Ключови фрази

6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 523

гр. София, 09.06.2022 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети април, две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Председател: EМИЛ ТОМОВ
Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 3936 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответницата М. С. К. срещу решение № 260085 от 24. 06. 2021г. по гр. дело № 57/2021г. на Варненски апелативен съд, в частта му, с която е потвърдено решение № 260649/23. 10. 2020г. по гр. дело № 143/2017г. на Окръжен съд – Варна в частта му, с която е уважен предявеният от ищцата Д. С. Д. иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД, като е обявен за относително недействителен между ищцата Д. и касаторката, сключеният на 21. 07. 2016г. договор за дарение, обективиран в нот. акт № ......, том ........, рег. № ................, дело №................г. на нотариус А. П., с рег. № 537 на НК и с район на действие ВРС, с който М. С. Г. дарява на внучката си М. С. К. /касаторката/, 51.67 кв.м. ид.ч. от ПИ № .....................3 по кадастралната карта на [населено място], с площ от 316 кв.м., ведно с 1/3 ид.ч. от изградената в имота сграда с идентификатор №....................... по кадастралната карта на [населено място], със застроена площ от 55 кв. м..
Жалбоподателката - ответница поддържа, че обжалваното въззивно решение е недопустимо, а евентуално и неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закони – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 2 и т. 3 ГПК. Моли то да бъде обезсилено като недопустимо или отменено като неправилно, като в последната хипотеза да бъде постановено ново решение, с което предявеният иск с правно основание чл. 135 ЗЗД да бъде отхвърлен изцяло. Моли за присъждане на сторените съдебно – деловодни разноски пред трите съдебни инстанции.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната си жалба М. С. К. навежда основанията за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси: 1. „От кой момент възниква вземането на дарителя за връщане на полученото от надарения – от момента на влизане в сила на решението за отмяна на дарението, или от връчването на нотариалната покана за даване на издръжка?“; 2. „Отмяната на дарението поражда ли право на дарителя да иска връщане на подарения имот от трето лице, което го е придобило от надарения преди вписването на исковата молба за отмяна?“ и 3. „Длъжен ли е въззивният съд като инстанция по същество да обсъди доводите и възраженията на страните и заявените с жалбата оплаквания, и да се произнесе по тях?“. По първите два въпроса счита, че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 410/28. 12. 2012г. по гр. д. № 1124/2011г. на ІV г.о., в определение № 492/20. 06. 2018г. по гр. д. № 1335/2018г. на ІІІ г.о. и в определение № 406/02. 05. 2018г. по гр. д. № 4422/2017г. на ІV г.о.. По процесуалноправния въпрос сочи разрешаването му от въззивния съд в противоречие с ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, с решение № 149/28. 12. 2017г. по т.д. № 1604/2016г. на ІІ т.о., с решение № 23/02. 02. 2018г. по гр. д. № 920/17. 04. 2018г. на ІV г.о. и с решение № 209/20. 02. 2018г. по т. д. № 1096/2017г. на І т.о.. Касаторката релевира също основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК – вероятна недопустимост на въззивното решение поради неконституиране на задължителен необходим другар в процеса – прехвърлителя по атакуваното дарение, респективно негов правоприемник поради настъпилата негова смърт в хода на процеса. Посочил е, че след множеството направени откази от наследството на дарителката М. Г. на призовани към наследяване нейни наследници по закон от различни редове е следвало да се пристъпи към наследниците по закон от следващите редове, които да бъдат конституирани на мястото на починалата прехвърлителка, която е задължителен другар в процеса.
Ответницата по касационната жалба – ищцата Д. С. Д. подава писмен отговор, в който поддържа становище за отсъствие на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК и за неоснователност на касационната жалба. Претендира в хипотезата на чл. 38, ал. 2 ЗА заплащане на адвокатски хонорар в полза на адв. Т. П., осъществявала безплатна правна помощ спрямо нея.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, приема по основанията за допускане на касационното обжалване следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт – въззивно решение по граждански спор по П. иск, с цена над 5 000 лв., т. е. тя е процесуално допустима.
За да постанови обжалвания акт, въззивният съд е приел за безспорно по делото, че с договор за дарение от 06. 09. 1977г. ищцата Д. Д. е дарила на сестрите си – М. С. Г. и С. С. Л. по 1/3 ид.ч. от процесната жилищна сграда в [населено място], [улица] по 1/6 ид.ч. от дворното място с площ от 632 кв.м., съставляващо бивш парцел IV, дворище 5 и 6 в кв. 445 на I-ви подрайон на [населено място]. Намерил е за установено, че на 27. 07. 2016г. ищцата е вписала искова молба за отмяна на извършеното в полза на М. С. Г. дарение на основание чл. 227, ал. 1, б. “в“ ЗЗД, като с влязло в сила решение по гр. д.№ 1305/2016г. на Варненски окръжен съд същото е било отменено. С договора за дарение от 21. 07. 2016г. първоначалната ответница М. Г. е дарила на внучката си –втората ответница М. К. собствения си, описан по - горе недвижим имот. Посочил е, че настоящото дело е с предмет - предявен от Д. Д. срещу М. Г. и М. К. иск с правно основание чл. 135 ЗЗД за обявяване за относително недействителен на горепосочения договор за дарение от 21. 07. 2016г., по който прехвърлителят и приобретателят по атакуваната сделка са задължителни другари. Констатирал е, че поради смърт на ответницата М. Г. /прехвърлителка по атакуваното дарение/ в хода на първоинстанционното производство е приложен чл. 227 ГПК, като след направените множество откази от наследството на починалата на призовани към наследяване нейни наследници по закон, вкл. на нейния син и на ищцата, която е нейна сестра, както и на други наследници по закон по съребрена линия от четвърти наследствен ред, първоинстанционният съд е конституирал като ответници по иска по чл. 135 ЗЗД наследниците по закон от четвърти наследствен ред Ц. Н. Г. и Е. П. П.. Още с решението си първоинстанционният съд е прекратил исковото производство по отношение на Ц. Н. П. поради направен от нея отказ от наследството на М. Г.. Поради това с първоинстанционното решение е бил обявен за относително недействителен спрямо ищцата, на основание чл. 135 ЗЗД, сключеният между М. Г. /заместена в хода на процеса на основание чл. 227 ГПК от наследницата си по закон Е. П. П./ и М. К. договор за дарение от 21. 07. 2016г.. В хода на въззивното производство е удостоверен направен отказ от наследството на М. Г. и от Е. П. П. /вписан с определение № 261732/11. 02. 2021г. по ч. гр. д. № 1985/2021г. на Варненски районен съд/, въз основа на който постановеното по отношения на нея първоинстанционно решение е било обезсилено като недопустимо. Въззивният съд е приел, че за ищцата Д. Д. съществува правен интерес от продължаване на исковия процес по чл. 135 ЗЗД само срещу ответницата М. К., произтичащ от обстоятелството, че от евентуалното му уважаване следва възстановяване по отношение на страните, включително и спрямо приобретателя на първоначалното правно положение, в т. ч. отпадане на постановената в чл. 227, ал. 5 ЗЗД противопоставимост на придобитите преди вписването на исковата молба права от страна на приобретателката М. К.. Поради това е отхвърлил като неоснователно направеното от настоящата касаторка възражение за недопустимост на иска и на първоинстанционното решение поради неконституиране съгласно чл. 227 ГПК на наследниците по закон на прехвърлителката М. Г. от пети наследствен ред в процеса. Предвид гореизложеното и доколкото е било прието, че са налице елементите от фактическия състав на чл. 135, ал. 1 ЗЗД / наличието на съществуващи спрямо длъжника права; действие на длъжника, увреждащо интересите на кредитора и знание за увреждането/ въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение в частта му, с която е уважен предявеният иск по чл. 135 ЗДД срещу М. К., при което положение като единствена ответница по иска е останала приобретателката по атакуваната сделка.
Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, настоящият съдебен състав намира, че е налице основанието по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК за допускане на исканото касационно обжалване по следните съображения:
Искът с правно основание чл. 135 ЗЗД има облигационен, а не вещен характер, тъй като уважаването му не води до връщане на имота, предмет на увреждащата сделка, в патримониума на отчуждилия го длъжник, а има за последица само осигуряване на възможността на кредитора да се удовлетвори от стойността на имота, като насочи принудителното изпълнение върху него, при запазване на действителността на атакуваната разпоредителна сделка в отношенията между страните по нея. Това задължително разрешение произтича от мотивите към т. 1 ТР № 5/29. 12. 2014г. по тълк. д. № 5/2013г. на ОСГТК на ВКС, като е аргументирано с това, че обявяването на сделката за недействителна е само спрямо кредитора, предявил иска и по аргумент от ал. 4 на чл. 135 ЗЗД – само до размера на вземането му. Счита се, че сделката не е станала само в отношенията между ищеца по този иск /кредитор/ и длъжника му – прехвърлител, за да се удовлетвори, като това имущество не се счита на третото лице-приобретател, а на длъжника. Увреждащата кредитора сделка обаче остава действителна в отношенията между страните по нея. В производството по иск по чл. 135 ЗЗД е налице задължително другарство между ответниците по иска – страни по увреждащата сделка и участието им в това производство е условие за допустимостта на иска и на процеса /решение № 151/27. 07. 2011г. по гр. д. № 785/2010г. на III г.о. на ВКС, решение № 150/13. 11. 2017г. по гр. д. № 1340/2017г. на ІІІ г.о. и др./. Съгласно разпоредбата на чл. 227 ГПК при смърт на страна в хода на процеса производството продължава с участието на правоприемника. При направен отказ от наследство частта на отказалия се преминава към другите наследници от същия ред, към който той принадлежи. Ако няма други наследници от същия ред, наследството преминава върху следващия ред наследници по закон, ако няма законни наследници - върху универсалния наследник по завещание, ако и такъв няма - върху държавата или общината. Отказът уголемява частта на другите наследници /чл. 53 ЗН/. Съгласно чл. 265, ал. 2 ГПК за конституирането на задължителните необходими другари съдът следи служебно. При настъпило в хода на въззивното производство правоприемство по чл. 227 ГПК на страната на ответниците, за въззивния съд, като инстанция по съществото на материалноправния спор, възниква задължение да упражни правомощията си по чл. 129 ГПК, тъй като надлежната пасивна съвместна процесуална легитимация по иска по чл. 135 ЗЗД е абсолютна процесуална предпоставка - условие за редовност на исковата молба и за допустимостта на процеса /решение № 232 от 11. 02. 2019г. по гр. д. № 4951/2017г. на ІІІ г.о. на ВКС/. Нарушаването на това изискване от въззивната инстанция и постановяването на въззивно решение без участието на задължителен другар на ответната страна е порок, водещ до недопустимост на въззивното решение, в който смисъл са и задължителните разясненията в мотивите по т. 5 и т. 6 ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС.
На основание гореизложеното и тъй като съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е недопустимо, следва да бъде допуснато касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 260085 от 24. 06. 2021г. по гр. дело № 57/2021г. на Варненски апелативен съд, в обжалваната му част.
Указва на касаторката в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 157. 56 лв.. При неизпълнение в срок касационната жалба ще бъде върната.
След представяне на доказателства за внесена държавна такса касационната жалба да се докладва за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: 1.


2.