Ключови фрази
нередовност на исковата молба * Обективна отговорност за деликт при или по повод извършване на работа


4
РЕШЕНИЕ


N97

С.,20.07.2011 година


В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо отделение в съдебно заседание на двадесет и седми юни две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:Е. ЧАНАЧЕВА
Е. М.

при секретар: Н. Т.
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията: Ел. Чаначева
т.дело N 620/2010 година.

Производството е по чл.290 ГПК.
Държавен фонд „ Земеделие” – [населено място] е подал касационна жалба срещу решение № 36 от 09.03.2010г. по гр. д. №5/10г. на Великотърновски апелативен съд.
Касаторът е изложил оплаквания за необоснованост и неправилност на въззивното решение.
Ответникът по касация- Ч. „М.” – [населено място] е развил подробни доводи по основателността на претенцията и необосноваността на касационната жалба, като не е навел доводи за допустимостта на съдебния акт и редовността на сезиране, с оглед основанието за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното:
С определение №153 от 11.03.2011г., постановено по делото, решението е допуснато до касационно обжалване, обосновано с вероятната му недопустимост в съответствие с указанията дадени с т.1 ТРОСГТК на ВКС на РБ №1/2009г.
Първостепенният – Плевенски окръжен съд е бил сезиран с искова молба на Ч. „ М.” – [населено място] против Държавен фонд земеделие, в обстоятелствената част, на която ищецът е поддържал, че обработвал 30800дка земеделски земи, собственост на член –кооператорите, като вследствие на неблагоприятно климатично събитие – засушаване през 2007г. част от тях- засети с пшеница и ечемик били напълно унищожени.Твърдял е, че за да получи компенсации от ДФ „ Земеделие” в съответствие със ЗПЗП и ППЗПЗП, условието било унищожените площи да се засеят с втора култура. Посочил е, че в изпълнение на това изискване бил засял втора култура – царевица, която поради засушаването също била унищожена. Посочено е още, че въпреки тези усилия до подаване на исковата молба, помощи не са били заплатени, а от засяване на втората култура ищеца търпял вреди, определени от него като щета – която била пряка и непосредствена последица „ в изпълнение указанията дадени от областното поделение на ДФ „ Земеделие”. Петитумът е съдържал искане за присъждане на сумата 77235.лв. със законната лихва върху тази сума. Така заявена исковата молба е била нередовна, поради противоречието между обстоятелствена част и петитум. Това противоречие се извежда от претенция за вреди, за която не са изложени обстоятелства за осъществен деликт или друго основание, както и се основава на факти, които са опровергани от страната още в хода на производството пред първостепенния съд, поради което е и допуснато изменение на иска с определение от 05.10.2009г. на първостепенния съд, като е намалена цената, с оглед установяване на получено обезщетение от ДФЗ. Ищецът в хода на производството е променял твърдяните факти по спора, но не е очертал фактите определящи наличието на осъществен деликт, респективно на друго основание, на което претендира процесната сума. Този извод се налага и поради това, че на същия са му заплатени компенсации от ответника, а именно тяхното получаване е обвързал в обстоятелствената част от исковата молба като обуславящо задължението му да засее втората култура. Може би поради това и първостепенния съд е изложил мотиви свързани с нередовността на сезирането си, като е посочил че не е изяснено в какво точно се изразява противоправното поведение на служителите на областното поделение на фонда, като ищецът не твърди, че изискване за засяване на втората култура не е съществувало в Указанията на ДФЗ, но в този случай по-скоро се оспорва целесъобразността на тези указания, а не тяхната противоправност. Яснота по очертаването на твърдяните от страната факти, определящи обстоятелствата, на които се основава иска не е постигната и пред въззивния съд, въпреки,че състава в мотивите на обжалвания съдебен акт е посочил, че възприема обясненията на председателя на кооперацията като уточняване на претенцията в смисъл, че втората култура – царевица е била засята върху част от площите във връзка с дадените указания от Държавен фонд „ Земеделие”, като изцяло и единствено са интерпретирани в тази връзка„Указанията” на ДФ „ Земеделие” и съобщението на Пресцентъра на МЗГ. Съдът не е обсъдил индицираното наличие на договорни правоотношения между страните, които изключват отговорността за вреди по реда на непозволеното увреждане. Или същият се е произнесъл по чл.49 ЗЗД, без да има яснота по твърдяните факти, свързани с фактическия му състав, доказването, на които е лимитирано от изложените в исковата молба обстоятелства. Иска по чл.49 ЗЗД регламентира гаранционно – обезпечителната отговорност на възложителя на работа, от чието противоправно изпълнение са произтекли вреди. Т.е. деликта, с всички негови характеристики, в това число и противоправност на поведението / за което липсват каквито и да било обстоятелства/, връзката между него и вредата, изричното възлагане на конкретна работа, от която ищеца счита, че са произтекли вредите, следа да се основава на ясно и точно изложени обстоятелства, за да обуслови обсъжданата правна квалификация. Определянето на правната квалификация на иска е дейност на съда по приложение на закона и се извежда от исковата молба- нейната обстоятелствена част и петитум, но само редовна искова молба може да обуслови валидното осъществяване на тази дейност. Следователно, решаващият състав е следвало, в качеството си на въззивен съд да проведе производство по чл. 129 ГПК, с оглед това, че претенцията за обезщетение следва да се основава на ясни и конкретни обстоятелства, които съдът следва да подведе под конкретна правна норма. Като не е съобразил изложеното, решаващият състав е постановил своят съдебен акт по нередовна искова молба в противоречие с разрешенията дадени с т.4 на ТРОСГК №1 /2001г.на ВКС на РБ, които не са загубили своята стойност на задължителна практика, поради това, че са насочени към разрешаване на въпроси относими общо към характера и спецификата на въззивното производство и съответно приложими и към процесуалния ред, очертан от действуващия ГПК. С оглед тези разрешения именно, постановеното по нередовна искова молба решение като недопустимо, следва да бъде обезсилено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който да проведе производство по чл.129, ал.2 от ГПК, със задължителни указания за привеждане в съответствие на обстоятелствената част и петитума на исковата молба. Едва след това и в зависимост от процесуалното поведение на ищеца, след отстраняване на констатираната нередовност на исковата молба следва да бъде определена и правната квалификация на иска, по който се дължи произнасяне по същество.
Проверката по допустимостта на постановения съдебен акт, предхожда тази по основателността на жалбата и след констатация за това, че постановения съдебен акт е недопустим, съдът не може да се произнесе по съществото на спора и да разгледа направените от касатора оплаквания, както и доводите на ответника по касация.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение


Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА решение № 36 от 09.03.2010г. по гр. д. №5/10г. на Великотърновски апелативен съд.
ВРЪША делото за ново разглеждане от същия съд при друг съдебен състав.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: