Р Е Ш Е Н И Е № 27 София, 12.03.2018г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на петнадесети февруари, две хиляди и осемнадесета година, в състав: Председател: ЕМИЛ ТОМОВ Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА при секретаря Росица Иванова, като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 2650 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ищеца М. А. М. срещу решение № 1427 от 02. 03. 2017г., постановено по в. гр. дело № 13682/2016г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-Д въззивен състав, в частта му, с която е отменено решение от 06.07.2016г. по гр. дело № 16553/2016г. на СРС, 62 състав, в частта му, с която предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ е уважен за сумата над 4 680. 37лв. до сумата 8 653.18лв. и за периода от 09.05.2016г. до 26.07.2016г., както и в частта, с която на ищеца М. А. М. са присъдени разноски по делото на основание чл.78, ал.1 ГПК над сумата от 980 лв., като вместо него е постановено ново решение, с което искът с правно основание чл. 344, ал. 1 КТ вр.чл. 225, ал. 1 КТ е отхвърлен като неоснователен за сумата над 4680.37 лв. до сумата 8653.18 лв. и за периода от 09.05.2016г. до 26.07.2016г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 24.03.2016г.. Ищецът - касатор поддържа, че въззивното решение в обжалваната част е неправилно поради нарушение на процесуалния закон /чл. 269 ГПК/ – основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди, че въззивният съд е отменил първоинстанционното решение по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ без във въззивната жалба на ответника – работодател да са били въведени оплаквания за неправилност, като по този начин е действал служебно, в нарушение на изричната разпоредба на чл. 269, ал. 2 ГПК, според която извън проверката за валидност и допустимост, въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата. При липсата на каквото и да било оплакване във въззивната жалба /установени факти, размер и период на обезщетението по чл. 225 КТ/, СГС не е имал правомощие да се произнася по съществуването на неоспорен от насрещната страна факт и да извършва служебна проверка на правилността на първоинстанционния съдебен акт, съгласно ТР № 1 от 09. 12. 2013г. по тълк. д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС. Моли въззивното решение в обжалваната част да бъде отменено като неправилно и вместо него да бъде постановено ново решение, с което искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 КТ да бъде уважен изцяло. Претендира съдебно – деловодните разноски пред трите съдебни инстанции, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Ответникът по касационната жалба /ответник и в производството/ - [фирма], подава писмен отговор в законоустановения срок, в който заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира съдебно – деловодните разноски пред касационната инстанция. Предявява възражение за прекомерност на платения от касатора адвокатски хонорар пред ВКС, с правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК. С определение № 872 от 04. 12. 2017г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на горепосоченото въззивно решение, в горепосочената му обжалвана част, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по следния процесуалноправен въпрос: Може ли въззивният съд да се произнася за правилността на първоинстанционното решение извън посоченото във въззивната жалба при ограничението по чл. 269, изр. 2 ГПК?. По горепосочения правен въпрос настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд намира следното: Според задължителните за всички съдилища разрешения в т. 1 Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, въззивната инстанция при проверка на правилността на първоинстанционното решение е ограничена от оплакванията във въззивната жалба /чл. 269, изр. 2 ГПК/, освен при нарушение на приложима императивна материалноправна норма, при констатация за каквото нарушение въззивният съд може да я приложи, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за въззивно обжалване. Горепосочените разрешения следва да намерят приложение и по процесното правоотношение. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира касационните оплаквания за неправилност на обжалваното въззивно решение поради нарушение на процесуалния закон /чл. 269 ГПК/ за основателни. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е счел, че е сезиран с оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение досежно иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ във въззивната жалба на ответника, при което е намалил присъденото от районния съд обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение от 8 653. 18 лв. на 4 680. 37 лв. за период от 26. 01. 2016г. до 09. 05. 2016г.. Този правен извод е изведен от установените по делото според въззивния съд факти, според които ищецът през релевантния 6 – месечен период, на 10. 05. 2016г., е постъпил на работа по трудов договор за неопределено време при друг работодател, при което причинно – следствената връзка между процесното незаконно уволнение и оставането без работа е прекъсната и поради това обезщетение за времето след 09. 05. 2016г. не се дължи от работодателя. Счел е, че обезщетението за оставане без работа, дължимо от работодателя – ответник е в размер на 4 680. 37 лв., изчислено съгласно чл. 162 ГПК и за периода: 26. 01. 2016г. /датата на уволнението/ - 09. 05. 2016г.. Съобразно отговора на процесуалноправния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, съдържащ се в т. 1 Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, СГС не е разполагал с правомощие да проверява правилността на първоинстанционния съдебен акт по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, тъй като във въззивната жалба на ответника не са наведени каквито и да било оплаквания в тази връзка – нито досежно фактическите констатации, нито досежно правните изводи на СРС. Въззивната жалба по отношение на този иск, уважен в пълния му предявен размер и за целия процесен период от първоинстанационния съд, е бланкетна, и поражда задължение за служебна проверка само на валидността и допустимостта на въззивното решение /чл. 269, изр. 1 ГПК/. Това е така, тъй като по процесното правоотношение нито въззивният съд е изложил доводи за приложимост на императивна материалноправна норма досежно обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ, нито може да се заключи наличието на такава приложима норма, целяща обслужването и защитата на обществен интерес. Надхвърляйки правомощията си по чл. 269, изр. 2 ГПК и в нарушение на разрешенията по т. 1 Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, СГС е ревизирал правилността на първоинстанционния съдебен акт по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, частично отменяйки го като неправилен, при което присъденото от СРС обезщетение за оставане без работа е намалено при условията на чл. 162 ГПК при приемане за установени на факти, невъведени от никоя от страните в предмета на доказване и при неоспорване от страна на ответника на размера и периода на претендираното обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ. Поради това обжалваното въззивно решение е неправилно поради допуснато съществено процесуално нарушение и тъй като не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, то следва да бъде отменено на основание чл. 293, ал. 2 ГПК и вместо него постановено ново решение, с което предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 КТ да бъде уважен за разликата до целите предявени размер и период, при зачитане на силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение по настоящото дело по исковете с правни основания чл. 74, ал. 1 КТ и чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, както и на влязлото в сила решение по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, с което е присъдена сумата 4 680. 37лв. за периода: 26. 01. 2016г. – 10. 05. 2016г.. С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 1 138 лв. – съдебно – деловодни разноски, сторени пред ВКС, съставляващи държавна такса в размер на 30 лв. и платен хонорар за един адвокат съгласно представени по делото договори за правна защита и съдействие от 18. 04. 2017г. и от 14. 02. 2018г., съдържащи разписка за платени в брой суми от 600 лв. и от 508 лв., както и сумата 740 лв. – хонорар за един адвокат, платен пред първата и втората съдебна инстанция съгласно представени договори за правна защита и съдействие, извън присъдения адвокатски хонорар за първата и втората съдебна инстанция с въззивното решение. Възражението на ответника с правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно. Платеният от ищеца хонорар за един адвокат пред касационната инстанция съответства изцяло на минималните размери, визирани в чл. 7, ал. 2, т. 2 /508лв./ и чл. 9, ал. 2 /600лв./ от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения за двете осъществили се по делото фази на касационното производство, поради което не подлежи на намаляване. Що се отнася до платения адвокатски хонорар от касатора за първата и втората съдебни инстанции, с оглед обстоятелството, че са разгледани четири обективно съединени искове с правни основания чл. 74, ал. 1, чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, при което общо платеният хонорар, при липса на посочване изрично на нещо друго, подлежи на разделяне на четири равни части, както и с оглед фактическата и правна сложност на конкретния правен спор, настоящият съдебен състав споделя извода на въззивния съд за липса на прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение. На основание изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 1427 от 02. 03. 2017г., постановено по в. гр. дело № 13682/2016г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-Д въззивен състав, в частта му, с която е отменено решение от 06.07.2016г. по гр. дело № 16553/2016г. на СРС, 62 състав, в частта му, с която предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ е уважен за сумата над 4 680. 37лв. до сумата 8 653.18лв. и за периода от 09.05.2016г. до 26.07.2016г., както и в частта, с която на ищеца М. А. М. са присъдени разноски по делото на основание чл.78, ал.1 ГПК над сумата от 980 лв., като вместо него е постановено ново решение, с което искът с правно основание чл. 344, ал. 1 КТ вр.чл. 225, ал. 1 КТ е отхвърлен като неоснователен за сумата над 4680.37 лв. до сумата 8653.18 лв. и за периода от 09.05.2016г. до 26.07.2016г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 24.03.2016г., и вместо него постановява: ОСЪЖДА [фирма], ЕИК:[ЕИК], да заплати на М. А. М., ЕГН: [ЕГН], на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, сумата 3 972.81 лв. /три хиляди деветстотин седемдесет и два лева и осемдесет и една стотинки/, съставляваща обезщетение за оставане без работа поради признато за незаконно уволнение, за периода: 09. 05. 2016г. – 26. 07. 2016г., ведно със законната лихва от 24. 03. 2016г. до окончателното изплащане. ОСЪЖДА [фирма], ЕИК:[ЕИК], да заплати на М. А. М., ЕГН: [ЕГН], сумата 1 878 лв. /хиляда осемстотин седемдесет и осем лева/ - съдебно – деловодни разноски пред трите съдебни инстанции. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.