Р Е Ш Е Н И Е № 108 София, 10. 07. 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито заседание на единадесети април две хиляди и тринадесета година, в състав: Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА Членове: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА при секретаря Е. П., като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№814 по описа за 2012г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. Г. С., Л. Г. П., Ю. В. Л. – Ш., Л. П. Р., Р. П. Р., М. П. Р., М. А. Т., Д. Г. Т. и А. Г. Т. срещу решение №300 от 19.06.2012г. по гр.д.№314/2012г. на Пазарджишкия окръжен съд. Жалбоподателите поддържат, че въззивният съд е допуснал нарушение на чл.266, ал.3 ГПК, като отказал да събере сочените от тях доказателства, за които първоинстанционният съд пропуснал да даде им указания по чл.146, ал.2 ГПК. Не били обсъдени и всички доказателства по делото, както и признанието на представителя на ответното дружество, от които може да се приеме за доказано твърдението на жалбоподателите, че са наследници на акционерите в бившето [фирма], от което спорният имот е бил одържавен. Ответникът в производството [фирма] [населено място] оспорва жалбата. Счита, че тя е неоснователна. Съдът не е допуснал процесуални нарушения при събирането на доказателствата. Жалбоподателите не са доказали, че са правоимащи по ЗВСОНИ. Освен това вторият етаж от процесната сграда не е обект на реституция, тъй като е построен от държавата след отчуждаването на имота. С определение №25 от 15.01.2013г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по следния въпрос: при пропуск на първоинстанционния съд да даде указания на някоя от страните на основание чл.146, ал.2 ГПК, следва ли въззивният съд да даде указания в тази насока и да събере съответните доказателства, които не са събрани от първоинстанционния съд поради допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. По поставения въпрос настоящият състав приема следното: С реформата в гражданския процес от 2007г. са въведени редица преклузивни срокове по отношение на онези процесуални действия на страните, чрез които се очертава спорното материално право, представят се доказателства, конституират се страни и трети лица. За да не бъдат злепоставени интересите на страните, новият ГПК е засилил служебното начало. Въведени са множество задължения на съда, които целят да внесат яснота по предмета на делото, правната квалификация на предявените искове и възражения, отсяване на спорното от безспорното, установяване на фактите, които се нуждаят от доказване, разпределяне на доказателствената тежест. Неизпълнението на тези задължения от първостепенния съд представлява съществено процесуално нарушение, което може да бъде посочено като основание във въззивната жалба, за да се иска извършване на съответното процесуално действие пред въззивния съд. Тази идея е застъпена и в задължителната практика на ВКС по чл.290 ГПК. В посоченото от жалбоподателя решение №417 от 12.07.2010г. по гр.д.№788/2009г. на ВКС, ІV ГО е прието, че нови доказателства пред въззивната инстанция са и тези, които не са били събрани поради допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения. В решение №255 от 11.07.2011г. по гр.д.№587/10г. на ВКС, ІV ГО е прието, че въззивният съд е длъжен да допусне на основание чл.266, ал.3 ГПК онези доказателства, които страната не е представила в първата инстанция поради пропуск на съда при изпълнение на служебните му задължения по чл.146 ГПК да разпредели доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти, както и да укаже на страните за кои от твърдените факти не сочат доказателства – чл.146, ал.2 ГПК. Настоящият състав приема, че тази практика следва да се приложи и в настоящия случай. По съществото на касационната жалба: С обжалваното решение състав на Пазарджишкия окръжен съд е потвърдил решение №450/02.12.2011г. по гр.д.№770/2010г. на Пещерския районен съд, с което са били отхвърлени предявените от А. Г. С., Л. Г. П., Ю. В. Л. – Ш., Л. П. Р., Р. П. Р., М. П. Р., М. А. Т., Д. Г. Т. и А. Г. Т. срещу [фирма] [населено място] установителни искове за собственост на втори етаж от двуетажна масивна сграда, със застроена площ от 253 кв.м. /бивш тъкачен цех/, както и ревандикационните искове за собственост на мястото, в което е построена същата сграда – УПИ ІХ-Б. п., с площ от 1812 кв.м., в кв.76 по ПУП на [населено място]. Решаващите мотиви на въззивния съд се свеждат до това, че ищците не са доказали активната си материалноправна легитимация, произтичаща от реституция по ЗВСОНИ. Недоказани са твърденията, че праводателите на ищците - Л. В. В., П. Р. Б., Г. В. П. и Г. Д. Т. са били акционери в бившето [фирма], от което по силата на ЗНЧИМП/отм./ са одържавени спорното дворно място и първият етаж от производствена сграда с площ от 253 кв.м. Действително, първоинстанционният съд не е указал на ищците по реда на чл.146, ал.2 ГПК, че следва да докажат тези свои твърдения, но това не представлява съществено процесуално нарушение, тъй като доказателствената тежест произтича от общото правило на чл.154, ал.1 ГПК. Косвените доказателства по делото не са достатъчни за установяване на посоченото обстоятелство. Такива са решение по адм.д.№680/2000г. на Пазарджишкия окръжен съд, с което на наследниците на бившите акционери е признато право на обезщетение за съборената сграда от 417 кв.м. в същия имот и заповед № РД-24-87/02.06.04г. на зам.министъра на икономиката, с което е признато, че по силата на ЗВСОНИ спорният имот е възстановен на същите лица. Спорното обстоятелство може да е било установено в тези административни производства, но не и в исковия процес. Освен това – по делото липсват доказателства за броя на акционерите и притежаваните от тях акции, за да могат да се определят правата на всеки от наследниците им. Прието е за неоснователно и евентуалното твърдение на ищците, че са придобили процесния втори етаж от сграда по силата на изтекла десетгодишна придобивна давност. Решението е неправилно. Исковете за собственост са основани на твърдението, че ищците са наследници на акционерите в бившето [фирма], от което по реда на ЗНЧИМП /отм./ е било одържавено спорното дворно място, заедно с първи етаж от масивна производствена сграда с площ от 253 кв.м. Ищците не са представили доказателства, че техните наследодатели Л. В. В., П. Р. Б., Г. В. П. и Г. Д. Т. са били акционери в бившето [фирма]. Първоинстанционният съд е бил длъжен да им укаже на основание чл.146, ал.2 ГПК, че не сочат доказателства за този факт. Вместо това той е дал общото указание, че ищците следва да докажат фактите и обстоятелствата, на които основават предявените искове. Това указание не е достатъчно, тъй като не е изпълнено изричното изискване на чл.146, ал.2 ГПК да се укаже конкретно за кои от твърдените факти не се сочат доказателства. Този пропуск на районния съд представлява съществено процесуално нарушение, съобразно приетото по-горе в настоящото решение, още повече, че за да отхвърли исковете за собственост, съдът се е позовал именно на недоказване на това твърдение. Пропускът на районния съд е посочен като основание за въззивно обжалване. Поискано е от съда на основание чл.266, ал.3, вр. чл.146, ал.2 ГПК да издаде съдебно удостоверение, с което въззивниците да се снабдят с доказателства за спорното обстоятелство. Въззивният съд е отказал да издаде исканото съдебно удостоверение, с което на свой ред е допуснал съществено процесуално нарушение, което е довело до неправилност на обжалваното решение. Ето защо това решение следва да бъде отменено и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който следва да допусне издаване на исканото съдебно удостоверение и да събере представените във връзка с него писмени доказателства. При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да се произнесе по твърденията на ищците, както и по правоизключващите възражения на ответника. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №300 от 19.06.12г. по гр.д.№314/2012г. на Пазарджишкия окръжен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: