Р Е Ш Е Н И Е № 134 гр. София, 19 април 2012 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна колегия, II н.о., в съдебно заседание на двадесет и първи март двехиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лиляна Методиева ЧЛЕНОВЕ: Елена Авдева Жанина Начева при секретар Надя Цекова и в присъствието на прокурора Красимира Колова изслуша докладваното от съдията Лиляна Методиева н.дело № 312/2012 год. Производството по чл. 419 и сл. НПК е образувано по искане на осъдения Е. К. С. за проверка по реда на възобновяването на въззивно решение № 373 от 15.12.2011 год. постановено по ВНОХ дело № 41/2011 год. на Благоевградския окръжен съд. В искането се релевират основания за възобновяване по чл. 422 ал.1 т.5 във вр. с чл. 348 ал.1т.1 и 2 НПК, като се излагат съображения за допуснати нарушения при събирането и анализа на доказателствата, довели до неправилно приложение на материалния закон с осъждането му по обвинението и за съществено ограничаване на правата му с потвърждаване на осъдителната присъда при наличието на основание за прекратяване на наказателното производство. В съдебно заседание осъденият поддържа искането си по изложените в него основания. Гражданският ищец не е взел становище по искането. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че искането е частично основателно, защото е допуснато съществено процесуално нарушение в гражданско осъдителната част на присъдата. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и съобразно правомощията си по чл. 347 НПК провери правилността на влязлото в сила въззивно решение, за да се произнесе констатира следното: С присъда № 1377 от 16.12.2010 год. постановена по НОХ дело № 224/2010 год. Петричкият районен съд е признал подсъдимия Е. К. С. за виновен в това, че на 17.07.2009 год. по пътя гр.Петрич – гр.Сандански, при управление на МПС – лек автомобил марка “ Опел Астра” с ДК № СА 65-08 ВТ, собственост на Генерална дирекция “Полиция” – регионална гранична дирекция “Полиция” гр.Смолян, нарушил правилата за движение и по непредпазливост причинил значителни имуществени вреди в размер на 5 303.05лв на управлявания от него автомобил и в размер на 5409.85лв на товарен автомобил “КИА К .....” С ДК № Е ...... АР, собственост на фирма [фирма] гр.Смолян, поради което и на основание чл. 343 ал.1 б.”а” във вр. с чл. 342 ал. 1 и чл. 55 ал.1 т.2 б.”в” НК му е наложил наказание глоба в размер на 500лв. На основание чл. 343 г НК съдът го е лишил от правото да управлява МПС за срок от осем месеца от влизане на присъдата в сила. Със същата присъда съдът е осъдил подсъдимия да заплати на [фирма] сумата 5 409.85лв обезщетение за претърпяни имуществени вреди от деянието, ведно със законната лихва от деня на увреждането до окончателното изплащане и 740лв направени по делото разноски.` С въззивно решение № 373 от 15.12.2011 год. постановено по ВНОХ дело № 41/ 2011 год. Благоевградският окръжен съд е изменил присъдата, като е намалил размера на наказанието глоба на 150лв, а на лишаването от правоуправление на 4 месеца. Въззивното решение не подлежи на обжалване по касационен ред и е влязло в сила. Искането е процесуално допустимо, защото е направено в срок, от легитимна страна и съдебният акт подлежи на проверка по реда на възобновяването на наказателното дела, а разгледано по същество е частично основателно. Оплакването на осъдения за наличието на основание за възобновяване по чл. 422 ал.1т.5 във вр. с чл. 348 ал.1т.1 НПК не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. То се мотивира с допуснати нарушения при формиране волята на първоинстанционния съд при изграждане на фактическите и правни изводи, които не са отстранени от въззивната инстанция. В този смисъл са изложените съображения, че първоинстанционният съд го е осъдил по обвинението без да е доказано виновно поведение при управлението на моторното превозно средство, а въззивната инстанция е възприела изцяло този незаконосъобразен подход. С тях но същество се релевира неизпълнение задълженията на съда по чл. чл.13, чл.14 чл., 303 и чл. 339 ал.2 НПК. Такива нарушения по делото не са допуснати. Петричкият районен съд е осигурил на подсъдимия справедлив процес, като в няколко съдебни заседания е събрал както доказателствата подкрепящи обвинителната теза, така и допълнително поисканите за установяване на възраженията му. Всички свидетели е разпитал с еднаква задълбоченост и всеки от тях е установил фактите, които лично е възприел относно мястото на извършване на деянието и извършените действия по разследването. Събраните по надлежния процесуален ред доказателствени материали, в това число обясненията на подсъдимия, показанията на разпитаните свидетели, заключението на изслушаните експертизи и останалите писмени доказателства, е оценил в логическата им връзка, при съблюдаване на задължението си по чл. 305 ал.3 НПК, а не едностранчиво и единствено в посока “саниране” на допуснатите пропуски в досъдебното производство и в подкрепа на обвинението, в какъвто смисъл са доводите на осъдения. Мотивирал е въз основа на кои от тях и какви фактически обстоятелства приема за установени относно механизма на настъпване на съставомерния резултат и какви са правните съображения за осъждането на подсъдимия. Въззивната инстанция, която е била сезирана с жалба на подсъдимия, е приела, че делото не е изяснено напълно от фактическа страна, като назначената в досъдебното производство и изслушана в съдебното заседание експертиза от вещото лице М. е посочила две основни причини за настъпване на ПТП. В писменото заключение експертът изрично е приел, че причината за настъпване на конфликта между двете моторни превозни средства са предприета маневра завой на ляво на нерегламентирано място и непропускане на движещия се правомерно в своята лента лекотоварен автомобил и допуснатото известно закъснение в реакцията на водача му при възникналата опасност. След като допълнително го е разпитала в проведеното съдебно следствие и е преценила, че вещото лице не е успяло да даде достатъчно категоричен отговор на поставените му въпроси, е назначила повторна автотехническа експертиза, която е възложила на вещо лице специалист по автотранспорт от Технически университет гр.См. Вещото лице е представило писмено заключение, в което е отговорило на поставената му задача и съдът го е приобщил съм доказателствените материали. Самостоятелно е оценила допълнително събраните доказателства и тези, които са събрани в предходната инстанция и не е имала основание да приеме от тях различни фактически обстоятелства и тезата на подсъдимия, че деянието се дължи изцяло на виновното поведение на другия участник в движението. В мотивите на решението, изготвени по реда на чл. 339 ал.2 НПК, е посочила, че липсват основания за коригиране на фактическите констатации на първоинстанционния съд, че подсъдимият предприел маневра завой на ляво с цел навлизане в бензиностанцията, подал ляв пътепоказател, пресякъл непрекъснатата разделителна линия и навлязъл в насрещната лента, по която правомерно се движел с лекотоварен автомобил марка “КИА св. М., че последният възприел действията му, реагирал своевременно на опасността, като подал звуков сигнал и задействал спирачната система, като едновременно с това отклонил автомобила леко в дясно но не успял да избегне опасността и последвал удар между двете моторни превозни средства, довел до съставомерните последици. Съдилищата без основание са упрекнати, че са основали изводите си за виновност на подсъдимия върху негодни доказателствени средства, оценили са превратно съобщеното от поемните лица и са се доверили единствено на показанията на свидетели, заинтересовани от изхода на делото. Доводът за негодност на протокола за оглед на местопроизшествието, в който са отразени фактически данни, залегнали при извършване на експертните изчисления, е поддържан още в първата инстанция, която го е обсъдила и мотивирано го е отхвърлила, а въззивната инстанция е възприела съображенията му. Данните по делото подкрепят направения извод, че огледът на местопроизшествието е извършен в съответствие с изискванията по чл. 156 НПК, в присъствието на поемни лица и е годно доказателствено средство. Гаранция за законосъобразно извършване на това процесуално-следствено действие е присъствието на поемни лица, а не тяхното активно участие, както се поддържа от осъдения. Тяхната роля се изчерпва с това да следят дали органът, който го извършва, отразява точно намерените обективни находки, което не биха могли да възприемат ако участват активно в откриването и фиксирането на следите от престъплението и другите данни, необходими за изясняване на обстоятелствата по делото. Двете поемни лица са потвърдили факта, че са присъствали при извършване на огледа, без възражение са се подписали върху съставения протокол и при разпита им в съдебното следствие не са оспорили точността на отразените в него данни. В този смисъл са категорични показанията на св. Д., който е установил: “Стоях на мястото на ПТП, но не съм помагал на служителите на МВР, стоях там и гледах.”, както и на св. Т., която е установила, че е присъствала при извършване на замерванията с рулетки от полицаите. Съобщените от тях факти не са оценени превратно, в разрез с формалната логика и решението за кредитирането им не е субективно, като не са допуснати такива нарушения и при оценката на показанията на останалите разпитани свидетели. Оплакването на осъдения за наличието на основание за възобновяване по чл. 348 ал.1 т.2 НПК е частично основателно. В наказателната част производството е проведено по реда на глава двадесет и първа НПК, с участието на страните по обвинението и защитата. В тяхно присъствие съдът е провел съдебно следствие, при което е събрал допълнително доказателства, в това число заключение на назначената от него повторна авто-техническа експертиза След прочитането да представеното писмено заключение, вещото лице е декларирало, че го поддържа и няма какво да измени и допълни към него. Начинът по който се е развило производството след приемането на заключението, не сочи че по някакъв начин е ограничено правото на подсъдимия да поставя допълнителни въпроси на вещото лице, а отделно от това и такъв довод в настоящото производство не се поддържа. Съдът е дал ход на делото по същество, а след това и последна дума на подсъдимия, като единствено от волята на страните е зависело по какъв начин ще упражнят правата си. Ръководната роля на съда в този стадии на процеса се състои в това да следи страните да не се отклоняват по въпроси, които не се отнасят до делото. Той е длъжен да изслуша становището им по правилността на постановената присъда и по съществото на обвинението, но не може да им указва в какъв обем да упражнят правата си. Не може да бъде упрекнат, че са взели становище само по прекратяването на наказателното производство, а не по съществото на жалбата, след като изрично преди да даде ход по същество им е указал, че по отношение на последиците от направеното изявление от пострадалото дружество ще се произнесе с решение. Неоснователен е довода за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване процесуалните права на осъдения с изменяването на присъдата в наказателната част при наличието на основание за прекратяване на наказателното производство. Въззивният състав точно е изтълкувал разпоредбата на чл. 334 НПК, указваща хипотезите, при които има правомощие да отмени постановената от първата инстанция присъда и да прекрати наказателното производство. Мотивирано е отхвърлил направеното в този смисъл искане, в подкрепа на което е представена едва пред него декларация по чл. 343 ал.2 НК, като е изложил съображения, които намират опора в разпоредбите на закона. Крайният момент, до който пострадалият от престъплението по чл. 343 ал.1 б. “а” НК може да направи искане за прекратяване на наказателното производство е започването на съдебното следствие в първоинстанционния съд. Законодателят е изключил възможността за уважаване на такова искане, ако е направено в по-късен момент. В конкретния случай пострадалото юридическо лице е уведомено за тази правна възможност чрез своето ръководство в досъдебното производство и с изрична декларация / л. 36 т.2/ е заявило желание производството да бъде продължено. Процесуалното му поведение в съдебната фаза на процеса в първоинстанционния съд също не сочи на манифестирана воля за прекратяване на наказателното производство. Предявен е граждански иск за претърпяните имуществени вреди от увреждането на автомобила и е поддържан в рамките на обвинението. Производството пред въззивната част е проведено в отклонение с изискванията на процесуалния закон, но то се отнася само до гражданската му част, която е самостоятелна и порокът може да бъде отстранен при ново разглеждане на делото. Съдът е сезиран с жалба на подсъдимия касаеща изцяло постановената присъда, с която е ангажирана наказателната и гражданската му отговорност. Върху жалбата е налице резолюция от 4.01.2011 год., с която е разпоредено препис от нея да бъде изпратен и на гражданския ищец. Данните по делото сочат, че такъв препис му е връчен на 21.01.2011 год. В отклонение с изискванията за конституиране на страните, въззивният съд не е призовал гражданския ищец и е развил производството без негово участие. В проведеното съдебно следствие жалбоподателят е представил писмено доказателство, че материалните щети на увредения автомобил на постадалия са възстановени и е поддържал довод, че гражданската му отговорност е ангажирана без основание. По този довод въззивният състав не е изложил съображения в мотивите на решението, липсва и диспозитив касаещ гражданската част на присъдата. С това съдът не само е ограничил правата на пострадалия да участва при вземането на решението за правилността на присъдата, с която е уважен гражданския му иск за имуществени вреди, но и тези на подсъдимия, който не е получил отговор на съществен свой довод. Липсата на мотиви във всички случаи е съществено нарушение на процесуалните правила, което изрично е посочено в чл. 348 ал.3 т.2 НПК като самостоятелно основание за отмяна на постановения съдебен акт и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. На това основание въззивното решение в тази му част следва да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. При новото разглеждане на делото съдът следва да призове всички страни, да изслуша становището им и като обсъди събраните доказателства да се произнесе по правилността на присъдата в нейната гражданска част. По изложените съображения настоящият състав при второ наказателно отделение на Върховния касационен съд приема, че е налице основание за възобновяване производството по делото в гражданската му част и за връщането му в тази част за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. В останалата част искането на осъдения е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Водим от гореизложеното и в същия смисъл Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: Възобновява в гражданската му част производството по ВНОХ дело № 41/2011 год. по описа на Благоевградския окръжен съд. Отменява в тази му част въззивно решение № 373 от 15.12.2011 год. и връща делото за ново разглеждане от друг състав от стадия на съдебното заседание във въззивната инстанция. Оставя без уважение искането на осъдения Е. К. С. за възобновяване производството по делото в наказателната му част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: