Ключови фрази
Установителен иск * установяване право на собственост * давностно владение * отмяна на нотариален акт * реална част * самостоятелен обект * доказателства * презумпция за намерение да се държи вещта като своя

Р Е Ш Е Н И Е

№ 532

София, 25.05.2011 година


В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 12 април две хиляди и единадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА

при участието на секретаря Даниела Никова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело 532 /2010 година
Производството е по чл. 290 от ГПК
С определение № 28/11 от 19.01.2011г. по касационна жалба на А. М. А. и Х. К. М. е допуснато касационно обжалване на решение № 46/14.01.2010г. постановено по гр.д.№ 2496/2009г. на Пловдивски окръжен съд, с което е отменено изцяло решение № 1769/29.06.2009г. по гр.д.№ 4718/09г. на Пловдивски РС и вместо това е отхвърлен иска, предявен от касаторите да се признае за установено по отношение на Х. М. Х., М. А. Ш., А. А. С., С. Р. Ш. и А. А. Х., че ищците са собственици на основание давностно владение на първия етаж от двуетажната жилищна сграда със застроена площ 57 кв.м., ведно с ½ ид.ч. от второстепенната сграда /пристройка/ с площ 36 кв.м. и ½ ид.ч. от дворното место с площ 360 кв.м., съставляващо УПИ І-559 от кв. 42 по плана на [населено място].обл. Пловдивска и за отмяна на н.а. № 151/20.10.2006г. на нотариус Д.С. в частта, с която е бил продаден първия етаж, ½ ид.ч. от второстепенните постройки и от дворното место.
В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, защото съдът не е приел възможността чрез владение на реална част, не съставляваща самостоятелно жилище, ищците да придобият идеална част от къщата, и защото не е уважил иска за идеална част от пристройката и от дворното место. Излага се твърдение, че за придобиване по давност не е необходимо обекта да отговаря на изискванията за жилище.
Ответниците по касация Х. М. Х., М. А. Ш., А. А. С., С. Р. Ш. и А. А. Х. оспорват жалбата и молят решението, като съобразено със закона и доказателствата по делото, да се остави в сила.
Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена против подлежащо на обжалване въззивно решение на Пловдивски окръжен съд, изхожда от процесуално легитимирана страна, постъпила е в срок, поради което съдът я преценява като допустима
По предявеният установителен иск за собственост е установено следното: С н.а. № 48,т.7/26.07.1978г. А. Ш. Х. е купил по време на брака с Х. М. Х. двуетажната жилищна сграда със застроена площ 57 кв.м., ведно с ½ ид.ч. от второстепенната сграда /пристройка/ с площ 36 кв.м. и ½ ид.ч. от дворното место с площ 360 кв.м., съставляващо УПИ І-559 от кв. 42 по плана на [населено място].обл. Пловдивска. Предният ден – 26.07.1978г. е получил сумата 6200 лв. от ищеца, за да му прехвърли ½ ид.ч. от недвижим имот в [населено място]. Сумата взел преди заплащане цената на имота, и ако не прехвърли собствеността се задължил да върне сумата. За тези уговорки е съставена разписка от 26.07.1978г., подписана от първоначалния ответник А. Х., починал в хода на процеса и заместен от преживялата го съпруга и останалите ответници. В обясненията си по чл. 114 от ГПК Х. признава, че следващата година след покупката, ищците се пренесли от балкана и заживели в първия етаж от къщата, където са и към настоящия момент. През годините двете семейства, които имат и роднинска връзка, /ищеца е брат на ответницата Х./ заедно измазали къщата от вън. Отношенията се влошили, когато през 2006г., когато А. Х. прехвърлил цялата къща на сина си М..
При тази фактическа обстановка, РС уважил иска, като приел, че са доказани и двата елемента на владението, които след отмяната на глава ІІ от ЗСГ – 1990г. до предявяване на иска са се реализирали и са довели до придобиване на първия етаж по давност. Въззивната инстанция е приела, че са реализирани елементите на владението, но е отменила това решение, защото се установило, че първия етаж не съставлява самостоятелно жилище, тъй като няма санитарен възел в него и не отговаря на изискването за височина. Въпреки, че е приел, че владението на реална част може да доведе до придобиване на съответната идеална част е отхвърлил иска, тъй като иска не е предявен за идеална част, а и не е установено съотношението между владяната част и целия имот..
Правният въпрос, по който е допусната касация е може ли чрез владение на реална част от сграда, не съставляваща самостоятелно жилище, да се придобие съответната идеална част от нея. С Р № 599/26.07.2010г. по гр.д.№ 766/2009г. на ВКС І гр.о., постановено по чл. 290 от ГПК и съставляващо задължителна съдебна практика се утвърждава разбирането, че е възможно придобиване на идеална част от недвижим имот в рамките на обема на владяната реална част от жилищен имот щом обекта на владение не отговаря на изискванията за самостоятелен обект на собственост. И в този случай следва да се докажат елементите на владение – упражняването на фактическа власт върху съответна реална част, намерението за придобиване в собственост на тази част и невъзможността тя да се обособи като самостоятелен обект на собственост. Правото на собственост при доказване на фактическия състав на придобивната давност се придобива в обем на съотношението между реално владяната част и целия имот.
По касационната жалба.
Ищците са предявили иска за първия жилищен етаж, ½ ид.ч. от пристройката и от дворното место. делото е установено че със съгласието на собствениците ответниците са били допуснати и са упражнявали владение в продължение на изискуемият се по закон десет годишен срок дори след отмяната на ЗСГ. СТЕ е установила, че първия етажа не отговаря на изискванията за жилище от 1977г. насам. По делото обаче не е установено кога е строена сградата.и дали не е от категорията на сградите, построени до 17.05.1963 г., за които не се изисква наличието на всички елементи на едно жилище така, както е разяснено в ТР № 96/1971 г. по приложението на чл. 38 от Строителните правила и норми. Щом построените сгради при действието на старите строителни правила и норми в сила до 17.05.1963г. съгласно предвиденото в пар. 155 и пар. 290 и сл. от ППЗПИНМ могат да запазят съществуването си и да бъдат ползвани и вътрешно преустроявани дори да не отговарят на новите строителните правила и норми в сила от 17.05.1963г., тези сгради и части от тях могат да бъдат самостоятелен обект на правото на собственост докато съществуват..
Въззивният съд не е установил кога е строена сградата и не е изследвал приложението на цитираните правни норми и задължителна съдебна практика, което налага отмяна на възивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на възивния съд.
По отношение на пристройката от 36 кв.м. е установено съвместно ползване и се претендира ½ ид.ч., но съдът е отхвърли иска и за нея. В тази част решението е необосновано и неправилно. По отношение на дворното место не е установено как е ползвано от допускане на ищците в имота до 2006г.
По изложените съображения, решението на възивния съд, като неправилно, следва да бъде отменено изцяло, а поради необходимоста от събиране на нови доказателства, делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 46/14.01.2010г. постановено по гр.д.№ 2496/2009г. на Пловдивски окръжен съд
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ