможност едностранно за банката, без постигане на изрична уговорка с кредитополучателя, да промени размера на базовия лихвен процент, по който начин се изменя дължимата възнаградителна лихва и съответно месечната анюитетна вноска, на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП, въззивният съд е изложил следните аргументи: клаузата на чл. 3, ал. 5 е бланкетна; липсват изчерпателно уговорени обективни обстоятелства за промяна на БЛП, които не зависят от волята на кредитора; начинът на формиране на лихвения процент не е установен и уговорен в договора; липсва ясна методика за промяна на лихвата, която да позволява както понижаване, така и повишаване на уговорената лихва; липсва описана методика, при която може да се променя размерът на възнаградителната лихва, нито са определени обективни критерии, при които се поражда потестативното право на банката едностранно да измени лихвения процент; банката не е установила обстоятелства от обективно естество /извън волята и контрола на страните/ за изменение на възнаградителната лихва, т. е. размер на промяната на БЛП при изменение на съответния обективен показател, нито правната възможност да бъде намаляван БЛП при снижаване на нефиксиран индекс, формиращ възнаградителната лихва.
Въззивният съд се е позовал на съдебна практика на СЕС по преюдициални запитвания – решение от 20.09.2017г. по дело С-186/16 и определение по дело С-119/17, относно критериите, които националният съд следва да прилага във връзка с преценката си относно клауза от договор за банков кредит, дадените разяснения, че подобни клаузи в потребителските договори, ако не са индивидуално уговорени, се включват в обхвата на понятието „основен предмет на договора“, разясненията относно понятието „ясен и разбираем език“, приетото в определението по дело С-119/17г. разрешение, че когато върху кредитополучателя се прехвърля целият валутен риск, съдът трябва да прецени във всеки отделен случай дали е спазено изискването за добросъвестност на насрещната страна и дали се създава значителен дисбаланс в правата и задълженията на страните по смисъла на чл. 3, пр. 1 от Директива 93/13/ЕИО.
Възражението на ответника по иска в отговора на исковата молба и възпроизведено във въззивната жалба, че клаузите на чл. 3, ал. 5 и чл. 6, ал. 3 не са неравноправни, защото не е оспорена клаузата на чл. 3, ал. 1 от договора за кредит, е прието за неоснователно по съображения, че с прогласяване на тези клаузи за неравноправни се установява в отношенията на страните, че банката не е имала право да изменя едностранно уговорения в чл. 3, ал. 1 лихвен процент, а обстоятелството, че и други договорни клаузи имат отношение към БЛП, но не са изрично оспорени, не е основание да се прилагат признатите за неравноправни договорни клаузи.
За да направи извод за неоснователност и на оплакванията във въззивната жалба против решението в осъдителната му част, основани на доводи за липса на процесуална връзка между иска по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и установителните искове за нищожност на договорните клаузи, въззивният съд е изложил следните аргументи: уважаването на осъдителния иск е в зависимост от изхода на спора по установителните искове относно действителността на оспорените договорни клаузи; констатациите за неравноправност водят до нищожност на тези клаузи и имат за последица връщане на полученото по тях при липса на основание.
Предвид нищожността на клаузите за поемане на валутния риск и тези за едностранна промяна на БЛП, заплатените от кредитополучателя суми по курс на швейцарския франк към евро, надвишаващи курса в договора при усвояване на сумите и тези във връзка с приложения по-висок лихвен процент, изчислени в общ размер на месечни анюитетни вноски, възлизат общо на 44 727,05 евро, която сума превишава с 14 205,22 евро дължимата за периода 03.03.2012г. – 03.09.2015г. сума от 30 521, 83 евро, изчислена на база 95 643 евро кредитен лимит, разсрочен на 240 вноски при лихвен процент 6%.
Доводите във въззивната жалба, че при сключване на договор за кредит в евро /без приравняване и превалутиране в швейцарски франкове/ би бил приложим по-висок лихвен процент по кредита, са приети от съдебния състав за неоснователни по съображения, че прогласяването на договорна клауза за неравноправна не може да има за последица прилагането на други условия, които не са били уговорени в договора.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по него. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Съобразно правомощията по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС релевантният материалноправен въпрос, посочен от касатора в т. 2 от изложението към касационната жалба, може да бъде конкретизиран по следния начин: В хипотеза на банков кредит, по който цялата сума фактически е предоставена на разположение на кредитополучателя в резервната валута на страната /евро/, а не в чуждестранната валута /щвейцарски франкове/, уговорена в договора за кредит, и задължението за погасяване е посочено в договора в същата чуждестранна валута, счита ли се договорът сключен в резервната валута на страната /евро/ и в коя валута се дължи връщането на кредита? Така конкретизираният материалноправен въпрос е от значение за спора, включен е в предмета на делото и е обусловил правните изводи на въззивната инстанция. Настоящият съдебен състав приема за основателно искането за допускане на касационно обжалване по този въпрос на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за проверка на съответствието на даденото от съда разрешение с практиката на Съда на ЕС, обективирана в решение от 20.09.2017г. по дело С-186/16, EU:C:2017:703 и определение от 22.02.2018г. по дело С-119/17, EU:C:2018:103. Налице е и основание за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за проверка на съответствие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 295/22.02.2019г. по т. д. № 3539/2015г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 294/27.03.2019г. по т. д. № 1599/2017г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 384/29.03.2019г. по т. д. № 2520/2016г. на ВКС, ТК, II т. о. и решение № 314/29.07.2019г. по т. д. № 1766/2016г. на ВКС, ТК, II т. о.
С оглед допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК преценката за правилността/неправилността на обжалвания съдебен акт, включително и по отношение на посочения в т. 1 от изложението към касационната жалба процесуалноправен въпрос, следва да бъде извършена в производството по чл. 290 ГПК.
На основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 600,66 лв.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 545 от 06.03.2019г. по гр. дело № 4795/2018г. на Софийски апелативен съд, 14 граждански състав.
УКАЗВА на касатора в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена държавна такса в размер 600,66 лв. по сметка на ВКС, при неизпълнение на което задължение касационната жалба ще бъде върната. След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на Второ отделение на Търговска колегия на ВКС на РБ за насрочване в открито заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: 1.


2.