Ключови фрази

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 198
София, 06.04.2022 година

Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на втори февруари две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ

изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 815/2021 г.


Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Г. Б. от [населено място] против решение № 1542 от 25.11.2020 г. по т. д. № 2182/2020 г. на Софийски апелативен съд, с което, след отмяна на постановеното от Благоевградски окръжен съд решение № 893 от 24.02.2020 г. по гр. д. № 13/2019 г., е уважен предявеният от К. Г. Х. от [населено място], общ. Разлог срещу касаторката положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК за признаване съществуването на вземане в размер на сумата 50 000 лв., представляваща половината от сумата 100 000 лв. по запис на заповед от 10.01.2017 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 10264 от 31.10.2018 г. по ч. гр. д. № 2537/2018 г. на Благоевградски районен съд.
Касаторката поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на съдопроизводствените правила. Изразява несъгласие с приетото от въззивната инстанция, че не е налице надлежно релевирано от ищцата твърдение за каузално правоотношение, за обезпечаването на което е издаден процесният запис на заповед. Счита, че този извод е в явно противоречие с изложеното както в самата искова молба, така и с направеното в първото съдебно заседание уточнение от пълномощника на ищцата.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК искането за допускане на касационното обжалване се поддържа на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение, изразяваща се в това, че: съдът не е възприел факта на въвеждане на твърдение от страна на ищцата за наличие на каузално правоотношение (договор за заем), във връзка с което е приложил неправилно разпределение на доказателствената тежест, приемайки, че ищцата не следва да доказва наличието на каузално правоотношение.
Ответницата по касация – К. Г. Х. от [населено място], общ. Разлог – заявява становище за недопускане на касационното обжалване, респ. за неоснователност на касационната жалба, по съображения в писмен отговор от 16.03.2021 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и заявените от страните становища, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния едномесечен срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да отмени първоинстанционното решение и да уважи предявения положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК за дължимост на сумата 50 000 лв., представляваща част от сумата 100 000 лв. по запис на заповед от 10.01.2017 г., издаден от К. Н. (майка на страните), въззивният съд е приел, че записът на заповед е редовен от външна страна и установява съществуването на вземане за посочената сума в полза на К. Г. Х. от [населено място], общ. Разлог срещу С. Г. Б. от [населено място].
Като неоснователни решаващият въззивен състав е преценил всички заявени от ответницата по иска възражения: На база заключението на тройната съдебно-графическа експертиза е счел за недоказано твърдението, че записът на заповед е неавтентичен, а с оглед показанията на разпитаните по делото свидетели е направил извод и за недоказаност на възражението, че менителничният ефект е унищожаем, тъй като е издаден при измама и от лице, което не е могло да разбира действията си и да ръководи постъпките си.
По спорния въпрос дали, с оглед заявеното в исковата молба, че ищцата К. Х. е дала на своята майка (издател на записа на заповед) сумата 100 000 лв., е необходимо да бъде изследвано каузалното правоотношение във връзка с предоставянето на тази сума, въззивната инстанция не е споделила извода на първостепенния съд, че такова твърдение е въведено надлежно в процеса и че същото подлежи на установяване. Позовавайки се на задължителните указания по т. 17 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС във връзка с предмета на делото и разпределението на доказателствената тежест при предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК в хипотезата на издаден запис на заповед, решаващият състав е приел, че доколкото „в конкретния случай ответницата твърди, че правоотношение въобще не е имало и тъй като това представлява отрицателен факт, то в нейна тежест не може да бъде възложено да установи тези свои твърдения“. Поради това е направил извод, че при редовност на процесния запис на заповед от външна страна и при липсата на данни за погасяване на вземането по него, ответницата, като наследник на 1/2 от имуществото на издателя на ценната книга К. Н., дължи на ищцата половината от сумата по записа на заповед, т. е. искът, предявен за сумата 50 000 лв., следва да бъде уважен изцяло.
Настоящият състав намира, че е налице поддържаното от касаторката основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. В последователната практика на касационната инстанция се приема, че очевидно неправилно е съдебното решение, страдащо от особено тежък порок, който може да бъде констатиран, без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта (обоснованост и съответствие с материалния и процесуалния закон). Такъв порок би бил налице например, когато въззивният съд е приложил отменен закон, когато е приложил закона в противоречие с неговия смисъл, когато е нарушил основни съдопроизводствени принципи или е формирал изводите си в явно противоречие с правилата на формалната логика.
В случая е допуснато особено съществено процесуално нарушение, което се установява от мотивите на самия обжалван акт. Макар да е цитирал твърдението на ищцата в исковата молба, че е „дала“ сумата 100 000 лв. на своята майка (обща наследодателка на страните) „въз основа на едностранна абстрактна сделка, сключена под формата на процесния запис на заповед“, както и заявеното от ответницата изрично оспорване на твърдението за даване на посочената сума, въззивният съд е направил извод за отсъствие на въведено в процеса твърдение за каузално правоотношение във връзка с издаването на процесния запис на заповед, който извод е явно необоснован и е обусловил съответно неправилно прилагане на задължителните указания по т. 17 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1542 от 25.11.2020 г. по т. д. № 2182/2020 г. на Софийски апелативен съд.
УКАЗВА на С. Г. Б. от [населено място], в едноседмичен срок от съобщението, да представи доказателства за внесена по сметка на Върховен касационен съд държавна такса за разглеждане на касационната жалба съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в размер на 1000 лв.
При неизпълнение на горното указание производството по делото ще бъде прекратено.
След внасяне на дължимата държавна такса делото да се докладва на Председателя на Второ отделение при Търговска колегия на ВКС за насрочване.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: