Ключови фрази

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е


№ 300


гр. София 20.04.2022 г.


Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети април две хиляди двадесет и втора година в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
ЕРИК ВАСИЛЕВ


изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр. дело № 3439/2021 год.


Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби, подадени от Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество /КПКОНПИ/, чрез процесуалния представител ст. инспектор М. Д. и от В. Д. Д., против въззивно решение № 10060/19.01.2021 г., постановено по в. гр. д. № 73/2019 г. на Софийски апелативен съд, с което след частична отмяна на решение № 6088/27.09.2018 г. по гр. д. № 9657/2011 г. на Софийски градски съд е признато за установено по иска на КПКОНПИ, предявен на основание чл. 124, ал. 5 ГПК срещу В. Д. Д., че неговата наследодателка Ц. С. Д., починала на 17.01.2011 г., е извършила престъпление по чл. 255, ал. 1, т. 1 НК, изразяващо се в избягване на установяването или плащането на данъчни задължения в големи размери чрез неподаване на декларация по ЗОДФЛ /отм./ през годините 2002, 2003, 2006 и 2007, отнето е от В. Д. Д. на основание чл. 5, във вр. с чл. 4, ал. 1 и чл. 28, ал. 5 ЗОПДИППД /отм./ следното имущество, придобито от Ц. С. Д. през периода 14.07.1986 г. – 17.01.2011 г.: апартамент № 7, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] състоящ се от две стаи, столова, дневна, кухненски бокс и сервизни помещения, със застроена площ от 79,06 кв. м. при съседи: стълбище, ап. № 6, ап. № 8, двор, заедно с принадлежащото му избено помещение № 8 и таванско помещение № 18, заедно с 3,037 % идеални части от общите части на сградата и съответното право на строеж върху държавна земя, дарен на В. Д. Д. през 1997 г.; гараж № 11, находящ се в [населено място], в жилищната сграда на [улица], вх. В, на партерен етаж, с площ от 16,22 кв. м. при съседи: от север – главно ел. табло и помещение за смет; от изток – [улица]; от юг – калкан към вх. Б и от запад – гараж № 18, заедно с 0,297 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, в което е построена сградата; 74,5 % ид. части от ливада с площ от 1,198 дка, находяща се в землището на [населено място], общ. С., ЕКАТТЕ *** в местността „А. д.“, представляваща имот **** по картата на землището при граници: имот № ***; имот № ***; имот № *** и имот № **** – пасище, мера; 74,5 % ид. части от ливада с площ от 1,215 дка, находяща се в землището на [населено място], общ. С., ЕКАТТЕ **** в местността „А. д.“, представляваща имот *** по картата на землището при граници: имот № ***; имот ****; имот № ****; имот № *** и имот № **** – пасище, мера; 74,5 % ид. части от ливада с площ 1,686 дка, находяща се в землището на [населено място], общ. С., ЕКАТТЕ *** в местността „А. д.“, представляваща имот *** по картата на землището при граници: имот № ***; имот № ***; имот № *** и имот № *** – пасище, мера; 74,5 % ид. части от ливада с площ от 1,199 дка, находяща се в землището на [населено място], общ. С., ЕКАТТЕ *** в местността „А. д.“, представляваща имот *** по картата на землището при граници: имот № ***; имот № ***; имот № ***; имот № *** и имот № *** – пасище, мера; сума в размер на 5121,23 лева по стандартен депозит в лева № IBAN **** в „ДЗИ Банк“ АД с титуляр Ц. С. Д., ведно със законната лихва, начислявана от август 2007 г. до датата на отнемането; сума в размер на 58 434,70 евро, с левова равностойност 114 288,34 лева по разплащателна сметка в евро № **** в „Банка ДСК“ ЕАД с титуляр Ц. С. Д., ведно със законната лихва, начислявана от август 2007 г. до датата на отнемането; сума в размер на 21 000 лева по депозитна сметка № 107 54 299 в „Банка ДСК“ ЕАД с титуляр Ц. С. Д., ведно със законната лихва, начислявана от август 2007 г. до датата на отнемането; сума в размер на 1247,50 лева по разплащателна сметка № IBAN **** в „Банка ДСК“ ЕАД с титуляр Ц. С. Д., ведно със законната лихва, начислявана от август 2007 г. до датата на отнемането; 10 броя акции от емисията на „Българска холдингова компания“ АД, ЕИК 121576032 и 75 броя акции от емисията на „Индустриален холдинг България“ АД, ЕИК 121631219 , решението е потвърдено в останалата част и са присъдени съдебни разноски.
Ищецът КПКОНПИ обжалва въззивното решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение, с което са отхвърлени исковете му за отнемане на сумата от 3500 лева, иззета от банкова касета № **, находяща се в „Юробанк“ АД, сумата от 1620 щатски долара, иззета от банкова касета № ***, находяща се в „Юробанк“ АД и сумите, иззети от банкова касета № **, понастоящем депозирана за съхранение в Обществения трезор на БНБ – 277 800 щатски долара, 844 370 евро и 14 070 лева, а ответникът В. Д. Д. в частта, с която се признава за установено, че наследодателката му Ц. С. Д. е извършила престъпление по чл. 255, ал. 1, т. 1 НК и се отнема описаното по-горе имущество.
В касационната жалба на КПКОНПИ се релевират оплаквания за неправилност и необоснованост на решението в обжалваната част.
В изложението на основанията за допускане до касационно обжалване касаторът се позовава на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 3 и ал. 2, предл. 3 ГПК. Формулирал е следните въпроси: 1. „Представляват ли косвено доказателствено средство фактическите обстоятелства, установени в обвинителния акт в хипотезата на чл. 124, ал. 5 ГПК?“; 2. „Какво е доказателственото значение на фактическите обстоятелства в обвинителния акт в гражданско производство в хипотезата на чл. 124, ал. 5 ГПК?“; 3. „Какво е доказателственото значение в гражданско производство на признанията на факти, направени от едно лице пред друг орган?“ и 4. „Следва ли съдът да приложи презумпцията на чл. 69 от ЗС, когато ищецът се е позовал на нея и същевременно липсват заявени от трети лица претенции спрямо вещта?“. Поддържа, че решението е очевидно неправилно, тъй като съдът не е обсъдил приложеното на л. 174 от първоинстанционното дело писмо от Националната следствена служба с изх. № 7051/23.07.2007 г.
Постъпил е писмен отговор от ответната страна по касационната жалба В. Д. Д., в който излага съображения, че не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване на решението в обжалваната от КПКОНПИ част, а по същество същото е правилно и законосъобразно.
Контролиращата страна Софийска апелативна прокуратура не е подала отговор и не изразява становище по жалбата.
В касационната жалба на В. Д. Д. се релевират доводи за неправилност и необоснованост на решението в обжалваните части.
В изложението на основанията за допускане до касационно обжалване касаторът се позовава на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, предл. 3 ГПК. Формулирал е следните въпроси: 1. „Следва ли съдът /САС, ГО, 4-ти с-в/ да установи и да разграничи – приходи, разходи и евентуално получен облагаем доход от проверяваното лице, който то - проверяваното лице е било длъжно да декларира /ако въобще е имало нещо за деклариране/, тъй като в случая няма издаден ревизионен акт, а и правото на защита никога не е било използвано поради посочените в касационната жалба причини?“; 2. „Следва ли съдът /САС, ГО, 4-ти с-в/ при очевидни неясноти, или противоречия в заявения петитум описани в касационната жалба да приложи правилото по чл. 129, ал. 2 от ГПК, като остави исковата молба, респ. въззивната жалба без движение и даде указания на ищеца за отстраняване на нередовностите? Освен това, следва ли съдът да констатира, съгласно установената съдебна практика, когато искът е предявен срещу трети лица дали исковата молба, респ. въззивната жалба съдържат и обстоятелствата, че те са знаели или са могли да предполагат, че имуществото е незаконно придобито?“; 3. „Следва ли съдът /САС, ГО, 4-ти с-в/ да приложи чл. 17 ал. 1 от ГПК, като обсъди и коментира всички относими към делото доказателства в тяхната цялост и взаимосвързаност и в тази връзка, следва ли съдът да вземе становище каква е доказателствената тежест /стойност/ на показанията на едно лице /в случая С. В./ пред орган на досъдебно производство, които САС, ГО, 4-ти с-в напълно споделя и диаметрално противоположните свидетелски показания на същото лице пред СГС, НО, 4-ти с-в по НОХД 3726/09 г., които САС, ГО, 4-ти с-в дори и не коментира?“ и 4. „Длъжен ли е съдът да приложи максимално точно чл. 4 от ЗОПДИППД отм. според, който по гражданскоправен ред не може да бъде отнет доход, а само имущество придобито от доказана престъпна дейност? Следваше ли съдът да установи съобразявайки се и с трайната съдебна практика на ВКС, дали отнетото в полза на държавата имущество е присъствало в патримониума на Ц. Д. и много преди началото на проверявания период? Следваше ли съдът да установи и от каква престъпна дейност са, отнетите: два имота в провинцията придобити от родителите на моите родители в края на 19-ти век и също така, от каква престъпна дейност са придобили двата двустайни апартамента от родителите ми, първия закупен през 1961 г. и втория през 1996г.?“. Сочи, че първият въпрос е разрешен в противоречие с решение № 97/18.05.2018 г. по гр. д. № 3224/2017 г. на ВКС, IV г. о., вторият с решение № 97/18.05.2018 г. по гр. д. № 3224/2017 г. на ВКС, IV г. о. и решение № 200/14.02.2019 г. по гр. д. № 4143/2017 г. на ВКС, III г. о., третият с решение 43/04.09.2017 г. по гр. д. № 3143/2016 г. на ВКС, III г. о., а четвъртият с решение № 129/08.06.2015 г. по гр. д. № 5562/2013 г. на ВКС, IV г. о., решение № 228/06.07.2015 г. по гр. д. № 5321/2013 г., на ВКС, IV г. о., решение № 200/14.02.2019 г. по гр. д. № 4143/2017 г. на ВКС, III г. о. и др. Поддържа, че решението е очевидно неправилно по съображения, че отнетите имоти са закупени със средства придобити преди проверявания период.
Постъпил е писмен отговор от ответната страна по касационната жалба КПКОНПИ, в който излага съображения, че не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване на решението в обжалваната от В. Д. Д. част, а по същество същото е правилно и законосъобразно.
Контролиращата страна Софийска апелативна прокуратура не е подала отговор и не изразява становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на ІV г. о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
Касационните жалби са подадени от надлежни страни, в срока по чл. 283 ГПК, срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК, поради което са процесуално допустими.
Въззивният съд след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства е приел, че предявеният от КПКОНПИ иск за установяване на престъпно обстоятелство по чл. 124, ал. 5 ГПК е допустим – Ц. С. Д. е придобила облагаем доход по чл. 10, т. 18 ЗОДФЛ /отм./ за данъчни години 2001 г., 2002 г., 2005 г. и 2006 г., подлежащ на деклариране в годишни данъчни декларации, които не е подала. Посочил е, че доколко е налице хипотезата на чл. 255, ал. 1, т. 1 НК, размерите на данъчните задължения /в случая „особено големи размери“/ са релевантни само за определяне на размера на наказанието в наказателния процес. Приел е, че искът с правно основание чл. 28, ал. 5 ЗОПДИППД /отм./ е допустим и частично основателен – с оглед на предполагаемата връзка между извършеното от Ц. С. Д. данъчно престъпление и доколкото ответникът В. Д. Д. е единствен неин наследник. Изложил е, че КПКОНПИ е внесла мотивирано искане за отнемане на незаконно придобито от Ц. С. Д. имущество през проверявания период 14.07.1986 г. – 14.07.2011 г. По делото е установено, че съгласно Нотариален акт № 186/1993 г. Ц. С. Д. е призната за собственик на два недвижими имота, придобити по наследство и давност, находящи се в [населено място], област М.. С Нотариален акт № 159/1996 г. Ц. С. Д. е закупила от три физически лица Апартамент № 7, находящ се в[жк], със застроена площ от 79,06 кв. м. за сумата 712 000 лева /преди деноминацията на лева от 1999 г./. Според съдебно-техническата и съдебно-икономическата експертиза средната пазарна цена към датата на придобиване на този имот – 07.10 1996 г. е 5573,42 деноминирани лева или 1457,10 МРЗ. С нотариален акт № 82/1997 г. Ц. С. Д. е дарила на сина си В. Д. Д. същия апартамент и същият подлежи на отнемане от надарения на основание чл. 4, ал. 2 ЗОПДИППД /отм./. С Нотариален акт № 133/2002 г. Ц. С. Д. е закупила Гараж № 11 на [улица] [населено място] за сумата 6917 лева. Съгласно експертизите пазарната цена на гаража към датата на придобиването му – 03.10.2002 г. е 9358,45 лева или 93,58 МРЗ. Не подлежат на обсъждане възраженията на ответника, че всъщност гаражът е придобит за негова сметка, тъй като съдържанието на нотариалния акт не е опровергано относно действителния купувач. С Нотариални актове №№ 79, 80, 81 и 82, съставени на 17.10.2005 г. от нотариус С. Х., дружеството „Хидромонтаж“ ЕООД и Ц. С. Д. са закупили от различни физически лица четири ливади в землището на [населено място]. В нотариалните актове е отразено, че „Хидромонтаж“ ЕООД придобива по 25,5 % ид. части от всеки един от имотите, а Ц. С. Д. – по 74,5 % ид. части. Пазарната цена на придобитото от Ц. С. Д. е оценено от вещите лица на 667,04 лева, равни на 1,01 МРЗ. С Нотариален акт № 121/2006 г. Ц. С. Д. и В. Д. Д. са продали Апартамент № 11 с площ от 70 кв. м., находящ се в [населено място], [улица] за сумата 64 000 евро. Според съдебно икономическата експертиза продажната цена на 3/4 ид. части от този имот /какъвто е бил делът от съсобствеността на Ц. С. Д./ е 93 879,84 лева и се равнява на 586,75 МРЗ. С Нотариален акт № 182/2006 г. Ц. С. Д. е продала имота в [населено място], за който се е легитимирала като собственик по давност и наследство за сумата 2500 лева. Според съдебно икономическата експертиза, продажната цена на този имот се равнява на 15,63 МРЗ. По делото е представен и договор от 13.12.1996 г., в който е записано, че Ц. С. Д. и В. Д. Д. са продали на лицето Й. И. недвижим имот в [населено място] за сумата 100 000 лева. Този договор обаче не е сключен в изискуемата съгласно чл. 18 ЗЗД форма за действителност – нотариален акт, поради което същият не подлежи на обсъждане като доказателство в настоящия процес. Установено е от писмо, изпратено до КПКОНПИ от Централен депозитар, че към 2008 г. Ц. С. Д. притежава 10 акции от емисията на „Българска холдингова компания“ АД и 75 акции от емисията на „Индустриален холдинг България“ АД. Тъй като номиналната стойност на всяка една от акциите е 1 лев, следва да се приеме, че за закупуването им е направен разход в размер на общо 85 лева. В съдебно-икономическата експертиза е проследено движението на парични средства по банковите сметки с титуляр Ц. С. Д.. Документално е установено, че за периода 2004-2006 г. постъпленията по сметките са в размер на 74 507,81 лева, равни на 492,98 МРЗ. Вещото лице е дало заключение, че за процесния период 1986-2011 г. обичайните разходи за домакинството на Ц. С. Д. /двучленно до 1994 г., когато е починал съпругът й Д. Н. Д. и едночленно след 1994 г./, възлизат на 35 820,50 лева или 700,92 МРЗ. За установяване на приходите от трудови правоотношения на Ц. С. Д. и съпруга й е прието удостоверение за доходите на Д. Н. Д., допуснати и разпитани са свидетели. Свидетелите са заявили, че са работили с Ц. С. Д. във „Водоканалпроект“, където през 1988 г. последната се пенсионирала, но и след това продължила да работи. Заплатите били около 270 лева, получавали и премии. Съпругът й работел на ръководна длъжност. По време на първоинстанционното производство ответникът В. Д. Д. активно се е опитвал да се снабди с доказателства за доходите на неговите родители, но по независещи от него причини /включително несъществуване на икономически субекти, в които те са работили/, доказването не е пълно. На базата на събраните доказателства вещото лице е приело, че за периода от 14.07.1986 до 1991 г. Д. Н. Д. е получил от трудово правоотношение 10 618,21 неденоминирани лева, които са равни на 79,47 МРЗ. При съобразяване и на свидетелските показания, вещото лице и приело, че за периода от 14.07.1986 г. до 03.04.1990 г. съпругата му е получила от трудови правоотношения доход в размер на 35 082 неденоминирани лева, равняващи се на 180,55 МРЗ. Общо приходите на двамата съпрузи от трудови правоотношения, които следва да се приемат като доказано законни, възлизат на 260,02 МРЗ. Представено е разпореждане на НОИ, от което е видно, че към 31.12.1999 г. размерът на пенсията, получаван от Ц. С. Д. възлиза на 203,33 лева. Въззивният съд е приел, че поради настъпилите през годините процеси на инфлация и деноминация, съответствието /съответно несъответствието/ между законно получените приходи и разходите за процесния период не следва да се преценява в парични суми, а в минимални работни заплати. Законно установените приходи от продажби на недвижими имоти и от трудово възнаграждение възлизат на общо 862,40 МРЗ, а разходите – на 2754,59 МРЗ. Посочил е, че дори хипотетично да се допусне, че доходите от трудови възнаграждения на Ц. С. Д. и съпруга й да са били двойно по-големи /поради обективната невъзможност на ответника да ги установи точно/, то законните приходи биха възлизали на 1122,42 МРЗ,но в този случай разликата между 2754,59 МРЗ и 1122, 42 МРЗ е повече от двойна. Съществената част от разходите са направени след 1996 г. А за периода 2004-2006 г., който е част от инкриминирания период по наказателното производство, паричните постъпления по сметките на Ц. С. Д. са в размер на 74 507,81 лева, равняващи се на 492,98 МРЗ. Налице е връзка между престъпната дейност и придобиването на имуществото и същото подлежи на отнемане, с изключение на иззетите от банковите касети суми. Въззивният съд се е аргументирал, че не са представени доказателства в подкрепа на твърдението на КПКОНПИ, че сумите, намерени в банковите касетки /№№ 85, 446 и 102/, са били притежание на Ц. С. Д. и доколкото не са представени доказателства, в кой номер сейф/касета какви суми са били иззети,не може да се направи обоснован извод,кой точно е влогодателят към датата на изземването. Посочил е, че не са представени протоколи за претърсване и изземване, от които може да се установи, на коя дата и какви суми са намерени в банковите касети. Видно от писмо на Националната следствена служба, изпратено на 25.10.2006 г. до управителя на БНБ, на банката са предадени за съхранение в обществения трезор иззети суми от органите по разследването. От това писмо обаче не може да се направи обоснован извод, от кои банкови касети/сейфове какви суми са били иззети, както и кой точно е влогодателят по договорите за наемането им към датата на изземването. Единствената информация относно сумите, намерени в банковите касети, се съдържа в обвинителния акт. В същото време от представения по делото договор е установено, че преди претърсването – в края на месец март 2006 г., вече не Ц. С. Д., а лицето С. С. е била влогодател на сейф № 102.
Настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решението.
Атакуваното решение е валидно и допустимо.
Основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване не е налице,тъй като се отнася само до квалифицирани състави на неправилност на съдебния акт: допуснати от съда нарушения на относима за конкретния спор императивна материалноправна норма, на основополагащи за съдопроизводството процесуални правила, гарантиращи обективно, безпристрастно и съобразено с обективната истина, при зачитане равенството на страните, решаване на правния спор, имащи за резултат прилагане на закона в неговия противоположен, несъществуващ или отменен смисъл, както и при грубо нарушаване на основните логически, опитни и общоприложими научни правила при формиране на правните изводи въз основа на установените по делото факти (явна необоснованост), каквито не се установяват спрямо обжалваното решение.
Поставените от КПКОНПИ първи и втори процесуалноправни въпроси са решени от въззивния съд изцяло в съответствие с константната практика на ВКС, съгласно която за гражданския съд е задължителна само влязла в сила присъда /осъдителна или оправдателна/ и то само относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, съгласно чл. 300 ГПК. Ето защо, описаните в обвинителния акт факти нямат доказателствена стойност в гражданския процес. С оглед принципа за непосредственост и равенство на страните в процеса, тези факти подлежат на изрично доказване пред гражданския съд независимо дали по отношение на същите вече са събрани доказателства в хода на досъдебното производство. Останалите два въпроса не могат да послужат като основание за допускане на касационно обжалване, тъй като въззивният съд не се е произнасял по тях в обжалваното решение.
Само за пълнота на мотивите следва да се посочи, че касаторът не е обосновал поддържаното допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, а именно не е посочил какво е значението на въпросите за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Следва да се има предвид, че точното прилагане на закона, по смисъла на цитираната разпоредба, е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато касаторът не сочи, както и към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, на каквато липсва позоваване, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в случая липсват.
Поставените от В. Д. Д. въпроси също не могат да обосноват допускане на касационно обжалване на решението. По първия въпрос следва да се посочи, че въззивният съд не е основал решението си само на констатациите в ревизионния доклад, каквото е твърдението на касатора, а е съобразил събраните по делото в хода на производството доказателства. Видно от съдържанието на решението съдът е изследвал какви са били проходите и разходите на Ц. С. Д. и на нейния съпруг Д. Н. Д. за проверявания период и е достигнал до извод, че като не е подала данъчни декларации по чл. 41 ЗОДФЛ /отм./ върху данъчната основа – облагаеми доходи по чл. 10, т. 18 ЗОДФЛ /отм./ за годините 2001, 2002, 2005 и 2006 е осъществила състава на престъплението по чл. 255, ал. 1, т. 1 НК и е избегнала плащането на съответните данъчни задължения. Освен това, въпросът не е разрешен от въззивния съд в противоречие с посоченото от касатора решение на ВКС, което е неотносимо. Поставеният в изложението втори въпрос се явява неотносим, доколкото пред въззивният съд не е правено оплакване за нередовност на исковата молба, нито е констатирано такова в рамките на служебната проверка на въззивната инстанция. Третият въпрос отговаря на изискванията за общо основание, защото е пряко свързан с правомощията на въззивната инстанция. В случая обаче не е налице противоречиво разрешение на поставения въпрос от въззивния съд, а напротив – обсъдил е всички събрани по делото доказателства. Изрично е посочил, че не следва да се ценят възпроизведените в обвинителния акт показания на свидетелката С. С.. Четвъртият поставен въпрос в първата част, относно приложението на чл. 4 от ЗОПДИППД /отм./ е твърде общо хипотетично формулиран, а във втората част се отнася до правилността на постановеното решение, което не може да се обсъжда във фазата на допускане на касационното обжалване по чл. 288 ГПК, поради което и този въпрос не може да послужи като основание за допускане на касационно обжалване.
При този изход на спора разноски не се дължат.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г. о.

О П Р Е Д Е Л И :


НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 10060/19.01.2021 г., постановено по в. гр. д. № 73/2019 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: