О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 55 София, 07.02.2022 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на Второ отделение, в закрито заседание на двадесети януари две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ЙОНКОВА ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ изслуша докладваното от съдия Ефремова ч. т. д. № 5/2022 г. Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „Джей Си Деко Имидж“ АД, [населено място] (неправилно наречена „частна жалба“) срещу определение № 2117 от 09.08.2021 г. по в. ч. гр. д. № 2152/2021 г. на Софийски апелативен съд, с което, след отмяна на определение № 798 от 28.06.2021 г. по ч. гр. д. № 8146/2021 г. на Софийски градски съд, ГО, IV-Г състав, е допуснато обезпечение на бъдещ иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД на „Камеко“ АД, [населено място] срещу дружеството-частен касатор за сумата 33 490.43 лв., представляваща неизпълнено задължение по споразумение от 19.02.2019 г., чрез налагане на запор върху банковите сметки на „Джей Си Деко Имидж“ АД в „Банка ДСК“ ЕАД и „Обединена Българска Банка“ АД до размер на исковата сума. Частният касатор моли за отмяна на въззивното определение като неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и поради необоснованост. Счита, че съдът се е произнесъл по нередовна молба, тъй като предявените с нея бъдещи искове не са достатъчно индивидуализирани – посочени са като глобална сума, без да е ясно каква част от тях се отнася за разноски, какви точно вреди се претендират и какво е тяхното правно основание. Освен това, според частния касатор, бъдещият иск би бил недопустим, доколкото процесното споразумение от 19.02.2019 г. е сключено в полза на трето лице и поради това молителят не може да черпи права от него. В частната жалба е релевирано изрично оплакване и за необоснованост на обжалвания акт, произтичаща от липсата на мотиви по предпоставките за допускане на обезпечение на бъдещ иск – за неговата допустимост и вероятна основателност. Несъгласие е изразено и с размера на определената парична гаранция с твърдението, че не обезпечава в достатъчна степен вредите на бъдещия ответник при евентуална неоснователност на иска. Като обосноваващи допускане на касационното обжалване, с поддържане на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени въпросите: „1. Дължи ли самостоятелно произнасяне въззивният съд като втора инстанция по наличието на положителните предпоставки за допускане на обезпечение на иска по чл. 391, ал. 1, т. 1 ГПК или е ограничен до оплакванията за неправилност, релевирани от частния жалбоподател; Какъв е обхватът на проверката на въззивния съд като втора инстанция в производството по обжалване на първоинстанционното определение, с което е отказано искането на обезпечение на бъдещ иск; 2. Следва ли да бъде допуснато обезпечение на бъдещи обективно съединени искове, неинвидидуализирани по основание и размер от молителя (ищец по бъдещия иск); 3. Какви са условията за редовност на исковата молба, когато се твърди наличието на различни имуществени вреди; Редовна ли е искова молба, в която се твърдят няколко различни имуществени вреди, но същите се претендират като една глобална сума; 4. Какви са критериите за определяне размера на гаранцията по допуснато обезпечение съгласно правилото на чл. 391, ал. 2 във вр. ал. 3 ГПК; Какъв размер на гаранцията е достатъчен, за да бъдат обезпечени преките и непосредствени вреди, които ответникът би претърпял, ако обезпечението е неоснователно, по какъв начин следва да се прогнозират евентуалните вреди и следва ли да се дължи съобразяване с допуснатата обезпечителна мярка“. В подкрепа на твърдението за противоречие с практиката на ВКС, частният касатор се позовава съответно на: Тълкувателно решение № 6 от 15.01.2019 г. на ОСГТК на ВКС; определение № 627 от 13.08.2014 г. по ч. гр. д. № 3124/2014 г. на IV г. о.; определение № 584 от 12.10.2017г. по ч. т. д. № 2246/2017 г. на II т. о. и определение № 442 от 29.09.2016 г. по ч. гр. д. № 3544/2016 г. на IV г. о. (за първия въпрос); определение № 826 от 02.12.2013 г. по ч. т. д. № 3887/2013 г. на II т. о. (за втория въпрос); решение № 105 от 09.09.2021 г. по ч. гр. д. № 2256/2020 г. на IV г. о. (за третия въпрос); определение № 249 от 14.05.2016 г. по ч. т. д. № 707/2016г. на II т. о. (за четвъртия въпрос). Освен това, в изложението са заявени също основанията по чл. 280, ал. 2, пр. 2 и 3 ГПК – вероятна недопустимост и очевидна неправилност на акта. Ответникът по частната касационна жалба – „Камеко“ АД, [населено място] – оспорва същата и моли за недопускането й до касационно разглеждане, респ. за оставянето й без уважение като неоснователна по съображения в писмен отговор от 30.11.2021 г. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима – депозирана е в преклузивния срок по чл. 396, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване акт. При постановяване на атакуваното определение въззивният съд не е споделил извода на първата инстанция, че молбата за допускане на обезпечение съдържа неяснота относно начина на формиране на претендираната сума. Счел е, че същата отговаря на всички изисквания по чл. 127 ГПК за редовност на исковата молба, доколкото в нея са изложени твърдения за наличие на правоотношения между страните по бъдещия иск във връзка със сключени споразумения с нотариална заверка на подписите и за неизпълнение на поето със споразуменията задължение от ответника по молбата, както и че молбата съдържа посочване на фактите, въз основа на които се твърди конкретен размер на неизпълнението. С оглед на това, съдебният състав е преценил за основателни заявените в частната жалба оплаквания, както и искането за допускане на обезпечение на бъдещ иск при гаранция в размер на 1000 лв. Настоящият състав намира, че касационното обжалване на въззивното определение следва да бъде допуснато по процесуалноправния въпрос за обхвата на проверката на въззивния съд в производството по обжалване на първоинстанционно определение, с което е отказано допускане на обезпечение на бъдещ иск. По този въпрос е осъществено както общото изискване да е обуславящ за изхода на делото, така и поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК предвид противоречието на атакуваното определение с Тълкувателно решение № 6/2017 г. от 1.01.2019 г. на ОСГТК на ВКС. По отношение на останалите въпроси касационното обжалване не следва да бъде допуснато, доколкото касаят правилността на обжалвания акт. Що се отнася до поддържаното основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, предвид бланкетното му заявяване, същото не подлежи на обсъждане. Неоснователно е твърдението на частния касатор и за вероятна недопустимост на определението поради това, че молбата за допускане на обезпечение не отговаря на изискванията по чл. 127 ГПК за редовност на исковата молба и по-конкретно, че липсва достатъчна индивидуализация на бъдещите искове. Подробно изложените в молбата факти и обстоятелства позволяват да се изведе както основанието на претенцията (присъждане на обезщетение за неизпълнение на договорно задължение по реда на чл. 79, ал. 1 ЗЗД), така и нейния размер (33 490.43 лв.), което, за целите на обезпечителното производство, е напълно достатъчно, за да обоснове редовност и съответно допустимост на молбата по чл. 390 ГПК. По основателността на частната касационна жалба: Основателно е оплакването за допуснато от въззивния съд съществено процесуално нарушение, изразяващо се в липса на мотиви относно предпоставките за допускане на обезпечение. В посоченото по-горе тълкувателно решение е прието, че: Ограниченията относно обхвата на дейността на въззивния съд, предвидени в чл. 269, изр. второ ГПК, не се прилагат в производството по частна жалба; Съдът служебно проверява всички правно релевантни факти, сам преценява доказателствата, събрани от първата инстанция, тези представени с частната жалба и отговора, както и събраните от него, въз основа на което разрешава въпросите, включени в предмета на производството. В отклонение от цитираната задължителна практика на ВКС, въззивният съд е разгледал единствено оплакванията във въззивната частна жалба, касаещи извода на първата инстанция за нередовност на молбата за допускане на обезпечение и изразявайки несъгласие с този извод е допуснал обезпечението, без да изложи конкретни съображения относно наличието на предпоставките за допускане на обезпечение, а именно – дали искът е допустим и вероятно основателен и дали съществува обезпечителна нужда. Мотивите на обжалвания акт съдържат единствено теоретични разсъждания относно предпоставките, при които може да бъде допуснато обезпечение, но не и изводи за това дали изложените в молбата обстоятелства и представените с нея доказателства установяват наличието на тези предпоставки в случая. Като взе предвид изложените от страните становища, данните по делото и представените с молбата писмени доказателства, по основателността на искането за обезпечение настоящият състав, приема следното: На първо място, както беше посочено по-горе, депозираната от „Камеко“ АД молба по чл. 390 ГПК отговаря на изискванията за редовност и поради това е допустима. На второ място, поисканото с нея обезпечение е за иск, който е допустим. Неоснователно в тази връзка е оплакването на частния касатор за недопустимост на претенцията по съображения, че бъдещият ищец не е носител на материалното право, предмет на търсената съдебна защита. Въпросът за принадлежността на спорното материално право касае основателността, а не допустимостта на иска. На трето място, от представените по делото доказателства – споразумение от 19.02.2019 г., арбитражно решение и електронна кореспонденция – може да се направи извод за вероятна основателност на бъдещия иск, предвид данните за неуредени между страните финансови отношения, свързани с прекратяването на договор за наем между бъдещия ищец и предходния наемател на процесния имот и за частично неизпълнено задължение на ответното по молбата дружество за заплащане на уговореното в споразумението обезщетение. Доколкото обаче към настоящия момент не може да бъде установен конкретният размер на неизпълнението, както и предвид необходимостта от тълкуване на клаузата на чл. 4 от това споразумение с оглед изясняване на спорния въпрос дали задължението за обезщетяване на предходния наемател за разликата над 40 000 лв. е поето към ищеца по бъдещия иск или директно към преходния наемател, което е предмет на самото исково производство, обезпечението следва да бъде допуснато при условията на чл. 391, ал. 1, т. 2 ГПК, т. е. при внасяне на парична гаранция. С оглед размера на претенцията и конкретните икономически условия в страната, настоящият състав намира, че гаранцията следва да бъде в размер на 5 000 лв., а не определената от въззивния съд сума – 1000 лв. На последно място, налице е и нужда от допускане на исканото обезпечение. Този извод се налага от осъдителния характер на иска и от липсата на доказателства, които да опровергават обезпечителната нужда. С оглед изложените съображения, въззивното определение следва да бъде отменено и обезпечението да бъде допуснато при гаранция в размер на сумата 5 000 лв., като се съобрази факта, че бъдещият иск вече е предявен. Така мотивиран, настоящият състав на ВКС, Търговска колегия О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 2117 от 09.08.2021 г. по в. ч. гр. д. № 2152/2021 г. на Софийски апелативен съд. ОТМЕНЯ определение № 2117 от 09.08.2021 г. по в. ч. гр. д. № 2152/2021 г. на Софийски апелативен съд, вместо което ПОСТАНОВЯВА: ДОПУСКА обезпечение на предявения от „Камеко“ АД, [населено място] срещу „Джей Си Деко Имидж“ АД, [населено място] иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата 33 490 лв. – неизпълнено задължение по споразумение от 19.02.2019 г., чрез налагане на запор върху банковите сметки на „Джей Си Деко Имидж“ АД в „Банка ДСК“ ЕАД и „Обединена Българска Банка“ АД до размер на посочената сума. ОПРЕДЕЛЯ парична гаранция в размер на сумата 5 000 (пет хиляди). Да се издаде обезпечителна заповед след представяне на документ за внасяне на паричната гаранция. ОБЕЗСИЛВА издадената в полза на „Камеко“ АД обезпечителна заповед от 27.08.2021 г. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: