1
Р Е Ш Е Н И Е
№ 345
София, 04 август 2011 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на .. шестнадесети юни ………........... 2011 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: .. Вероника Имова .................................
ЧЛЕНОВЕ: .. Цветинка Пашкунова .......................
.. Севдалин Мавров .............................
при секретар .. Иванка Илиева ………........................... и в присъствието на прокурора от ВКП .. Явор Гебов ......................., като изслуша докладваното от съдията .. С. Мавров ........................... КНОХД № .. 1634 .. / .. 11 .. год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Н. Н.. Атакува се въззивна присъда № 71 от 16.03.11 год., постановена по ВНОХД № 644/11 год. по описа на Софийски градски съд. Визират се касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК. Иска се да се отмени присъдата и делото да се върне за ново разглеждане.
Жалбата се поддържа в съдебно заседание. Подсъдимият в своя защита иска да бъде оправдан.
Прокурорът пледира, че съдът не е изпълнил задълженията си по чл. 305, ал. 3 НПК, постановявайки присъдата си.
Върховният касационен съд, като взе предвид постановените съдебни актове, сочените основания и доводи и становищата на страните, намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА.
С присъда от 16.11.10 год., постановена по НОХД № 6612/09 год. по описа на Софийски районен съд, подсъдимият Н. е оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 343б, ал. 1 НПК.
С атакуваната въззивна присъда горната е отменена. Н. е признат за виновен в това, че на 01.03.09 год., в 01.40 часа в гр.София е управлявал МПС – л.а.м. „Фолксваген” с ДК № С 9572 КР, с концентрация на алкохол в кръвта си от 1.83 промила, установено по надлежен ред, поради което и на осн. чл. 343б, ал. 1 и чл. 54 НК е осъден на ТРИ месеца лишаване от свобода и на осн. чл. 343г НК е лишен от правоуправление за срок от ЕДНА година със зачитане на времето, през което е бил лишен от това право по административен ред.
Съдът е приложил разпоредбата на чл. 66, ал. 1 НК, като е определил изпитателен срок от три години.
Като съществено процесуално нарушение от страна на защитата се изтъква процесуалната позиция на обвинителната власт при разглеждане на делото пред СРС и СГС - районният прокурор не е поддържал обвинението, а градският – протеста. Към момента на разглеждане на делото пред предходните инстанции е действал закона в редакцията му след изменението му с ДВ, бр. 32/10 год., при която е изоставено изискването за „съответност” на протеста с изразената в хода на съдебните прения позиция на прокурора по внесеното в съда с обвинителен акт обвинение. Ето защо, доводът е неоснователен.
Настоящият състав на ВКС би се съгласил с доводите на защитата, че само на базата на направения тест за алкохолно съдържание в кръвта на подсъдимия с техническото средство „Алкомер -931”, с фабр. № 0251622, не може да се реализира наказателната му отговорност по повдигнатото му обвинение, поради несъответствие в часа на регистрация на проверката с него и отразения по АУАН № А 4677/01.03.09 год. /бланков № 062515/, което е внесло съмнения в коректността на задълженията на служителите по контрола на движението.
От друга страна, обаче, управлението на МПС от подсъдимия след употреба на алкохол, не се установява само чрез посоченото техническо средство. В тази насока са незаинтересованите показания на свидетелите П. П. и И. П. – служители на ОСОД – СДВР, спрели водача, поради неправомерния начин на движение с навлизане в съседни ленти. Те свидетелстват, че Н. е миришел на алкохол. Това ги е мотивирало да го отведат до КПП – Враждебна и да поискат съдействието на колегата си С., който проверил подсъдимия с техническо средство. Съставен е АУАН, в който са били отразени часа на проверката и концентрацията на алкохол, установена по технически ред. Издаден е талон за медицинска изследване, надлежно връчен на водача. Свидетелите П. и П. са откарали Н. в Първа градска болница – І МБАЛ за кръвна проба, която е била отказана от водача, видно от талона /л. 6 д.п./ и протокола за медицинско изследване /л. 8 д.п./. По този начин, подсъдимият сам се е поставил в невъзможност да му бъде проверено точното съдържание на алкохол в кръвта. Именно поради несъвършенствата на техническите средства във връзка с тяхната настройка или възможност за внезапна повреда, се е наложило законовото задължение да се извършва медицинско изследване за точното съдържание на алкохол в кръвта.
Настоящата инстанция намира, че: чрез свидетелските показания на П., П. С.; резултата от проверката с техническото средство с отразена последователност на записа и номер на клетката / 283/; съдържанието на АУАН; датата за проверка на техническата му годност и отказа да се даде кръв за изследване, е преодолян, в конкретния казус, техническия проблем с отразения в апарата и по дневника за отразяване на резултатите час на изследването с техническо средство.
В този смисъл, законосъобразно е ангажирана наказателната отговорност на Н. по чл. 343б, ал. 1 НК.
Водим от горното и на осн. чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 71 от 16.03.11 год., постановена по ВНОХД № 644/11 год. по описа на Софийски градски съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:..............................................
ЧЛЕНОВЕ:.................................................
.................................................. |