Ключови фрази


Р Е Ш Е Н И Е
№ 50
[населено място] , 14.07.2022г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия , първо търговско отделение, в открито съдебно заседание на четвърти април, през две хиляди двадесет и втора година , в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ : РОСИЦА БОЖИЛОВА
ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ
при секретаря Ангел Йорданов, като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 36 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.47 т.2 пр.първо ЗМТА .
Образувано е по иск на „Интеркомерс 2010“ ЕООД , за отмяна на арбитражно решение, постановено на 03.11.2021 г. от Арбитражен съд при Българска търговско-промишлена палата / БТПП / ,по арбитражно дело № 17/2021 год., с което е уважен предявеният от „Мултипъл плюс „ ЕООД против ищеца иск , за присъждане на сума от 4 740,67 лева – цена на доставена електрическа енергия по договор № FE3000878/01.01.2016 г. за продажба на електрическа енергия, балансиране за краен клиент и предоставяне на комбинирани услуги, за месеците ноември и декември 2017 г., за което вземане са издадени две фактури – от 0.11.2017 г. и 31.12.2017 г., ведно със законната лихва върху присъдената сума, за периода 14.02.2018 г. – 11.02.2021 г., в размер на 1 426,47 лева. Ищецът по настоящият иск оспорва наличието на обвързваща го с ищеца в арбитражното производство арбитражна клауза, за разглеждане на спора пред арбитраж, тъй като последният е придобил вземането въз основа на постановление за възлагане на съда по несъстоятелността на „Фючър Енерджи„ ЕООД - № 260000/0601.2021 г. по т.д.№ 3343/2017 г. на СГС VІ – 19 състав, в резултат на проведен по реда на чл.717з и сл. ТЗ търг, като длъжник по възложеното вземане е „ Интеркомерс 2010 „ЕООД. Този способ на придобиване страната квалифицира като принудителна цесия, спрямо която на общо основание намира приложение формираната, непротиворечива практика на ВКС – че по силата на договора за цесия цесионерът не придобива и уговореното между длъжника и цедента право на отнасяне на спора пред арбитраж, в качеството му на самостоятелен спрямо материалното правоотношение, процесуален договор, освен при изрично заявено съгласие на длъжника. Обстоятелството, че прехвърлянето на вземането се осъществява в производство по несъстоятелност, като универсално производство по принудително изпълнение, не прави правоприемството универсално, в каквато насока счита, че са съображенията на мнозинството на арбитражния състав. Излага съображения за частния характер на правоприемството, доколкото длъжникът в несъстоятелност продължава да съществува като правен субект, а правоприемството е само по отношение едно отделно негово вземане. Ищецът се позовава на изричното си противопоставяне на компетентността на арбитража - с отговора на исковата молба, поради което не намира приложение фикцията на чл. 7 ал.3 вр. с чл.20 ал.1 от ЗМТА. Поддържа съображенията за липса на компетентност , изложени в особеното мнение на председателя на арбитражния състав.
Ответната страна – „Мултипъл Плюс „ ЕООД – оспорва иска , поддържайки съображенията на мнозинството на арбитражния състав . Не намира за приложима формираната съдебна практика, отричаща правоприемство по отношение арбитражна клауза, със сключването на договор за прехвърляне на вземането, произтичащо от договора ,включващ същата. Счита, че придобиването на вземането по реда на чл. 717з ТЗ не съставлява цесия, нито може да се приложат по аналогия правилата на цесията за същото. Длъжникът по вземането остава обвързан от арбитражната клауза и ако някой следва да материализира воля дали приема същата, то това е приобретателят „Мултипъл плюс „ЕООД, приемайки я, с факта на предявяване иска си пред АС на БТПП. Макар да не е налице универсално правоприемство, според ответника – ищец в арбитражното производство - хипотезата се доближава до правните последици на същото, тъй като се прекратява съществуването на търговеца в несъстоятелност, а неговите имуществени права, по специалния ред на чл. 717з ТЗ преминават върху трето лице в рамките на производството по несъстоятелност. Не е налице доброволна смяна на кредитора „Фючър Енерджи „ ЕООД / н./ с „Мултипъл Плюс„ ЕООД.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че искът е предявен в срока по чл. 48 ал. 1 ЗМТА, спазен дори спрямо датата на постановяване на арбитражното решение – най-ранна възможна дата на узнаване на същото от ищеца.
За да се произнесе, настоящият състав съобрази следното:
Претендираните с иска пред АС на БТПП вземания на „ Мултипъл Плюс „ ЕООД произтичат от Постановление за възлагане вместо плащане, предвид качеството му на кредитор на несъстоятелността на кредитора по същите - „Фючър Енерджи„ ЕООД / н. / , издадено от съда по несъстоятелността на същото дружество , на основание чл.717з ТЗ, след проведен търг с тайно наддаване по чл.717б и сл. ТЗ. В договора за продажба на електрическа енергия, балансиране за краен клиент и предоставяне на комбинирани услуги, сключен между „Фючър Енерджи„ ЕООД /н./ и „Интеркомерс 2010 „ ЕООД е договорена арбитражна клауза / чл.19 ал.2 /, възлагаща компетентността за разглеждане на спорове, възникнали от същия, на АС при БТПП. Именно с нея „Мултипъл Плюс „ ЕООД е обосновал адресирането на исковете до АС при БТПП, като компетентен да се произнесе по същите. С отговора на исковата молба ответникът „Интеркомерс 2010„ ЕООД е оспорил изрично компетентността на арбитражния съд, по съображения, аналогични на поддържаните за липса на правоприемство по отношение на арбитражна клауза в договор, вземанията по който са прехвърлени на трето лице / цесия / .
Арбитражният съд – мнозинство на състава – е обосновал компетентността си, като е изхождал от формирана от състави на ВКС съдебна практика, приемаща две хипотези на приемство по отношение на сключен арбитражен договор – с изричното съгласие на прехвърлителя, приобретателя и длъжника по вземането / при цесия / и при универсално правоприемство, но е приел, че конкретното правоприемство е трети, различен спрямо тези два способа вид, разрешим аналогично на хипотезата на универсалното правоприемство, до която най-близко стои. Последното се обосновава с довода, че връзката между договора за доставка на електрическа енергия и арбитражния договор е връзка между главен и обслужващ договор, доколкото целта на арбитражната клауза е единствено да делегира власт на арбитража, за разглеждане на породилите се от сключването и изпълнението на договора спорове. Ответникът в арбитражния спор – длъжник по вземането - остава обвързан от тази клауза и след смяната на насрещната страна, която от своя страна е изявила съгласие с предявяването на исковете пред АС на БТПП. С прекратяване дейността на дружеството в несъстоятелност се прекратяват сключените от същото договори, а имуществените му права - включени в масата на несъстоятелността – се осребряват. Арбитражният договор, обаче, бидейки обслужващ материалното правоотношение и тъй като не е престационен, не се прекратява, съответно остава да обвързва длъжника. Аналогично на универсалното правоприемство, приемникът на вземането, не отправя волеизявления. Арбитражният договор не се прекратява със смъртта на физическото лице, следователно няма причина разрешението да е различно в хипотезата на юридическа смърт на търговско дружество.
Независимо, че формално е изхождал от разрешението на спора за правоприемството по отношение на арбитражна клауза в практиката на ВКС, конкретно досежно правоприемството при цесия, мнозинството на арбитражния състав на практика е оспорило правилността й, основавайки се на обслужващия характер на арбитражния договор, запазване действието му и след прехвърляне на вземането, съответно на запазване обвързаността на длъжника с него, доколкото няма реализирано правно основание за прекратяването му, в качеството на самостоятелен договор, при смяна на кредитора, след като не е договор intuitu personae.
В особеното мнение на председателя на арбитражния състав са изложени следните съображения за липса на компетентност : Придобиването на права по реда на чл. 717з ТЗ е по същество принудителна цесия - вземането на длъжника в несъстоятелност преминава в патримониума на трето лице срещу плащане на цена. Макар че в тази хипотеза вземането преминава независимо от волята на изначалния кредитор, то и в двата случая - доброволната цесия и принудителната такава – то преминава независимо от волята на длъжника. Именно последното, според председателя на арбитражния състав, предпоставя приложението по аналогия на разрешенията в практиката на ВКС, относно правоприемство по отношение арбитражната клауза в случай на цесия – съответно отречено. Цитирана е практика на състави на ВКС,според която арибтражното споразумение има относително самостоятелен характер спрямо договора , във връзка с който е сключено и няма качеството на негова принадлежност. Прехвърлянето на вземането по материалното правоотношение не инкорпорира и прехвърляне на права по арбитражния договор, освен при изрично писмено съгласие на длъжника по цедираните вземания. Тези съображения на ВКС председателят на арбитражния състав намира приложими и в хипотезата на чл. 717з ТЗ, изхождайки - както се посочи по-горе – от общата същностна характеристика: длъжникът, независимо от волята му, е поставен в позиция да отговаря пред различно от първоначалния кредитор лице. Обстоятелството, че това е станало в рамките на производството по универсално принудително изпълнение не променя този факт, нито прави приемството в конкретния случай универсално.
По съществото на правния спор :
Действително в теорията и съдебната практика се приема обвързаност с арбитражната клауза при универсално правоприемство на страната на кредитора или длъжника, както и по изрично съгласие на цедента, цесионера и длъжника. Съображенията за първата хипотеза , обаче, не се коренят в настъпването на правоприемството в резултат на обективни обстоятелства, извън волята на страните, без договор, а на приемството както в правата, така и в задълженията / аналогично и при субективна новация – решение по т.д.№ 789/2012 г. на І т.о. ВКС, т.д.№ 251/2019 г. на ІІ т.о. на ВКС , за разлика от законовата суброгация само в права – така решение по т.д.№ 3506/2014г. на ІІ т.о. на ВКС /. В настоящата хипотеза, с постановлението за възлагане вземане на несъстоятелния длъжник в полза на кредитор на несъстоятелността, не настъпва правоприемство и в правата, и в задълженията по сключения между несъстоятелния търговец, като кредитор и длъжника му материален договор.
Мнозинството на настоящия състав споделя съображенията в изложеното особено мнение, по въпроса за приемството в арбитражен договор при цесия, до правните последици на каквато най-много се доближава конкретния способ за придобиване на вземането. Последователно в практиката на ВКС е застъпвана тезата, че съдбата на арбитражния договор, като самостоятелен процесуален договор, не следва съдбата на договора, по повод на който е сключен. Правните последици на арбитражната клауза имат сила само за страните по нея. Тя не съставлява принадлежност към материалното право.
С оглед изложеното, липсва арбитражна клауза, обуславяща компетентността на АС на БТПП, за произнасяне по спора, като се съобрази, че не е налице приемането й , при условията на чл. 7 ал. 3 ЗМТА – с отговора на исковата молба „Интеркомерс 2010„ЕООД изрично е оспорило компетентността на арбитража, поради липса на обвързваща го арбитражна клауза , сключена с ищеца „Мултипъл плюс „ЕООД. Предвид това атакуваното арбитражно решение следва да бъде отменено.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА, на основание чл. 47 ал.1 т.2 пр. първо ЗМТА, арбитражно решение, постановено на 03.11.2021 г. по арбитражно дело № 17/2021 год. от Арбитражен съд при Българска търговско-промишлена палата / БТПП / .
ОСЪЖДА „Мултипъл плюс„ЕООД да заплати на „Интеркомерс 2010 „ ЕООД сторените в производството разноски, в размер на 1006,30 лева , от които 300,30 лева заплатена държавна такса и 706 лева – заплатено адвокатско възнаграждение .
Решението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

/ с особено мнение /



ОСОБЕНО МНЕНИЕ на съдия Божилова :

Не споделям аргументацията на мнозинството на арбитражния съд, в обосноваване на компетентността му в конкретния случай, по изложените в решението съображения, но не споделям и възприетата от мнозинството на съдебния състав необвързаност на длъжника с арбитражната клауза в сключен материалноправен договор, при цедиране на вземанията по същия, спрямо новия кредитор - цесионера.
Само от качеството на арбитражния договор като самостоятелен процесуален договор и принципа res inter alios acta не може да се обоснове подобна теза. Формален е и споделяният в съдебната практика извод, че арбитражната клауза не е принадлежност на вземането, като се съобрази, че понятието „принадлежност„ в разпоредбата на чл. 99 ал. 2 ЗЗД е обобщаващо / арг. и от редакцията в чл.319 ЗЗД от 1892 г. отм. /, а изброяването в същата – неизчерпателно. Липсва и дефиниция за понятието „принадлежност„, поради което преценката за квалифицирането на определено право, като такава, следва да изхожда от конкретния случай. Така ОСГТК на ВКС вече прие, че потестативното право на иск по чл.135 ЗЗД е предявимо от цесионера, именно като принадлежност на цедираното вземане, доколкото е възникнало в патримониума на цедента / ТР № 2 от 26.03.2021 г. по тълк.дело № 2 / 2019 г. /, със следните съображения : „Всички елементи от фактическия състав на това преобразуващо право се отнасят към вземането, а самото право обслужва интереса на притежателя му от неговото удовлетворяване, без да е функционално свързано с други елементи от съдържанието на правоотношението между длъжник и кредитор. След като с реализиране на горепосочения фактически състав това материално право възниква за цедента и обслужва единствено интереса от събиране на вземането му, доколкото вземането е предмет на цесията, не и останалите права и задължения по правоотношението между длъжника и кредитора - цедент, то следва, че същото, в качеството на принадлежност - обезпечение в широк смисъл - е прехвърлимо по силата на цесията, обслужвайки събирането му, но в полза на цесионера, към който, с цесията, е преминал и интереса от удовлетворяването му.“
Видно е, че съображенията изхождат от обслужващата вземането характеристика на потестативното право по чл.135 ЗЗД. Съдебната практика възприема и други „ принадлежности „, прехвърлими с вземането при цесия , посочени в същото ТР : правото на задържане – срещу вземане от подобрения на вещ от цедента, до тяхното изплащане от длъжника, право на избор на предмета при алтернативни задължения, правото за предявяване на предсрочна изискуемост, съгласно клаузите на сключения между цедент и длъжник договор – всички относими към събирането на вземането. В правната теория и в арбитражната практика като принадлежност се възприемат и потестативното право по чл. 134 ЗЗД, както и правото на неустойка, съгласно уговореното в материалноправния договор. Общото в характеристиката им е , че се касае за отнапред съществуващи, спрямо цесията, права или следващи от закона положения, обслужващи вземането и способстващи реализирането му. Такава функция изпълнява и уговорката за десезиране на държавния съд, с възлагане разрешаването на спорове на институционален или арбитраж ad hoc , в частност – разрешаване на споровете, свързани с вземането, до което се ограничава предмета на цесията. Това предпоставя качеството й на „принадлежност“ към вземането, по смисъла на чл. 99 ал. 2 ЗЗД.
Принципът res inter alios acta също не издържа, като мотив за отричане качеството принадлежност. Така договорените между страните по материалноправния договор обезпечения преминават към цесионера , без да е необходимо да ги учредява наново. Същото е и по отношение на договорени лихви и разноски. Те преминават към цесионера поради акцесорния си характер спрямо вземането, който преодолява принципа res inter alios acta.
С цедиране на вземането се променя личността на кредитора, но изборът на арбитраж не се прави с оглед личността на кредитора, който е страна, не предмет на договора, а с оглед доверието в конкретно избрания арбитраж и предпочитането му, като способ за процесуалноправна защита, пред държавните правораздавателни институции. Изборът и уговорката за сезирането на този арбитраж, в случай на спор, произтичащ от материалното правоотношение, е предмета на този процесуален договор и този предмет не се променя с цедиране на вземането. Не може, освен по съображения за страх от нерегламентирани връзки между цесионера и арбитража, непочиващи на закона, смяната на кредитора да се приравни на загубено доверие в арбитража от страна на длъжника. Смяната на кредитора не поставя длъжника в по-тежко положение по отношение материалното правоотношение, доколкото същият продължава да притежава всички възражения, които е имал и към стария кредитор. Следва да се държи сметка и затова, че много често именно арбитражната клауза обуславя интереса на цесионера от придобиване на вземането, с оглед определени предимства на арбитража пред съдебното разрешаване на спорове и пригодността му за целите на търговския оборот. Както се споделя в правната теория: арбитражните споразумения не са „personal covenants“, а част от икономическата стойност на прехвърленото материално право.


Съдия Божилова: