Р Е Ш Е Н И Е № 3 гр.София, 10.03.2022г. Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на седемнадесети януари две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Галина Тонева ЧЛЕНОВЕ: Петя Шишкова Надежда Трифонова в присъствието на секретаря Галина Иванова и прокурора от ВКП Николай Любенов, като разгледа докладваното от съдия Шишкова КНД № 1074 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.346, т.1 от НПК. Образувано е по постъпили касационни жалби от подсъдимия М. Х. и от частните обвинители С. К., К. Ч. и Н. К., чрез процесуалните им представители, както и по протест от прокурор при Бургаската апелативна прокуратура срещу решение № 62 от 25.10.2021г., постановено по ВНОХД № 102/21г. по описа на Апелативен съд - Бургас. С атакувания съдебен акт е изменена присъда № 255 от 07.10.2020г. по НОХД № 300/20г. на Бургаския окръжен съд, като наказанието лишаване от свобода е намалено от четири години на две години и шест месеца, а лишаването от право да управлява МПС – от пет на три години. В останалата й част присъдата е потвърдена. Подсъдимият М. Х. Х. е признат за виновен по обвинението за престъпление по чл.343, ал.1, б.“в“, вр. чл.342, ал.1 от НК, за това, че на 06.04.2019г. по първокласен път I-6, в посока от [населено място] към [населено място] управлявал МПС – л.а. марка „Мерцедес“, модел „Е.“ с ДК [рег.номер на МПС] в нарушение на чл.21, ал.1 и чл.42, ал.2, т.2 от ЗДвП, и по непредпазливост причинил смъртта на Г. К. К.. Касаторите релевират касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК. Прокурорът твърди, че по делото се установява баланс между отегчаващи и смекващи обстоятелства, а не превес на смекчаващите. Изтъква, че са допуснати две особено груби нарушения на правилата за движение, че щетата за автомобила на пострадалия е тотална, и че подсъдимият и в миналото е наказван за незаконосъобразно управление на МПС. С жалбата от името на подсъдимия се иска приложение на чл.66, ал.1 от НК с оглед наличието на неотчетени смекчаващи обстоятелства. Преди всичко се поддържа съпричиняване, както от страна на пострадалия, така и от страна на водача на изпреварвания автомобил, и в допълнение опит от страна на подсъдимия да предотврати произшествието, чистото му съдебно минало, трудовата ангажираност, грижите за баба му и дядо му, и изразеното съжаление за извършеното. Частни обвинители желаят отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане с указания за увеличаване на наказанието с оглед тежкия резултат, сериозността на нарушенията на ЗДП и необходимостта да се постигне генерална превенция. В съдебно заседание представителят на ВКП поддържа протеста. Повереникът на частните обвинители счита наказанието за явно несправедливо и несъответно на проявената престъпна самонадеяност. Оспорва защитната теза за наличие на съпричиняване. Защитникът на подсъдимия моли за отлагане на изпълнението на наказанието, и намира, че целите на наказанието биха се постигнали и с условно осъждане предвид ниската степен на обществена опасност на дееца. Самият подсъдим заявява, че осъзнава вината си, съжалява за извършеното, и моли за по-леко наказание. Върховният касационен съд, след като се запозна с доводите на страните, и извърши проверка в пределите по чл.347, ал.1 от НПК, намери следното: Според посочения законов текст касационната инстанция проверява присъдата или решението само в обжалваната част. В жалбата от името на подсъдимия не се съдържа искане за връщане на делото за ново разглеждане, за събиране на допълнителни доказателства, или за различна оценка на наличните с цел установяване на друга фактическа обстановка. ВКС е сезиран единствено с оплакване за явна несправедливост на наказанието, поради което контролът е ограничен до правилното приложение на разпоредбите от общата част на НК, относими към индивидуализацията на санкционните последици. Обстоятелствата, които съдът е длъжен да съобрази, визирани в чл.54 и следващите от НК представляват фактически положения, включени в предмета на доказване според чл.102 от НПК, а последната оправомощена да ги изясни инстанция е въззивната. Касационният съд се произнася в рамките на възприетата от въззивния фактология, и не разполага с процесуална възможност за самостоятелна оценка на доказателствените материали и за установяване на нови или различни обстоятелства. В този смисъл претенцията на защитника за оценка на съпричиняването от страна на пострадалия и на св.М. като смекчаващо обстоятелство, е неоснователна, тъй като фактът на съпричиняване не е установен по делото. Бургаският апелативен съд подробно е обсъдил въведените чрез обясненията на подсъдимия твърдения, че пострадалият е управлявал без включени къси светлини, и че след започване на изпреварването изпреварваният автомобил е увеличил скоростта си и така е попречил за завършване на маневрата, и мотивирано ги е отхвърлил като недостоверни. По отношение на първото обстоятелство се е позовал на показанията на свидетелите Ч. и Н., възприели че преди произшествието К. се е движел с включени къси светлини, на показанията на свидетеля – очевидец А. М., и на категоричното заключение на вещото лице П. в същия смисъл. По отношение на второто обстоятелство са съобразени показанията на водача на изпреварвания автомобил и на пътуващия на предна дясна седалка св.Ю., според които скоростта не е била увеличавана, както и на факта, установен чрез показанията на св.А., протоколите за оглед и автотехническата експертиза, че ударът е настъпил в началото на маневрата. Установена е и значителна разлика в скоростите на двата автомобила /92 км/ч. и 181 км/ч./, при която техническите възможностите за ускорение на л.а. „Опел“ обективно не позволяват препятстване на изпреварването чрез увеличение на скоростта. При горното, размерът на наказанието следва да бъде съобразен с обстоятелството, че вредоносният резултат е настъпил по изключителна вина на подсъдимия Х.. Всички останали аргументи на касаторите са взети под внимание от въззивния съд при определяне на наказанието. Изводът за превес на смекчаващи обстоятелства се споделя от настоящия състав. Като такива правилно са оценени чистото съдебно минало, сравнително младата възраст на Х. /27г. към момента на произшествието/, положителните характеристични данни, трудовата ангжираност, полаганите грижи за възрастни родственици, фактът, че също е пострадал тежко от произшествието, както и изразеното съжаление и разкаянието му. Отегчаващи обстоятелства са наличието на две отделни нарушения на правилата за движение, като това на чл.21, ал.1 от ЗДвП е особено тежко, заради двукратното превишаване на разрешената скорост, и причинените материални щети. Допуснатото пет дни по-рано нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП, за което е наказан с фиш, неправилно е изключено от кръга на негативните данни. За него не се отнасят съображенията за изтекъл дълъг период от време и инцидентност на проявата, но не е достатъчно за категоричен извод, че Х. системно се изявява като недисциплиниран водач. Апелативният съд е изпълнил задължението да отчете посочените обстоятелства във вреда на подсъдимия, и именно поради наличието им е индивидуализирал лишаването от свобода над минималния размер, и е отказал да отложи изпълнението му по реда на чл.66, ал.1 от НК. С оглед изложеното, не се установява явно нарушение на изискването за определяне на справедливо наказание и въззивното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, Р Е Ш И : Оставя в сила решение № 62 от 25.10.2021г. по ВНОХД № 102/21г. на Апелативен съд - Бургас. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.